Решение № 259 от 23.10.2024, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 259 гр. Кюстендил, 23.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пенка Н. Братанова

Членове:

Ваня Др. Богоева

Евгения Хр. Стамова при участието на секретаря Галина Г. Кирилова като разгледа докладваното от Евгения Хр. Стамова Въззивно гражданско дело № 20241500500284 по описа за 2024 година

Производство по чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба, подадена от М. Е. Д.,ЕГН **********, с адрес гр.Дупница, ул.Първа", бл.13, ет.2, ап.7 обл.Кюстендил представлявана от адв.Р. А. срещу постановеното решение №187/23.04.2024г. на Дупнишкия районен съд, с което е отхвърлен, като неоснователен предявеният от М. Е. Д., ЕГН **********, с адрес:гр.Дупница, ул.***, срещу Община Дупница, БУЛСТАТ 000261630, със седалище и адрес на управление: гр.Дупница, пл.""Свобода“№1 иск с правно основание чл.344, ал.1 т.3 вр. с чл.225, ал.1 КТ за сумата над уважения размер 3627.00 лв. до пълния предявен размер 5580.00 лв, като дължимо обезщетение за оставането й без работа, за периода 12.04.2024г.- 15.06.2024г.С жалбата е направено искане за отмяна на обжалвания съдебен акт и уважаване на предявения иск.

Препис от жалбата е връчен на насрещната страна.В законоустановения срок по делото е постъпил писмен отговор, подаден от Община Дупница, ЕИК 000261630 с адрес: гр.Дупница, пл.“Свобода“№1, представлявана от Кмета П.Д. , чрез проц.пр-л адв.И. К..В отговора е мотивирано становище за 1 неоснователност на жалбата.Ответникът счита, че не е доказана причинна връзка между незаконното уволнение и оставането на ответника без работа, още повече, след постановяване на първоинстанционното решение, с което М.

Д. е била възстановена на работа, като „Директор Общинско предприятие – „Социално подпомагане“, тя е можела да уведоми работодателя в лицето на Кмета на Община Дупница, че желае да заеме предишната си работа, не е предприела никакви действия в тази посока.В подадената жалба респ.претенцията за заплащане на обезщетение за периода 13.04.2024г.15.06.2024г. Община Дупница открива желание за бавене на процеса, за да бъде получено обезщетение за оставане без работа за по – дълъг период.В съответствие с изложеното е искане за отхвърляне на подадената жалба респ. потвърждаване на обжалваното решение.

На основание чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението; по допустимостта само в обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Приема се също така, Върховният касационен съд - решение № 176 от 08.06.2011 г. по гр. д. № 1281/2010 г. ІІІ г. о.; № 95 от 16.03.2011 г. по гр. д. № ЗЗ1/10 г. на ІV г. о.; № 764 от 19.01.2011 г. по гр. д. № 1645/09 г. на ІV г. о.; № 702 от 5.01.2011 г. по гр. д. № 1036/09 г. на ІV г. о.; № 643 от 12.10.2010 г. по гр. д. № 1246/09 г. на ІV г. о),че въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания;проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд; относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан само от посочените в жалбата пороци.

В хода на въззивното производство е направена констатация от трудовата книжка серия З, №582742 , стр.5-11, е отразена работа при Община Дупница, като " технически сътрудник - Домоуправител“, за периода от 07.10.2015г. до 15.12.2015г., след това, като „Директор на Дирекция ОПСП“, за периода 06.04.2016г. до 15.12.2023г..

Видно от Служебна бележка изх.№6008-16-18457/17.09.2024г. Агенция по заетостта, ищцата е регистрирана, като търсещо работа лице за периода от 15.12.2023г.

2

Безспорни, в условията на постановено връщане подадената жалба срещу постановеното решение №187/23.04.2024г., в частта, в която се признава за незаконно и отменено уволнението на М. Е. Д.,извършено със Заповед № РД -04-1849/14.12.2023г. Кмета на Община Дупница , с която на основание чл.328, ал.1 т.-5 КТ е прекратено трудовото й правотоношение, ищцата е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност „Директор Общинско предприятие „Социално предприятие“ и Община Дупница, БУЛСТАТ 000261630 е осъдена да заплати на М. Е. Д., 3627.00 лв- като обезщетение по чл.344, ал.1 т.3 вр. с чл.225, ал.1 КТ за оставането и без работа поради незаконосъобразно прекратяване на трудовото правоотношение за периода от 15.12.2023г. до 12.04.2024г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба- 13.02.2024г. до окончателното изплащане, както и сторените разноски, в размер на 1237.50 лв – адв.възнаграждение, на основание чл.298 ГПК са обстоятелствата, както следва: относно съществувала трудово правна връзка, прекратена с посочената заповед, която е отменена .Свидетелство за съществувалото между страните трудово правотоношение е и представения в делото Трудов договор №00075/06.04.2016г., Допълнително споразумение №215/29.10.2023г.

