Решение № 4082 от 15.11.2024, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Гражданско дело 4468/2024
- Вид
- Решение № 4082
- Подписан
- 15.11.2024
- В сила
- 06.12.2024
- Състав
- Елена Иванова Стоилова
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 110 · Закон за задълженията и договорите
- чл.26, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.79 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 99 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 12, ал. 1, т.7-9 · Закон за потребителския кредит
- чл. 12, ал. 1, т.7-9 · Закон за потребителския кредит
- чл. 12, ал. 1, т.7-9 · Закон за потребителския кредит
- чл.19, ал.4 · Закон за потребителския кредит
- чл.19, ал.5 · Закон за потребителския кредит
- чл.22 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 4082 гр. Варна, 15.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Елена Ив. Стоилова при участието на секретаря Миглена Н. Маринова като разгледа докладваното от Елена Ив. Стоилова Гражданско дело № 20243110104468 по описа за 2024 година
Производството образуването по искова молба от „*****", със седалище и адрес на управление: гр. *****, с БУЛСТАТ *****, представлявано от адв. Ж. Д. Д. –управител срещу Д. Н. Д. с ЕГН **********, с адрес *****.
Предявени са следните искове:
Обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл.422 ГПК вр. с чл.79 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД за приемане на установено в отношенията между страните, че Д. Н. Д., ЕГН ********** с адрес *****, дължи на „*****" с БУЛСТАТ *****, сумите, за които е издадена Заповед № *****г. по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.1*****г. на РС Варна в размер на: 1 952,94лв., от които главница -1 470,00лв. и лихва за забава - 482,94лв., за периода от 15.02.2021 г. до дата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в PC Варна-05.02.2024г, представляваща неизплатена сума по Рамков договор за предоставяне на платежни услуги и потребителски кредити от 30.08.2018г., сключен между Д. Н. Д. и „*****“ ЕАД, вземането, по който е цедирано на „*****" на 06.11.2023г., ведно със законната лихва върху претендираната главница от датата на подаване на заявлението в съда – 05.02.2024г. до окончателно събиране на сумата..
1
В исковата молба ищецът излага, че на 30.08.2018г. е сключен Рамков договор за предоставяне на платежни услуги и потребителски кредити между „*****" ЕАД и Д. Н. Д., ЕГН **********, по силата на който Кредиторът е отпуснал на длъжника кредит с кредитен лимит в размер на 1 500,00лв.
Срокът на действие на договора е 12 месеца. Поради изтичане на крайния му срок вземането е станало изцяло изискуемо на 30.08.2019г.
След усвояване на Кредита, кредитополучателят е погасил част от усвоения кредитен лимит, след което е преустановил плащанията си, като остана непогасена главница в размер на 1 470,00лв. и съответните лихви.
На 06.11.2023г. е сключен Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) между „***** АД, с ЕИК ***** и „*****", с ЕИК *****, по силата на който задължението на кредитополучателя, произтичащо от Рамков договор за предоставяне на платежни услуги и потребителски кредити от 22.12.2017г., е изкупено от „*****".
Длъжникът е уведомен, че считано от датата на получаване на Уведомлението за цесия Кредитор спрямо него по отношение гореописаното парично вземане е „*****". Цесионерът Адвокатско дружество „***** и Д." е изрично упълномощен от Цедента - „*****" АД, да извършва уведомяване от името на Цедента. Уведомление за цесия е изпратено на длъжника на 15.01.2024г. Писмото се връща с отбелязване „непотърсено". Заявява, че с връчване на препис от исковата молба по делото, ответникът получава уведомлението за цесия, изходящо от „*****" АД, (стар кредитор) за извършеното прехвърляне на процесиите вземания.
На горните основания се иска уважаване на предявените искове и присъждане на разноски.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран отговор от ответника В него твърди, че предявените искове са допустими, но неоснователни.
Оспорва исковете по основани и размер.
Заявява, че сключеният на 30.08.2018г. Рамков договор за предоставяне на платежни услуги и потребителски кредити между „*****" ЕАД и Д. Н. Д. е недействителен поради наличие на неравноправни клаузи в договора за кредит.
