Определение № 31082 от 26.08.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 31082 гр. София, 26.08.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ П. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от СИЛВИЯ П. НИКОЛОВА Гражданско дело № 20261110117057 по описа за 2026 година

Производството е образувано по искова молба на З. И. Н., подадена чрез адв. К. Х., срещу А. В. Х..

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал писмен отговор.

Съдът, след извършена служебна проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК, намира, че предявените искове са допустими, а представените с исковата молба писмени доказателства са относими, допустими и необходими за изясняване на спора, поради което следва да бъдат приети.

Направените от ищцата искания за изискване на наказателното дело, за изискване на документ от Националната агенция за приходите и за допускане на един свидетел са относими към предмета на доказване и следва да бъдат уважени.

Искането на ответника ищцата да бъде задължена да представи банкова сметка, по която да бъдат заплатени претендираните имуществени вреди, следва сда се уважи.

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 09.10.2026г. от 10:00 часа, за когато да се призоват страните.

СЪОБЩАВА на страните следния проект за доклад по делото

Ищцата З. И. Н. твърди, че на 29.08.2023 г. са били връчени четири електронни фиша за налагане на глоби за нарушения на правилата за движение по пътищата, заснети с автоматизирани технически средства. При извършена впоследствие справка било установено наличието на общо пет електронни фиша, издадени във връзка с управление на лек автомобил „Ауди А6“ с рег. № СВ 8158 ТМ, по които били начислени глоби в общ размер 1 на 1700 лв.

Твърди се, че сумата от 1700 лв. произтича от следните електронни фишове: електронен фиш серия К № 7379448/02.05.2023 г. – глоба в размер на 400 лв.;електронен фиш серия К № 7715479/07.07.2023 г. – глоба в размер на 200 лв.;електронен фиш серия К № 7715485/07.07.2023 г. – глоба в размер на 600 лв.;електронен фиш серия К № 7715612/07.07.2023 г. – глоба в размер на 100 лв.;електронен фиш серия К № 7715614/07.07.2023 г. – глоба в размер на 400 лв. Ищцата поддържа, че не е извършвала нарушенията, за които са издадени електронните фишове, както и че не е била собственик или ползвател и не е управлявала автомобила „Ауди А6“ с рег. № СВ 8158 ТМ на посочените в тях дати.

Излага, че на 24.04.2023 г. ответникът А. В. Х. е подал пред Отдел „Пътна полиция“ при СДВР пет декларации по чл. 189, ал. 5 ЗДвП, с които невярно е посочил, че автомобилът е бил предоставен за ползване на ищцата на:31.08.2022 г. в 14:29 часа;04.10.2022 г. в 10:56 часа;06.10.2022 г. в 21:14 часа;07.10.2022 г. в 23:24 часа;26.01.2023 г. в 19:39 часа.

Според ищцата в резултат от тези декларации електронните фишове били издадени на нейно име и срещу нея било предприето принудително изпълнение от публичен изпълнител при ТД на НАП – София по изпълнително дело № 241557898/2024 г.

Твърди, че със запорно съобщение изх. № С240022-119-0020485/11.07.2024 г. бил наложен запор върху трудовото възнаграждение до размер на 1700 лв., като запорното съобщение било изпратено до работодателя „БЕСТ ФУДС“ ООД.

Ищцата сочи, че на 20.09.2024 г. заплатила сумата от общо 1729,61 лв., от която 1700 лв. представлявали публичните задължения по електронните фишове, а 29,61 лв. – други нейни задължения към НЗОК. Поддържа, че заплатените 1700 лв. представляват претърпяна имуществена вреда, намираща се в пряка причинна връзка с подадените от ответника декларации с невярно съдържание.

Твърди, че срещу ответника е било образувано НОХД № 2901/2026 г. по описа на Софийския районен съд, 20 наказателен състав. С протокол № 8190/23.04.2026 г. съдът одобрил споразумение, по силата на което ответникът се признал за виновен, че на 24.04.2023 г. е потвърдил неистина в пет писмени декларации по чл. 189, ал. 5 ЗДвП, като невярно е посочил, че процесният автомобил е бил предоставен за ползване на ищцата на съответните дати. За деянието по чл. 313, ал. 1 НК ответникът бил освободен от наказателна отговорност и му било наложено административно наказание глоба.

Ищцата поддържа, че вследствие поведението на ответника е претърпяла и неимуществени вреди за периода от узнаването за електронните фишове на 29.08.2023 г. до установяването на действителния извършител и приключването на наказателното производство на 23.04.2026 г.

Твърди, че е преживяла силен психически стрес, тревожност, безсъние, нервно напрежение, притеснения за финансовата си сигурност и опасения, че могат да бъдат връчени и други електронни фишове за нарушения, които не е извършила. Поддържа, че наложеният запор 2 върху трудовото възнаграждение е засилил тревожността и чувството за безпомощност.

Сочи, че изпращането на запорното съобщение до работодателя е накърнило нейното достойнство, чест и добро име, тъй като пред работодателя и колегите си била представена като нарушител и неизправен публичен длъжник. Твърди, че е изпитала унижение, огорчение, чувство за несправедливост и недоверие в държавните органи, както и финансови затруднения поради заплащането на сумите от единствения източник на доходи.

