Решение № 41 от 13.06.2023, Районен съд - Луковит
- Съд
- Районен съд - Луковит
- Дело
- Административно наказателно дело 305/2021
- Вид
- Решение № 41
- Подписан
- 13.06.2023
- Състав
- МАЯ ЙОСИФОВА КИРЧЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 34, ал. 1 и ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 34, ал. 1 и ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 42, т. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57, ал. 1, т. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 6 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал.2, т. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 64 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 64 · Закон за Министерството на вътрешните работи
РЕШЕНИЕ
№ 41 гр. Луковит, 13.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛУКОВИТ в публично заседание на седми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: МАЯ Й. КИРЧЕВА при участието на секретаря И.Г.Д. като разгледа докладваното от МАЯ Й. КИРЧЕВА Административно наказателно дело № 20214320200305 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 59 и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба от Г. Г. Т., ЕГН ********** от с. Карлуково, общ. Луковит, обл. Ловеч, **** против наказателно постановление № LUK-ZMVR-7/25.08.2021 год. на Началник РУ - Луковит , с което на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 500.00 лева на основание чл. 257, ал. 1 за извършено нарушение на чл. 64 от ЗМВР.
В жалбата се релевират оплаквания за процесуална и материална незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление и се иска неговата отмяна.
Жалбоподателят Г. Г. Т. взема участие в съдебно заседание чрез процесуалния си представител, който поддържа жалбата, излага конкретни съображения за нейната основателност и моли за отмяна на атакуваното наказателното постановление.
Административнонаказващият орган не взема участие в съдебното заседание – лично или чрез процесуален представител и не изразява становище по същество.
Съдът намира, че жалбата е допустима, тъй като същата е подадена от санкционираното лице, за което е налице правен интерес от обжалване, в срока по чл. 59, ал.
2 ЗАНН и срещу подлежащо на съдебен контрол наказателно постановление.
Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.
Съдът, съобразявайки събраните доказателства, намира за установено следното:
На 13.08.2021 г., след 23:00 часа св. И. П. Д. св. И. В. Т. и св. Б. В. Ц. - полицейски служители при РУ - Луковит по повод постъпил в ОДЧ сигнал за нарушаване на нощната тишина посетили стопански двор на бившето ТКЗС в с. Карлуково, община Луковит.
Пристигайки на мястото, отдалече чули силна музика. На мястото установили две големи тонколони, поставени под навес на открито, имало две лица, едното от които жалбоподателят, който заявил, че тонколоните са негови и той пуска музиката. Поради това св. И. В. Т. му съставил АУАН за нарушение по Наредба № 1 за опазване на обществения ред на територията на Община Луковит, а св. И. П. Д. му издал писмено разпореждане да спазва изискванията на същата наредба относно шума. Последвал пореден сигнал за нарушаване на нощната тишина и около 04:50 часа свидетелите отново посетили същото място и отново установили силна музика от тонколоните, поставени на открито.
1
Св. И. П. Д. съставил на жалбоподателя АУАН № 7/13.08.2021 г. /бл. № 753958/ за това, че на 13.08.2021 г. около 04:50 часа в с. Карлуково в стопански двор на бившето ТКЗС не изпълнява писмено полицейско разпореждане с рег. № 297р-17284/21 г. като не се съобразява с изискванията за вдигане на шум, нарушаващ спокойствието и почивката на гражданите съгласно разпоредбите на Раздел ІІ чл. 4, т. 1 и 2 от Наредба № 1 на Община Луковит. С това е прието, че е нарушена разпоредбата на чл. 64 от ЗМВР. Актът е подписан от актосъставителя и И. В. Т. – свидетел очевидец, присъствал при установяване на нарушението. Актът е предявен на нарушителя, който отказал да го подпише, удостоверено с подписа на св. Б. В. Ц..
Въз основа на така съставения АУАН е издадено обжалваното НП, с фактическо описание и правна квалификация на деянието идентични със съдържащите се в АУАН, като на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 500.00 лева на основание чл. 257, ал. 1 за извършено нарушение на чл. 64 от ЗМВР.
Описаната фактическа обстановка се установява от показанията на актосъставителя И. П. Д. и свидетелите И. В. Т. и. Б. В. Ц., както и от приложените писмени доказателства.
Актосъставителят пред съда потвърждава фактическите констатации, отразени в акта.
Показанията му са в съответствие с показанията на св. И. В. Т. и св. Б. В. Ц.. Свидетелите допълнително сочат, че преди да бъдат изпратени на мястото по повод първия сигнал за нарушение на нощната тишина, при обход със служебния автомобил са чули висока музика от стопанския двор, спрели са и са предупредили устно намиращите се там две лица да намалят музиката.
Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели, тъй като същите са последователни, безпротиворечиви и взаимно допълващи се.
Настоящото производство е от административнонаказателен характер. Същественото при него е да се установи има ли извършено деяние, което да представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, това деяние извършено ли е от лицето посочено в акта и наказателното постановление като нарушител, както и дали деянието е извършено от това лице виновно. Следва и да се отбележи, че актовете за установяване на административни нарушения нямат обвързваща, доказателствена сила. Това от своя страна означава, че в тежест на административнонаказващият орган е да докаже по безспорен начин пред съда, че има административно нарушение и неговото авторство. Освен това, за да бъде наказателното постановление правилно и законосъобразно е необходимо стриктно да бъдат спазени изискванията на ЗАНН относно съставянето на акта и издаването на наказателното постановление.
Съдът установи, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи съгласно представените писмени доказателства – Заповед № 8121з-1371/11.11.2015 г. на министъра на МВР, изменена със Заповед № 8121з-250/05.03.2021 г. на министъра на МВР, Заповед № 295з-1640/20.08.2021 г. на директора на ОДМВР – Ловеч.
Освен това АУАН и НП са издадени при съблюдаване на давностните срокове визирани в разпоредбата на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН. Но при издаването на акта и НП са допуснати съществени процесуални нарушения, които се явяват основание за отмяна на оспореното НП.
В АУАН и НП липсва пълно и точно описание на извършеното от наказаното лице деяние, както и описание на конкретното полицейско разпореждане, което се твърди, че не е изпълнено. Същото е индивидуализирано само с номер, но не е посочено в какво точно се е изразявало полицейското разпореждане. Същевременно същото не е и представено от страна на АНО по делото, за да стане ясно в какво се изразява то, от кого е издадено, кога, връчено ли е на наказаното лице, обжалвано ли е, респ. влязло ли е в сила и пр. Както в АУАН, така и в НП не са посочени конкретните действия на жалбоподателя, с които според актосъставителя и наказващият орган е нарушил полицейското разпореждане. В случая както в АУАН, така и в НП липсва описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, като това е нарушение на изискванията на чл. 42, т. 4 от ЗАНН относно акта и 2 на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН относно наказателното постановление. Не е ясно какво е конкретното деяние, както и извършените от жалбоподателя действия, респективно какво конкретно разпореждане е дадено от полицейския орган. Не е конкретизирано нито предписанието за поведение, наредено с процесното разпореждане, нито фактите, които са дали основание да се приеме, че то не е изпълнено. Липсата на посочените реквизити в АУАН и НП води до нарушаване правото на защита на наказаното лице. Съответно възпрепятства и съдебният контрол.
Освен това в АУАН и НП като нарушена е посочена разпоредбата на чл. 64 от ЗМВР, без конкретизиране на алинея или предложение. Така дадената квалификация е твърде обща и затруднява наказаното лице да разбере какво конкретно нарушение му се вменява. Това представлява самостоятелно нарушение на чл. 42, т. 5 относно акта и чл. 57, ал. 1, т. 6 относно наказателното постановление и е поредното основание за отмяна на обжалваното НП.
Отговорността на жалбоподателя е ангажирана за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 64 от ЗАНН. Чл. 64 в неговата първа алинея посочва правомощие на полицейските органи да издават разпореждания до държавни органи, организации, юридически лица и граждани, когато това е необходимо за изпълнение на възложените им функции, като е посочено и че разпорежданията се издават писмено. Чл. 64 се състои от седем алинеи, част от които не съдържат дори и правила за поведение, а предвиждат правомощия за контролните органи, визират реквизити на техните актове и не предполагат санкция за неизпълнение.
Допуснатите нарушения изцяло опорочават проведеното административнонаказателно производство и са абсолютно основание за отмяна на наказателното постановление на процесуално основание, тъй кат са неотстраними в съдебната фаза по обжалване на издаденото НП.
Ето защо, с оглед на гореизложеното, съдът намира, че атакуваното наказателно постановление се явява неправилно и незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.
При този изход на делото право на разноски има жалбоподателят, каквато претенция е заявена в съдебно заседание. Жалбоподателят доказва извършването на разноски в размер на 250 лева за заплатено адвокатско възнаграждение. Същото е под минималния размер, определен съгласно чл. 18, ал. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 63, ал.2, т. 1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № LUK-ZMVR-7/25.08.2021 год. на Началник РУ - Луковит, с което на жалбоподателя Г. Г. Т., ЕГН ********** от с. Карлуково, общ.
Луковит, обл. Ловеч, **** е наложено административно наказание глоба в размер на 500.00 лева на основание чл. 257, ал. 1 за извършено нарушение на чл. 64 от ЗМВР.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд –Ловеч в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Луковит: _______________________
3