Решение № 294 от 22.06.2018, Районен съд - Ловеч

Р

Е Ш Е Н И Е град Ловеч, 22.06.2018 година

В

И М Е Т О НА Н А Р О Д А

ЛОВЕШКИЯТ

РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия

,четвърти гражданси състав в публично заседание на двадесет и девети май, две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ИВАНЕТА МИТОВА при секретаря МАРИЯ

КАРАЛАШЕВА като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 889 по описа за 2017 година на ЛРС , и за да се произнесе, съобрази:

ОСИ с правно основание 128 от КТ във вр. с чл.270 и по чл.262 и по чл.266 от КТ и по чл.86 от ЗЗД с обща цена 12 150,00 лв.:

Постъпила е искова молба от В.Й. *** ЕГН-********** , против „ТЕХНОКОРОЗА" АД - гр.Ловеч ул. „Гурко"

№1,ет.4, представлявано от Томчо Иванов Томчев - изп. директор, по която се твърди, че по силата на Заповед №269/28.10.2014г на изпълнителния директор на „Технокороза" АД, ищцата била назначена на длъжност „контрольор качество на продуктите във фирмата“,с месторабота с. Дойренци , Ловешка област с трудово възнаграждение 500, 00 лв, а с допълнително споразумение №5/ 01.11.2014 година трудовото й възнаграждение е изменено на 800,00 лв с продължителност на работното време осем часа. Твърди ,че първоначално всички начисления и удръжки били на договорираната заплата от 800лв, но в последствие, по неизвестни причини, във фишовете й се сочила друга сума - по 550 – 600 лв. Твърди ,че това рефлектирало върху размера на получаваната заплата, класа, заплащането на болнични, отпуски.

Сочи ,че работела на две смени по 12 часа, като графикът е четири работни и два почивни дни, което сумарно означавало,че за месеца е работила по 252 часа при норматив 168 часа /21 р.дни по 8.00часа/, което е видно от приложени отчетни форми №76 изготвяни ежемесечно.Счита ,че при това положение не е получавала дължимото възнаграждение за извънреден труд, който цени в размер на 8 200 лв за работния период. Освен това за вътрешни удръжки й удържали суми в различни размери от 50 до 200лв, които са общо в размер на 750 лв за работния период. Твърди ,че намалението на трудовото възнаграждение й давало основание да иска справки в счетоводството, но нищо не променяло нещата. Подала молба за напускане на работа на основание чл.327,т.З от КТ и договорът й бил прекратен.Така разликата в договореното трудовото възнаграждение и действително изплащаното изчислила в размер на 4 750лв, от което със заплатата за м.март 2017г й е изплатена сумата от 2 450 лв.Така според нея , останала дължима сумата от 2300лв. от работодателя. Неплащането пълния размер на трудовото й възнаграждение се отразило на класа й, за което й дължат сумата от 900 лв, а разликата в дължимата и изплатена сума за извънреден труд е в размер на 8 200 лв, както и неоснователно удържаните й суми за/вътрешни удръжки/ в размер на 750,00 или общо дължимата ми сума е в размер на 12 150лв.Моли да се постанови решение, с което се осъди ответната фирма да й заплати общо сумата от 12 150 лв, включваща - неплатено трудово възнаграждение в размер на 2300лв, неплатен клас прослужено време в размер на 900лв и неплатен извънреден труд в размер на 8 200лв, удържаните глоби в размер на 750лв, ведно със законната лихва, начиная от предявяване на иска до окончателното изплащане, както и направените по делото разноски.

Съдът е изпълнил процедурата по чл.131 от ГПК , и в законоустановения срок е постъпил отговор от ответника вх.№6115 /01.06.2017г., чрез адвокат

Ст. Т. , по който се правят възражения по петитума на иска , по същество – се счита за неоснователен и недоказан и моли да бъде отхвърлен.

Твърди ,че исковите претенции следва да бъдат доказани в хода на производството , че е платено дължимото и прилагат доказателства в този смисъл. Сочи съображения в тази връзка.

В производство по чл.129 , ал.4 от ГПК , ищцата е депозирала Молба вх. №7826/18.07.2017г., в която конкретизира периода на претенцията си :от 01.11.2014 г. до 13.03.2017г. ,ведно със законната лихва върху тази сума; 84 часа извънреден труд или общо 252 часа вместо норматив 168 часа.

Съдът е изпълнил процедурата по чл.140 от ГПК.

В съдебно заседание ищеца, редовно призован, се явява лично и чрез адв.

Ж. поддържа иска и моли да се уважи и им се присъдят разноските по делото.Прилага писмени бележки вх.№6345/18.06.2018г. като от ищцата се прилага също писмена защита вх.№6446/20.06.2018г.

Ответника редовно призован се представлява от адв. Ст.

Т., който моли да се отхвърли иска като неоснователен и недоказан като не претендира раноски по делото.

От събраните по делото доказателства, от заключенията на в.л Н. А. , становищата на страните , писмените им становища , преценени поотделно и в тяхната съвкупност ,взаимна връзка и обусловеност , съдът прие за установено следното:

Считано от 28.10.2014г., ищцата е започнала работа при ответника като „контролъор“, с ТВ-е 500,00 лева и доп.в-е 0,6% за всяка година трудов стаж със продължителност на работното време – 8 часа – ТД №269/28.10.2014г. Представено е и ДС №5 /01.11.2014г. към ТД , съгласно което ТВ е договорено на 800,00 лева. Съдът е приел ,че това е последното уговорено между страните тредово възнаграждение на ищцата и други доказателства по делото не са ангажирани.

Със Заповед №1495 /07.03.2017г. , е прекратено трудовото правоотношение на осн. чл.327,т.3 от КТ , считано от 13.03.2017г.

Ответникът прави възражение по писмения отговор за плащане на два пъти към ищцата като прилага вносни бележки от м.март 2017г. за 4 225,72 лева и вносна бележка за м. април 2017г. за сумата 2229,88 лева. Възрази по допустимостта , относимостта и годността на много от писмените доказателства по делото – представените отчетни форми към ИМ , който не съдържат подписа на ответника , представен от в.л. фиш на стр.101 за сумата 7509,50 лева и т.н.

-по иска по чл.127 от КТ във вр. с чл. 128, т.2 КТ:за сумата 2 300,00 лева за периода от 01.11.2014г. до 13.03.2017г.,и сумата 900,00 лева – неплатен клас прослужено време, ведно със законната лихва върху тази сума , начиная от подаване на иска до окончателното изплащане на сумата:

Съгласно чл. 128 от КТ, работодателят е длъжен да плаща в установените срокове на работника или служителя уговореното трудово възнаграждение за извършената работа. Това е основно задължение на работодателя като насрещна престация за предоставената му и използвана от него работна сила на работника/служителя. Задължението по чл. 128 от КТ включва два основни елемента: -изплащане на трудовото възнаграждение за извършената работа, съгласно уговореното в колективния или индивидуалния трудов договор или със споразумение при учредяване на трудовото правоотношение; -дължимост на плащането на трудовото възнаграждение в "установените срокове".

Разпоредбата на чл. 245, ал.1 от КТ постановява, че при добросъвестно изпълнение на трудовите задължения на работника или служителя ежемесечно се гарантира изплащането на трудово възнаграждение в размер на минималната работна заплата, установена за страната. По този начин, в тежест на ищеца е да установи, че през процесния период е изпълнявала задълженията си по трудовия договор с оглед преценката, че в правната сфера на работодателя са възникнали задължения да му заплати процесните трудови възнаграждения и то при настъпил правопораждащ факт съгласно договора.

Ищецът следва да проведе пълно и главно доказване на релевантните за делото факти: възникване на трудово правоотношение, полагането на труд при ответното дружество, както и размерът на дължимото от работодателя основно трудово възнаграждение / в случая съдът съобразява последното ДС № 5/01.11.2014г. за сумата 800,00 лева, приложено към делото.

Според вещото лице , за периода от м.март 2015г. до м. януари 2017г. на ищцата е изплащано трудово възнаграждение по малко от 800,00 лева като изплатеното й възнаграждение до 07.03.2017г. е в размер на 15 587,17 лева, изплатен клас – 2 591,28 лева и изплатено възнаграждение за платен отпуск – 837, 43 лева;

В представените допълнителни изчисления към заключение вх. №5117/ 21.05.2018г., вещото лице е съобразило допълнителните фишове за изплатени възнаграждения през м.март и м. април 2017г. като е приело ,че по фишове й е изплатено : основно възн. – 15 912,17 лева; клас прослужено време – 2665,38 лева , платен отпуск – 837, 43 лева;

Вещото лице е приело ,че според трудовия й договор й се дължи: ОТВ – 20020,95 лева; КПВ – 3 363,88 лева , ПО - 915,50 лева.