Въз основа на тези твърдения ищцата моли ответникът да бъде осъден да заплати:

1. 869,21 евро, представляващи обезщетение за имуществени вреди, съответстващи на заплатените от нея 1700 лв. по петте електронни фиша, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното плащане;

2. 1000 евро, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното плащане;

3. 191,14 евро, представляващи обезщетение за забава върху претендираното обезщетение за имуществени вреди за периода от 20.09.2024 г. до предявяването на исковата молба.

Претендира и направените по делото разноски.

Ответникът А. В. Х. оспорва предявените искове по основание и размер.

По отношение на претенцията за обезщетение за забава поддържа, че не дължи мораторна лихва, тъй като преди предявяването на исковата молба не му е била отправена покана за плащане.

Ответникът изцяло оспорва иска за обезщетение за неимуществени вреди.

Моли ищцата да бъде задължена да представи банкова сметка, по която да заплатени претендираните имуществени вреди. бъдат

Ответникът не е изложил конкретни фактически твърдения, с които да отрича подаването на декларациите, съдържанието им, приключването на наказателното производство или плащането на сумата към НАП. Не е посочил конкретни обстоятелства, от които да следва прекъсване на причинната връзка, съпричиняване от страна на ищцата, плащане или друго погасяване на претендираните вземания.

Не е представил писмени доказателства и не е направил доказателствени искания.

Предявени са обективно кумулативно съединени искове:

1. осъдителен иск с правна квалификация чл. 45, ал. 1 ЗЗД за обезщетение за имуществени вреди в размер на 869,21 евро;

2. осъдителен иск с правна квалификация чл. 45, ал. 1, вр. чл. 52 ЗЗД за обезщетение за неимуществени вреди в размер на 1000 евро;

3. акцесорен осъдителен иск с правна квалификация чл. 86, ал. 1, вр. чл. 84, ал. 3 ЗЗД за 3 обезщетение за забава в размер на 191,14 евро.

От представения протокол № 8190/23.04.2026 г. по НОХД № 2901/2026 г. на СРС, 20 наказателен състав, се установява, че е одобрено споразумение по чл. 375а НПК, което е окончателно и има последиците на влязъл в сила наказателен съдебен акт.

Поради задължителната сила на този акт по чл. 300 ГПК не се нуждаят от доказване и не могат да бъдат пререшавани в настоящото производство следните обстоятелства:

1. че на 24.04.2023 г. ответникът А. В. Х. е подал пред Отдел „Пътна полиция“ при СДВР пет писмени декларации по чл. 189, ал. 5 ЗДвП;

2. че в декларациите ответникът е потвърдил неистина, като е посочил, че автомобилът „Ауди А6“ с рег. № СВ 8158 ТМ е бил предоставен за ползване на З. И. Н. на описаните в наказателното споразумение дати и часове;

3. че в действителност автомобилът не е бил във владение и не е бил предоставян за ползване на ищцата;

4. че деянието е извършено от ответника, че същото е противоправно и че ответникът е действал виновно.

Задължителната сила на наказателния акт не обхваща настъпването, вида и размера на твърдените гражданскоправни имуществени и неимуществени вреди, нито причинната връзка между деянието и всяка от претендираните вреди. Тези обстоятелства подлежат на доказване в настоящото производство.

Посочването в наказателното споразумение, че от престъплението не са причинени имуществени вреди, не обвързва гражданския съд, тъй като по чл. 300 ГПК задължителната сила е ограничена до извършването на деянието, неговата противоправност и вината на дееца.

В тежест на ищцата е да докаже при условията на пълно и главно доказване:

1. че във връзка с процесните пет електронни фиша срещу нея са били установени публични задължения в общ размер на 1700 лв.;

2. че на 20.09.2024 г. действително е заплатила сумата от 1700 лв. именно за погасяване на задълженията по процесните електронни фишове;

3. пряката и непосредствена причинна връзка между подадените от ответника декларации с невярно съдържание, издаването на електронните фишове на името на ищцата и извършеното от нея плащане;

4. твърдените конкретни неимуществени вреди – психически стрес, тревожност, безсъние, нервно напрежение, чувство за унижение и несправедливост, накърняване на честта, достойнството и доброто име, както и характера, интензитета и продължителността на тези преживявания;

5. причинната връзка между поведението на ответника и всяка от твърдените 4 неимуществени вреди;

6. фактите, имащи значение за определяне на справедливия размер на обезщетението по чл. 52 ЗЗД;

7. за акцесорната претенция – възникването и размерът на главното вземане, началната дата, периодът и размерът на претендираното обезщетение за забава. при задължения от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана съгласно чл. 84, ал. 3 ЗЗД.

В тежест на ответника е да докаже:

1. твърдени от него конкретни факти, които изключват или прекъсват причинната връзка между противоправното деяние и претендираните вреди;

2. евентуално съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата, ако поддържа такова възражение;

3. плащане или друг правопогасяващ, правоизключващ или правоотлагащ факт, ако поддържа настъпването на такъв.

По принцип липсата на вина подлежи на доказване от ответника предвид презумпцията по чл. 45, ал. 2 ЗЗД. В случая обаче вината е установена със задължителния за гражданския съд наказателен акт и не може да бъде пререшавана.

УКАЗВА на ищцата, че:

1. представените документи установяват плащане на общо 1729,61 лв., от които по твърденията 1700 лв. са погасили задълженията по електронните фишове, но следва да докаже връзката между всяка платена сума и всеки от процесните пет електронни фиша;