Решение № 7883 от 23.12.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 7883 гр. София, 23.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Мария Г. Шейтанова

Рафаела Ст. Матева при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Рени Коджабашева Въззивно гражданско дело № 20231100514345 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С Решение от 31.08.2023 г., постановено по гр.д.№ 19532/ 2022 г. на Софийски районен съд, ГО, 75 състав, са отхвърлени като неоснователни и недоказани предявените от „КРИТО КОМЕРС“ ЕООД- гр. София /ЕИК 131120073/ срещу „ДЗИОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД- гр. София /ЕИК121718407/ иск с правно основание чл.405, ал.1 от Кодекса за застраховането за присъждане на сумата 5 855 лева, представляваща застрахователно обезщетение за настъпило на 28.04.2021 г. застрахователно събитие с товарен автомобил „Мерцедес Бенц“ с peг.№ ********, и иск с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата 518.82 лева, представляваща лихва за забава за периода от 27.05.2021 г. до 11.04.2022 г. На основание чл.78, ал.3 и ал.8 ГПК ищецът „Крито Комерс“ ЕООД е осъден да заплати на ответника „ДЗИ- Общо застраховане“ ЕАД сумата 998.40 лева- разноски по делото.

Постъпила е въззивна жалба от „КРИТО КОМЕРС“ ЕООД- гр. София /ищец по делото/, в която са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на постановеното от СРС решение в частта му, в която исковете по чл.405 КЗ и чл.86 ЗЗД са отхвърлени за сумите 5 530 лв.- главница, и 490.02 лв.- лихви за забава, и в частта относно присъдените на ответника разноски, с искане да бъде постановена отмяната му в тази част и да бъде постановено решение за присъждане на горепосочените сумиглавница и лихви за забава, ведно със законната лихва и разноските по делото.

Въззиваемата страна „ДЗИ- Общо застраховане“ ЕАД- гр. София /ответник по делото/ оспорва жалбата и моли постановеното от СРС решение като правилно в обжалваната част да бъде потвърдено, като претендира разноски за въззивното производство.

Предявени са искове с правно основание чл.405, ал.1 КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД.

1

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата, с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Атакуваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо- в обжалваната част.

Настоящата въззивна инстанция намира постановеното от СРС решение и за правилно в обжалваната част, като споделя изложените в мотивите му съображения, обосноваващи окончателен извод за отхвърляне на предявените от „Крито Комерс“ ЕООД искове по чл.405, ал.1 КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД за горепосочените суми като недоказани и неоснователни- чл.272 ГПК.

За основателността на предявения иск по чл.405, ал.1 КЗ в тежест на ищеца е да докаже наличието на валидно застрахователно правоотношение по имуществена застраховка „Каско“ относно процесния автомобил, настъпването в срока на застрахователното покритие по договора на соченото застрахователно събитие, за което застрахователят носи риска, причИ. връзка между застрахователното събитие и настъпилите вреди, действителният размер на вредите.

В тежест на ответника, с оглед направените в отговора на исковата молба възражения, е да докаже наличието на основание за изключване на застрахователната му отговорност- твърдяно неизпълнение на договорно задължение от страна на застрахования, което е значително с оглед интереса на застрахователя и е довело до възникване на застрахователното събитие.

Съгласно разпоредбата на чл.408, ал.1 КЗ, застрахователят може да откаже плащане на обезщетение само: 1. при умишлено причиняване на застрахователното събитие от лице, което има право да получи застрахователното обезщетение; 2. при умишлено причиняване на застрахователното събитие от застраховащия с цел получаване на застрахователното обезщетение от друго лице; 3. при неизпълнение на задължение по застрахователния договор от страна на застрахования, което е значително с оглед интереса на застрахователя, било е предвидено в закон или в застрахователния договор и е довело до възникване на застрахователното събитие; 4. в други случаи, предвидени със закон.

