Решение № 3299 от 20.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3299 гр. София, 20.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Б В при участието на секретаря С В като разгледа докладваното от Б В Гражданско дело № 20251110145799 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

„А...” ЕАД е предявила срещу А. Р. Ф. кумулативно съединени установителни искове с правна квалификация чл. 422 ГПК вр. с вр. 79, ал. 1, пред. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД вр. чл. 99 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, с които се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумите 1 102, 85 лв., ведно със законна лихва за период от 01.04.2025 г. до изплащане на вземането, представляваща главница по Договор за потребителски паричен кредит № L... от 16.06.2022 г., сключен с Ю.. ЕООД, като впоследствие вземането е прехвърлено от Ю.. ЕООД в полза на А... ЕАД, по силата на Приложение № 1 от 23.08.2024 г. към Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 23.08.2024 г., сумата 27, 51 лв., представляваща договорна възнаградителна лихва за период от 10.09.2022 г. до 10.06.2023 г., сумата 288, 22 лв., представляваща мораторна лихва за период от 11.09.2022 г. до 31.03.2025 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 18989/2025 г. по описа на СРС, 151 състав.

Ищецът твърди, че на 16.06.2022 г. между „Ю..“ ЕООД и А. Р. Ф. е сключен договор за потребителски паричен кредит № L..., по силата на който дружеството му е предоставило заем в размер на 1200 лева. Посочва, че договорът за кредит е сключен от разстояние, без физическото присъствие на страните по него и изключително чрез използване на средства за комуникация от разстояние, при спазване на разпоредбите на Закона за потребителския кредит и Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние. Сочи, че срокът на договора е изтекъл на 10.06.2023 г., като ответникът не е погасил пртендираните задължения. На 23.08.2024 г. вземанията били прехвърлени в полза на ищеца с Приложение № 1 към договор за цесия от 23.08.2024 г. С оглед гореизложеното моли за уважаването на исковете и присъждането на сторените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба.

С исковата молба ищецът е поискал да бъде постановено неприсъствено решение.

Съдът намира, че са налице формалните предпоставки по чл. 238, ал. 1 и чл. 239, ал. 1, т. 1 ГПК – ответникът е получил препис от исковата молба и приложенията към нея на 21.10.2025 г. лично (л. 46 от исковото производство), не е подал отговор на исковата молба и не се е явил в първото заседание по делото, за което е бил редовно уведомен, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие. С разпореждането от 08.10.2025 г., 1 препис от което му е връчен лично, са му указани последиците от неподаване на отговор на исковата молба в срок и от неявяването му в първото заседание по делото. С оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените и приети доказателства съдът намира, че е налице и предпоставката по чл. 239, ал. 1, т. 2 ГПК – предявените искове са вероятно основателни, поради което следва да бъде постановено неприсъствено решение и предявените искове да бъдат уважени. Съгласно нормата на чл. 239, ал. 2, изр. 1 ГПК неприсъственото решение не се мотивира по същество.

Предвид изхода на спора в полза на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да бъдат присъдени направените в производството разноски в общ размер от 40, 07 евро с левова равностойност 78, 37 лв. за заповедното производство, от които 28, 37 лв. държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение, и разноски за исковото производство в размер на общо 113, 32 евро с левова равностойност 221, 63 лв., от които 121, 63 лв. държавна такса и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 238, ал. 1 и чл. 239 ГПК, Софийски районен съд

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422 ГПК искове, че А. Р.

Ф., ЕГН **********, с адрес: гр. София, жк „Д..“, бл. .., ет. 4, ап.., дължи на „А...“ ЕАД, ЕИК .. със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д..“ №.., офис сграда Л.., ет. 2, офис 4, на основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД вр. чл. 99 ЗЗД и чл.

86, ал. 1 ЗЗД, сумата 563, 88 евро с левова равностойност 1 102, 85 лв., ведно със законна лихва за период от 01.04.2025 г. до изплащане на вземането, представляваща главница по Договор за потребителски паричен кредит № L... от 16.06.2022 г., сключен с Ю.. ЕООД, като впоследствие вземането е прехвърлено от Ю.. ЕООД в полза на А... ЕАД, по силата на Приложение № 1 от 23.08.2024 г. към Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 23.08.2024 г., сумата 14, 06 евро с левова равностойност 27, 51 лв., представляваща договорна възнаградителна лихва за период от 10.09.2022 г. до 10.06.2023 г., сумата 147, 36 евро с левова равностойност 288, 22 лв., представляваща мораторна лихва за период от 11.09.2022 г. до 31.03.2025 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 18989/2025 г. по описа на СРС, 151 състав.

ОСЪЖДА А. Р. Ф., ЕГН **********, с адрес: гр. София, жк „Д..“, бл. .., ет. 4, ап.., да заплати на „А...“ ЕАД, ЕИК .. със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д..“ №.., офис сграда Л.., ет. 2, офис 4, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски за заповедното производство в размер на 40, 07 евро с левова равностойност 78, 37 лв. и разноски за исковото производство в размер на общо 113, 32 евро с левова равностойност 221, 63 лв.

Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 239, ал. 4 ГПК.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2