Определение № 2162 от 25.08.2023, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2162 гр. София, 25.08.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на двадесет и пети август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Даниела Дончева

Членове:

Красимир Маринов

Капка Павлова като разгледа докладваното от Красимир Маринов Въззивно частно гражданско дело № 20231000501106 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 -279 ГПК вр. чл. 121 ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. на СГС № 21375/07.03.2023 г. – п.к. 06.03.2023 г., подадена от „Електроразпределение Юг“ ЕАД, гр. Пловдив, ул. „Хр. Г. Данов“ № 37, с ЕИК:115552190 срещу определение в открито съдебно заседание от 24.02.2023 г. по търг. дело № 1682/2022 г. по описа на Софийски градски съд, с което е оставено без уважение възражението на частния жалбоподател-ответник за местна подсъдност.

Софийският апелативен съд, след като по реда на чл. 278 ГПК се запозна с доказателствата по делото и извършвайки служебно цялостна проверка на обжалвания акт, без да е ограничен от наведените в частната жалба оплаквания (съобразно ТР № 6/15.01.2019 г. по тълк. д. № 6/2017 г., ОСГТК на ВКС), намира последната за процесуално допустима – депозирана е в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, а разгледана по същество – за основателна, поради следните съображения от фактическа и правна страна:

Производството пред Софийски градски съд е образувано по искова молба на „Хом Кеър Хотелс“ ООД, гр. София, бул. „Христо Ботев“ № 31, ет. 1, с ЕИК:203980775, с която е предявен отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК срещу „Електроразпределение Юг“ ЕАД, което дружество е със седалище и адрес на управление в гр. Пловдив.

По силата на чл. 108, ал. 1 ГПК исковете срещу юридически лица се предявяват пред съда, в чийто район се намира тяхното седалище, а съгласно чл. 105 ГПК искът се предявява пред съда, в района на който е постоянният адрес на ответника.

В случая, разпоредбата на чл. 113 ГПК, регламентираща специална местна подсъдност относно искове на и срещу потребители, не намира приложение.

По тълкуването на последната процесуална норма е постановено тълкувателно решение № 1

3/23.02.2022 г. по тълк. дело № 3/2019 г. на ОСГТК на ВКС, в мотивите на което се посочва, че с приемане на измененията в чл. 113 ГПК със ЗИДГПК - ДВ, бр. 100/2019 г., националният законодател, в съответствие с изискването на чл. 169 ДФЕС, е предвидил допълнителни процесуалноправни средства за ефикасна защита на правата на потребителите, наред със специалната задължителна местна подсъдност по искове на и срещу потребители. Изрично е регламентирано, че тези дела се разглеждат като граждански по реда на общия исков процес независимо от родовата подсъдност на делото.

Съобразно мотивите на тълкувателния акт преценката за това, дали се касае за иск на или срещу потребител, следва да се извърши при зачитане на общата легална дефиниция на понятието „потребител“ в § 13, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите (ДР ЗЗП), или въз основа на легални определения на същото понятие в други закони, когато са приложими по съответния правен спор - напр. в § 1, т. 20 от Закона за кредитите за недвижими имоти на потребители, в чл. 9, ал. 3 от Закона за потребителския кредит и др. Посоченото общо определение на понятието „потребител“ отразява основните характеристики, дадени в транспонирано със ЗЗП вторично законодателство на Европейския съюз, установяващо правила за защита правата на потребителите в различни сфери на обществения и икономическия живот. Тези характеристики се свеждат до това, че като страна по договор с търговец, потребителят е винаги физическо лице, целящо задоволяване на свой личен, а не търговски или професионален интерес.

Дефинираното в ЗЗП понятие „потребител“ се припокрива с това, дадено в чл. 2, б. „б“ от Директива 93/13 ЕИО на Съвета относно неравноправните клаузи в потребителските договори.

Според него, потребител е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което, като страна по договор по този закон, действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност. Категоричен отговор на въпроса кога страна по сключен договор с търговец е потребител, е даден в редица решения на Съда на Европейския съюз. Според СЕС потребителят е винаги и само физическо лице, което при сключване на договор с търговец цели удовлетворяване на свои лични потребности. Преценката дали са налице тези отличителни качества на физическото лице - съконтрагент, се дължи от съда, сезиран с конкретен правен спор, произтичащ от/или свързан със сключен договор с търговец. За да установи дали се касае за потребителски договор, съдът трябва да прецени характера и целта на сключения договор, както и всички конкретни обстоятелства и доказателства. При извод, че при сключването на договор с търговец физическото лице е действало извън рамките на своята търговска или професионална дейност и за цели от частен характер, то възникналият правен спор следва да се разгледа по общия исков ред за гражданските дела, в какъвто смисъл е изречение второ на чл. 113 ГПК.

При съобразяване с горецитираната задължителна съдебна практика, настоящият съдебен състав намира, че в случая, ищец по спора е търговското дружество „Хом Кеър Хотелс“ ООД, поради което и с оглед даденото тълкуване на понятието потребител, използвано в чл. 113 ГПК – че е винаги и само физическо лице, процесуалната норма на чл. 113 ГПК не намира приложение в настоящото производство. Неотносима към дължимата преценка за вида на сезиралото съда дело е и дадената с нормата на § 41б от ДР на ЗЕ дефиниция на понятието „потребител на енергийни услуги“, доколкото тя обслужва конкретно ЗЕ и не кореспондира с горепосочената цел на процесуалната норма на чл. 113 ГПК да се даде допълнителна защита на физическо лице, целящо задоволяване на свой личен, а не търговски или професионален интерес.

Поради това и след като в случая, седалището на ответника юридическо лице 2

„Електроразпределение Юг“ ЕАД е в гр. Пловдив, то се налага извод, че местно компетентен да разгледа спора е Окръжен съд – Пловдив (съобразно и правилата за родова компетентност – чл.

104, т. 4 ГПК).

По така изложените съображения, обжалваното определение следва да бъде отменено и вместо него постановено ново, с което се прекрати производството пред Софийски градски съд и делото се изпрати по компетентност на Окръжен съд – Пловдив.

Водим от горното, настоящият съдебен състав на Апелативен съд – София ОПРЕДЕЛИ:

Отменя определение в открито съдебно заседание от 24.02.2023 г. по търг. дело № 1682/2022 г. по описа на Софийски градски съд, с което е оставено без уважение възражението на ответника „Електроразпределение Юг“ ЕАД за местна подсъдност и вместо него постановява:

Прекратява производството по търг. дело № 1682/2022 г. по описа на Софийски градски съд и изпраща делото по компетентност на Окръжен съд – Пловдив.

Настоящото определение подлежи на обжалване с частна касационна жалба при наличие на предпоставките на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК пред Върховния касационен съд на Република България в едноседмичен срок от връчването на препис от същото на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3