Твърди нищожност на основание чл.26, ал.1, ЗЗД - поради 2 противоречие с добрите нрави и по чл.22 ЗПК вр. чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и 20 и ал.2, и чл. 12, ал. 1, т.7-9 ЗПК.
Твърди, че клаузите, с които са уговорени ГЛП и ГРП са нищожни, не пораждат правно действие, като недействителността им влече недействителност на целия договор.
Прави възражения за погасяване на вземанията по договора с общата 5 годишна давност по чл. 110 от ЗЗД.
В проведеното по делото открито съдебно заседание ищецът не изпраща представител. В писмена молба поддържа предявените искове на изложените в исковата молба основания и моли за тяхното уважаване.
Представител на ответника се явява в насроченото съдебно заседание като моли за отхвърляне на предявените искове на основанията изложени в отговора на исковата молба.
Съдът, след като прецени събраните в процеса доказателства, поотделно и в съвкупност, прие за установено от фактическа страна, следното:
От приетите по делото доказателства: Рамков договор за предоставяне на платежни услуги и потребителски кредити от 30.08.2018 г., ведно с ОУ и ППП, Удостоверение за актуално състояние на „***** и Д. – Адвокатско дружество“, Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 06.11.2023 г., сключен между ***** АД и „***** и Д. – Адвокатско дружество“, ведно с Приложение № 1, № 3 и № 4, Уведомление за цесия по чл.
99 от ЗЗД, известие за доставка се установява, че на 30.08.2018г. между „*****" ЕАД и Д. Н. Д., е сключен Рамков договор за предоставяне на платежни услуги и потребителски кредити, ведно с Общите условия и ценовата листа към него по силата на който Кредиторът е отпуснал на длъжника кредит с кредитен лимит в размер на 1 500 лв. Срокът на действие на договора е 12 месеца. Предмет на договора, съгласно чл.1 от него, са издаването, предоставянето и ползването на платежни карти; откриването, обслужването и закриването на платежна сметка; извършването на платежни и други операции; усвояването, ползването и погасяването на потребителски кредити от клиента във връзка с изпълнението на платежни операции чрез платежни карти. По силата на чл.2 от договора, ищецът се е задължил да издаде в полза на ответника платежна карта Transcard Classic за извършване на 3 платежни операции при условията на договора, ОУ и ценовата листа, а по силата на чл.4 от договора - да открие платежна сметка на името на ответника, която да служи за изпълнение на платежните операции по договора, която платежна сметка да е обозначена с уникален идентификационен номер, като лихва върху средствата по платежната сметка не се начислява. Във връзка с изпълнението на платежните операции чрез платежната карта, в чл.6 от договора страните са постигнали съгласие ищецът да отпусне на ответника кредити, като уговореният им максимален размер е 1500 лева. В чл.9 от договора страните са уговорили лихвеният процент по кредитите да възлиза на 18.5% на годишна основа и да се прилага само към сумите на усвоените кредити, с възможност ищецът да предоставя безлихвен период по кредите, при условията и по начина, уредени в ОУ, както и възможност да променя лихвения процент, при условията и по начина уредени в ОУ. Страните са уговорили годишният процент на разходите по кредита да е в размер на 23,84 %, а общата дължима от ответника сума да е в размер на 1678,56 лева.
Съгласно чл.8 от договора, срокът за погасяване на кредита е 12 месеца, като според чл.11, ал.1 от договора, до 15 число на всеки месец ответникът се е задължил да погасява сума, равна или по-голяма от минималните погасителни вноски по всички кредити, като според дефиницията по чл.1, т. 34 от Общите условия, "минималната погасителна вноска по кредит" представлява сбор от непогасеното превишение над договорения максимален размер (лимит) на кредита към края на календарния месец; сумата на всички начислени съгласно ценовата листа и неплатени такси и комисионни към края на календарния месец; дължимите лихви по кредита към края на календарния месец и сума, равна на 3 % от непогасената към края на календарния месец главница по кредита. Съгласно чл. 20 от сключения между страните договор, срокът на същия е 12 месеца, като е предвидена възможност за продължаване на действието неограничен брой пъти, ако в срок до 1 месец преди изтичане срока на ползване на кредита картодържателят не е заявил, че желае прекратяване на договора.
