Решение № 327 от 04.08.2025, Районен съд - Габрово

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 327 гр. Габрово, 04.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на трети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Христо Т. Христов при участието на секретаря Валентина М. Илиева като разгледа докладваното от Христо Т. Христов Гражданско дело № 20244210101581 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството се води по предявени искове с правно основание чл. 422 от ГПК от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД, с ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул."Ястребец" 23Б срещу И. Н. Д., с ЕГН **********, с настоящ и постоянен адрес: гр. Габрово, ул. ********** № 139, ет. 9, ап.59, в качеството на наследник на Н.С.Д., починал на 03.05.2021 г. в гр. Габрово.

Като трето лице помагач на страната на ищеца е конституирано „НЕЛБО" АД, с ЕИК 175367099.

І. Искания и възражения на страните, сочени обстоятелства от значение за претендираните права:

1. От страна на ищеца:

Твърди, че Н.С.Д., с ЕГН *********, в качеството му на наемател на топлоснабден имот, находящ се в гр. София, обл. София, общ. **********, ж.к.

„**********", бл. 5А, вх. Б, ет. 5, ап. 37, с номер на инсталация: 4000414603 и абонатен №: 51157, бил клиент на топлинна енергия (ТЕ) за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 на Закона за енергетиката, съгласно който всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост (СЕС), присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, били клиенти на ТЕ и били длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.

140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за ТЕ при условията и по реда, определени в Наредба № 16-334/06.04.2007г. за 1 топлоснабдяването. С оглед изложеното и по силата на нормативните актове Н.С.Д. бил клиент на ТЕ по смисъла на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката и за него важали разпоредбите на действащото за посочения период законодателство в областта на енергетиката.

Тъй като Н.С.Д., с ЕГН ********** починал, ответник по иска бил наследникът му, а именно И. Н. Д., с ЕГН **********.

Съгласно чл. 63, ал.1 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, при смърт на клиент-физическо лице, наследниците или лицето, придобило жилището по силата на договор за гледане и издръжка или по дарение, били длъжни да уведомят писмено продавача в срока по чл.12, т. 12 /30-дневен срок/, чрез подаване на заявление за промяна на партидата.

Съгласно чл.150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на ТЕ за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществявала при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от "Топлофикация София“ АД на клиенти за битови нужди в гр. София, които се изготвяли от "Топлофикация София" ЕАД и се одобрявали от Комисията за енергийно и водно регулиране. Същите влизали в сила в едномесечен срок след публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имали силата на договор между топлопреносното предприятие и клиентите на ТЕ, без да било необходимо изричното им приемане от страна на клиентите. С тези общи условия се регламентирали търговските взаимоотношения между клиентите на ТЕ и Дружеството; правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на ТЕ; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. Ответникът не упражнил правата си по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ (чл. 106а, ал. 3 ЗЕЕЕ) и спрямо него влезли в сила Общите условия за продажба на топлинна енергия от "Топлофикация София" ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София, одобрени с Решение от 2016г. на ДКЕВР, публикувани във в-к „Монитор", в сила от 10.07.2016 г. В раздел IX от ОУ - „Заплащане на ТЕ и услугата дялово разпределение", в чл. 31, ал. 1 бил определен редът и срокът, по които купувачите на ТЕ били длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ.

Съгласно чл.33 от ОУ клиентите били длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал.1 и ал.2 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Също така имали задължение да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася. Съгласно влезлите в сила ОУ топлопреносното предприятие начислявало обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал.

2 и ал. 3, ако не били заплатени в срока по ал. 2. При неизпълнение в срок на задълженията по ал. 2 клиентите заплащали на продавача обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до момента на заплащането на дължимата сума за 2 топлинна енергия.

Ответникът използвал доставяната от дружеството топлинна енергия за абонатен № 51157 през процесния период м.05.2020г. - м.04.2021г., като същият не бил погасил задължението си.

В изпълнение на нормативната уредба сградата - етажна собственост, в която се намирал топлоснабденият имот, сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма „Нелбо" АД.

Въз основа на чл. 139 от Закона за енергетиката разпределението на топлинна енергия между потребителите в сграда - етажна собственост се извършвало по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Съгласно чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ сумите за ТЕ за топлоснабдения имот били начислявани от "Топлофикация София" ЕАД по прогнозни месечни вноски. След края на отоплителния период били изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение на топлинна енергия в сградата - „Нелбо" АД, на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбата на чл. 71 от Наредба № 2/28.05.2004 г. за топлоснабдяването и Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването. За топлоснабдения имот били издадени изравнителни сметки, като съгласно Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, в случай, че резултатът от изравнителните сметки била сума за доплащане, то тя се добавяла към първата дължима сума за процесния период. В случай, че резултатът от изравнителната сметка била сума за възстановяване, то от нея служебно се приспадали просрочените задължения, като се започнело от най-старото.

Искането на ищеца е съдът да осъди ответницата да му заплати: сумата 408,90 лева - просрочена главница за използвана и незаплатена топлоенергия за периода от м. май 2020 г. до м. април 2021 г., включително, ведно със законната лихва от 05.03.2024 г. /датата на получаването на исковата молба в съда/ до окончателното изплащане на вземането; сумата 113,96 л е в а – мораторна лихва върху главницата, за периода от 15.09.2021 г. до 31.01.2024 г.

Претендира присъждане на направените съдебни разноски и юрисконсултско възнаграждение.

2. Конституираното трето лице помагач на страната на ищеца „НЕЛБО" АД, с ЕИК 175367099, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Хайдушка гора” № 58 изразява становище, че при определяне на разходите на топлинна енергия в процесния имот са спазени нормативните изисквания, регламентирани в ЗЕ и действащата през процесния период наредба. Разпределението на топлинна енергия в 3 процесната сграда в режим на етажна собственост се извършвало по системата за дялово разпределение. По време на процесния период към абонатната станция с административен адрес: гр. София, бл.54, вх. Б имало централно топлоподаване само за битово горещо водоснабдяване. Официалната информация, с която разполагало дружеството била за наличие на индивидуален водомер за топла вода. Ответникът бил консуматор на количеството топлинна енергия, необходима за подгряването на изразходваните куб. метри топла вода. При изготвянето на изравнителната сметка на абонатната станция за процесния период, дела за топла вода бил определен съгласно изискването на чл. 69, ал. 2 от НТ на база брой потребители – един, поради липса на осигурен достъп до процесното жилище на официално обявените дати за финален отчет и проверка на уреди за дялово разпределение след края на конкретния отоплителен сезон.

3. От страна на ответника:

Оспорва предявения иск по основание и размер.

В тях не били налице радиатори. Отоплявали се на ток.

Представените от ищеца фактури, описи и извлечения не били годни за установяване на предпоставки за възникване на вземанията, защото били едностранно съставени от него документи, удостоверяващи изгодни за него факти. Такива документи не се ползвали с никаква доказателствена стойност и въз основа на тях не можели да бъдат приети и доказани твърденията в исковата молба. Назначените по делото съдебно-техническа експертиза и съдебно- счетоводна експертиза не можели да послужат като основание за уважаване на исковете.

Наследодателят й нямал сключен договор с ищеца относно Общите условия/ОУ/ за продажба на топлинна енергия на ищцовото дружество. Неоснователни били твърденията на ищеца, че същите влезли в сила в едномосечен срок след публикацията им в един централен и един местен ежедневник и имали силата на договор между топлопреносното предприятие и потребителя на топлинна енергия, без да е необходимо изричното им приемане от страна на потребителя. Това становище на ищеца било в противоречие с текста на чл.16 и следващите от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/, където изрично б и л о казано, че общите условия ставали задължителни за другата страна ако тя писмено заявяла, че ги приема, а в конкретния случай между нея и ищеца ''Топлофикация''АД-София, нямало сключен договор, че Общите условия били приети изрично. Между него и ищеца нямало въобще сключен индивидуален граждански договор за доставка на топлинна енергия, който следвало да бъде сключен при условията на ЗЗД.

По делото липсвали данни за проведено Общо събрание на собствениците, а ако такова било проведено, то същото било проведено при условията на незаконно свикване, и при това положение същото нямало как да вземе и да е взело законни 4 решения. Наследодателят й никого не бил упълномощавал, който да го представлява и да подписва договор от негово име и за негова сметка с трета страна.

Прави възражение за изтекла погасителна давност, както по отношение вземанията на ищеца за главница, така и на тези за лихва.

ІІ. Съдът, като взе предвид исканията и становищата на страните, и данните по делото, от фактическа и правна страна съдът намира следното:

1. Правна квалификация на претендираните права:

Пред съда е предявен установителен иск с процесуално правно основание чл.

422 ал. 1 от ГПК.

Претендираните материални права на ищеца относно сумата за главница се основават на разпоредбите на чл. 153 ал. 1 от Закона за енерегетиката /ЗЕ/, а относно това за лихви – на разпоредбата на чл. 86 от ЗЗД.

2. От фактическа и правна страна:

Видно от приложения по делото препис-извлечение от ак за смърт на Н.С.Д., с ЕГН ***, същият е починал на 03.05.2021 г., а съгласно приложеното по делото удостверение за наследници, негов наследник е ответницата, което не се оспорва.

Видно от приложените по делото и неоспорени от страните Заповед №28/01.10.2015г. на Столична община – район "**********", Договор за наем от 01.10.2015 г. между кмета на район "**********" при Столична община и Н.С.Д. и Заявление - декларация от Н.С.Д. до Изпълнителния директор на "Топлофикация София" ЕАД, вх.№ ОИ – 1900/16.05.2016 г., наследодателят на ответницата е бил наемател на общинско жилище, находящо се на адрес: гр. София, ж.к. "**********", бл. 5А, вх.Б, ет. 5, ап. 37 №42 от 01.10.2015г. до смъртта си.

Не е предмет на спор също, че „Топлофикация - София" ЕАД е дружество лицензирано за дейността по пренос на топлинна енергия, като осъществява продажбата на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия. За процесния период в сила са ОУ, одобрени с Решение № ОУ-01/27.06.2016г. на ДКЕВР, в сила от 12.06.2016 г.

/приложени и неоспорени от страните/. По делото не са изложени твърдения, нито има данни, че наследодателят на ответницата е упражнил правото си на възражение срещу общите условия, съответно общите условия на ищеца са били в сила по отношение на него.