Решение № 553 от 12.05.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 553 гр. Варна, 12.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 3 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Катя Г. Савова при участието на секретаря П.а Ст. Стоянова като разгледа докладваното от Катя Г. Савова Административно наказателно дело № 20253110204429 по описа за 2025 година

Производството е образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН по жалба на П. Б. П. ЕГН ********** с постоянен адрес гр. Варна, ж.к.“Чайка“№**, ет.5, ап.13 чрез проц. представител адв.А. Р. от АК-Варна против НП № 25-0445-000451/26.06.2025 г. издадено от *** група в ОД МВР Варна, РУ-Аксаково, с което му е било наложено адм. наказание глоба в размер на 200 лв./102.26 евро на основание чл. 177, ал. 1, т. 4, пр. 1 от ЗДвП за нарушаване нормата на чл. 5, ал. 3, т. 2 от същия закон .

В жалбата си въззивникът твърди, че НП е необосновано и незаконосъобразно като навежда доводи както за допуснати нарушения на процес. правила свързани с описания на вмененото му нарушение, така и за нарушение на материалния закон изтъквайки доводи за липса на виновно поведение от негова страна.

В съдебно заседание, въззивникът редовно призован, не се явява представлява се от надлежно упълномощен процесуален представител, който подържа жалбата на посочените в нея основания и моли за отмяна на наказателното постановление, както и за присъждане на сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

За въззиваемата страна, редовно призована за датата на съдебното заседание представител не се явява. По делото са постъпили писмени бележки от ю. к. Л.- А., в които същата изразява становище за неоснователност на жалбата. Счита че нарушението е безспорно доказано и моли съда потвърди НП. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, а в условията на алтернативност отправя искане за определяне на адвокатско 1 възнаграждение в минимален размер.

Варненска районна прокуратура, редовно уведомена за датата на съдебното заседание не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

След като прецени обжалваното постановление с оглед основанията посочени във въззивната жалба и събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 30.05.2025 г. в 14.15 часа въззивникът П. Б. П. управлявал на път III-902 км около 50 м след шоуруум „Хонда“ в посока с.Кичево лек автомобил „Лотус Елис“ с рег. № ******, собственост на И.Н.Д. ЕГН **********.

Същият бил спрян за проверка от екип на РУ-Аксакова, в който участвал и св.

Н. И. Г. – мл. автоконтрольор. В хода проверката била извършена проверка за МПС-то чрез системата за отдалечен достъп и било установено, че автомобилът бил спрян от движение на 19.04.2025 г. Преценено било, че въззивникът е извършил нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 2 от ЗДвП и за това нарушение, на място, св. Н. Г. му съставил АУАН.

Актът бил надлежно предявен и връчен на въззивника, който го подписал без възражения.

В срока по чл. 44 от ЗАНН въззивникът подал писмени възражения срещу АУАН които не били приети и на 26.06.2025 г. *** група в ОДМВР Варна, РУ-Аксаково издал срещу въззивника атакуваното НП като е приел изцяло фактическите и правни изводи на актосъставителя, и на основание чл.

177, ал. 1, т. 4, пр. 1 от ЗДП му наложил адм. наказание глоба в размер на 200 лв.

Като свидетел в хода на съдебното следствие е разпитан актосъставителя Н. И. Г. – мл. автоконтрольор в РУ Аксаково, който в показанията си възпроизвежда констатациите отразени в АУАН с нужната конкретика.

Като писмени доказателства към АНП освен АУАН са приложени още ЗППАМ № 25-0460-000148/19.04.2025 г. по чл. 171, т. 2 б. "а" от ЗДвП ; възражение от П. Б. П. срещу АУАН; справка от АИС - служебна промяна на регистрация на МПС; докладна записка; справка за нарушител; Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 год.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства както писмени, така и гласни, които преценени поотделно и в своята съвкупност не водят на различни правни изводи и се кредитират от съда изцяло с доверие.

От правна страна съдът прие следното:

Жалбата е подадена от надлежна страна, в срока за обжалване поради което и е допустима.

Съдът в изпълнение на задълженията си за контрол по законосъобразността на образуването и провеждането на

2 административнонаказателното производство констатира следното:

АУАН и НП са издадени от компетентните длъжностни лица и в сроковете по чл. 34 от ЗАНН. В същото време обаче съдът констатира, че атакуваното НП е било издадено в нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН . В него липсва описание в достатъчна степен на вмененото във вина на въззивника нарушение както от обективна така и от субективна страна.

