Решение № 210 от 11.12.2023, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 210 гр. Варна, 11.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Милен П. Славов

Членове:

Петя Ив. Петрова

Мария Кр. Маринова при участието на секретаря Олга Ст. Желязкова като разгледа докладваното от Петя Ив. Петрова Въззивно гражданско дело № 20233000500364 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по въззивна жалба на Прокуратурата на Република България против решен ие № 532/27.04.2023 г., постановено по гр.д. № 852/2023 г. по описа на Варненския окръжен съд, В ЧАСТТА, с която Прокуратурата е осъдена да заплати на Т. М. В.: - сумата от 20000 лева обезщетение за причинени неимуществени вреди вследствие на повдигнато му обвинение за извършване на престъпление от общ характер, за което е оправдан с присъда №11/30.10.2020г. постановена по ВНОХД №281/2020г. по описа на Апелативен съд Варна, потвърдена с решение №40/13.05.2021г. постановено по касационно наказателно дело № 99/2021г. на ВКС, ведно със законната лихва от 13.05.2021г. до окончателно изплащане на задължението; - сумата от 4000 лева обезщетение за причинени имуществени вреди под формата на заплатено адвокатско възнаграждение по наказателно производство в досъдебна и съдебна фаза, образувано вследствие на повдигнато му обвинение за извършване на престъпление от общ характер, за което е оправдан с присъда №11/30.10.2020г. постановена по ВНОХД №281/2020г. по описа на Апелативен съд Варна, потвърдена с решение №40/13.05.2021г. постановено по касационно наказателно дело № 99/2021г. на ВКС, ведно със законната лихва от 13.05.2021г. до окончателно изплащане на задължението, на осн. чл.2, т.3 ЗОДОВ; - сумата от 11021,46 лева 1 обезщетение за причинени имуществени вреди под формата на пропуснати ползи от неполучено възнаграждение за труд по служебно правоотношение като пожарникар, за периода на отстраняване от работа 28.06.2019г. до 22.02.2020г. вследствие на повдигнато му обвинение за извършване на престъпление от общ характер, за което е оправдан с присъда №11/30.10.2020г. постановена по ВНОХД №281/2020г. по описа на Апелативен съд Варна, потвърдена с решение №40/13.05.2021г. постановено по касационно наказателно дело № 99/2021г. на ВКС,ведно със законната лихва върху главницата считано от депозиране на исковата молба в съда – 02.02.2020г. до окончателно изплащане на задължението, на осн. чл.2, т.3 ЗОДОВ; - сумата от 335,48 лева - лихва за периода 04.02.2020г. 15.04.2020г.,сумата от 409,31 лева - присъдени разноски в полза на взискателите, както и сумата от 831,46 лева - такси и разноски съгласно Тарифа за таксите и разноските към ЗЧСИ, заплатени по изпълнително дело № 20208830400177 по описа на частен съдебен изпълнител Ив. с район на действие ВОС, образувано въз основа на изпълнителен лист от 06.02.2020г. издаден по ч.гр. дело № 1432/2020г. на Варненски районен съд, вследствие на повдигнато обвинение за извършване на престъпление от общ характер, за което е оправдан с присъда №11/30.10.2020г. постановена по ВНОХД №281/2020г. по описа на Апелативен съд Варна, потвърдена с решение №40/13.05.2021г. постановено по касационно наказателно дело № 99/2021г. на ВКС,ведно със законната лихва върху главницата считано от депозиране на исковата молба в съда – 02.02.2020г. до окончателно изплащане на задължението, на осн. чл.2, т.3 ЗОДОВ; - сумата от 204,77 лева съдебно – деловодни разноски, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК; както и в В ЧАСТТА с която Прокуратурата е осъдена да заплати на адвокат Д. П. Й. – от Адвокатскта колегия Варна, сумата от 3047,30 лева, определено от съда възнаграждение за процесуално представителство в производството по гр. дело № 852/2022г. по описа на ВОС осъществено по отношение на ищеца Т. М. В., на осн. чл. 38, ал.1, т.3 ЗА.

