Решение № 1237 от 17.03.2026, Административен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 1237

Стара Загора, 17.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Стара Загора - IV състав, в съдебно заседание на шестнадесети март две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

ДАРИНА ДРАГНЕВА

При секретар ИВА АТАНАСОВА като разгледа докладваното от съдия ДАРИНА ДРАГНЕВА административно дело № 20267240700144 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл.от АПК вр. с чл.172 ал.5 от Закона за движение по пътищата, образувано по жалбата на С. И. баров против Заповед №26-1228-000076/19.01.2026г, издадена от Началник сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР Стара Загора за прилагане на принудителна административна мярка по чл.171 т.1 буква "з"/гг/ от ЗДвП -временно отнемане на СУМПС на водач, който е извършил нарушение на чл.175 ал.3 от ЗДвП, за което е предвидено наказание "лишаване от право да управлява МПС" до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца, въз основа на АУАН серия GA №1002116/16.01.2026г, съставен от старши полицай при Първо РУ Стара Загора за това, че на 16.01.2026г, около 16.24ч в град Стара Загора по [улица]управлява собснтвения си лек автомобил Ф. Д. К. с рег. №[рег. номер], чиято регистрация е прекратена нан 09.12.2025 на основание чл.143 ал.15 от ЗДвП.

Заповедта е връчена на 20.01.2026г с указания за правото да бъде обжалвана в 14-дневен срок пред АС Стара Загора.

Жалбата е подадена на 28.01.2026г и от лице, което е адресат на принудителната административна мярка, поради което е допустима.

С жалбата се твърди, че заповедта за прилагане на принудителна административна мярка е издадена без да е установено виновно извършено административно по чл.175 ал.3 от ЗДвП, тъй като жалбоподателят в качеството му на собственик на управляваното МПС не е съзнавал, че са предприети действия от страна Гаранционния фонд за уведомяване на органите по регистрация на моторните превозни средства, които от своя страна са прекратили служебно регистрацията. Липсата на субективен елемент лишава деянието от признак, без който то не би могло да бъде правно квалифицирано като административно нарушение по аргумент от чл.6 ал.1 от ЗАНН. От съда се иска да бъде отменена заповедта и да се присъдят разноските по делото - държавна такса и възнаграждение за един адвокат в размер на 400 евро, платени в брой.

Ответникът Началник сектор Пътна полиция при ОД на МВР Стара Загора в писмено становище иска от съда жалбата да бъде отхвърлена, поради осъществен състав на чл.175 ал.3 от ЗДвП и предвид целта на принудителните мерки, очертана в чл.22 от ЗАНН за преустановяване извършването на деянието, което представлява административно нарушение до разрешаване на въпроса за отговорността, който не е предмет на настоящото съдебно производство и във връзка с който се разглежда и въпроса за вината. Претендира присъждане на възнаграждение за юрискосулт и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение предвид липсата на фактическа и правна сложност, обуславяща е малък по своя обем процесуална дейност за защита срещу административната принуда.

Административен съд Стара Загора като взе предвид доводите на страните, съобразно доказателствата и закона, намира за установено следното:

