Решение № 40 от 02.04.2026, Районен съд - Асеновград

РЕШЕНИЕ

№ 40 гр. Асеновград, 02.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – АСЕНОВГРАД, ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Иван Г. Шейтанов при участието на секретаря Мария Ил. Ацалова като разгледа докладваното от Иван Г. Шейтанов Административно наказателно дело № 20255310200733 по описа за 2025 година

Производство по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е НП №25-0259-000885/25.08.2025г. издадено от *, на длъжност Началник Сектор в ОДМВР Пловдив, РУ Асеновград, упълномощен със Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г., с което на Т. Г. Г., ЕГН********** от град Асеновград , обл.

Пловдивска, *, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.175А, ал.1, пр.3 от ЗДвП, чл.183, ал.1, т.1, пр.3 от ЗДвП и чл.183, ал.1, т.1, пр.3 от ЗДвП, са наложени административни наказания -”ГЛОБА” в размер на 3000 лева (1533.88 EUR) и „лишаване от право да управлява МПС” за 12 месеца за нарушение по чл.104Б, т.2 от ЗДвП, „ГЛОБА” в размер на 10.00 лева (5.11 EUR ), за нарушение по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП и „ГЛОБА” в размер на 10.00 лева (5.11 EUR ), за нарушение по чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП.

Жалбоподателят Т. Г. Г. се явява лично по делото, като чрез отразеното в жалбата и в хода на делото по същество, оспорва изцяло отразеното в НП, като счита, че то следва да бъде отменено, като незаконосъобразно и неправилно.

Сходно становище изразява и адв. А. Б., в качеството си на защитник на нарушителя. Адв. Б. изцяло поддържа подадената жалба, като счита, че обжалваното НП следва да се отмени поради недоказаност на вменените нарушения и допуснати процесуални нарушения в хода на воденото производство. Претендира за присъждане на направените по делото разноски.

Въззиваемата страна, редовно уведомени, не изпращат представител. Чрез отразеното в представеното писмено становище счита, че подадената жалба е 1 неоснователна, като обжалваното НП следва да се потвърди изцяло. Алтернативно, при отмяна на НП, молят за намаляване на присъдените разноски до предвидения минимум в Наредба № 1 от 2004г. на Висшия адвокатски съвет.

След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното:

Свидетелите П. Г. И., Д. Г. З. и С. К. Т. работят като полицейски служител в РУ Асеновград, като всеки един от първите двама е назначен на длъжност мл.автоконтрольор, а третия е на длъжност мл.експерт-командир на отделение. На 28 срещу 29.07.2025г. тримата били нощна смяна и около 03.00 часа те са намирали в района на хотел „Елеганс“ намиращ се на бул. „България“ в гр. Асеновград. Причината да са там, било оказването на съдействие служители от отдел „Криминална полиция“, които провеждали акция за наркотици в една от стаите на хотела. Разположението на хотела било в близост до кръгово кръстовище на бул. „България“, където имало и търговски обект на веригата бензиностанции „Шел“. По време на операцията в хотел „Елеганс“, в един момент, свидетелите И. и Т., се качили в стая на четвърти етаж, която имала прозорец с изглед към бул. „България“, а св. З. останал пред входа на хотела. Докато били в стаята, свидетелите И. и Т. чули шум от свистене на гуми идващ от към улицата. Това ги мотивирало до погледнат през прозореца на стаята, като те видели, че по бул. „България“ се движи лек автомобил „Тойота“ чийто водач, преднамерено извадил колелата на автомобила от сцепление с пътя, като занасяйки първо наляво, а после и надясно влязъл в кръговото кръстовище. На двамата свидетели направило впечатление, че при излизането си от кръговото кръстовище, водача на лекия автомобил, го извел още един път от сцепление, като подал газ, след което навлязъл в района на бензиностанция „Шел“. Поведението на водача било възприето от двамата свидетели, като „дрифтиране“, като те решили да го последват и да му извършат проверка. За целта, свидетелите И. и Т. напуснали хотелската стая и се насочили към изхода. Там те били посрещнати от св. Д. З., който възприел движението на „дрифтиращия“ лек автомобил, само в частта му при излизането от кръговото кръстовище. С цел да извършат в спешен порядък проверка на водача, тримата свидетели се качили в служебния автомобил, като поради липса на пътна връзка, слезли директно на платното на бул. „България“. От там тримата полицейски служители продължили по бул. „България“, като посоката им била от юг на север или към изхода на гр. Асеновград водещ за гр. Пловдив.

