Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 260175 от 14.05.2021, Окръжен съд - Пазарджик

Съд
Окръжен съд - Пазарджик
Дело
Въззивно гражданско дело 222/2021
Вид
Решение № 260175
Подписан
14.05.2021
В сила
04.02.2022
Състав
ДИМИТЪР ПАНДАЛИЕВ БОЗАДЖИЕВ, МИНКА ПЕТКОВА ТРЪНДЖИЕВА, ВЕНЦИСЛАВ СТОЯНОВ МАРАТИЛОВ

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.260 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.261 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.267, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.280, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.45, ал.2 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№260175 14.05.2021г., гр. Пазарджик

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПАЗАРДЖИШКИЯТ ОКРЪЖЕН

СЪД, гражданска колегия, в открито заседание на четиринадесети април две хиляди двадесет и първа година:

Председател: Минка Трънджиева

Членове:

Венцислав Маратилов

Димитър Бозаджиев в присъствието на секретаря Ана Ненчева, като разгледа докладваното от съдията Бозаджиев въззивно гражданско дело №222 по описа за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е въззивно, по реда на чл.

258 и сл. ГПК.

С Решение №260239/19.11.2020г., постановено по гр.д.№558/2020г. по описа на РС- Пазарджик е отхвърлен предявения от „А.“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с.П.., община Л.., представлявано от М.Д.С. срещу З.Л.М., с ЕГН **********, Г.З.П. с ЕГН ********** ***, Л.З.М., с ЕГН ********** *** и С.З.Т., с ЕГН ********** ***, иск с правно основание чл.109 от ЗС за премахване на шест броя дървета, от които черници- 3броя, сливи- 1 брой и бряст- 2 броя, посадени на регулационната линия между поземлен имот УПИ VII-250 с площ от 1420кв.м. в кв.27 по плана на с.П.., община Л.., собственост на ищцовото дружество и поземлен имот

УПИ X-252 в кв.27 по плана на село П.., община Л.., собственост на ответниците.

Отхвърлен е предявения от „А.“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с.П.., община Л.., представлявано от М.Д.С. срещу З.Л.М., с ЕГН **********, Г.З.П., с ЕГН ********** ***, Л.З.М. с ЕГН ********** *** и С.З.Т., с ЕГН ********** *** иск с правно основание чл.45 от ЗЗД за заплащане на сумата от 750лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди /разходи за труд и материали за ремонт на каменния зид/, разделящ имотите на страните.

Осъден е „А.“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с.П.., община Л.., представлявано от М.Д.С., да заплати на З.Л.М., с ЕГН **********, Г.З.П., с ЕГН ********** ***, Л.З.М., с ЕГН ********** *** и С.З.Т. с ЕГН ********** *** сумата от 800лв., сторени по делото съдебно- деловодни разноски.

Против това решение е постъпила въззивна жалба от фирма „А.“ ЕООД, представлявано от управителя М.Д.С., чрез процесуалния му представител адв.Г.С.- Ц. ***.

Твърди се, че постановеното решение е незаконосъобразно, неправилно и издадено при превратно тълкуване на събраните в производството доказателства.

Визира се, че при постановяване на съдебния си акт, районният съд е взел предвид само и единствено изготвената и приетата по делото съдебна експертиза, като е посочил свидетелски показания, с които обаче се е обосновал неправилно и е цитирал думи на св.Г., извадени от контекста и цялостния разказ на свидетеля. По този начин, съдът е нарушил смисълът на казаното от свидетеля. В част от мотивите си от друга страна е приел тези свидетелски показания за заинтересовани.

По отношение на предявения иск по чл.109 от ЗС се сочи, че нарушаването на нормите на отстояние на дърветата от имота на собственика- ищец, установено в чл.52 от ЗС безусловно съставляват неоснователни действия по смисъла на чл.109 от ЗС и собственикът разполага с правно признатата възможност чрез иска по чл.109 от ЗС да постигне премахване на така създаденото или поддържано противоправно състояние, без да е необходимо да доказва дали и с какво посадените в съседния имот дървета пречат на спокойното упражняване на правата му.

Твърди се, че основателността на иска предполага кумулативно наличие на следните предпоставки: ищецът да е съсобственик на имота, а ответниците с неоснователни противоправни действия или бездействия да пречат на ищеца да упражнява правата си на собственик в пълен обем.

Счита се, че в настоящия случай са налице изброените кумулативно предпоставки за основателността на предявения иск.

Сочи се, че пред районният съд, ответницата Г.П. е депозирала писмен отговор, в който същата прави признание на иска. Другите ответници не са представили писмен отговор по реда на чл.131 от ГПК, с оглед на което следва да се приема, че и те признават иска.

Визира се, че ако управителят на ищцовото дружество не е бил предприел необходимото за образуване на настоящото производство, то процесните дървета, все още са щели да се намират в имота на ответниците и все още са щели да увреждат зида на ищцовото дружество.

Твърди се, че преди да се стигне до гражданското дело, управителят на ищцовото дружество се е опитвал многократно и доброволно да уреди спора между страните.

Приема се, че едва след образуването на делото, ответниците са направили необходимото за това, като с действията си са станали причина за започване на съдебна процедура.

Визират се показанията на св.Г. в които последния сочи, че от време на време влиза в имота да го наглежда, като при влизането му през февруари 2020г., дърветата са били в имота на ответниците. Когато е отишъл да съдейства на вещото лице за изготвяне на експертизата, дърветата вече ги е нямало. Счита се, че това е доказателство, че от страх от съдебно процедура, едва след получаване на исковата молба, ответницата Г.П. е предприела необходимото и е отрязала дърветата.

