Решение № 4094 от 21.10.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4094 гр. Пловдив, 21.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Таня Асп. Георгиева - Точевска при участието на секретаря Златка Ем. Димитрова като разгледа докладваното от Таня Асп. Георгиева - Точевска Гражданско дело № 20235330110384 по описа за 2023 година

Предявени са искове с правна квалификация по чл. 422 от ГПК, вр. с чл. 430 от ТЗ и чл. 86 от ЗЗД.

Ищецът „Първа Инвестиционна Банка” АД, ЕИК: 831094393, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „Драган Цанков” № 37, представлявана от изпълнителните директори Ч. Г. З. и С. А. П., чрез пълномощник юрисконсулт З. П., е предявил против М. С.

С., ЕГН: ********** и С. Х. С., ЕГН: **********, и двамата от град П., ул.

„***************” № ***, иск за признаване на установено, че ответниците дължат солидарно присъдените по частно гр. дело № 1949/ 2023 г. на ПРС, IV гр. с-в, със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК № 1461/ 02.03.2023 г., суми, както следва: сумата от 10 040 евро- главница, дължима по договор за банков кредит № ***************** от 14.06.2012 г., сумата в размер на 1 034, 66 евро- договорна лихва за периода 05.02.2020 г.- 05.06.2022 г. включително, дължима по т. 4 от договора, сумата в размер на 5 312, 28 евро- обезщетение за забава за периода 05.02.2020 г.- 12.03.2020 г., дължима по т. 10 от договора, сумата в размер на 1 754, 58 евро- обезщетение за забава за периода 14.05.2020 г.- 06.02.2023 г., дължима по т. 10 от договора, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението- 07.02.2023 г., до изплащане на вземането.

В исковата молба се твърди, че между банката и първия ответник се сключил договор за банков кредит № ************ от 14.06.2012 г., по силата на който лицето получило в заем сумата от 10 040 евро, като за обезпечаване на задълженията по кредита бил сключен с 1 втория ответник договор за поръчителство. Крайният падеж на кредита бил 05.06.2022 г., като до тази дата задълженията не били погасени, въпреки че кредитът бил еднократно усвоен по сметка на длъжника. Суми за главница въобще не били плащани, като тук имало просрочие от 120 вноски, а частично били погасявани само задължения по лихви, като тук просрочието било от 112 вноски. Кредитът бил в просрочие от 05.07.2012 г., като общо дължимите суми били следните: сумата от 10 040 евро- главница, сумата от общо 10 575, 06 евро- договорна лихва и сумата от общо 11 297, 31 евро- наказателни лихви. За събиране на сумите по кредита се подало заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК, по което се образувало частно гр. дело № 1949/ 2023 г. на ПРС, IV гр. с-в, като в полза на банката срещу солидарните длъжници се присъдили следните суми: сумата от 10 040 евро- главница, сумата в размер на 1 034, 66 евро- договорна лихва за периода 05.02.2020 г.- 05.06.2022 г. включително, дължима по т. 4 от договора, сумата в размер на 5 312, 28 евро- обезщетение за забава за периода 05.02.2020 г.- 12.03.2020 г., дължима по т. 10 от договора, сумата в размер на 1 754, 58 евро- обезщетение за забава за периода 14.05.2020 г.- 06.02.2023 г., дължима по т. 10 от договора, ведно с разноските по делото. По издадения по заповедта изпълнителен лист банката образувала изп. дело № ****** г. по описа на ЧСИ ******** *********, рег. № ****, но длъжниците подали възражения, че не дължат сумите по заповедта. В този смисъл се моли за постановяване на решение, с което да се признае за установено вземането по издадената заповед за изпълнение. Претендират се и разноските по делото. В съдебно заседание чрез пълномощника си поддържа иска.

В срока по чл. 131 от ГПК първият ответник, чрез пълномощника си, е подал писмен отговор, в който твърди, че искът бил неоснователен. На първо място се твърди, че договорът и погасителният план към него не били подписани от лицето, а от съпругата му, която нямала пълномощия, поради което договорът бил недействителен на основание чл. 42 ал. 2 от ЗЗД. На второ място, се прави възражение за изтекла погасителна давност за първите 68 месечни вноски по главницата за периода 05.07.2012 г.- 05.02.2018 г. На трето място, прави се възражение за недължимост на сумите за лихви- договорна и наказателни за периода на извънредното положение- от 13.03.2020 г. го 13.07.2020 г., на основание чл. 6 от специалния закон. На следващо място, твърди се, че договорът бил недействителен на основание специалния ЗПК. *****- ОУ не били представени на кредитополучателя/ съпругата му, нито пък банката представяла ОУ валидни към датата на подписване на договора. Второ- не ставало ясно какво точно се включва в ГПР и как е изчислен. Третосъщо така нарушени били нормите на чл. 11 т. 20, 23 и 24 от ЗПК, а и липсвала информацията по чл. 11 ал. 1 т. 12 от ЗПК. Клаузата за лихвения процент по кредита пък била неясна и неравноправна, нарушено било и изискването на чл. 11 ал. 1 т. 8 от ЗПК.

Всичко това водело до недействителност на кредита на основание чл. 22 от ЗПК. Нищожна била и клаузата по чл. 10 от договора за наказателната лихва, която била в необосновано висок размер. Нищожна била и клаузата по чл. 7 от договора за събиране на комисионна в размер на 2 %, като предвидена в нарушение на чл. 10а от ЗПК. За неравноправния характер на клаузите в потребителските договори съдът следял и служебно. По кредита имало и плащания, които не били отразени от банката като погашения на дълга.

2

В срока по чл. 131 от ГПК и вторият ответник чрез пълномощника си е подал писмен отговор. В същия, освен вече изложените по- горе възражения на другия ответник, които се повтарят, се прави и допълнително възражение за недопустимост на иска по отношение на поръчителя на основание чл. 147 ал. 1 от ЗЗД. В тази връзка се посочва, че крайният падеж по договора бил на 05.06.2022 г., а заповедното производство било образувано на 07.02.2023 г., т.е. след изтичане на преклузивния шестмесечен срок, поради което производството спрямо този ответник следвало да се прекрати.

В съдебно заседание чрез пълномощниците си ответниците поддържат отговорите.

Представят допълнително и писмени защити.

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът установява от фактическа страна следното:

Със заповед № 1461/ 02.03.2023 г. за незабавно изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК, издадена по ч. гр. дело № 1949/ 2023 г. на ПРС, IV гр. с-в, е издаден изпълнителен лист, по силата на който ответниците са били осъдени солидарно да заплатят в полза на ищеца следните суми: сумата от 10 040 евро- главница, дължима по договор за банков кредит № *************** от 14.06.2012 г., сумата в размер на 1 034, 66 евродоговорна лихва за периода 05.02.2020 г.- 05.06.2022 г. включително, дължима по т. 4 от договора, сумата в размер на 5 312, 28 евро- обезщетение за забава за периода 05.02.2020 г.12.03.2020 г., дължима по т. 10 от договора, сумата в размер на 1 754, 58 евро- обезщетение за забава за периода 14.05.2020 г.- 06.02.2023 г., дължима по т. 10 от договора, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението- 07.02.2023 г., до изплащане на вземането, както и разноските по заповедното производство- 709, 63 лева държавна такса и 100 лева- юрисконсултско възнаграждение.

Заповедта е връчена чрез ЧСИ на всеки от длъжниците, които поотделно са подали възражения срещу нея и в тази връзка в законния едномесечен срок е предявен настоящият установителен иск.

С договор за банков кредит № ************* от 14.06.2012 г., сключен между банката и първия ответник (като кредитополучател), а вторият (съпругата му, като поръчител), на първото физическо лице е отпусната сумата от 10 040 евро, при ГПР- 20, 61, а ГЛП- 18 %, за срок до 05.06.2022 г. Към договора е сключен и договор за поръчителство, като са представени и ОУ на банката.

Прието е и удостоверение от ЧСИ за събрани суми по изпълнително дело, образувано по издаден в полза на банката срещу ответниците изпълнителен лист по заповедното производство.