Съгласно чл. 18 от договора, издателят има право да обяви кредита за предсрочно изискуем при неизпълнение от страна на кредитополучателя на което и да е от условията по договора или ОУ. Съгласно чл. 37. ал. 5 ОУ, ако клиентът не погаси четири минимални погасителни вноски по кредита, за дружеството възниква правото да обяви всички свои вземания по сключения 4 рамков договор за предсрочно изискуеми. Съгласно чл.38, разпоредбите на чл.37 не ограничават правото на ТФС да блокира и деактивира платежната карта, както и да обяви всички кредити за предсрочно изискуеми при неизпълнение на което и да е задължение или условие по сключения рамков договор или ОУ.
В чл.34 от ОУ е посочено, че в ГПР се включва лихви по кредита и годишна такса за използване на платежната карта, като не включва разходите, които клиента заплаща при неизпълнение на задълженията си рамковия договор и разходите за платежни или други услуги, ползването, на които не е задължително за клиента при усвояването и обслужването на кредита. По делото няма данни на ответника да са начислявани суми различни от договорна и мораторна лихва. Годишната такса за използването на платежната карта е посочена в ценовата листа по договора в размер на 24 лева.
На 06.11.2023г. е сключен Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) между „***** АД, с ЕИК ***** и „*****", с ЕИК *****, по силата на който задължението на кредитополучателя, произтичащо от Рамков договор за предоставяне на платежни услуги и потребителски кредити от 22.12.2017г., е изкупено от „*****".
Цесионерът Адвокатско дружество „***** и Д." е изрично упълномощен от Цедента - „*****" АД, да извършва уведомяване от името на Цедента. Длъжникът е уведомен, че считано от датата на получаване на Уведомлението за цесия Кредитор спрямо него по отношение гореописаното парично вземане е „*****". Уведомление за цесия е изпратено на длъжника на 15.01.2024г. Писмото се връща с отбелязване „непотърсено".
От приетата по делото ССчЕ, която съдът кредитира като обективна и компетентно изготвена се установява, ответникът е усвоил главница по договора за кредит в размер на 1 470.00 лева, като сумите са теглени на банкомат. Конкретните дати на транзакциите са представени в приложение 1 към ССЕ в колона „Теглене“ на 10.09.2018г. – 400 лева, на 11.09.2018г. – 400 лева, на 12.09.2018г. 400 лева, на 13.09.2018г. общо 270 лева. Няма данни за внесени по сметка на цедента и цесионера от кредитополучателя суми по процесния договор. Размерът на неиздължената сума – размер на главница, към датата на подаване на заявлението е 1 470.00 лева.
От ЧГД № 1***** г. по описа на ВРС на ВРС се установява, че на 5
05.02.2024г. ищецът е подал заявление по чл.410 ГПК, по което е издадена Заповед № *****г., с която е разпоредено на длъжника ответник да заплати на ищеца следните суми: - сумата от 1470.00 лв., представляваща главница, дължима по Рамков договор за предоставяне на платежни услуги и потребителски кредити от 30.08.2018 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 05.02.2024г., до окончателното изплащане на задължението; - сумата от 482.94 лв., представляваща обезщетение за забава, върху главницата от 1470,00 лева, начислено за периода от 15.02.2021 г. до 05.02.2024г. - както и сумата от 39.06 лв. за заплатена държавна такса и 400 лв. за адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Срещу така издадената заповед е подадено възражение от длъжника ответник в законоустановения срок.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявени са Обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл.422 ГПК вр. с чл.79 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД за приемане на установено в отношенията между страните, че Д. Н. Д., ЕГН ********** с адрес *****, дължи на „*****" с БУЛСТАТ *****, сумите, за които е издадена Заповед № *****г. по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.1*****г. на РС Варна в размер на: 1 952,94лв., от които главница -1 470,00лв. и лихва за забава - 482,94лв., за периода от 15.02.2021 г. до дата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в PC Варна-05.02.2024г, представляваща неизплатена сума по Рамков договор за предоставяне на платежни услуги и потребителски кредити от 30.08.2018г., сключен между Д. Н. Д. и „*****“ ЕАД, вземането, по който е цедирано на „*****" на 06.11.2023г., ведно със законната лихва върху претендираната главница от датата на подаване на заявлението в съда – 05.02.2024г. до окончателно събиране на сумата.