Присъда № 203 от 12.12.2025, Районен съд - Сливен

МОТИВИ към Присъда № 203 от 12.12.2025 год. по НОХД № 1402/2025 год. на СлРС изготвени на 15.12.2025 год.

РП – Сливен е внесла обвинителен акт против подсъдимия Й. Д. А. за извършено престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 7 вр. чл. 194, ал. 1 от НК.

Производството се движи по реда на глава 27 от НПК. Съдът, след като изслуша становището на защитника на подсъдимия и на самия подсъдим, и след като установи, че неговите самопризнания се подкрепят от събраните в хода на досъдебното производство доказателства, премина към процедура по чл. 371, т. 2 от НПК.

В съдебно заседание прокурорът поддържа обвинението спрямо подсъдимия, така както е изменено в съдебно заседание, като го счита за доказано по безспорен начин. Пледира, предвид проведеното съкратено съдебно следствие, да му бъде наложено наказание „Лишаване от свобода” за срок от една година, което на основание чл. 58а от НК да бъде намалено с една трета и намаленото наказание „Лишаване от свобода” в размер на осем месеца, да бъде изтърпяно при първоначален общ режим.

Разпитан в съдебно заседание, подсъдимият Й. Д. А. се признава за виновен и дава съгласието си делото да се разгледа по реда на глава 27 от НПК. Признава изцяло всички факти, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласява да не се събират доказателства за тези факти. Съжалява за извършеното и моли да му бъде наложено минимално наказание.

Адв. Б. от АК - Сливен – служебен защитник на подсъдимия Й. Д. А., не оспорва фактическата обстановка по обвинителния акт и правната квалификация, и също изразява съгласието си делото да се гледа по реда на глава 27 от НПК. Моли съда да определи на подс. А. наказание „Лишаване от свобода“ за срок от осем месеца, което да бъде редуцирано с една трета.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:

Подсъдимият Й. Д. А. е неграмотен, неженен, не работи, осъждан.

Пострадалият А. А. А. живеел в гр. *****. Имотът представлявал триетажна къща с дворно място, което било заградено с ограда, с метална дворна врата, която се заключвала. На гърба на къщата, на нивото на първия етаж, имало балкон, на който пострадалият държал различни движими вещи, негова собственост, сред които и следните: 17 броя пластмасови стола, бели, с облегалки, без надписи по тях; 2 броя бели, пластмасови, сгъваеми градински маси, с размери 180x65 см. всяка; 1 брой бяла, кръгла, пластмасова, сгъваема градинска маса, с диаметър 65 см., със сгъваеми крака, всички тези вещи – закупени около една година преди инкриминирания период от хипермаркет „Темакс“ в гр. Пловдив. За последно пострадалият видял посочените вещи на мястото им на 10.09.2025 год., около 13,00 часа. Подсъдимият А. знаел, че свид. А. притежава посочените маси и столове и знаел къде ги държи.

На неустановена дата в периода от 10.09.2025 год. до 12.09.2025 год. подс. А. отишъл до имота на свид. А.. Подсъдимият прескочил оградата и влязъл в имота. От там подс. А. взел 17 броя пластмасови стола, 2 броя пластмасови сгъваеми маси и 1 брой кръгла пластмасова маса. След това подс. А. прескочил оградата и напуснал имота на свид. А., вземайки със себе си посочените вещи, като по този начин подсъдимият прекъснал владението на пострадалия върху инкриминираните вещи и 1 установил своя трайна фактическа власт върху отнетото.

Впоследствие подсъдимият продал 7 броя от отнетите от него столове на свид.

С. Д. за сумата от 30,00 лева, като му казал, че тези столове му били дадени за извършена от него работа. С останалите отнети вещи подс. А. се разпоредил по неустановен начин.

На 12.09.2025 год., около 13,30 часа, свид. А. отишъл да вземе маси и столове от балкона си и тогава установил липсата на инкриминираните вещи.

На 14.09.2025 год., около 09,00 часа, свид. А. срещнал свид. С. Д. и му разказал за кражбата от дома му. Тогава свид. С. Д. казал на пострадалия за закупените от него столове и ги показал на свид. А.. Последният ги познал като своите. Свид. С. Д. дал столовете на свид. А., който му дал сумата от 30,00 лева (тази, която свид. С. Д. бил заплатил на подсъдимия).

Пострадалият А. уведомил за случилото се РУ на МВР – Сливен.

Видно от заключението на изготвената по делото съдебно - оценителна експертиза стойността на отнетите движими вещи, по пазарни цени към момента на извършване на деянието, възлиза общо на 455,00 лева.

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на събраните по делото доказателства, а именно: самопризнанието на подсъдимия и събраните в хода на досъдебното производство писмени доказателства, предявени на страните по съответния процесуален ред и не оспорени от тях.

Съдът кредитира и прочетеното по реда на НПК заключение на вещото лице, изготвило съдебно - оценителната експертиза, тъй като няма основания да се съмнява в компетентността и безпристрастността на експерта.

Съдът кредитира и обясненията на подсъдимия, дадени в хода на досъдебното производство, като на основание чл. 372, ал. 4 от НПК ги приобщи към доказателствата по делото, тъй като подсъдимият призна вината си и изрази съгласие да не се събират доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

Въз основа на приетото за установено от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

С деянието от описаната фактическа обстановка подсъдимият Й. Д. А. е осъществил състава на престъплението по чл. 195, ал. 1, т. 7 вр. чл. 194, ал. 1 от НК, тъй като на неустановена дата в периода от 10.09.2025 год. до 12.09.2025 год., в гр.

Сливен, от имот, находящ се на ул.*****, в условията на повторност, отнел чужди движими вещи – 17 броя пластмасови стола на стойност 221,00 лева; 2 броя пластмасови сгъваеми маси на стойност 168,00 лева; 1 брой кръгла пластмасова маса на стойност 66,00 лева, всичко на обща стойност 455,00 лева, от владението на собственика им А. А. А. от гр. Сливен, без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието не представлява маловажен случай.

Безспорно е установено, че е налице квалифициращият елемент от състава на престъплението по чл. 195, ал. 1 от НК, а именно деянието си подс. А. е извършил в условията на повторност, тъй като към момента на извършването му подсъдимият вече е бил осъждан с влязла в сила присъда за друго такова престъпление, а именно с влязло в сила на 08.11.2024 год. споразумение по НОХД № 1235/2024 год. по описа на СлРС за извършено от него престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3, т. 5 и т. 7 от НК, като му е наложено наказание „Лишаване от свобода” за срок от десет месеца, което да 2 изтърпи при първоначален общ режим (л. 18 - 24 от делото).

Безспорно е установено, че случаят е немаловажен, с оглед начина на извършване на престъплението и доколкото не е налице хипотезата на чл. 93, т. 9 от НК.

Деянието подсъдимият е извършил с пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния му характер, всички елементи от състава на престъплението, предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните последици от него с цел лично облагодетелстване.

Деянието е довършено, вещите са били във владение на подсъдимия и същият се е разпоредил с тях. Имуществените вреди не са възстановени.

Като смекчаващи вината на подсъдимия обстоятелства съдът прецени оказаното съдействие на досъдебното производство.

Съдът не отчете отегчаващи вината на подсъдимия обстоятелства.

При определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия, съдът се съобрази с всички индивидуализиращи вината му обстоятелства, обществената опасност на деянието, обществената опасност на подсъдимия, причинения престъпен резултат и целите на генералната и специална превенция.

Съдът определи наказание на подсъдимия Й. Д. А. при условията на чл. 58а от НК, предвид изказаното от него самопризнание и императивната разпоредба на чл. 373, ал.

2 от НПК.

Ето защо съдът наложи на подсъдимия Й. Д. А. за извършеното от него престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 7 вр. чл. 194, ал. 1 от НК – наказание „Лишаване от свобода” за срок от една година. Така определеното наказание на основание чл. 58а, ал. 1 от НК съдът намали с 1/3, като подсъдимият следва да изтърпи наказание „Лишаване от свобода” за срок от осем месеца при първоначален общ режим.

Така определеното наказание на подсъдимия съдът прецени за максимално справедливо и отговарящо в пълна степен на обществената опасност на деянието и съответстващо на целите и значението на наказанието, визирани в чл. 36 от НК. Съдът счита, че то ще допринесе за поправянето и за превъзпитанието на подсъдимия и ще въздейства възпитателно и предупредително - възпиращо и върху останалите членове на обществото.

Съгласно правилата на процеса, подсъдимият Й. Д. А. беше осъден да заплати направените на досъдебното производство разноски в размер на 94,23 лева в полза на бюджета на държавата по сметка на ОД на МВР – Сливен.

Ръководен от изложеното съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

3

----- следващ документ -----

ПРИСЪДА

№ 203 гр. Сливен, 12.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, IV СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Цанка Г. Неделчева

Съдебни

Ваня Ил. Шишкова заседатели: Радка К. Русева при участието на секретаря Галина Едр. Пенева и прокурора Я. Н. К. като разгледа докладваното от Цанка Г. Неделчева Наказателно дело от общ характер № 20252230201402 по описа за 2025 година

ПРИСЪДИ:

ПРИЗНАВА подсъдимия Й. Д. А. – роден на ***** г. в гр.Сливен, с постоянен адрес гр.*****, понастоящем живущ в гр.*****, български гражданин, неграмотен, неженен, не работи, осъждан, ЕГН **********, за ВИНОВЕН в това, че: На неустановена дата в периода от 10.09.2025 г. до 12.09.2025 г., в гр.Сливен, от имот, находящ се на ул.*****, в условията на повторност, отнел чужди движими вещи – 17 броя пластмасови стола на стойност 221,00 лева; 2 броя пластмасови сгъваеми маси на стойност 168,00 лева; 1 брой кръгла пластмасова маса на стойност 66,00 лева, всичко на обща стойност 455,00 лева, от владението на собственика им А. А. А. от гр. Сливен, без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието не представлява маловажен случай, поради което и на основание чл.195, ал.1, т.7, вр.чл.194, ал.1, вр.чл.54 от НК му НАЛАГА наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от ЕДНА ГОДИНА.

На основание чл.58А, ал.1 от НК НАМАЛЯВА така определеното 1 наказание на подсъдимия Й. Д. А. с 1/3, като същия следва да изтърпи наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от ОСЕМ МЕСЕЦА при първоначален ОБЩ режим.

ОСЪЖДА подсъдимия Й. Д. А. да заплати направените на досъдебното производство разноски в размер на 94,23 лева (деветдесет и четири лева и двадесет и три стотинки) в полза на бюджета на държавата по сметка на ОДМВР – Сливен.

ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протестиране в 15-дневен срок от днес пред СлОС.

Председател: _______________________

Заседатели:

1. _______________________

2. _______________________

2