Възприетия от тримата полицейски служители автомобил, се оказал лек автомобил „Тойота Авенсис“ с ДК№ *, който се управлявал от Т. Г. Г. от гр.

Асеновград. По същото време, освен водача, като пътници в него се возели:* и *, като първия свидетел бил на предна дясна седалка, а втория се возел отзад. Движейки се по бул. „България“ в посока към гр. Пловдив, на нарушителя Г. предстояло да премине през кръговото кръстовище непосредствено преди входа на бензиностанция „Шел“.

2

Наближавайки кръговото, нарушителя Г. навлязъл в него, като в един момент автомобилът му поднесъл. Това изплашило както водача, така и пътниците, като той успял да го овладее и отбил веднага в района на бензиностанция „Шел“. Спирайки там, нарушителя Г. и св. * слезли и отишли до обекта, от където купили вода и цигари.

След като се върнали в автомобила, където св. * останал да ги чака, те са качили, като нарушителя Г. продължил в същата посока и се включил по бул.„България“. Тъй като имал съмнения относно изправността на автомобила, нарушителя Г. карал бавно. Така изминавайки около 300-400 метра, той достигнал до обект на веригата бензиностанции „Ромпетрол“, където отново решил да спре, тъй като по ходовата част се чувало скърцане. След като отбил от бул. „България“ и влязъл в бензиностанция „Ромпетрол“, нарушителя Г. спрял, като излязъл от автомобила.

В същото време, до автомобила на нарушителя Г. спрял полицейски автомобил управляван от св. П. И.. Доколкото управлявания от нарушителя Г. автомобил се оказал този търсен от полицейските служители, то още със спирането си, св. П. И. и св. Д. З. слезли и се насочили към водача. Св.* * също видял двамата служители, като също слязъл от колата. При приближаването си към водача Г., св. * чул и изявлението на двамата служители, които казали „че ще им бъде съставен акт за „дрифт“. В последствие служителите поискали документите на водача, като се оказало, че Т. Г. носел само лична карта. Докато св. З. продължил да разговаря с нарушителя Г. и св.* *, св. П. И. влязъл в служебния автомобил и започнал да изготвя акта, който имал намерение да връчи. Предвид констатираното в хода на проверката, спрямо Г. бил съставен акт за установяване на административно нарушение серия GA № 4192118/29.07.2025г. с който на първо място му бил вменен състав на административно нарушение по чл.104Б, т.2 от ЗДвП. Текстово, то било затова, че на 25.09.2025г. около 03.15 часа, в гр. Асеновград, по бул. „България“ №55 управлявайки лек автомобил „Тойота Авенсис“ с ДК№ *, използвайки път, отворен за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с неговото предназначение за превоз на хора и товари, като извършва резки маневри,преднамерено изваждане на автомобила извън контрол, чрез подаване на газ, което води до загуба сцеплението на задните гуми /дрифт/. Второто нарушение било, за това, че водача не представя СУМПС, а третото, за това, че не било представено СРМПС-част 2. Като свидетели по акта били вписани служителите Д. З. и С. Т.. Така съставения АУАН бил връчен на нарушителя Г., който отказал да го подпише и да получи препис от същия, но все пак при предявяването му вписал като възражение, че полицейските служители не му се представили. Самото връчване на съставения АУАН, станало при условията на чл. 43, ал.2 от ЗАНН, като отказа на нарушителя Г. да подпише акта, бил удостоверен със съгласие и с подписа на св. *. Въз основа на съставения АУАН и събраните в хода на проверката доказателства било издадено и обжалваното НП.