Или разликата е 4 108, 78 лева , която сума е относима към ОТВ , но не може да се присъди изцяло тази сума като чиста за получаване, тъй като от възнаграждението й са правени удръжки от работодателя /корекции/, съответно от брутното трудово възнаграждение са начислявани ЛОВ , ДОД; Самата ищца е заявила в о.с.з ,че й се дължи сумата 2 400,00 лева – корекция работна заплата.

Или върху тях правилно в.л вх. №5117/21.07.18г,стр.113,114 / е извършило начисляванията като е приспаднало и ЛОВ И ДОД и платените през март и април суми и е прило ,че остава остатък от 6343,40 лева +263,29 +300,00 лева, който съдът ще обсъди по – долу.

По иска за сумата от 750,00 лева – глоби от работодателя от ТВ –е на ищцата:

Доколкото те са удържани от последното , следва извода ,че са отбелязани по съответния ред като удръжки от него. При действащото трудово законодателство изрично е предвидена възможности за определяне на трудовото възнаграждение, когато работникът или служителят не изпълни трудовите си норми, в зависимост от това чия е вината за неизпълнение (чл. 266 от КТ), както и при произведена некачествена продукция (чл. 268 от КТ) като в настоящият случай не е ясно какви са причините за твърдените глоби и по какъв ред /размер са наложени. Ответникът следва да установи ,че удръжките от трудовото възнаграждение са извършени по съответния ред и основание за да не е в забава за дължимото трудово възнаграждение.Следва да установи и размера им докалкото то може да е фиксирано при определни условия с нарочен вътрешен акт на управителя.

Съгласно чл.272 от КТ, без съгласието на работника/служителя , не могат да се правят удръжки от трудовото му възнаграждение, освен в установените случаи , изрично указани в Разпоредбата , в т.ч - по т.6. удръжки в случая по чл. 210, ал. 4 КТ (при осъществяване на ограничена имуществена отговорност на служителя). Т.е Хипотезата на т. 6 препраща към налагане на ограничена имуществена отговорност на служителя, но за да може работодателят да направи удръжки в тази хипотеза, трябва да спази изискванията за това – да издаде заповед, определяща основанието и размера на отговорността на служителя, която да не бъде оспорена писмено от последния в едномесечен срок от получаването й.

В случая в.л е установило по заключението си , т.3/вх.№11339/ , че удръжките за некачествена продукция са съгласно Заповед на ИД на осн. чл.268 от КТ , за които не се установява да са обжалвани от ищцата по реда на КТ, като размера на удръжките е 200,00 лева /11.2014г. – 50 лева ; м.януари 2015г. – 50,00 лева и м.март 2015г. – 100,00 лева. Приложените към ИМ са :обяснение вх.№17/17.03.2017г. и възражение вх.№16/07.03.2017г. като втората третира санкция в размер на 200,00 лева , които са във връзка с тези процедури.

Във връзка с твърдения на ищцата по тези глоби, са събрани доказателства за воденото на адм.д. №137/2015г. по жалба на ответника срещу Предписания , обективирани в Протокол за даване на задължителни предписания на осн. чл.404,ал.1,т.1 от КТ на Д“ИП“ ЛОВЕЧ изх. №ПР019907/29.05.2015г., съдържащо конкретни предписания до работодателя на осн. чл.128, ал.2 от КТ , за изплащане на разликата до пълния размер на трудовото възнаграждение за различни месеци , в които фигурира и ищцата :за м.март 2015г. – 100,00 лева ; за м. януари 2015г. – 100,00 лева , за м.декември 2014г. – 50,00 лева ; за м.ноември 2014г. – 50,00 лева или според предписанието са общо в размер 300,00 лева – удръжки съгласно предписанието , които е следвало да се изплатят.

Видно от писмо изх. №433/14.11.2017г. на АС – Ловеч, адм.дело е приключило с Опреление №444 от 23.09.2015 г. ,влязло в законна сила на 30.10.2015г., с което е оставено без разглеждане жалбата на Технокороза АД и е прекратено производството по делото.

В такъв случай ответника следваше да установи спазването на предписанията по Протокол за даване на задължителни предписание на осн. чл.404, ал.1 , т.1 от КТ на Д“ИП“ ЛОВЕЧ, т.е изплащането на горните суми , което не е сторено в настоящото производство. Вещото лице установи пред съда извършвани корекции само в „минус“ по фишовете за заплати , но не и в „плюс“ , поради което съдът приема ,че до сумата 300,00 лева , претенцията е основателна и доказана и следва да се уважи, а до пълния претендиран размер на сумата 750,00 лева, следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.