Решение № 206 от 04.11.2024, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 206 гр. Бургас, 04.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Румяна Ст. Калошева Манкова

Членове:

Кирил Гр. Стоянов

Даниела Д. Михова при участието на секретаря Марина Д. Димова като разгледа докладваното от Кирил Гр. Стоянов Въззивно гражданско дело № 20242000500333 по описа за 2024 година и за да се произнесе взе в предвид следното:

Делото е образувано по въззивната жалба на ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК *, гр.София против Решение № 352 от 15.04.2024г. на ОС – Бургас постановено по гр.д. № 1743/23г. в частта, с която е уважен предявения от Д. М. В. иск за заплащане на неимуществени вреди за сумата над 15 000 лв. ведно със законната лихва считано от 12.12.2022г. Решението се оспорва като неправилно, постановено в противоречие със събраните доказателства.

Според страната присъденото от съда обезщетение е в нарушение на разпоредбата на чл.52 от ЗЗД за справедливо обезщетение. Присъденото обезщетение от 40 000 лв. според въззивника е завишено с оглед на установената съдебна практика.

Съобразно събраните по делото доказателства – СМЕ ищецът като пострадал е получил контузия на главата с натъртване на тъканите, контузия на гръден кош, счупване на 10 и 12 ребро изместване на костна тъкан и плеврален излив, контузия на двата бъбрека, довело до хематурия, охлузване и контузия на дясна лакътна става и дясната ръка, разкъсно – контузна рана на двете колена, фрактура на палеца на дясно ходило, хематом в лява лумбална област. Присъденото обезщетение от 40 000 лв. несъответства на болките и страданията, понесени от ищеца вследствие на причинените травми. Страната счита, че справедливо обезщетение за така причинените увреждания е сумата 1 от 15 000 лв. Представя като доказателство по делото, че е изплатено на ищеца В. обезщетение в размер на необжалвания - 15 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, 2697.33 лв. – лихви за периода от 12.12.2022г. до 09.05.2024г.; 1183 лв. – имуществени вреди, лихва – 212.73 лв. – за периода от 12.12.2022г. – до 09.05.2024г. Моли се за отмяна на решението в частта, с която ответникът е осъден да заплати обезщетение за размера над 15 000 лв. до присъдения от първоинстанционния съд ведно с обезщетението за имуществени вреди и лихвите. Претендират се разноските по делото съобразно изхода на спора. Алтернативно се иска намаляне на размера на обезщетението като се отчита приноса на пострадалия.

Постъпил е отговор на въззивната жалба от страна на ищеца Д. В..

Въззивната жалба на застрахователя се оспорва като неоснователна.

Възраженията на жалбоподателя се оспорват изцяло – на първо място относно размера на обезщетението се сочи, че възраженията са голословни. Страната сочи, че е развила подробно аргументацията си пред окръжния съд досежно претърпените болки и страдания, обуславящи присъждането на съответното обезщетение. Размерът е съобразен и със съдебната практика, относим към датата на събитието, както и с останалите обстоятелства по делото.

На следващо място – оспорват се и възраженията досежно твърденията за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия.

Твърденията не са доказани – при условията на пълно и главно доказване.

Сочи се че твърденията изобщо за съпричиняване са неоснователни, а за 50% принос - напълно недоказани. Такъв извод – за съпричиняване не може да почива на твърдения и предположения, а следва да е доказан по несъмнен начин с обективни факти от фактическата обстановка по случая. Моли се за оставяне на жалбата без уважение като неоснователна като се претендират разноски – адвокатско възнаграждение по чл.38 от ЗА. Пред съда представител на страната не се явява, представя се писмена молба, с която се заявява, че се поддържа въззивната жалба изцяло с всички искания в нея относно разноските.

