Решение № 3426 от 31.07.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3426 гр. Пловдив, 31.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Дафина Н. Арабаджиева при участието на секретаря Габриела Пл. Йорданова като разгледа докладваното от Дафина Н. Арабаджиева Гражданско дело № 20235330117569 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, ЕИК: 131001375, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Витоша, ж.к.

Малинова Долина, ул. „Рачо Петков – Казанджията“ № 4-6 против М. П. Т. с ЕГН:

********** и адрес: ********** с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 415 ГПК вр. с чл. 99 от ЗЗД вр. чл. 240 вр. чл.79 и чл.86 от ЗЗД и чл.9 от ЗПК за признаване на установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 411,98 лева /четиристотин и единадесет лева и деветдесет и осем стотинки/ - главница, дължима по договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица от ****** г., сключен с „Банка ДСК” АД, вземанията по който са прехвърлени с Договор за покупко-продажба на вземания /цесия/ от ****** г. на „ЕОС Матрикс” ЕООД; 129,79 лева /сто двадесет и девет лева и седемдесет и девет стотинки/ - лихва за просрочие, в размер на законната лихва за периода ****** г. – ****** г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението – 18.08.2023 г. до окончателното й погасяване, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 12223 по описа за 2023 г. на РС - Пловдив.

Ищецът твърди, че между ответника и „Банка ДСК” АД е сключен договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица от ****** г. С договора за издаване на кредитна карта, банката е предоставила на ответника кредитна карта с кредитен лимит 500 лв., усвоени от кредитополучателя, чрез тегления в брой и плащания в търговски обекти.

Твърди се, че с предоставяне на разрешения лимит банката е изпълнила задължението си по 1 договора, като се твърди, че същият е предоставен по посочената в исковата молба банкова сметка.

Сочи се, че сумата по кредита е усвоена в цялост, като срокът на договора съвпада с валидността на картата, която е две години.

Твърди се, че предвид характера на кредита, кредитополучателят е имал възможност да усвоява многократно кредита до предоставения размер, доколкото е погасявал минималните договорени погасителни вноски преди това.

Посочва, че договорът за кредит е сключен при променлив годишен лихвен процент в размер от 21,95 % - чл.1, ал. 2, формиран от стойността на референтния лихвен процент в размер на 0,22 % и фиксирана надбавка в размер на 21,73. ГПР е в размер на 24,30 % - чл.1, ал. 3, като в същата разпоредба е посочена и общо дължима сума по договора изчислена при допускане, че кредитът бъде усвоен в цялост и ще се погаси за срок от 12 месеца на равни месечни вноски – 561,42 лв.

Твърди се, че чл. 1, ал. 2 от договора за кредит е подборно е описан начина на формиране изчисляване и прилагане на всички приложими по договора за кредит лихви, възможността за тяхното изменение и методиката, за изчисление на изменението, в случай, че пазарните условия налагат такова. В раздел X, чл. 37 - 43 от ОУ е изложена допълнителна информация за методологията на определяне на лихвения процент.

С подписването на чл. 7 от договора за кредит, кредитополучателят е потвърдил, че е получил преддоговорна информация, запознат е, разбира и приема условията на договора, които са му представени предварително, с оглед възможността за преценка и обмисляне па клаузите, при които се е задължил да получи и изплати дълга, правата и задълженията на двете страни, с оглед индивидуалната уговорка на тези клаузи и правни те последици от встъпването в облигационното правоотношение.

Въпреки предоставената преддоговорна информация за вземане на информирано решение по индивидуалните клаузи па договора в чл. 44 от ОУ се сочи, че е предвидена възможност за кредитополучателя в 14 дневен срок от подписване, да се откаже от договора без да дължи обезщетение или неустойки. Отказ не е направен, сумата па кредита е усвоена в цялост, съгласно целите на договора, но е останала непогасена.

Твърди се, че кредитополучателят е приел всички клаузи по договора, които са му били предоставени предварително, съгласил се е с тях и е приел да договора за кредит, съгласно уговореното.

В чл. 49 от ОУ към договора, ораните са уговорили кредиторът да може да прехвърли правата си по договора, като въз основа на Договор за покупко-продажба на вземания /цесия/ от ****** г., вземанията по договора за кредит са прехвърлени на „ЕОС Матрикс” ЕООД.

Твърди се, че прехвърленото вземане към ответника М. Т. е подробно описано на страница № 9, под референтен номер ****** в Приложение № 1, с посочени номер па договор, три имена и размер на вземането към датата на цесията.

2

Длъжникът е уведомен за извършената цесия съгласно чл.99, ал.4 ЗЗД с уведомлението приложено към настоящата искова молба.

Посочва, че на ******г. е настъпил крайният срок за погасяване па кредита, включително и дължимите лихви, като считано от тази дата вземането на ищеца е изцяло дължимо.

Моли исковете да се уважат. Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл.131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявените искове като изцяло неоснователни.

Оспорва да е предадена кредитна карта от кредитора Банка ДСК АД по посочения договор за кредит. Твърди, че не е подписван протокол за получаване на издадената карта, както и протокол за получаване на запечатания плик, съдържащ пин код на банковата карта, както и документ за нареждане на превод на такса за издаване на банкова карта. Твърди, че не са извършвани тегления на каса, нито в брой, нито са извършвани погасявания по кредитна карта. Оспорва да са налице облигационни отношение с ищцовото дружество. Прави възражение за погасяване по давност на вземанията.

Моли исковете да се отхвърлят. Претендира разноски.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира следното от фактическа и правна страна:

Не се оспорва, че между Банка ДСК АД и ответника е сключен договор за издаване на кредитна карта, като се спори, че същата е предадена и че е необходимо нейното предаване за установяване на усвоените от ответника суми по договора за кредит.

