Решение № 97 от 11.01.2022, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Административно наказателно дело 11724/2021
- Вид
- Решение № 97
- Подписан
- 11.01.2022
- Състав
- ЛОРА МИТКОВА МИТАНКИНА
Цитирани разпоредби
- чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 1, пр. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 183, ал. 5, т. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 6, т. 1 · Закон за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 97 гр. София, 11.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 107-МИ СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: ЛОРА М. МИТАНКИНА като разгледа докладваното от ЛОРА М. МИТАНКИНА Административно наказателно дело № 20211110211724 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по жалба на Д. Д. Г. срещу наказателно постановление/НП/ № 20-4332-003986/13.03.2020г., издадено от началник група към СДВР, О”ПП”-СДВР, с което на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 100 лева на основание чл. 183, ал. 5, т. 1 ЗДвП за нарушение на чл. 6, т. 1 ЗДвП.
С жалбата бланкетно се обжалва издаденото НП като незаконосъобразно, без да се сочат конкретни негови пороци.
Жалбоподателят оспорва да е извършил нарушението.
В съдебно заседание, в което е даден ход по същество, жалбоподателят не се явява и не се представлява.
Въззиваемата страна О”ПП”–СДВР, представлява и не изразява становище. редовно призована, не се
Софийски районен съд, след като взе предвид доводите на страните и след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На 15.02.2020 г. около 06.00 часа в гр. София жалбоподателят Д. Д. Г.
1 управлявал т.а. „ У В” с ДК № по ул. „Тодор Каблешков” с посока на движение от ул. „Ген. Ст. Тошев“ към ул. „Пирин” и на кръстовището с бул.
„България” водачът навлязъл в кръстовището и преминал при светещ червен сигнал на работещата в нормален режим светофарна уредба. Така извършеното нарушение било възприето непосредствено от св. Н.Л. и неговия колега П С, които се намирали в служебен автомобил Водачът бил спрян за проверка и св. Н.Л. му съставил АУАН № 185440/15.02.20г. за нарушение на чл. 6, т. 1, пр. 2 ЗДвП.
Актът е съставен в присъствието на свидетеля П С, посочен като очевидец на нарушението.
Въз основа на АУАН № 185440/15.02.20г. на 13.03.20 г. е издадено атакуваното наказателно постановление от началник група при СДВР, ОППСДВР, с което на основание чл. 183, ал. 5, т. 1 ЗДвП на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 100 лева за нарушение на чл. 6, т. 1 ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на приетите по делото писмени доказателства – АУАН № 185440/15.02.20г., заповед № 8121з-515/14.05.2018г. н а министъра на вътрешните работи , справка картон на водача, заповед № 8121к-13180/23.10.19г. на министъра на вътрешните работи, както и гласните доказателства, съдържащи се в показанията на св. Н.Л..
Съдът намира, че събраните по делото гласни и писмени доказателства по несъмнен начин доказват извършването на процесното нарушение.
Показанията на св. Л., анализирани в съвкупност с приобщения АУАН, категорично установяват, че на процесната дата и място жалбоподателят не е спазил светлинните сигнали, като е преминал на червен сигнал на светофарна уредба с управляваното от него МПС.
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема следното:
Жалбата е неоснователна, като съображенията на съда в тази насока са следните:
Настоящият съдебен състав намира, че актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от компетентни органи, видно от приобщените по делото заповед № 8121з- 2
515/14.05.2018г. н а министъра на вътрешните работи и заповед № 8121к13180/23.10.19г. на министъра на вътрешните работи.
Съдът, след като извърши цялостна служебна проверка на процесуалноправната законосъобразност на атакуваното наказателно постановление, не намира нарушения на процедурата, обуславящи отмяната м у . Следователно наказателното постановление не страда от формални пороци, обуславящи неговата отмяна, и съдът следва да се произнесе по същество.
В АУАН и в издаденото въз основа на него НП са посочени задължителните реквизити, каквито се изискват съгласно разпоредбата на чл.
42 и чл. 57 ЗАНН. Нарушението е ясно и точно описано, като словесното и цифровото му описание не оставя съмнение извършването на какво нарушение се вменява на жалбоподателя.
Въз основа на установената фактическа обстановка настоящият състав приема, че Д. Д. Г. е осъществил от обективна и субективна страна нарушение по чл. 183, ал. 5, т. 1 от ЗДвП, като не е изпълнил задължението си по чл. 6, т.
1, пр. 2 от ЗДвП да спазва светлинните сигнали и да не преминава при сигнал на светофара, който не разрешава това. Съгласно чл. 7, т. 1, б. „б” Наредба № 17/01 г. светлинен сигнал с немигащ червен цвят означава „преминаването е забранено”, което конклудентно въвежда за водачите на ППС задължение „да спрат преди стоп-линията, преди пешеходната пътека или преди линията, на която е поставен светофарът, когато стоп-линия и пешеходна пътека не са очертани; когато светофарът е поставен в средата на кръстовището, водачите не трябва да навлизат в кръстовището”.
С оглед гореизложеното настоящият състав приема, че тъй като не е изпълнил задължението си да спре и е нарушил забраната да навлиза в кръстовище при червен светлинен сигнал на работещата светофарна уредба, правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя като водач на МПС, който е извършил нарушение на чл. 183, ал. 5, т. 1 ЗДвП.
От субективна страна деянието е извършено при форма на вина пряк умисъл, тъй като нарушителят е съзнавал, че преминава през кръстовището на червен сигнал, което е забранено, съзнавал е общественоопасните последици, а именно, че застрашава обществените отношения, свързани с осъществяване 3 на транспорта, но пряко ги е целял.
Размерът на санкцията – 100 лева глоба, е абсолютно определен в санкционната норма на чл. 183, ал. 5, т. 1 ЗДвП и не дава възможност за индивидуализация.
Водим от гореизложеното съдебният състав прие, че атакуваното наказателно постановление е законосъобразно и правилно и следва да бъде потвърдено, а жалбата оставена без уважение.
Не са налице основания за присъждане на разноски.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, пр. 1 ЗАНН, Софийски районен съд:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 20-4332003986/13.03.2020г., издадено от началник група към СДВР, О”ПП”-СДВР, с което на Д. Д. Г. е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лева на основание чл. 183, ал. 5, т. 1 ЗДвП за нарушение на чл. 6, т. 1 ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд – гр.
София в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението от страните, че решението е изготвено, на основанията, предвидени в НПК, и по реда на глава XII АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4