Приетата от съда фактическа обстановка се установява изцяло от свидетелските 3 показания на свидетелите П. Г. И., Д. Г. З., С. К. Т., * и *, както и събраните и приложени по делото писмени доказателства.

Съдът намира жалбата за допустима, а разгледана по същество, ведно с направените възражения от страна на защитата, за основателна. Безспорно по делото се установи, че 29.07.2025г., в гр. Асеновград, нарушителя Т. Г. Г. е бил установен да управлява лек автомобил „Тойота Авенсис“ с ДК№ *. Безспорно е и това, че движейки се, същия е преминал през кръговото кръстовище,намиращо се на бул. „България“ в близост до бензиностанция „Шел“ в гр. Асеновград. Безспорно е и това, че спрямо водачът е била извършена проверка от полицейските служители П. Г. И. и Д. Г. З..

Основния спор по делото, е дали водачът е извършил действия, които следва да се квалифицират като нарушение по чл.104б,ал.2 от ЗДвП, дали това е доказано и дали в хода на административнонаказателното производство са били допуснати процесуални нарушения които са опорочили издаването на АУАН и НП. По отношение и на трите от горните въпроси, съдът намира доводите отразени в жалбата и тези на повереника, за основателни. В действителност в закона няма легална дефиниция за понятието „дрифт“, но според наложилата се съдебна практика след приемането на чл.104б,т.2 от ЗДвП то това следва да се разбира, като специфична техника на шофиране, включваща рязко подаване на газ, рязко завъртане на волана, изпускане на съединителя, активиране на ръчната спирачка или други подобни действия в резултат на които се постига движение на автомобила напречно на завоя, задържане на задните гуми на автомобила възможно най-дълго, докато в същото време автомобилът странично се приплъзва. Доколкото свидетелите П. И. и С. Т., са възприели през прозореца на хотел „Елеганс“, определено поведение на водача на лекия автомобил, „Тойота Авенсис“ с ДК№ *, то формално може да се заключи, че той е извършвал действия, които следва да се квалифицират като „дрифт“. В подкрепа на техните показания, са и показанията на св. Д. Г. З., които обаче следва да се приемат с известни условности и някои забележки. Същите се изразяват в това, че за разлика от първите двама свидетели, този свидетел се е намирал на друго място, като не е възприел изцяло това което са възприели първите двама свидетели. Св. З. също е възприел найнапред слухово движенето на автомобила, който в този момент се е движил на улицата, но зад гърба му, като едва след обръщането си той е възприел, вече и визуално месторазположението му. При обръщането на св.З. обаче, автомобила управляван от нарушителя Г., вече е излизал от кръговото кръстовище, следователно този свидетел не е бил очевидец на всички действия на водача Г.. Само това обстоятелството опровергава извода, че св. З. се явява достоверен свидетел и източник по установяване на нарушението. В действителност той се явява очевидец, но не и на всичко това, което свидетелите П. И. и С. Т. твърдят, че са видели. Техните възприятия обаче противоречат на показанията на свидетелите * и *, които двама свидетели твърдят, че преди да навлезе в кръговото кръстовище на бул.„България“, управлявания 4 от нарушителя Г. автомобил е поднесъл, като той все пак успял да го овладее и поради съмнение за настъпила повреда в ходовата част, насочил същия към близката бензиностанция „Шел“. Анализирайки двете противоположни версии и всички други обстоятелства по делото, съдът даде вяра на версията на защитата и съответно на показанията на свидетелите * * и * *. За това си решение, съдът отчете и това, че свидетелите * и * са приятели на нарушителя Г., като това ги прави заинтересовани от изхода на делото. Като отчете това обстоятелство, както и пълнотата, логичността и обективността на техните показания счете, че няма пречка да кредитира същите изцяло. За да кредитира показанията на свидетелите * и * в тази насока и съответно да не кредитира показанията на полицейските служители, от съществено значение се оказа още едно обстоятелство, което от една страна поставя под съмнение възприятията на св. С. Т., а от друга се явява и нарушение по чл. 40, ал.1 от ЗАНН.