Приема се, че при постановяване на съдебния акт, съдът не се е съобразил със събраните по делото доказателства и със самото признание на ответницата П. и по този начин е постановил едни порочен и неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен.

По отношение на предявения иск по чл.45 от ЗЗД се приема, че в производството са доказани кумулативните предпоставки на този иск, който е следвало да бъде уважен.

Твърди се, че при отхвърлянето на този иск, съдът се е позовал само и единствено на приетата по делото съдебно-техническа експертиза, като не се е съобразил с допълнителните пояснения на вещото лице, дадени в проведеното открито съдебно заседание на 01.09.2020г., които следва да се ценят като неразделна частта от заключението.

Отделно от това се визира, че съдът не е взел предвид, че вещото лице не е изследвало факта, дали като са премахнати процесните дървета, същите са били отрязани или изкоренени. Същото не е могло да отговори на въпроса, дали кореновите системи са останали в земята, като е посочено и са показани снимки, че на мястото на дърветата има поставени бурета.

Твърди, се че районният съд не е взел предвид свидетелските показания на св.Л. дадени в открито съдебно заседание на 01.09.2020г., както и не са взети предвид и кредитираните показания на св.Г. дадени на същата дата. Приема се, че показанията на последния свидетел избирателно се тълкувани от първата инстанция.

Сочи се, че от събраните по делото гласни и писмени доказателства става ясно, че ищцовото дружество е претърпяло претендираните имуществени вреди, причинени от противоправното действие или бездействие от страна на ответниците.

Искането е да се отмени обжалваното решение, като се уважат изцяло предявените от ищцовото дружество искове

Моли се за присъждане на сторените пред двете инстанции разноски.

В срокът по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от другата страна в процеса- З.Л.М., Г.З. Л., Л.З.М. и С.З.Т., чрез пълномощника им адв.И.Г.. Посочено в същия, че подадената жалба е неоснователна и неаргументирана.

Визира се, че първоинстанционният съд правилно и преценявайки всички доказателства, всяко поотделно и в тяхната съвкупност е приел, че не се установява извършени от ответниците действия, които да смущават правото на собственост на ищеца или такова смущаващо действие, което да е преустановено в хода на производството.

Излагат се съображения в насока неоснователност на направените възражения в жалбата.

Искането е да се остави без уважение подадената въззивна жалба, като неоснователна и се потвърди обжалваното решение.

Моли се за присъждане на адвокатски хонорар пред въззивната инстанция.

С Определение

№260069/27.01.2021г., постановено по гр.д.№558/2020г. по описа на РС- Пазарджик е оставена без уважение молбата с вх.№265110/18.12.2020г., подадена от „А.“ ЕООД, с ЕИК ********* за изменение на решение №260239/19.11.2020г., постановено по гр.д.№558/2020г. по описа на РС- Пазарджик, в частта за разноските.

Против това определение е постъпила въззивна частна жалба от фирма „А.“ ЕООД, представлявано от управителя М.Д.С., чрез процесуалния му представител адв.Г.С.- Ц. ***.

В същата се твърди, че обжалваното определение е неправилно, незаконосъобразно и необосновано.

В тази насока се приема, че в него не са посочени, каквито и да е било мотиви за отхвърляне на депозираната пред първоинстанционния съд молба по реда на чл.248 от ГПК. Посочено е единствено, че при постановяване на решението, съдът е обсъдил възражението за прекомерност.

Визира се, че след постановяване на съдебното решение, подробни възражения за прекомерност са изложени именно в молбата по чл.248 от ГПК, но по нея не е взето становище.

Счита се, че обжалваното определение е немотивирано и необосновано, като е постановено при грубо нарушаване на законовите разпоредби.

Неоснователно, районният съд е приел в решението си, че след като пълномощникът на ответниците е бил взел участие в две съдебни заседания и е представил писмена защита, той е имал право на разноски в претендирания размер.

Счита се, че присъдените разноски в посочения от пълномощника размер, съобразно представен от него списък по чл.80 от ГПК са изключително завишени.

Сочи се, че неправилно са присъдени разноски по различни искове, като евентуално следва присъденото възнаграждение да бъде редуцирано в размера на минимума за един иск.

Излагат се съображения в този смисъл.

Искането е да се отмени обжалваното определение, като бъде редуциран присъдения адвокатски хонорар до определения законов минимум, поради прекомерност, на основание чл.78, ал.5 от ГПК.

В законоустановения срок е постъпи писмен отговор от страна на З.Л.М., Г.З. М., Л.З. М. и С.З.Т., чрез пълномощника им- адв.И.Г. ***.

Твърди се в същия, че подадената жалба е неоснователна и неаргументирана. Излагат се доводи в тази насока.

Искането е да се отхвърли подадената частна жалба, като неоснователна.

С Определение от 22.12.2020г., постановено по гр.д.№558/2020г. по описа на РС- Пазарджик е заличен, като ответник по делото З.Л.М..

В съдебно заседание, жалбоподателят „А.“ ЕООД, с управител М.Д.С., редовно призован чрез процесуалния си представител не се явява. Не се явява и пълномощникът адв.Г.С.- Ц..

Ответниците по жалбата- Г.З. П.,

Л.З.М. и С.З.Т., редовно призовани не се явяват. За същите се адв.Г.. От страна на последния се моли да бъде оставена без уважение подадената въззивна жалба, като се потвърди обжалваното решение, като правилно и законосъобразно.

Моли се за присъждане на направените пред въззивната инстанция разноски.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства, обсъдени в съвкупност и поотделно, съдът приема за установено следното: