Определение № 799 от 15.11.2022, Окръжен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 799 гр. Стара Загора, 15.11.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА в закрито заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Румяна Ат. Танева като разгледа докладваното от Румяна Ат. Танева Частно търговско дело № 20225500900505 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 390 от ГПК.

Постъпила е молба от за допускане на обезпечение на бъдещ иск на „Т.М.Б.“ ЕООД, със седалище и адрес на управление в ***, с ЕИК *********, срещу „Х.“ АД, със седалище и адрес на управление в гр.***, с ЕИК *********.

В молбата се твърди, че между „Т.М.Б.“ ЕООД и дружеството „Б“ АД, със седалище и адрес на управление в ***, с БИК ********* е сключен Договор за наем от 26.10.2020 г. По силата на този договор възложителят "Б" АД е имало неизпълнени задължения за заплащане на наемна цена към молителя в размер на 308 049 лв. с ДДС, дължимо се за наето оборудване, с което е осъществявано студено рециклиране. Въпросното задължение е обективирано и в издадената фактура № 196/16.06.21 г. по опис на молителя.

Посочва се още, че между дружеството „Б“ АД, като изпълнител и „Х.“ АД, БИК *********, като възложител, е налице сключен договор за „Изпълнение на строително-монтажни работи на два проекта, финансирани по програма Интеррег - V - Л Румъния - България 2014-2020“ от 01.01.21 г.

Основен предмет на този договор е осъществяване на строителство на обект:

„Проект ROBG-390 "Основен ремонт на път * "***", участък от км 94+000 до км 101+199.48, област *". Общата стойността на договора е в размер над 3 500 000 лв., като съгласно договора работа се приема и заплаща от възложителя поетапно.

На 16.12.21 г. между "Б" АД и "Х." АД е подписан Протокол № 4 за извършени СМР по горепосоченият договор, като страните изрично са 1 посочили осъществените за текущия период (посочен в протокола, като "За този период") от изпълнителя СМР, тяхното количество и цена.

Обобщено извършените от изпълнителя работи, са както следва:

-Земни работи - на стойност от 109 465,32 лв.;

-Асфалтови работи - на стойност от 366 056.15 лв.;

-Пътни работи - на стойност от 107 618.82 лв.;

-Ремонт на настилка и пътно тяло - 376.74 лв.;

-Ремонтни работи на големи съоръжения -41 812.52 лв.

Общата стойност на осъществените за този период работи е в размер на 625 329.55 лв. без начислен ДДС. От тази сума и с подписаният между страните Протокол № 4 за извършени СМР е била приспадната сумата 101 680.54 лв. без начислен ДДС, представляваща получен от изпълнителя аванс по фактура 24/04.02.21 г. За останалата неизплатена сума от 523 649.01 лв. без начислен ДДС, дължима се за реално извършените и приети от страните СМР, е издадена фактура №165/16.12.21 г. по опис на "Б“ АД на стойност от 628 378.81 лв. (включваща и начисления и дължим се ДДС в размер на 104 729.80 лв.). Издаденият първичен счетоводен документ е бил връчен на възложителя „Х.“ АД на същата дата.

На 22.03.22 г. между дружеството "Б" АД, като цедент и молителя „Т.М.Б.“ ЕООД, като цесионер, е сключен договор за цесия, по силата на който и срещу погасяване на задължението на цедента към цесионера до размера от 308 049 лв. с ДДС, "Б" АД е прехвърлило част от своето ликвидно и изискуемо вземане към "Х." АД на стойност от 308 049 лв. с ДДС, представляващо част от общото вземане на цедента срещу длъжника „Х.“ АД в общ размер на 628 378.81 лв., за което е налице издадената фактура № 165/16.12.21 г. по опис на „Б“ АД. Вземането е прехвърлено на дружеството "Т.М.Б." ЕООД.

Длъжникът по прехвърленото вземане - "Х." АД бил редовно уведомен за така извършената цесия на 18.05.22 г., съгласно констативен протокол на ЧСИ ***, peг.№ *** на КЧСИ от 19.05.22 г. Твърди се, че последният не само не оспорва своето задължение и промяната в кредитора по него, но и със сключеното между страните от 13.06.22 г. "Четиристранно споразумение за прехвърляне на задължения по определени фактури", видно от чл.З, ал.2 от 2 него, е приел и потвърдил така осъществилото се прехвърляне.

Видно и от чл. 2, т. 4 от подписаното между страните "Четиристранно споразумение за прехвърляне на задължения по определени фактури", длъжникът "Х.” АД изрично признал своето задължение към молителя „Т.М.Б.“ ЕООД.

Освен признанието на задължението в размер на 308 049 лв., длъжникът извършил и частично негово погасяване, чрез прехвърляне на насрещно свое вземане към „Б“ АД до размера от 57 853.63 лв., като така погасил същата част от своето задължение към настоящия молител.

След извършеното погасяване, дължимото се задължение на „Х.“ АД към "Т.М.Б." ЕООД се посочва, че е в размер на 250 195.37 лв. - главница.

Страните не определили отлагателен срок за изпълнение на задължението, поради което последното се дължало веднага.

Твърди се, че към настоящият момент всички срокове за заплащане от страна на „Х.“ АД на възнаграждението за извършените от „Б“ АД строително-монтажни работи, обективирани във фактура № 165/16.12.21 г. по опис на „Б“ АД, което вземане е редовно прехвърлено на молителя, са изтекли. Видно от приложеното споразумение задълженията и дължимостта на сумите не се оспорвало от страна на длъжника, но влошеното му финансово състояние е причина да не бъде погасено вземането на молителя.

Навеждат се съображения, че дружеството има и други кредитори, спрямо които също е в забава.

По тази причина молителят счита, че има реална опасност до приключване на съдебния спор ответникът по бъдещия иск да се разпореди по свой почин или по искане на други кредитори, с притежаваните от него движими вещи и парични средства, като по този начин да направи невъзможно или силно да затрудни осъществяване на правата на ищеца по едно евентуално осъдително решение.

Поради изложеното и на основание чл.390, ал.1, във вр.с чл.397 ал. 1 т.2 от ГПК моли съда да допусне обезпечение на бъдещите искове на „Т.М.Б.“ ЕООД в размер на 250 195.37 дв. - главница (двеста и петдесет хиляди сто деветдесет и пет лева и тридесет и седем стотинки) и да издаде обезпечителна заповед, чрез която да бъде наложен ЗАПОР върху всички настоящи и бъдещи вземания на „Х.“ АД, ЕИК *********, по следните банковите сметки, 3 находящи се в: *** АД; *** АД; ***я АД; *** АД; *** ЕАД; *** АД;

Инвестбанк АД; *** АД; *** АД; *** АД; *** ЕАД; *** (България) ЕАД; *** АД; *** АД; *** АД; *** АД; *** АД; ***. - клон София; *** АД, клон България; ***. - клон София; ***; ***; ***; ***.

Доколкото молбата е подкрепена с всички възможни писмени доказателства, които да установят основателността на бъдещите му претенции, моли съда да допусне исканото обезпечение без да бъде определяна подлежаща на внасяне гаранция.

Тъй като седалището на дружеството длъжник е в друго населено място, извън територията на Окръжен съд-Стара Загора и за налагането на допуснатото обезпечение ще бъде необходимо образуването на изпълнително дело пред местнокомпетентен ЧСИ, извън горепосочената територия, моли за предявяване на бъдещия иск да бъде определен максималния месечен срок.

За установяване и доказване на обстоятелствата, твърдени с молбата, като писмени доказателства са представени: Договор за цесия от 22.03.22 г., ведно със съобщение за извършена цесия; Констативен протокол за осъществено връчване от 19.05.22 г. на ЧСИ ***, рег.№ *** на КЧСИ;

Протокол № 4 за извършени СМР на строеж- основен ремонт на път * „***“;

Фактура № 165/16.12.21 г. на „Б“ АД; Четиристранно споразумение за прехвърляне на задължения по определени фактури.

Съдът, след като се запозна депозираната молба, приложените към същата писмени доказателства и направеното искане намира следното:

Съгласно чл. 390 ал. 1 от ГПК обезпечение може да се иска и преди предявяване на иска от родово компетентния съд по постоянния адрес на ищеца или по местонахождението на имота, който ще служи за обезпечение.

Съгласно чл.391, ал.1 ГПК обезпечение на иска се допуска, когато без него за ищеца ще бъде невъзможно или ще се затрудни осъществяването на правата по решението и ако искът е подкрепен с убедителни писмени доказателства /т.1/ или бъде представена гаранция в определения от съда размер съгласно чл.180 и чл.181 ЗЗД /т.2/.

За да се допусне обезпечение на иска следва да са налице при условията на кумулативност следните предпоставки: искът да е допустим, вероятно основателен, да е налице обезпечителна нужда и поисканата обезпечителна мярка да е допустима и адекватна на търсената защита.

4

В случая съдът приема, че предявеният иск за заплащане на възнаграждение по договор, който по правната си природа е договор за изработка е допустим, налице е обезпечителна нужда, с оглед забавеното плащане, а също така посочената обезпечителна мярка е допустима и адекватна на търсената защита.

В изискването за вероятна основателност на иска законът има предвид искът да е подкрепен с писмени доказателства, доказващи факта, пораждащ претендираното право, респ. факт, изключващ, унищожаващ или погасяващ отричаното с иска право. От представените писмени доказателства настоящият съдебен състав намира, че може да се направи извод, че бъдещият иск, чието обезпечение се иска, е вероятно основателен. Представени са писмени доказателства за приемане на извършената работа, за извършената цесия и съобщаването и на длъжника, а също така и за признаване на задължението.

Ето защо съдът намира, че следва да уважи молбата на ищеца за допускане на обезпечение чрез налагане на запор на всички парични вземания на длъжника „Х.“ АД за суми по банкови сметки (левови и валутни), открити при описаните в молбата банки.

Независимо, че бъдещият иск е подкрепен с убедителни писмени доказателства, съдът намира, че следва да допусне поисканато обезпечение при условията на чл.391, ал.2 от ГПК, като определи ищецът да представи парична гаранция в размер на 25 000 лева. Размерът на гаранцията съдът определя, с оглед цената на иска, евентуалния размер на преките и непосредствени вреди, които ответникът евентуално би могъл да претърпи, ако обезпечението е неоснователно.

На основание чл.390, ал.3 ГПК, съдът намира, че следва да се определи срок за предявяване на иска от ищеца, който преценя, че следва да бъде един месец от датата на връчване на определението.

Водим от изложеното и на основание чл.3 90 ГПК във връзка с чл.391, ал.1, т.1, ал.2, чл.397, ал.1, т.2 от ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА обезпечение на бъдещ иск на „Т.М.Б.“ ЕООД , със

5 седалище и адрес на управление в ***, с ЕИК *********, срещу „Х.“ АД, със седалище и адрес на управление в гр.***, с ЕИК ********* за сумата от 250 195.37 дв. - главница (двеста и петдесет хиляди сто деветдесет и пет лева и тридесет и седем стотинки) чрез налагане на следната обезпечителна мярка:

ЗАПОР върху всички настоящи и бъдещи вземания на „Х.“ АД, ЕИК *********, по следните банковите сметки, находящи се в: *** АД; *** АД;

***я АД; *** АД; *** ЕАД; *** АД; Инвестбанк АД; *** АД; *** АД; *** АД; *** ЕАД; *** (България) ЕАД; *** АД; *** АД; *** АД; *** АД; *** АД;

***. - клон София; *** АД, клон България; ***. - клон София; ***; ***; ***;

*** до размера на сумата 250 195.37 дв. (двеста и петдесет хиляди сто деветдесет и пет лева и тридесет и седем стотинки), който да се наложи последователно.

ОПРЕДЕЛЯ парична гаранция в размер на 25 000 лева (двадесет и пет хиляди лева).

ДА СЕ ИЗДАДЕ обезпечителна заповед за наложената обезпечителна мярка, след представяне на платежни документи за внесената парична гаранция по набирателната сметка на Старозагорския окръжен съд и за внесена държавна такса в размер на 5 лева (пет лева) за заповедта по бюджетната сметка на Старозагорския окръжен съд.

ОПРЕДЕЛЯ едномесечен срок за предявяване на иска, който тече за молителя от връчване на препис от настоящото определение.

УКАЗВА на молителя да представи по настоящото дело доказателства за предявяването на иска в определения срок, тъй като в противен случай обезпечението ще бъде отменено служебно от съда.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок, който за молителя тече от датата на връчването му, а за ответника - от деня, в който му е връчено съобщение за наложената обезпечителна мярка от съдебния изпълнител, пред Пловдивския апелативен съд.

Съдия при Окръжен съд – Стара Загора: _______________________ 6