Решение № 73 от 16.01.2026, Окръжен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 73 гр. Пловдив, 16.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Екатерина Мандалиева

Членове:

Радослав Радев

Недялка Свиркова Петкова при участието на секретаря Елена П. Димова като разгледа докладваното от Екатерина Мандалиева Въззивно гражданско дело № 20255300502273 по описа за 2025 година

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.

Съдът е сезиран с въззивна жалба депозирана от М. А. П., ЕГН ********** и Б. С. П., ЕГН **********, чрез процесуалния им представител адв. В. В. против Решение №2936 от 10.06.2025г. постановено по гр.д.№*г. по описа на ПРС, девети гр.с., с което се приема за установено по отношение на М. А. П., ЕГН **********, и Б. С. П., ЕГН **********, и двамата с адрес гр. ***, че Р. А. П., ЕГН **********, с адрес гр. ***, е собственик на основание договор за дарение, обективиран в нотариален акт за дарение на недвижим имот № *** г. на нотариус при Пловдивски районен съд, на следния недвижим имот: поземлен имот с идентификатор № *** по КККР, одобрени със Заповед № РД-18- 302/30.12.2020 г. на изпълнителния директор на АГКК, с административен адрес с. ***, с площ от 817 кв.м. по скица, а по документ за собственост 805 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване до 10 м., предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: 544, квартал 51, парцел V, при съседи имоти с идентификатори: ***, ***, 1

***, ***, ***, в е д н о с построената в имота жилищна сграда – еднофамилна, с идентификатор № ***, със застроена площ от 43 кв.м. по скица, а по документ за собственост 54 кв.м., брой етажи – един, брой самостоятелни обекти в сградата: няма данни, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: няма и се осъжда М. А. П., ЕГН **********, и Б. С. П., ЕГН **********, да предадат владението на Р. А.

П., ЕГН **********, върху следния недвижим имот: поземлен имот с идентификатор № *** по КККР, одобрени със Заповед № РД-18302/30.12.2020 г. на изпълнителния директор на АГКК, с административен адрес с. ***, с площ от 817 кв.м. по скица, а по документ за собственост 805 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване до 10 м., предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: 544, квартал 51, парцел V, при съседи имоти с идентификатори: ***, ***, ***, ***,

***, ведно с построената в имота жилищна сграда – еднофамилна, с идентификатор № ***, със застроена площ от 43 кв.м. по скица, а по документ за собственост 54 кв.м., брой етажи – един, брой самостоятелни обекти в сградата: няма данни, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: няма. С постановеният съдебен акт в полза на Р. А. П., ЕГН ********** е присъдена сумата от 2 060 лв, представляваща разноски в първоинстанционното производство.. В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност и неправилност на постановения съдебен акт, с оплаквания за неправилна преценка на събраните по делото доказателства по съображения подробно изложени в същата. Иска се отмяна на първоинстанционния акт, като вместо това съдът отхвърли предявения иск, а в условията на евентуалност да уважи възражението за прихващане и възражението за право на задържане. Претендират се разноски, съгласно представения списък с направени такива.

Въззиваемата страна Р. А. П., ЕГН **********, чрез процесуалния им представител адв. Ц. Т. оспорва жалбата и наведените в нея доводи като изцяло неоснователни по съображения подробно изложени в отговора. Моли да се потвърди първоинстанционния акт като правилен и законосъобразен.

Претендира разноски пред настоящата инстанция, съгласно представения списък с направени такива.

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД след преценка на събраните

2 по делото доказателства, допустимостта и основателността на жалбата, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законния срок, от страна имаща правен интерес да обжалва, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поР. което се явява процесуално допустима и като такава следва да бъде разгледана по същество.

Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правно основание чл.108 ЗС. Ищецът твърди, че е собственик на процесния имот по силата на договор за дарение от 02.03.1995 г., с който неговите родители А. П. и Т. П. са му дарили дворното място, ведно с построената в него сграда в с.Б.. По това време ищецът кандидатствал за имигрантска виза за САЩ и бил одобрен, поР. което му се наложило в кратки срокове да замине за САЩ. С оглед на това обстоятелство, ищецът твърди, че предоставил достъп до процесния имот на своите родители, които да се грижат за имота от негово име и за негова сметка. Баща му починал през * г., а в началото на * г. починала и майка му.

След смъртта на родителите му, ищецът твърди, че предоставил ключове от процесния имот на брат си М. П. и съпругата му Б. П., с уговорка - те да се грижат и поддържат имота, а в случай на необходимост от средства за поддържането му, да го уведомяват. Ишецът твърди, че осигурил поисканата от брат му сума за извършен текущ ремонт в процесния имот, както и че заплащал всички данъци и такси за имота. След последното си прибиране в България и посещение на процесния имот през 2018 г., ищецът твърди, че усетил промяна в отношенията им с ответниците. Констатирал, че имотът не се поддържа добре и че не е извършен уговорения текущ ремонт. С оглед извършената констатация, през 2022г. ищецът поканил писмено ответниците да предадат ключовете от имота на неговия племенник М. М., но отговор не последвал. Впоследствие чрез адв. Т., в качеството й на пълномощник на ответната страна, бил уведомен, че брат му има претенции по отношение на 1/2 ид.ч. от имота. Ищецът с нотариална покана, поканил ответната страна доброволно да освободи имота, но действия от последните не били предприети, което обусловило правния му интерес да предяви настоящия иск.

Ответниците не оспорват, че процесния имот е дарен в полза на ищеца от родителите му, но твърдят че причина затова е кандидатстването на ответника за виза, със съображения, че издаването на виза се извършвало полесно, ако лицето притежава недвижим имот в Република България.