Жалбата е допустима, а разгледана по същество е основателна по следните правни причини: Заповедта е издадена на 19.01.2026г, което е точно три дни след като на 16.01.2026г е възстановена регистрацията на моторното превозно средство, поради сключен, валиден и действащ договор за задължителна застраховка ГО на автомобилистите, поради което е необходимостта по чл.22 от ЗАНН е отпаднала преди датата на прилагане на мярката. Следвало е да бъде преустановено действието по иззмеване на СУМПС, което се извършва по силата на закона със съставяне на АУАН, вместо да се издава административен акт, в чието изпълнение да продължи същото действие. Необходимостта от принудителна мярка съществува до момента, в който отпадне риска да продължи извършване на административното нарушение, което в случая е управление на МПС, чиято регистрация е прекратена по причина на липсата на действащ договор за задължителна застраховка "ГО" на автомобилистите. Охранявания от чл.143 ал.10 вр. с чл.140 ал.1 вр. с чл.175 ал.3 от ЗДвП обект, в хипотеза на извършване на административното нарушение "управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред", чрез управление на МПС, чиято регистрация е прекратена служебно по причина на изтекъл срок на действие на договора за задължителна застраховка ГО на автомобилистите, е установения с Кодекса на застраховането и ЗДвП ред на държавно управление на упражняване правото на собственост - притежаването на МПс, регистрирано за движение по пътищата в страната. Притежаването на регистрирано МПС изсиква от собственика, а при управление от трето за собствеността лице и от водача, да има сключена в тази връзка - по тази причина, валидна застраховка ГО на автомобилистите, която да осигури риска от имуществена отговорност за вреди. Аргумент и доказателства за непосредствено охранения от обект както от чл.143 ал.10 от ЗДвП, така и от чл.171 т.1 буква "з" /гг/ вр. с чл.140 ал.1 от ЗДвП е предвидената последица от заплащане на дължимата застраховка ГО на автомобилистите, а именно незабавно възстановяване на регистрацията на МПС по искане на собственика. Следователно няма никаква правна причина да се налага принудителната мярка изземване на СУМПС до решаване на въпроса за основанието да се наложи наказание по чл.175 ал.3 от ЗДвП, след като опасността да продължи управлението на не регистрирано за движение МПС е отпаднала. Принудителната мярка не може да бъде законосъобразна, ако не съществува целта на чл.22 от ЗАНН към момента на нейното налагане, което в настоящия случай е на 19.01.2026г след като на 16.01.2026г е възстановена регистрацията на моторното превозно средство.

Възражението за прекомерност на възнаграждението за един адвокат в размер на 400 евро е основателно и същото следва да бъде намалено до сумата от 200 евро, поради следното: Фактическата и правна сложност на делото е функция на причините - правни и фактически, поради които е издаден административния акт и срещу които следва да бъдат изчерпани всички процесуални и материално правни средства за защита. В настоящият казус е утвърдена съдебната практика по отмяна на принудителните админстративни мерки, издадени без да е установено извършването на административно нарушение с АУАН, което не изключва констатации и на субективния му елемент, без който, както и без всеки един от останалите кумулативно изброени не би било правно допустимо да се упражнява принудата. Безпротиворечива е съдебната практика и по въпроса, обсъждан в настоящото решение относно изсикването за съществуване на опасност по смисъла на чл.22 от ЗАНН, която мярката да предотвратява, независимо от това, че се налага при обвързваща компетентност - същата изисква да е установено с редовно съставен АУАН административно нарушение, представляващо състав на мярката, както и съществуване на необходимост от нейното прилагане, за да бъде същото преустановено или да се предотвратят възможните последици, съответно да отпадне възможността да се извърши отново, чрез отнемане не предмета и правоспособността, защото изземването на СУМПС има за последица неговото не притежаване и водачът няма право да извършва правно регламентираната дейност. Ето защо резултатът - постигане на защита срещу незаконосъобразната мярка, не е изисквал друго, освен позоваване на мотивите към вече утвърдената със съдебни решения на АС Стара Загора съдебна практика, което е и сторено. Забраната за недопускане на неоснователно обогатяване е императивна и се прилага от съда като критерии са необходимите за защита усилия, които от своя страна зависят от причините за издаване на оспорения административен акт. Имуществената отговорност на страната, причинила неоснователно правен спор трябва да остане в границите на причинената необходимост от защита. Въз основа на горното и като има предвид, че предмета на делото е без материален интерес, настоящият състав намира за съответен на небходимата защита размер на адвокатското възнаграждение от 200 евро.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.172 от АПК, Административен съд Стара Загора

Р Е Ш И

ОТМЕНЯ Заповед №26-1228-000076/19.01.2026г на Началник сектор Пътна полиция при ОД на МВР Стара Загора по жалба на С. И. Б..

ОСЪЖДА ОД на МВР Стара Загора да заплати на С. И. Б. [ЕГН] сумата от 200 евро /двеста/, представляваща възнаграждение за един адвокат.

Решението не подлежи на обжалване. Да се връчи на страните за сведение.

Съдия: