Решение № 3974 от 19.07.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3974 гр. София, 18.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Красимир Мазгалов

Членове:

Силвана Гълъбова

Гюлсевер Сали при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева като разгледа докладваното от Силвана Гълъбова Въззивно гражданско дело № 20221100511885 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ответника Дирекция „М.“ – МВР срещу решение от 18.05.2022 г., поправено с решение от 27.09.2022 г., по гр.д. №58065/2020 г. на Софийски районен съд, 179 състав, с което жалбоподателят е осъден да заплати на Е. Д. Б. на основание чл.187 ал.5 т.2 вр. чл.178 ал.1 т.3 ЗМВР сумата от 1908,89 лв., представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден труд под формата на нощен труд за периода 23.11.2017 г. – 23.11.2020 г., получени чрез преизчисляване на нощния труд с коефициент 1,143, отчетен като извънреден, ведно със законната лихва от 06.11.2019 г. до окончателното изплащане, и на основание чл.86 ал.1 ЗЗД сумата от 244,60 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата, считано от първо число на месеца, следващ тримесечието, за което се дължи, до предявяване на иска, както и разноски по делото, и по сметка на СРС – разноски по делото.

В жалбата се твърди, че решението на СРС е неправилно и необосновано, постановено в нарушение на материалния закон. Сочи, че регламентацията на разпределението на работното време, отчитането му, компенсирането на държавните служители извън редовното време, режимът на дежурствата, времето за отдих и почивките на държавните служители са определени с Наредба 8121з-776/29.07.2016 г. на министъра на вътрешните работи, както и със заповеди на министъра на вътрешните работи, с които е определен размерът на допълнителното възнаграждение за нощен труд, като не е предвидено преобразуване на положения нощен труд към дневен. Предвид изложеното, жалбоподателят моли въззивния съд да отмени решението и да отхвърли изцяло предявените искове. Претендира разноски.

Въззиваемата страна Ц.Б.Ц. в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК оспорва жалбата и моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски.

1

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е основателна.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в жалбата.

Процесното първоинстанционно решение е валидно, допустимо, но неправилно по следните съображения:

По делото не е спорно, че ищецът е заемал длъжността „Младши инспектор“ в сектор „Охрана на принудително и краткосрочно настанени чужденци в дом – София“ при отдел „Специален дом за временно настаняване на чужденци – София“ при дирекция „М.“ - МВР, както и че в процесния период е работил на смени, всяка от които с продължителност 12 часа, при режим: 2 дневни смени, 2 дни почивка, 2 нощни смени, 2 дни почивка.

Съгласно разпоредбата на чл.176 ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Допълнителни възнаграждения се изплащат на държавните служители за прослужено време /т.1/, изпълнение на специфични служебни дейности /т.2/, извънреден труд /т.3/, работа при специфични условия /т.4/, постигнати резултати в служебната дейност /т.5/, /чл.178 ал.1 ЗМВР – в приложимата му към исковия период редакция/. В чл.179 ал.1 и ал.2 ЗМВР е предвидено, че на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за научна степен, за полагане на труд през нощта от 22,00 до 6,00 ч., за полагане на труд на официални празници и за времето на разположение, като условията и редът за изплащането им се определят с наредба на министъра на вътрешните работи, а техният размер – с негова заповед.

В разпоредбата на чл.187 ал.1 ЗМВР /в редакцията към ДВ бр.81/2016 г./ е предвидено, че нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица. В ал.3 е предвидено, че работното време на държавните служители, които работят на смени /8-, 12или 24-часови смени/ сумирано за тримесечен период, като при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Съгласно чл.187 ал.5 и ал.6 ЗМВР работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни дни и с възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и празнични дни – за служителите на ненормиран работен ден и с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период – за служителите, работещи на смени, като възнаграждението е в размер на 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение.

Въз основа на законовата делегация на чл.187 ал. 9 ЗМВР е издадена Наредба №8121з-776/29.06.2016 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи, действала през исковия период. Съгласно чл.31, чл.32 и чл.33 от наредбата положеният извънреден труд се заплаща съобразно разпоредбите на ЗВМР, като няма разпоредба, уреждаща плащане на допълнително възнаграждение за нощен труд, 2 положен от държавния служител. Наредба №8121з-776/29.06.2016 г. е отменена с решение от 10.12.2019 г. по адм.д. №8601/2019 г. по описа на ВАС, обн. в ДВ на 14.01.2020 г.