Според клаузите на действащите между страните Общи условия за автомобилна застраховка „каско“ на „ДЗИ- Общо застраховане“ АД, Раздел „Общи изключения“т.9, застрахователят не предоставя застрахователно покритие за щети, настъпили в резултат на: умишлени действия или груба небрежност на застрахования, самоубийство или опит за самоубийство на застрахования, членове на неговото семейство, лица, живеещи заедно с него в едно домакинство, негови работници и служители, лица, работещи под негов контрол, независимо дали са били упълномощени да управляват, ремонтират, охраняват МПС или да извършват други дейност, или лица, на които застрахованият е предоставил МПС за ползване по договор за наем, послужване, на лизинг и други или при умишлено причиняване на застрахователното събитие от друго лице, имащо право да получи застрахователно обезщетение- т.9.1.8, и в резултат на управление на леки или товарни автомобили на пътни участъци или в места, забранени за движение на превозни средства или по пътища, които предполагат висок риск от увреждане на МПС, или в резултат от 2 навлизане в ограничени/затворени участъци или пътища, които са явно неподходящи за движение на МПС от съответния вид- т.9.1.13 ОУ.

В предвидената в чл.408, ал.1, т.3 КЗ хипотеза, освен визираното неизпълнение от страна на застрахования на задължение по застрахователния договор, което е значително с оглед интереса на застрахователя и е било предвидено в закон или в застрахователния договор, следва да бъде установена и причИ. връзка между това договорно неизпълнение и настъпилото застрахователно събитие /Решение № 49/ 29.07.2013 г. по т.д.№ 840/ 2012 г. на ВКС, ТК, I ТО/.

В случая въз основа на събраните в процеса доказателства се установява както неизпълнение на задължение по застрахователния договор от страна на застрахования, така и причИ. връзка между това неизпълнение и настъпилото застрахователно събитие, вследствие на което и обоснован е отказът на застрахователя- ответник да извърши застрахователно плащане в полза на ищеца- застраховано лице по процесната застрахователна полица. Това е така, тъй като щетите по процесния товарен автомобил „Мерцедес Бенц“ са настъпили, поради проявена от водача му груба небрежност.

Същият, управлявайки товарен автомобил с височина от 3.40 метра, е преминал под мостово съоръжение с допустима височина от 2.20 метра, вследствие на което са увредени термофургон, хладилен агрегат- комплект, шаси, задна броня, и стопове- ляв и десен, на автомобила, довели до определяне на увреждането като тотална щета, по отношение на което спор между страните не е налице.

Съвкупната преценка на събраните по делото доказателства- писмени, гласни и заключение на авто- техническа експертиза, обосновава извод за проявена от водача на процесното МПС груба небрежност, довела до настъпване на застрахователното събитие, визирана като основание за отпадане на застрахователната закрила по чл.408, ал-.1, т.3 КЗ и т.9.1.13 ОУ. Действително обикновената небрежност не води до изключване на застрахователната защита. Небрежността като понятие в гражданското право е модел на поведение, свързан с неполагането на дължимата грижа. За да е налице груба небрежност, следва застрахованият да не е положил грижата, която и най- небрежният би положил, при проявена липса на елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни технологични правила и правила за безопасност, т.е. да е съзнавал настъпването на вредоносните последици, но се е надявал, че няма да настъпят или че ще ги предотврати. Установената в тази насока съдебна практика приема, че грубата небрежност е тежко нарушаване на дължимата грижа. Такова поведение е правно укоримо, тъй като водачът на увреденото МПС е бил длъжен да избегне злополуката, ако е положил дължимата грижа. Нарушението на правилата за безопасност от водача на процесното МПС, който, извършвайки определени действия в нарушение на тези правила, е предвиждал възможността за настъпване на вредоносен резултат, който лекомислено се е надявал, че няма да настъпи, съставлява основание за изключване на застрахователната закрила, ако е налице допринасяне от негова страна за настъпване събитието, при подчертано субективно отношение /груба небрежност/, за чието наличие преценката е конкретна и зависи от фактите по делото.