По делото е прието заключение на съдебно- счетоводна експертиза, по която вещото лице след проверка на счетоводната документация на банката е установила, че кредитът в размер на 10 040 евро бил отпуснат за погасяване на старо задължение по договор за кредитна карта, като сумата била изцяло усвоена на 14.06.2012 г. по банкова сметка на първия ответник. Експертът е установил, че няма извършени погашенията по кредита, като е 3 дължима цялата главница, както и лихви: възнаградителна- 1 034, 66 евро за периода 05.02.2020 г.- 05.06.2022 г. и за забава- 6 582, 70 евро за периода 05.02.2020 г.- 06.03.2022 г.

(без периода на извънредното положение 12.03.2020 г.- 14.05.2020 г.). За комисионна за управление на кредита е платена сумата от 200, 80 евро. Погасените по давност вноски за главница за периода 05.07.2012 г.- 05.02.2018 г. е 3 456, 68 евро. Размерът на възнаградителната лихва за периода 13.03.2020 г.- 13.07.2020 г. е 232, 63 евро, а на наказателната лихва за периода 14.05.2020 г.- 13.07.2020 г.- 186, 78 евро. През годините лихвеният процент по договора не бил променян и постоянната му стойност била 18 %, а наказателната- с още 10 % допълнително.

При така установената по делото фактическа обстановка, съдът от правна страна намира следното:

Няма спор по обстоятелството, че договорът за кредит и погасителният план към него са били подписани за кредитополучател не от първия, а от втория ответник, за когото е посочено, че бил упълномощено лице. Доколкото обаче изрично в отговора се оспорва наличието на валидно учредена представителна власт на пълномощника, в тежест на ищеца е да докаже обратното, но в тази връзка следва да се посочи, че банката не ангажира доказателства, че именно съпругата на лицето е била надлежно упълномощена от него.

Доколкото договорът за потребителски кредит следва да се сключи в писмена форма (чл. 10 ал. 1 от ЗПК), то и упълномощаването трябва да е в същата форма (общото правило на чл.

37 от ЗЗД), което се отнася и до потвърждаването му (чл. 42 ал. 2 от ЗЗД). Така нито се доказа да има писмено пълномощно, нито пък- писмено потвърждаване от първия ответник, поради което договорът се явява недействителен спрямо кредитополучателя, защото е сключен от негово име, но без представителна власт.

За пълнота на изложението, дори и да се приеме, че договорът за кредит обвързва първия ответник, съдът намира, че съглашението е недействително, доколкото договорът за банков кредит по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон- Закона за потребителски кредит.

На първо място, приложените общи условия не са подписани за клиент- нито от кредитополучателя, нито от посоченото лице като негов пълномощник. В този смисъл, съдържанието им не го обвързва- чл. 10 ал. 3 от ЗПК.

На второ място- в случая не са спазени изискванията на чл. 11 ал. 1 т. 12 от ЗПК.

Според цитираната законова норма, договорът за потребителски кредит трябва да съдържа „информация за правото на потребителя при погасяване на главницата по срочен договор за кредит да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на договора, извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания; погасителният план посочва дължимите плащания и сроковете и условията за извършването на тези плащания; планът съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и когато е приложимо, допълнителните разходи; когато лихвеният 4 процент не е фиксиран или когато допълнителните разходи могат да бъдат променени съгласно договора за кредит, в погасителния план се посочва ясно, че информацията, съдържаща се в плана, е валидна само до последваща промяна на лихвения процент или на допълнителните разходи съгласно договора за кредит“. Няма спор, че в конкретния договор информация за това право на потребителя да получи извлечение от сметка със съответните данни не се съдържа, поради което на основание чл. 22 от ЗПК договорът е недействителен, защото не е спазено императивно изискване на закона. Без значение е обстоятелството дали в общите условия към договора е възпроизведено съдържанието на част от нормата на чл. 11 ал. 1 т. 12 от ЗПК, защото, както по- горе се посочи, те не обвързват потребителя. Отделно, изискването на закона е тези права на кредитополучателя да са посочени в договора, тъй като не ОУ, а индивидуалният договор определя правата и задълженията на страните и именно в този смисъл законодателят е предвидил, че съответната информация трябва да е включена в договора.