Действала през процесния период е и Наредба №8121з-908/02.08.2018 г. за условията и реда за изплащане на допълнителни възнаграждения на държавните служители за научна степен, за полагане на труд през нощта от 22,00 ч. до 06,00 ч., за полагане на труд на официални празници и за времето на разположение в сила от 14.08.2018 г., както и Наредба №8121з1059/26.09.2019 г. за условията и реда за изплащане на допълнителни възнаграждения на държавните служители за научна степен, за полагане на труд през нощта от 22,00 ч. до 06,00 ч., за полагане на труд на официални празници и за времето на разположение в сила на 04.10.2019 г. С тези две наредби се въвежда правило, че се дължи допълнително възнаграждение за положения нощен труд от 22 до 6 часа. В приложимите към процесния период подзаконови нормативни актове, обаче, не е предвидено правило за трансформиране на нощния труд в дневен. В този случай, следва да се има предвид разпоредбата на чл.188 ал.2 ЗМВР, съгласно която държавните служители, които полагат труд за времето между 22,00 и 6,00 ч., се ползват със специалната закрила по КТ. Следователно и доколкото ЗМВР е специален закон, уреждащ статута на държавните служители в МВР, то за неуредените случаи субсидиарно намират приложение разпоредбите на ЗДСл и КТ /в този смисъл е т.23 ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС/.

Съгласно разпоредбата на чл.67 ал.7 т.1 ЗДСл и чл.20 и чл.21 Наредба за заплатите на служителите в държавната администрация допълнителното възнаграждение за всеки отработен нощен час или част от него /след 22,00 ч. до 06,00 ч./ е до 0,25 лв., а за положен извънреден труд за работа при сумирано изчисляване на работното време се заплаща допълнително възнаграждение от 50 % върху индивидуалната основна заплата. В НСОРЗ – чл.8 /в относимата му редакция/ също е предвидено правило, че за всеки отработен нощен час или за част от него между 22,00 ч. и 6,00 ч. на работниците и служителите се заплаща допълнително трудово възнаграждение за нощен труд в размер не по-малък от 0,25 лв.

Съгласно правилото, предвидено в чл.9 ал.2 НСОРЗ, при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място.

Съгласно разпоредбата на чл.140 ал.1 КТ, нормалната продължителност на работното време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 7 часа. Отношението между определената в чл.187 ал.1 ЗМВР нормална продължителност на работното време – 8 часа дневно или 40 часа седмично и нормалната продължителност на нощното работно време – 7 часа, установени за подневно отчитане на работното време на служителите в МВР, е 1,143.

В разпоредбата на чл.18 ал.3 НСОРЗ е предвидено, че при сумирано изчисляване на работното време броят на отработените дни се установява, като отработените часове през месеца след превръщането на нощните часове в дневни се разделят на дневната продължителност на работното време, установена за работното място при подневно отчитане на работното време. В приложимата към процесния период Наредба №8121з-776 от 29.07.2016 г. не е предвидена подобна корекция чрез превръщане на нощните часове в дневни при отчитане и заплащане на извънреден труд. В чл.26 ал.1 от тази наредба е предвидено, че при сумирано отчитане на работното време общият брой на отработените часове по график се сравнява с нормата работни часове за отчетния период, получена от броя календарни работни дни за периода, умножени по цифрата осем. Получените часове над тази норма се отчитат като положен труд извън редовното работно време.

Съгласно ТР №1/2020 г. на ОСГК на ВКС, при отчитане и заплащане на положените часове нощен труд от служители на МВР не са приложими разпоредбите на КТ и на НСОРЗ /в частност разпоредбата на чл.9 ал.2 от същата наредба/ и следва да се прилагат разпоредбите на специалния ЗМВР и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове.

3

В мотивите си към същото тълкувателно решение ВКС възприема становището, че ЗМВР е специален нормативен акт, регламентиращ статута на служителите, работещи в системата на МВР, което обосновава различен метод на правно регулиране на работното време и трудовото възнаграждение и че в него няма препращаща норма, която да даде основание да се прилагат субсидиарно разпоредбите на КТ и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, в т.ч. и НСОРЗ. Съгласно чл.46 ал.2 изр.1 ЗНА, за да се приложи правна уредба по аналогия са необходими определени предпоставки. Първата предпоставка е празнота в закона. По задължителен за съдилищата начин е прието, че ЗМВР не съдържа празнота относно продължителността на работното време на служителите в МВР, изразено в брой на часовете. Анализирайки разпоредбата на чл.187 ал.1 ЗМВР ВКС приема, че по смисъла на същата норма „8 часа дневно“ означава 8 астрономически часа, независимо от частта на денонощието, в която работният ден се разполага – през деня, в неговата „светла“ част и през нощта – в неговата „тъмна“ част, в последната хипотеза от 22:00 ч. до 06:00 ч. 12 ч. Съпоставката на нормите на чл.187 ал.1 и 3 ЗМВР с чл.140 КТ показва, че разпоредбите на ЗМВР установяват по-голяма продължителност на работното време на нощния труд на служителите от МВР в сравнение с тази на работниците и служителите по трудово правоотношение. Различието - установената с разпоредбите на ЗМВР по-голяма продължителност на работното време на нощния труд за служителите от МВР се аргументира с основните функции на МВР, регламентирани в чл.2 ал.1 ЗМВР.

Разпоредбите на чл.179 и чл.187 ал.9 ЗМВР са делегиращи законови норми, които предвиждат условията и реда за полагане на нощен труд, включително отчитането му и заплащането да се извършват със съответните актове - наредба и заповед. С последната, представляваща индивидуален административен акт, се предвижда министърът на вътрешните работи да определя размера на възнаграждението за положен нощен труд.