Прокуратурата е навела оплаквания за неправилност на решението на окръжния съд в обжалваната му осъдителна част, като постановено в нарушение на процесуалните правила и на материалния закон и поради необоснованост, като е молила за отмяната му в тази част и отхвърляне на исковете изцяло, а по отношение на обезщетението за неимуществени вреди - евентуално за намаляването му. Изложила е оплаквания за несъобразяване от окръжния съд на поведението на ищеца водещо до извод, че увреждането е причинено по изключителна негова вина и за неприлагане на разпоредбата на чл. 5, ал.1 ЗОДОВ с отхвърляне на всички искове; - за неправилна оценка от окръжния съд на събраните по делото доказателства и въз основа на това и за погрешен извод за претърпени от ищеца неимуществени вреди (болки и страдания, спадане на тегло), както и за неправилно приложение на разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД и завишаване на размера на присъденото обезщетение (кратък бил периода на задържането под стража – само за 57 2 дни; МНО домашен арест не нанесла вреда на ищеца, тъй като той я търпял в дома си сред близки и роднини; кратък бил периода на наказателното производство); прокуратурата не следвало да отговаря за вредите от произнесената от съда осъдителна присъда; окръжният съд присъдил обезщетение при липса на причинно –следствена връзка между твърдяните от ищеца вреди и действията на прокуратурата. Настоявал е, че окръжният съд достигнал до погрешен извод за липсата на прекомерност на платеното в наказателното производство адвокатско възнаграждение (предвид липсата на фактическа и правна сложност на наказателното дело), както и присъдил обезщетенията за имуществени вреди от неполучено трудово възнаграждение и за загубите от предсрочната изискуемост на кредита при данни по делото, че тези вреди са във връзка само с действията на ищеца, довели до воденото срещу него наказателно производство.

Т. М. В., чрез адв. Й., е подал писмен отговор на въззивната жалба, с който е оспорил същата и по съображения за неоснователност на всяко от оплакванията е молил за отхвърлянето й и за потвърждаване на решението в обжалваната му осъдителна част, както и за присъждане на сторените по делото разноски и адвокатско възнаграждение на адв. Й. по чл. 38 , ал.1 т. 3 от ЗА.

Решението на окръжния съд не е обжалвано в отхвърлителната му част.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция, страните чрез процесуалните си представители са поддържали съответно възивната жалба и отговора, като адв. Й. е претендирал за осъждане на ответника за заплащане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал.1, т.3 ЗА.

Съдът на осн. чл. 269 от ГПК, след като извърши служебна проверка, намира обжалваното решение за валидно и допустимо, а след преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството пред окръжния съд е било образувано по искова молба на Т. М. В., с която срещу Прокуратурата на Република България са предявени искове по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ и чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответника да му заплати сумите: 60 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпяни страх от осъждане, шок от обвинението и тежестта на наказанието за него, унижение, притеснение, душевни страдания, отчуждение от приятели, близки и колеги, финансови затруднения за семейството, включително обявен предсрочно изискуем кредит, уронване на престижа в професионалните среди и други негативни изживявания, всички в резултат неоснователното му привличане като обвиняем по ДП №99/2019г. по описа на ОСлО при ВОП на 28.06.2019г. и повдигане на обвинение срещу него по НОХД №25/2020г. на ВОС за престъпление по чл.354а, ал.1, вр. чл.20, ал.2 НК, за което обвинение е признат за невиновен с влязла в законна сила на 13.05.2021г. присъда №11/30.10.2020г. по ВНОХД №281/2020г. на ВАпС, потвърдена с Решение №40/13.05.2021г. на ВКС; 4 000 лв. - обезщетение за 3 имуществени вреди - платено адвокатско възнаграждение за цялостна защита на обвинямия и подсъдим по НП (в досъдебна и в съдебна фази) за горното деяние; ведно със законната лихва върху всяка от двете суми от 13.05.2021г. до пълното им изплащане; 11 021,46лв. - обезщетение за имуществени вреди – пропуснати ползи от неполучено възнаграждение за труд по служебно правоотношение като пожарникар за периода на отстраняване от работа от 28.06.2019г. до 22.02.2020г.; имуществени вреди – претърпени загуби от заплатени от ищеца суми, вследствие обявяване на предсрочната изискуемост на Договор за кредит „Е."№408597/19.05.2015г. и събрани по изп. д.

№177/2020г. по описа на ЧСИ Ив., както следва: 335,48 лева - лихва за забава за периода 04.02.2020г. - 15.04.2020г.; 409 ,31лева - присъдени разноски в полза на взискателите; 831,46 лева - такси и разноски съгласно ТТР към ЗЧСИ; ведно със законната лихва върху последните две групи суми, считано от подаване на исковата молба - 02.02.2022г. до пълното им изплащане.