Декларативно е посочено, че въззивника управлявал МПС, което било спряно от движение, но липсват факти досежно това наясно ли е бил въззивникът, че МПС-то е било спряно от движение и то точно на посочената дата – 19.04.2025 г. В АУАН и НП липсват факти и досежно това на какво основание управляваното МПС е било спряно от движение – въз основа на какъв акт, за какъв период и т. н. Това са факти свързани пряко с обективната съставомерност на вмененото нарушение (нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 2 от ЗДП), същите подлежат на установяване и доказване и следва задължително да фигурират в обстоятелствената част на АУАН и НП, а не следва да се подразбират, презюмират от материалите по АНП. В същност в обстоятелствените части на АУАН и НП вмененото нарушение е описано с едно единствено изречение, което по същество представлява дословен препис на законовата разпоредба – управлявал л. а... като МПС е спряно от движение по надлежния ред на 19.04.2025 го. Кой е надлежния ред не е ясно.Още повече в настоящия случай и МПС не е било собственост на въззивника.

Съдът намира, че посочените по-горе нарушения на процес. правила са съществени такива и са достатъчно основание за отмяна на НП, тъй като водят до грубо нарушаване правото на защита на въззивника.

След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност съдът прецени, че НП е било издадено и в нарушение на материалния закон по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 2 от ЗДП на водача на пътно превозно средство е забранено да управлява пътно превозно средство, спряно от движение.

В случая по делото липсват каквито и да било доказателства, които да установят, че управляваното от въззивника МПС е било спряно от движение по "надлежния ред", както е посочено в НП, към 30.05.2025 г., още по-малко пък са налице доказателства сочещи на това, че въззивникът е бил наясно с това (знаел е), че МПС-то, което управлявал и не е негова собственост, е спряно от движение и то от 19.04.2025 г.

От друга страна на какво основание изобщо е прието че МПС-то е било спряно от движение на 19.04.2025 г. е абсолютно неясно. В тази връзка следва да се отбележи, че вписването на 19.04.2025 г. в системата на МВР, че МПС е спряно от движение /служебно/ само по себе си не поражда никакво правно действие. От друга страна дори и да се приеме, че към 19.04.2025 г. било спряно от движение, то липсват каквито и да било доказателства, че този факт е бил известен на въззивника. При това положение въззивникът изобщо 3 не би и могъл да предположи, че автомобилът, който управлява е спрян от движение

С оглед на всичко изложено по-горе съдът счете, че атакуваното НП е издадено в нарушение на закона, същото страда от пороци, които го правят процес. недопустимо и като такова следва да бъде отменено.

С оглед направеното искане от процесуалния представител на въззивника за присъждане на адвокатско възнаграждение, съдът установи от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН в съдебните производства по обжалване на издадени НП пред районния съд страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Разпоредбата на чл. 63, ал. 4 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт.

Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Нормата на чл. 143, ал. 1 от ЗАНН сочи, че когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. В разпоредбата на чл. 144 от АПК се сочи, че за неуредените в този дял въпроси се прилага Гражданският процесуален кодекс.

При този изход на делото претенцията на пълномощника на въззивника за заплащане на адвокатско възнаграждение също е основателна.

По делото е направено искане от адв. А. Р., с оглед оказаната правна помощ и консултантско съдействие на жалбоподателя, срещу възнаграждение от 400 лева/ 204.52 евро- адвокатско възнаграждение, което следва да бъде присъдено в полза на въззивника. С оглед изхода на делото, съдът констатира, че следва да остави без уважение искането на процесуалния представител на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН Варненският районен съд

РЕШИ:

4

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 25-0445-000451/26.06.2025 г. издадено от *** група в ОД МВР Варна, РУ-Аксаково, с което на П. Б. П. ЕГН ********** с постоянен адрес гр. Варна, ж.к.“Чайка“№**, ет.5, ап.13 е било наложено адм. наказание глоба в размер на 200 лв./102.26 евро на основание чл. 177, ал. 1, т. 4, пр. 1 от ЗДвП за нарушаване нормата на чл. 5, ал. 3, т. 2 от ЗДвП.

ОСЪЖДА ОД на МВР - Варна да заплати на П. Б. П. ЕГН **********, разноски по делото за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева /204.52 евро.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на процесуалния представител на АНО за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съдВарна.

След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на наказващия орган по компетентност.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 5