По делото е представен Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица от ****** г., по силата на който се предоставя револвиращ кредит под формата на кредитен лимит, достъпът до който се осъществява с кредитна карта в размер на 500 лв. Неразделна част от договора са подписани от страните общи условия, както и погасителен план.

Приети са като писмени доказателства условия за издаване и обслужване на плащания с кредитни карти с револвиращ кредит на Банка ДСК.

Въпреки дадената многократна възможност за това от ищеца не се представя протокол, удостоверяващ предаването на кредитната карта, като ищецът твърди, че на основание чл.3 получаването на картата е удостоверено в договора, подписан в ответника.

Съгласно клаузата на чл. 3 от договора клиентът заявява, че е запознат с посочените в чл.1 документи, които е получил и се задължава да спазва. В чл. 1 е посочено, че договорът има за предмет уреждане на взаимоотношенията между банката и клиента във връзка с издаването и ползването на кредитна карта DSK Maxi Go, наричана за краткост „кредитна карта“ при спазване на условията за този вид карта и Общите условия по договор за 3 издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит на Банка ДСК, които представляват неразделна част от договора и се приемат с подписването му. В чл.1, ал. 2 е посочено, че банката предоставя на клиента револвиращ кредит под формата на кредитен лимит, достъпът до който се осигурява чрез кредитна карта, в размер на 500 лв. Отразени са условията по олихвяване на усвоените суми.

В подписаните от страните общи условия е предвидено, че банката издава кредитна карта до 10 работни дни от одобрение на кредитния лимит и я предава на клиента заедно с плик с персонален идентификационен номер /ПИН/. В чл. 19, ал. 3 е предвидено, че при получаване на картата и установява на съответствие между отпечатана част от номера на картата в плика с ПИН и съответните цифри, клиентът се подписва на обратната страна на картата върху полето за оторизиран подпис в присъствието на служител на банката и потвърждава получаването на картата и плика с ПИН с подписа си в декларацията за предаване/ връщане на банковата карта.

С оглед гореизложеното съдът счита за неоснователно възражението на ищеца, че не предвидено съставяне на нарочен документ за предаване на кредитната карта и същата се счита предадена с подписване на договора за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица от ****** г.

С договор за покупко – продажба на вземания от ****** г. са прехвърлени вземания на БАНКА ДСК ЕАД на ищеца, като процесните вземания са описани под № ****** на Приложение № 1 към договора.

Към исковата молба е приложено уведомление за извършената цесия, като с връчването му на ответника се счита, че същият е уведомен за извършената цесия по смисъла на чл. 99, ал.

3 ЗЗД.

От приетото по делото заключение на съдебно – счетоводната експертиза се установява, че предвид характера на кредита – кредитна карта, кредитополучателят е имал възможност да усвоява отпуснатия кредитен лимит многократно, както и да възстановява ползваните суми, като към момента на прехвърляне на вземането е видно, че има усвоявания по главницата и е дължима сума в размер на 411,98 лв. Не се установяват плащания след прехвърляне на вземанията по договора за кредит. Установява се, че размерът на лихвата за просрочие в размер на законната лихва за периода от 17.08.2023 г. до ****** г. е 129,79 лв.

За да се уважат предявените искове дружеството – ищец следва да установи вземането си на претендираното договорно основание /договор за заем/ и в претендирания размер, а именно – наличието на валиден сключен договор за паричен заем, който обвързва страните, и по който е била предоставена и усвоена твърдяната парична сума. Следва да докаже и конкретния размер на дълга, който се претендира. Ищецът следва да докаже и, че е уговорена в договора договорна лихва, като следва да докаже и размера и периода на претенцията за договорна лихва, както и изпадането в забава на ответника и размера на претендираната мораторна лихва.

По смисъла на чл. 240 ал. 1 ЗЗД с договора за паричен заем заемодателят предава в 4 собственост на заемателя определена сума пари, срещу насрещното задължение на заемателя да ги върне. Договорът се счита за сключен от момента на предаване на съответната сума, а не от постигане на съгласието на страните, за това независимо дали е налице писмен акт между тях или само устна уговорка, само с предаването на съответната сума е завършен фактическия състав на съглашението. Доколкото договорът за заем е реален договор, то по делото не се установява заплащане на заемната сума.

Не се представиха доказателства, че сумата от 411,98 лева е реално усвоена от ответника, тъй като ищецът твърди и от представения договор за кредит се установява, че сумата се усвоява чрез използване на кредитна карта. Именно предвид реалния характер на договора, писменото обещание за връщане на парична сума, ако не съдържа в себе си признание, че тя е получена от задължено в заем лице, не може да се цени като доказателство за сключен договор. Тежестта на доказване на съществуването на такъв договор е на страната, която търси изпълнение по него, в случая на ищеца, която твърди, че ответникът не й е върнал съответната сума.

От представените по делото доказателства не би могло да се направи извод, че издадената кредитна карта е била предадена на ответника, както и че последният е извършвал транзакции възползвайки се от предоставения кредитен лимит.

Възражението, че от приетото заключение се установява усвояване на сумата от ответника е неоснователно, тъй като заключението на ССчЕ е изготвено въз основа на издадена от банката справка, а компютърните справки и месечни извлечения, изготвени от банката не са необходима, закономерна и единствена последица от предаването/получаването на кредитна карта. Хипотетично е възможно тези извлечения и справки да са изготвени за самия процес, или кредитната карта да е била предадена на друго лице, а не на ответника лично (както е уговорено в ОУ), както прието в Решение № 50178 от 13.10.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3410/2021 г., III г. о., ГК.