Определение № 1071 от 13.11.2025, Окръжен съд - Хасково

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1071 гр. ХАСКОВО, 13.11.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, I-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА

Членове:

ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВАДИМИТРОВА

ВАСИЛ Г. ЧАМБОВ като разгледа докладваното от ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВА-ДИМИТРОВА Въззивно частно гражданско дело № 20255600500921 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК вр. чл. 248, ал. 3 ГПК.

Образувано е по въззивна частна жалба с вх. 14041/05.08.2025 г. от О. Н. Х. с ЕГН **********, Н. Х. Ю. с ЕГН ********** и Н. Д. Ю. с ЕГН **********, и тримата от ***, чрез адв. З. Д. от АК-Варна, със съдебен адрес *** против Определение № 1687/13.07.2025 г. по гр. д. № 2638/2023 г. по описа на Районен съд Хасково, с което е оставена без уважение молба с вх. № 9063/19.05.2025 г. от въззивниците с правно основание чл. 248 ГПК за изменение на Определение № 995/27.04.2025 г. по гр.д. № 2638/2023 г. на РС Хасково в частта за разноските. В жалбата се твърди, че първоинстанционният съд неправилно и в нарушение на материалния закон е приел, че на ответниците не се дължат разноски, тъй като въпреки прекратяване на производството с Определение № 995/27.04.2025 г., към датата на завеждане на исковата молба ищецът е имал правен интерес от образуване на производството.

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК е постъпил писмен отговор вх.№ 16890/23.09.2025 г. от адв. В., пълномощник на Й. К., в която се твърди, че 1 доводите в частната жалба са неоснователни. В полза на ищцата е издаден ИЛ на 13.06.2023 г. срещу ответника О. Х. въз основа на влязла в сила присъда.

Покана за доброволно изпълнение е връчена на длъжника О. Х. на 29.09.2023г., но въпреки това доброволно изпълнение не е последвало. В хода на наказателното производство срещу Х., същият се е разпоредил с цялото си секвестируемо имущество като го е прехвърлил на своите родители - другите двама ответника по делото. Целта е възпрепятстване на ищцата да получи обезщетенията, присъдени й с присъдата на наказателния съд. Това е мотивирало ищцата да предяви иск по чл. 135, ал. 1 ЗЗД и е образувано г.д. № 2638/2023 г. по описа на Районен съд Хасково. Инициирани са и обезпечителни производства с цел съхраняване на недвижимото имущество на ответника. Едва през м. май 2024 г. от публична продан е била събрана принудително дължимата на ищцата присъдена сума. Счита, че с тези си действия ответниците са дали повод за завеждане на делото и следва да понесат отговорност за сторените разноски на основание чл. 78, ал. 2 ГПК.

Постъпила е въззивна частна жалба с вх. № 15159/26.08.2025 г. и от Й. Г. К., ЕГН **********, с адрес ***, чрез адв. К. В. от АК – Хасково срещу Определение № 1687/13.07.2025 г. по гр.д. № 2638/2023 г. на РС Хасково, с което е оставена без уважение молба с вх. № 9224/21.05.2025 г. от същата с правно основание чл. 248 ГПК за изменение на Определение № 995/27.04.2025 г. по гр.д. № 2638/2023 г. на Районен съд Хасково в частта за разноските.

Счита, че съдът е занижил прекомерно адвокатското възнаграждение, претендирано от ищцата и навежда съображения в тази насока. Изтъква като мотиви материалния интерес, броят на недвижимите имоти, броят на съдебните заседания, фактическите действия и подготовката по делото. Моли съда да отмени Определение № 1687/13.07.2025 г. по гр. д. № 2638/2023 г. по описа на Районен съд Хасково в частта, с която е оставена без уважение молбата на Й. К. за увеличение на разноските или алтернативно да измени процесното определение в частта за разноските като присъди в полза на К. пълния претендиран от нея размер на разноските от 13 637 лв., а при условията на евентуалност – сумата от 10217,16 лв., съобразно представения списък по чл. 80 ГПК.

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК е постъпил писмен отговор вх.№ 18754/21.10.2025 г. от адв. З. Д., като пълномощник на О. Н. Х., Н. Х. Ю. и Н.

Д. Ю., с която моли съдът да остави частната жалба без уважение по 2 съображенията посочени в частната им жалба срещу процесното определение.