Правилно е прието в обжалваното решение, че виновен за настъпване на процесното ПТП и застрахователно събитие е водачът на товарния автомобил „Мерцедес Бенц“ с peг.№ ******** /А.В./, който в нарушение на чл.20 ЗДвП, като не е контролирал превозното средство, което управлява, е опитал да премине под мост с височина 2.20 м, вследствие на което е предизвикал удар на автомобила, чиято височина в товарната му част е 3.40 м, в бетонната основа на моста. Според посоченото в обстоятелствената част на съставения на 28.04.2021 г. от служител на ОПП- СДВР Протокол за ПТП № 1781652/ 28.04.2021 г., съставен по данни на 3 участника А.В. /водач на процесния т.а./, управляваният от него товарен автомобил „Мерцедес“ се движел по бул. „Владимир Минков- Лотко“ от ул.„Слатинска река“ към ул.„Мими Балканска“ и под жп- моста реализирал ПТП, поради недостатъчен контрол, в бетонната основа на моста. В подаденото в ответното дружество след настъпване на ПТП уведомление за щета е посочено, че процесният бус бил увреден „при преминаване под мост от кв. „Слатина“ в посока кв. „Хр. Ботев“ под влакови релси“. В обяснения на водача В., съдържащи се в приложената от ответника застрахователна преписка, е посочено, че същият „не преценил височината на прелеза, по- скоро не очаквал, че е толкова нисък“. Според изложеното в заключението на изслушаната в първоинстанционното производство авто- техническа експертиза, прието като неоспорено от страните, ако водачът е съобразил своевременно габаритите на управляваното от него МПС, произшествието не би настъпило.

В случая водачът на процесния товарен автомобил А.В. не е положил дължимата грижа да пази и ползва застрахованото МПС с грижата на добър стопанин, да предприема всички обичайни и разумни предохранителни действия за предпазване на застрахованото МПС от вреди, като е преминал под моста, без да съобрази габаритите на управлявания от него автомобил. Предприемайки преминаване под процесното мостово съоръжение, водачът на процесния товарен автомобил не е положил грижа, която и най- небрежният би положил, като поведението му представлява многократно завишаване на риска, поради неполагането на елементарна грижа.

Недоказано е твърдението на ищеца, че пътният знак В16, установяващ „забрана за влизането на пътни превозни средства с височина, включително и товара, поголяма от означената“ /в случая 2.2 м/, е бил обърнат и не е бил виден от движещите се по пътното платно водачи на МПС, включая водачът на процесния товарен автомобил. Дадените в тази насока от свидетеля К. И. /служител на дружествотоищец/ свидетелски показания, с оглед ограниченията по чл.172 ГПК, не могат да бъдат съобразени от съда при извършване преценка за основателността на предявения по делото пряк иск по чл.405 КЗ.

Дори да се приеме, че посоченият пътен знак е бил обърнат и не е бил виден от водачите на МПС, поведението на водача В. също следва да бъде квалифицирано като проява на груба небрежност, тъй като и без подобен забранителен знак на пътя същият, при съблюдаване правилата на житейската логика, е могъл и е бил длъжен в светлата част на денонощието /ПТП е настъпило на 28.04. преди 12.30 часа/, при липса на препятстващи преценката на водачите усложнени атмосферни условия, каквато е била фактическата обстановка в деня на инцидента, да прецени, че товарен автомобил с височина от 3.40 метра, каквато е височината на управлявания от него автомобил, не би могъл да премине под мостово съоръжение с височина от 2.20 метра, дори и то в действителност да е с височина от 2.54 метра, в какъвто смисъл е направената в експертното заключение фактическа констатация /след замерване на място/. Ако се касае за разлика във височината от 10- 30 см, би могло подобно безкритично поведение на водача да бъде квалифицирано като обикновена небрежност, но в случая разликата във височината е приблизително 1 метър, в който случай преценката на конкретните обстоятелства обосновава извод за проявена от водача груба небрежност.