От страна на Д. М. В. е постъпила и насрещна въззивна жалба против постановеното от съда решение. Обжалва се решението в частта, с която се отхвърля претенцията над уважения размер от 40 000 лв. до претендирания от 60 000 лв. Въпреки, че съдът е счел, че съпричиняване няма, то определения размер обезщетение според жалбоподателя В. е занижен. Сочи се, че след постановяване на решението застрахователят е признал частично претенцията, като е превел главница 15 000 лв. и лихви. Страната сочи, че по делото са събрани достатъчно доказателства, обуславящи по-завишен размер на обезщетение от присъдения. Страната изразява становището си, че по делото са налице обстоятелства, определящи обезщетение в претендирания размер.

2

На второ място – според страната окръжният съд не е приложил правилно критериите в нормата на чл.52 от ЗЗД при определяне на размера на обезщетението. Понятието справедливост според понятието в чл.52 от ЗЗД не е абстрактно, то има предвид конкретно съществуващи обстоятелства, които следва да се вземат предвид при определяне на размера – вкл. – дали и в каква степен пострадалият се е възстановил след проведените медицински манипулации и проведеното лечение като по този начин се приложи и критерия за продължителност на болките и страданията, като последици от уврежданията.

Следва да бъдат анализирани уврежданията – ако са трайни каква е прогнозата за проявлението и какво е отражението върху психичното здраве, следва да се вземат предвид възрастта на пострадалия, икономическото положение в страната, съдебната практика по други аналогични случаи и въобще – всички обстоятелства, имащи отношение към претърпените морални страдания. Вредите, понесени от пострадалото лице следва да бъдат обезщетени в най-пълна степен съобразно интензитета и естеството на претърпените телесни болки и душевни страдания. Поради това се претендира отмяна на отхвърлителната част на обжалваното решение и постановяване на решение, с което да се присъди разликата между присъдения размер от 40 000 лв. и претендирания от 60 000 лв., като се удовлетвори изцяло претенцията, както и разноските – адвокатско възнаграждение по чл.38 от ЗА. Страната поддържа насрещната си жалба пред съда чрез упълномощен процесуален представител – адвокат.

Извършената от Бургаския апелативен съд служебна проверка по чл.267 във вр. с чл.262 от ГПК констатира, че въззивните жалби на ответното застрахователно дружество „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД и насрещната въззивна жалба на ищеца Д. В. са редовни, подадени от страни с право на жалба в рамките на предвидения от закона преклузивен срок и пред надлежната по правилата на функционалната подсъдност инстанция – следователно – същите са допустими.

След преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за установено следното:

Производството по гр.д. № 1743/2023г. на ОС – Бургас е било образувано по исковата молба на Д. В. от с.Съединение, обл. Бургаска против ЗАД „ДаллБогг:Живот и Здраве“ АД с искане за присъждане на сумата от 60 000 лв. – обезщетение за причинени неимуществени вреди от причинените увреждания при ПТП, настъпило на 27.08.2022г., при което МПС – „Форд Транзит“ с рег. № *, управляван от А. Ш. самокатастрофира в Република Унгария по пътя Сегед – Будапеща, при което пътниците в него, сред които и ищеца, получават различни наранявания. Ищецът получил двустранна контузия на бъбреците, контузия на главата, на белия дроб, счупване на 10-о и 3

12-о ребро отляво, фрактура на основата на първия пръст на десния крак, порезни рани по тялото, натъртвания на двете колена и десния лакът, наложило болнично и последващо медикаментозно лечение, съпроводено с болки и страдания, невъзможност да се грижи за себе си, да работи и издържа семейството си. Претендира се и сумата от 2 366 лв. - обезщетение за имуществени вреди за направените разходи за лечение в Унгария, като сумите се претендират ведно със законната лихва от датата на завеждане на претенцията пред застрахователя – 12.12.2022г. Претендират се разноските по делото и адвокатско възнаграждение по чл.38 ал.2 от ЗА.

Иска е бил оспорен от застрахователя изцяло – както механизма на произшествието и вината на водача, така и причинната връзка между нараняванията и болничния престой. Сочи се, че травмите на ищеца са получени заради непоставен обезопасителен колан и допускане на свободното движение на тялото вътре в превозното средство под инерционните сили. Оспорва се и размера на претенцията като прекомерно завишен, че претенцията съобразно уврежданията не отговаря на предявения размер, а лихвата се дължи от датата на изтичане на срока по чл.496 ал.1 от КЗ. Също се претендират разноски.

Съдът е установил фактическата обстановка по случая – автомобил „Форд Транзит“ е пътувал от България за Франция, като е превозвал работници за сезонна работа. Образуваното производство в Унгария срещу водача на автомобила А. Ш. е било прекратено поради липса на извършено престъпление. Пътуващите са посочили, че водачът спазвал правилата за движение и не е извършвал никакви маневри, застрашаващи безопасността им. По време на движението описват „танцуващо“ движение на автомобила, последвано от звуков ефект, след което автомобилът сам, неконтролируемо се отклонил от посоката на движение наляво и се ударил в преградата на разделителната лента, откъдето се отнесъл до крайната си позиция в лентата за спиране. Причината за това се оказала счупване на фиксиращите винтове на дясното задно колело, което представлява внезапна техническа неизправност, която може да бъде проследена до затягане на фиксиращите гайки с неподходящ въртящ момент, като изрично е отбелязано, че водачът визуално не може да изключи неправилното затягане на гайките. Посочено е също така, че пътуващите на средната седалка на първия ред и на лявата и дясна седалка на втория ред не са били с поставени предпазни колани. В крайна сметка заключителното становище е, че конкретната причина за настъпване на ПТП е закрепване на колело с недостатъчен въртящ момент, както и самото отвиване на колелото като внезапна техническа неизправност, която според извършената експертиза не може да бъде усетена от водача.

От протокола за ПТП се установява, че ищецът Д. В. не е поставил предпазен колан и като тежко пострадал е бил откаран в болница.

4

Автомобилът след изпадането на дясното задно колело е продължил да се движи с три колела, водачът не е успял да го овладее и последвал удар с предната част на автомобила в мантинелата. След този удар автомобилът се завъртял около центъра си, след което последвал удар в задната част на автомобила. Този удар е бил силен – установява се по значителните деформации. След двата удара автомобилът продължил движението си към аварийната пътна лента, където е преустановил движението си. Вследствие полученото въртеливо движение на автомобила необезопасеният пътник от лявата седалка на третия ред седалки след получените удари във вътрешната част на автомобила е получил тежки наранявания. От техническа гледна точка произшествието е постъпило вследствие техническата неизправност и поведението на водача на автомобила , който не е могъл да овладее управлението без да е нарушил правилата за движение.

Вследствие на ударите на тялото на пострадалия вътре в автомобила при безконтролното движение на същия той е получил следните увреждания: контузия на главата –натъртване на тъканите предимно вдясно; контузия на гръдния кош – счупване на 10-то и 12-то ребро, счупване на задната дъга на 10 е 12 ребра от лявата страна с известна дислокация на половината на ширината на костта и дискретен плеврален излив вляво, получен най – вероятно от счупените ребра; контузия на двата бъбрека с малки контузионни огнища в паренхима, довели до хематурия; контузия и охлузване на дясната лакетна става и дясната ръка; разкъсно-контузни рани на двете колена; фрактура на палеца на дясното ходило; хематом в лявата лумбална област.

Получените увреждания според вещото лице по СМЕ се охарактеризират като временно разстройство на здравето, неопасно за живота като срокът за възстановяване е около месец. Експертът сочи, че пострадалият по време на произшествието и след него е търпял силни болки и страдания. В първите 15-20 дни е имал затруднения в ходенето, изпитвал е болки при дишането вследствие счупените ребра. Към настоящия момент Д.