СЪДЪТ, за да се произнесе по направеното от страната искане и въз основа на доказателствата по делото, намира за установено следното:

Частната жалба на въззивниците против Определение №

1687/13.07.2025 г. по гр. д. № 2638/2023 г. по описа на Районен съд Хасково, с което е оставена без уважение молба с вх. № 9063/19.05.2025 г. с правно основание чл. 248 ГПК за изменение на Определение № 995/27.04.2025 г. по гр.д. № 2638/2023 г. на РС Хасково в частта за разноските, е процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Частната жалба на въззивницата Й. Г. К. срещу Определение № 995/27.04.2025 г. по гр.д. № 2638/2023 г. на РС Хасково, с което е оставена без уважение молба с вх. № 9063/19.05.2025 г. с правно основание чл. 248 ГПК за изменение на Определение № 995/27.04.2025 г. по гр.д. № 2638/2023 г. на РС Хасково в частта за разноските, е процесуално допустима. Разгледана по същество е частично основателна.

С Определение № 1687/13.07.2025 г. по гр. д. № 2638/2023 г. на РС Хасково съдът оставя без уважение подадените молби по чл. 248 ГПК от въззивниците в настоящото производство за изменение на Определение № 995/27.04.2025 г. по гр. д. № 2638/2023г. на РС Хасково в частта за разноските.

Със същото съдът е прекратил производството по делото и е осъдил ответниците /въззивници/ О. Н. Х., Н. Х. Ю. и Н. Д. Ю. да заплатят на ищцата /въззивник/ Й. Г. К. сумата от 2605 лв. – разноски в исковото производство по чл. 135 , ал. 1 от ЗЗД, от които 905 лв. – съдебно-деловодни разноски и 1700 лв. – за адвокатско възнаграждение и сумата от 1132 лв. – разноски за обезпечение на исковете по ч.гр. д. № 756/2023 г. и ч.гр. д. № 755/2023 г. и двете на Окръжен съд Хасково, от които 132 лв. – съдебно деловодни разноски и 1000 лв . адвокатско възнаграждение.

Предвид изхода на производството по гр. д. № 2638/2023 г. на РС Хасково съдът изцяло споделя изводите на първоинстанционния съд и цитираната съдебна практика в смисъл, че съдебни разноски на ответниците О. Н. Х., Н. Х. Ю. и Н. Д. Ю., не се дължат. Към момента на предявяване на иска по чл. 135, ал. 1 ЗЗД ищцата Й. К. е имала правен интерес от завеждане на иска, тъй като не е получила доброволно плащане на присъденото й обезщетение за претърпени неимуществени вреди от извършеното от О. Н. Х.

3 престъпление по чл. 152, ал. 1 т. 2 НК, за което е бил осъден с Присъда № 55/03.11.2022 г. по н.о.х.д. № 593/2022 г. по описа на РС Хасково, изменена с Решение № 98/23.05.2023 г. по в.н.о.х. д. № 97/2023 г. на Окръжен съд Хасково. Освен това същият се е разпоредил с две последващи сделки с имуществото си в полза на родителите си - Н. Д. Ю. и Н. Х. Ю., другите двама ответника и въззивници в настоящото производство, с което е увредил ищцата и кредитор Й. К.. Плащането на присъденото обезщетение от страна на О. Х. в течение на производството по иска по чл. 135, ал. 1 ЗЗД не освобождава ответниците от отговорността за разноски и същите дължат заплащането им по аргумент от противното, изведен от разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК.

Съдът поддържа и изводите на първоинстанционния съд за това, че разноски се дължат и за държавни такси по молбите за обезпечение и издадената обезпечителна заповед, такса за нотариална заверка за преписи и такси за вписване на обезпечителна заповед в общ размер на 132 лв.

Представени са доказателства, че разноските са сторени, че обезпечителните заповеди са връчени и не са обжалвани в срок, поради което се дължат.

По отношение на дължимите на ищеца съдебни разноски за адвокатско възнаграждение съдът намира следното:

При определяне размера на адвокатското възнаграждение, съдът изхожда, както от в Наредба № 1/09.07.2004 г. , така и от решение на Съда на Европейския съюз от 25.01.2024 г. по дело С – 438/22 по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд, явяващо се задължително за съда, съгласно чл. 633 от ГПК, според което посочените в Наредба № 1/09.07.2004 г. минимални размери не са обвързващи за съда. Съгласно цитираното решение, при определяне на размера на адвокатските възнаграждения, следва да се вземат предвид правната и фактическа сложност на делото и действията, извършени от упълномощения адвокат.