С писмения отговор на исковата молба, о тветникът е оспорил исковете и е молил за отхвърлянето им, като относими към настоящото производство са възраженията, поддържани и с въззивната жалба.

Установено е със събраните доказателства (и по тези факти няма спор между страните), че ищецът е бил служител в системата на МВР, старши пожарникар в РДПБЗН гр.Варна. Въз основа на протокол за обиск и изземване от 28.06.2019г. е образувано досъдебно производство №99/2019г. по описа на ОСлО Варна на осн. чл.212, ал.2 НПК и в същия ден със заповед по реда на чл. 72, ал.1 ЗМВ ищецът е задържан за срок до 24 часа. На 29.06.2019г. той е привлечен като обвиняем, за това че на 28.06.2029г. в гр.

Варна, в съучастие като съизвършител, без надлежно разрешение е държал кокаин с тегло от 0,79 грама, с цел разпространение - престъпление по чл.

354а, ал.1 вр. чл.20, ал.2 НК, прецизирано с постановление за привличане от 12.11.2019 г. – с квалификация по чл. 354а, ал.1, из.р.1-во, пр.4- то, алт.1 НК и окончателно - с постановление от 02.12.2019г. в качеството му на съизвършител. Престъплението е тежко умишлено такова, за което се предвижда наказание от две до осем години лишаване от свобода. С постановление от 29.06.2019г. ищецът е задържан за срок от 72 часа, а с определение от 01.07.2019г. по ЧНД №754/2019г. по описа на ВОС м у е наложена мярка за неотклонение „задържане под стража“ , заменена с „домашен арест“ от 27.08.2019г. до 14.02.2020г. (с определение по ВЧНД № 304/2019г.) и от 14.02.2020г. до 30.10.2020г. - в „парична гаранция“, а от 30.10.2020г. – в „подписка“. Общо задържането на ищеца под стража е за 57 дни, а домашният му арест - за 172 дни. На 08.01.2020г. по ПП №2/2020г. на ВОП е изготвен обвинителния акт срещу него за престъплението по чл. 354а, ал.1, из.р.1-во, пр.4-то, алт.1 НК и делото е внесено в съда, където е образувано НП №25/2020г. на Окръжен съд Варна . С постановената от първостепенния съд присъда № 40/30.06.2020г., ищецът е признат за виновен за престъпление по чл. 354а, ал.1, т.1 вр. чл.20, ал.2 НК и му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 година, отложено с изпитателен 4 срок от 3 години на осн. чл. 66, ал.1 НК, както и глоба в размер на 2000 лева .

Той е оправдан по първоначално повдигнатото му обвинение по чл. 354а, ал.1, изр.1, пр.4, алт.1 НК. По протест на ВОП и п о въззивна жалба на ищеца, делото е пренесено пред въззивната инстанция и образувано във ВНОХД № 281/2020г., по което е постановена оправдателна присъда № 11/30.10.2020г.

По касационен протест е образувано КНД № 99/2021г. по описа на ВКС, по което делото е приключило с решение № 40/13.05.2021г. за потвърждаване на оправдателната присъда. Общата продължителност на наказателното производство в двете му фази е около 1 година и 11 месеца , като към датата на образуването му ищецът е бил на 31 г.

В наказателното производство са извършвани множество процесуалноследствени действия с участието на ищеца, като в досъдебното производство те са обиск, разпити, предявяване на материалите по обвинението, участие при изготвяне на съдебно – психиатрична експертиза (разпитван в качеството му на обвиняем шест пъти; два пъти са му предявявани материалите от разследването; веднъж е участвал в процесуално – следствени действия с оглед изготвяне на заключението по назначена експертиза ; веднъж е подложен на обиск) , участвал е в съдебните производства по постановените мерки за неотклонение и пред съда в съдебната фаза на наказателното производство - в общо 9 съдебни заседания. Установено е също така и не е спорно по делото, че срещу ищеца се е водило паралелно и дисциплинарно производство и че със заповед № 1983к/10.07.2019г. на Директора на ГДПБЗН той е временно отстранен от длъжност (до възстановяването му на същата с ъс заповед № 1983к-445/17.03.2020г. на Директора на ГДПБЗН ), мотивирано със задържането му на 28.06.2019г. и образуваното срещу него ДП № 99/2019г. по описа на ОСлО Варна. Установено е също така, че ищецът е с чисто съдебно минало и преди обвинението се е ползвал с авторитет в професионалната си среда и сред близки и приятели.