Последното с.з. по делото е проведено на 12.04.2023г. - крайната дата на периода, за който е присъдено обезщетение.

Препис от решението е връчено на жалбоподателя на 24.04.2024г. В съобщението, както и в самото решение не е обективирано указание, относно възможността в двуседмичен срок ищцата да се яви на работното си място за да започне отново работа.

С оглед на изложените обстоятелства и предвид разпоредбите на чл.225, ал.1 КТ -при незаконно уволнение работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа поради това уволнение, но за не повече от 6 месеца.Според ал.2 когато през времето по предходната алинея работникът или служителят е работил на по-нископлатена работа, той има право на разликата в заплатите. Това право има и работникът или служителят, който незаконно е бил преместен на друга по-нископлатена работа. Съгласно чл.345, ал.1 КТ при възстановяване на работника или служителя на предишната му работа от работодателя или от съда той може да 3 я заеме, ако в двуседмичен срок от получаване на съобщението за възстановяване се яви на работа, освен когато този срок не бъде спазен по уважителни причини.

Обезщетение се дължи на ищцата за пълния срок, който законодателя е предвидил в отсъствие на доказателства, да е започнала работа на друго място ..Началният момент на срока е 15.12.2023г. а крайният 15.06.2024г Обстоятелството, че тя е получила съдебно решение, с което е постановено възстановяването й на работа, не е достатъчно да се приеме, че обезщетение не се дължи поради собственото й бедействие , изразило се в неявяването и в определения срок за заемане на старата работа.На първо място изрично указание за срока и началния момент, през който тя може да се върне на старото си работно място липсва.Предвид съдържанието на законовата разпоредба е необходимо, ответницата да е била останала без работа за срок от 6 месеца, което е доказано по делото.

Предвид изложеното, жалбата, макар и лаконична следва да се уважи.Между страните няма спор за размера на дължимото обезщетение, определящ се в размер на брутното му трудово възнаграждение, установено в хода на първоинстанционното производство/ м.ноември 2023г.- 930.00 лв/. , което обосновава извода, че предявеният иск е доказан в пълния предявен размер.С оглед уважаването на жалбата и разпоредбите на чл.79 ГПК на въззивницата следва да се присъдят разноски за въззивното производство, които съдът определя на сума 1000.00 лв- платено адвокатско възнаграждение.

Водим от горното и на основание чл.271 ГПК, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ постановеното решение №187/23.04.2024г. Районен съд – Дупница по гр.д.№314/2024г., в частта в която, е отхвърлен предявеният от М.

Е. Д., ЕГН ***, с адрес гр.Дупница, ул.*** срещу Община Дупница, БУЛСТАТ 000261630, със седалище и адрес на управление гр.Дупница, пл.“Свобода“№1 иск с правно основание чл.225, ал.1 КТ вр. с чл.344, ал.1 т.1 КТ за сумата от 3627.00 лв до пълния предявен размер 5580.00 лв, като обезщетение за оставането и без работа за периода от 12.04.2024г. до 15.06.2024г., следствие на уволнението й, извършено със Заповед №РД-044 1849/14.12.2023г.-, издадена от Кмета на Община Дупница, отменена с ъс същото решение, КАТО ВМЕСТО ТОВА Постановява:

ОСЪЖДА Община Дупница, БУЛСТАТ 000261630, със седалище и адрес на управление гр.Дупница, пл.“Свобода“№1 да заплати на М. Е. Д., ЕГН **********, с адрес гр.Дупница, ул.*** сумата от 3627.00 лв до 5580.00 лв, като дължимо обезщетение за оставането и без работа за периода от 12.04.2023г. до 15.06.2024г-, следствие на уволнението й, извършено със Заповед №РД-04-1849/14.12.2023г.-, издадена от Кмета на Община Дупница, отменена със същото решение, ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от датата на подаване на исковата молба – 13.02.2024г. до окончателното изплащане, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:.

ОСЪЖДА Община Дупница, БУЛСТАТ 000261630, със седалище и адрес на управление гр.Дупница, пл.“Свобода“№1 да заплати на М. Е. Д., ЕГН ***, с адрес гр.Дупница, ул.“*** разноски за производството, възлизащи на 1000.00 лв- за заплатено адвокатско възнаграждение.

В останалите части посоченото решение № №187/23.04.2024г. Районен съд – Дупница по гр.д.№314/2024г., не е обжалвано и е влязло в сила – арг. чл.296 т.2 ГПК.

Решението не подлежи на обжалване - чл.280, ал.3 т.3 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5