3

Навеждат твърдения, че никоя от страните по договора за дарение, не желаела транслативния ефект на сделката, нещо повече - ищецът имал желание да препише придобития чрез дарение имот на брат си – ответника по делото. Твърди се, че приживе дарителите основно живеели в наследствен имот в с. *** и посещавали процесния имот само през лятото. Имотът се е ползвал основно и почти целогодишно от семейството на ответниците.

Последните твърдят, че след заминаването на ищеца в САЩ, са осъществявали фактическа власт върху имота явно, спокойно и необезпокоявано със съзнанието, че са негови собственици. Със съзнанието, че са собственици, твърдят че през 2000 г. осъществили ремонт – изразяващ се в изграждане на ново стълбище, вътрешна тоалетна и баня, за който ремонт сочат, че ищецът отказал да предостави средства. Ищецът се е прибирал в Република България изключително рядко. Позовават се на изтекла в тяхна полза придобивна давност, в резултат на осъществена фактическа власт по отношение на имота в периода от 2000 г. до 2018 г., отблъсквайки собственическите претенции на ищеца, във връзка с което са сменили всички ключове, за да се ограничи достъпа на ищеца до имота.

Твърдят, че са извършили строително монтажни дейности в имота в периода от 2018 г. до 2020 г. на обща стойност от 35 351, 28 лв. с ДДС, като релевират възражение за право на задържане върху имота до заплащане на посочената сума, което възражение правят при условията на евентуалност, ако съдът не уважи възражението за придобиване на имота по давност. Сочат, че характер на разноски имат строително монтажните работи по покрива, описани в пункт 15 до пункт 24 на стойност от 11 255, 61 лв., като последните са осъществени в периода м. юни – м. септември 2019 г., поР. изключително лошото му състояние и с цел да се запази съществуването на имота. В посочения период са осъществени и строително-монтажните дейности по фасадата на имота, описани в пункт 9 до пункт 14, а всички останали строително-монтажни дейности били извършени през м. юни 2020 г. Сочат, че ищецът е знаел за осъществяваните в имота ремонтни дейности, но не се е противопоставил. Релевират възражение за заплащане на подобренията в имота в качеството им на недобросъвестни владелци, ведно с възражението за право на задържане.

Първоинстанционният съд е уважил предявения иск с правно основание чл.108 ЗС, като е приел, че ищецът е собственик по силата на дарение. Приел 4 е за неоснователно направеното възражение за изтекла в полза на ответниците придобивна давност, като в тази връзка е посочил, че дори ответниците да са осъществявали фактическа власт, то не се доказва намерението им за своене на имота. Правото на задържане е отхвърлено като изцяло неоснователно.

При извършената служебна проверка на решението съобразно правомощията си по чл.269, изр. първо от ГПК, съдът намира, че същото за валидно и допустимо.

Предвид горното и на основание чл.269, изр.2 от ГПК следва да бъде проверена правилността на решението, единствено по изложените във възззивната жалба доводи.

Пред въззивната инстанция не са събрани нови доказателства, поР. което съдът постановява акт си на базата на събраните такива пред първата инстанция като след преценката им, настоящият съдебен състав направи следните правни изводи:

Дарението е безвъзмезден едностранен договор, по силата на който дарителят отстъпва веднага и безвъзмездно нещо, а надареният го приема.

Договорът се сключва въз основа съвпадащите волеизявления на дарителя и надарения в нотариална форма, когато предмет на договаряне е недвижим имот частна собственост.В конкретния случай, ищецът се легитимира като собственик на процесния имот по силата на извършено в негова полза дарение от неговите родители през 1995г. Каква е била причината да бъде сключена сделката, е ирелевантно за настоящия спор, доколкото доказателства за симулативност на същата по делото не са събрани.

Спорът пред настоящата инстанция се свежда до това дали в полза на ответниците е изтекла придобивна давност в периода от 2000г. до 2018г., въз основа на която М. А. П. и Б. С. П., в режим на съпружеска имуществена общност са придобили собствеността върху процесния имот.

Владението като елемент от фактическия състав на придобивното основание по чл. 79 ЗС е фактическо състояние, фактическо упражняване съдържанието на субективно вещно право без владелецът да е негов носител, с което фактическо състояние, продължило през определен период от време, нормата на чл. 79 ЗС свързва възможността да се придобие и самото субективно право. Фактическият състав на владението съгласно чл. 68, ал. 1 5

ЗС включва както обективния елемент на упражнявана фактическа власт, така и субективния елемент вещта да се държи като своя. Обективният елемент на владението – упражняването на фактическа власт – съвпада с този при държането. Субективният елемент определя упражняването на фактическа власт върху имот като владение. Законът ( чл. 69 ЗС) предполага наличието на намерението да се свои вещта. Именно затова, за да се трансформира фактическото състояние на упражнявана фактическа власт чрез действия, съответстващи на определено вещно право в самото вещно право, е необходимо потвърждаване наличието на намерение за своене чрез позоваване на последиците от придобивната давност.

В трайно установеното практика на ВКС се прави разграничение между фактическата власт, която покрива характеристиките на владението по чл. 68, ал. 1 ЗС и фактическата власт, представляваща държане по смисъла на чл. 68, ал. 2 ЗС, както и търпимите действия, осъществявани поР. близките отношения със собственика на вещта. Както държането, основано на някакви договорни отношения, така и търпимите действия, не могат да доведат до придобиване на вещта по давност, освен ако не е демонстрирано спрямо собственика промяна на намерението и завладяване на вещта. В конкретния случай от събраните по делото доказателства, се установява по безспорен начин, че ищецът като собственик на имота по силата на дарение от родителите си, е допуснал своите близки, а именно приживе родителите си, а след това брат си и неговата съпруга да живеят и да се грижат за имота му.