Съдът взе предвид, че по производството е била изготвена искова молба, подавани са молби за обезпечение на бъдещите искове по чл. 135, ал. 1 ЗЗД, снабдяването на множество документи, приложени по делото, осъщественото процесуално представителство по всичките съдебни заседания по делото, както и времевия интервал, в който се е развил целият съдебен процес от 01.12.2023 г. до постановяване на обжалваното определение през 2025 г. Поради това и настоящият състав на съда счита, че дължимото 4 адвокатско възнаграждение за процесуално представителство следва да бъде определено в минималния размер предвиден по Наредба № 1/2024 г.

В тази връзка следва да се има предвид, че Наредба № 1/2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа урежда адвокатския хонорар да се изчислява съобразно представлявания интерес, а този интерес се припокрива с пазарната стойност на имотите- предмет на атакуваните с иска по чл. 135, ал.

1 ЗЗД сделки. Съгласно изготвената по делото оценителна експертиза стойността на имотите предмет на НА 49/2022 г. са в размер на 21695,05 лв., а на НА 82/2022 г. – 29210,50 лв., а съгласно чл. 7, ал. 9 от Наредбата, за всяко трето или следващо съдебно заседание се дължи на адвоката възнаграждение в размер на по 250 лв.. При тези съображения дължимото минимално адвокатско възнаграждение на ищеца съгласно Наредба № 1/2004 г. се равнява на сума общо в размер на 9180,16 лв., включваща адвокатското възнаграждение за исковото производство, обезпечителните производства и сумата, дължима за трите открити съдебни заседания от общо шест по делото, за които се дължат общо 750 лв., или /2352,56 лв. +1376,28 лв.+2986,84лв.+1714,48 лв.+ 750 лв./.

От друга страна, съдът не приема доводите на адв. В. за дължимост на разноските по представения списък по чл. 80 ГПК на л. 20 от том 2-ри на гр. дело № 2638/2023 г. на Районен съд Хасково. В тази връзка съдът споделя изцяло изводите на първоинстанционния съд, а именно че броят на процесните имоти не е определящ за преценката на адвокатското възнаграждение, както и че доказването по делото е било улеснено предвид наличието на доказателства за съществуване на вземането към датата на исковата молба, удостоверено с влязъл в сила съдебен акт, прилагане на презумпцията по чл. 135, ал. 2 ЗЗД, както и липсата на оспорване на твърденията за съществуване на вземане към датата на исковата молба и родствената връзка по права линия на ответниците по предявените искове.

Мотивиран така, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ въззивна частна жалба с вх.

14041/05.08.2025 г. от О. Н. Х. с ЕГН **********, Н. Х. Ю. с ЕГН ********** и Н. Д. Ю. с ЕГН **********, и тримата от **** , чрез адв. З. Д. от АК5 Варна, със съдебен адрес *** против определение № 1687/13.07.2025 г. по гр. д. № 2638/2023 г. по описа на Районен съд Хасково, с което е оставена без уважение молба с вх. № 9063/19.05.2025 г. с правно основание чл. 248 ГПК за изменение на Определение № 995/27.04.2025 г. по гр.д. № 2638/2023 г. на РС – Хасково, в частта за разноските.

По въззивна частна жалба с вх. № 15159/26.08.2025 г. от Й. Г. К., ЕГН **********, с адрес ***, чрез адв. К. В. от АК – Хасково против определение № 1687/13.07.2025 г. по гр.д. № 2638/2023 г. на РС - Хасково, с което е оставена без уважение молба с вх. № 9224/21.05.2025 г. от същата с правно основание чл. 248 ГПК за изменение на определение № 995/27.04.2025 г. по гр.д. № 2638/2023 г. на Районен съд Хасково, в частта за разноските ИЗМЕНЯ определение № 995/27.04.2025 г. по гр.д. № 2638/2023 г. на Районен съд Хасково, в частта за разноските като:

ОСЪЖДА О. Н. Х. с ЕГН **********, Н. Х. Ю. с ЕГН ********** и Н. Д. Ю. с ЕГН **********, и тримата от ***, ДА ЗАПЛАТЯТ на Й. Г. К., ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 10 217,16 лв., от които: 905 лв. – съдебно деловодни разноски в исковото производство, 132 лв. съдебно деловодни разноски за обезпечение на исковете по ЧГД № 756/2023 г. и ЧГД № 755/2023 г. и двете по описа на Окръжен съд Хасково и 9180,16 лв. адвокатското възнаграждение за исковото производство, обезпечителните производства и сумата, дължима за трите открити съдебни заседания, съгласно чл. 7, ал. 9 от Наредба № 1/2004 г..