Решение № 3451 от 26.10.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 3451 гр. Варна, 26.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Елена Ив. Стоилова при участието на секретаря Димитричка Ст. Илиева като разгледа докладваното от Елена Ив. Стоилова Гражданско дело № 20223110110626 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 422 и чл. 415 вр. глава „Тринадесета” от ГПК.

Производството образуването по искова молба, подадена от „***” АД с ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр.*** срещу И. Н. Б. с ЕГН ********** с настоящ адрес в гр. ****

В исковата молба ищецът твърди, че на 19.02.2015 г. между „***“ АД, чийто универсален правоприемник е ищецът „***“ АД, и ответника И. Б. е сключен договор за револвиращ кредит № *** при ОУ, по силата на който банката е предоставила на ответника револвиращ кредит в размер на 1500 евро под формата на кредитен лимит, достъпът до който се осигурява чрез издадена револвираща карта ***. Твърди, че съгласно т. 5 от договора същият е безсрочен, като срокът за ползване на кредита е обвързан и съвпада със срока на валидност на кредитната карта. Излага, че обслужването на кредита се осъществява чрез минимална погасителна вноска в размер на 5 % от редовната главница в края на отчетния период, но не по-малко от дължимата за същия период лихва, като във вноската е включена и дължимата за периода лихва при уговорен фиксиран ГЛП в размер на 18%.

Твърди, че срокът за заплащане на минималната погасителна вноска е от 1-во до 15-то число на месеца, следващ отчетния период. Поддържа, че дължимите минимални суми за револвиране са заплащани до 15.10.2019 г., след което плащанията са преустановени и на основание чл. 10.1. от договора банката е обявила кредита за предсрочно изискуем. Твърди, че към 21.09.2021 г., на която дата кредитът е осчетоводен като предсрочно изискуем в системата на банката, ответникът е бил задължен за следните суми: 627,82 евро главница, 214,34 евро договорна възнаградителна лихва за периода от 15.10.2019 г. до 20.09.2021 г., вкл., както и 7,32 евро за начислени заемни такси по т. 15 от договора за теглене на пари в брой на ***, начислени за периода от 04.09.2017 г. до 06.10.2017 г.

Твърди, че за тези суми се е снабдил със заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК, срещу която ответникът е възразил, респ. заповедният съд му е дал указания за 1 предявяване на установителен иск.

По тези съображения по същество ищецът моли за уважаване на 3 предявените установителни искове. В условията на евентуалност – в случай че не се установи по делото да е настъпила твърдяната предсрочна изискуемост на кредита, моли за осъждане на ответника за същите суми. Претендира и разноски за исковото и заповедно производство, вкл. юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е депозирал отговор на исковата молба.

В заповедното производство е направил бланкетно възражение по чл. 414 от ГПК, подадено на бланка – образец, ведно с отбелязване, че не дължи изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение.

В проведеното по делото открито съдебно заседание процесуалният представител на ищеца се явява моли за уважаване на предявените искове и за постановяване на решение при признание на иска. Ответникът признава исковете в писмена молба с вх.№ 76345/16.10.2023г. и моли за постановяване на решение при признание на иска.

Съдът приема за установено следното:

Предявени са от ищеца срещу ответника по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 9, ал. 1, чл. 10а, ал. 1 и чл. 33, ал. 1 от ЗПК за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата от 627,82 евро, представляваща непогасена главница по договор за револвиращ кредит № *** от 19.02.2015 г., сключен между длъжника и „***“ АД, чийто универсален правоприемник е ищецът „***” АД, сумата от 214,34 евро, представляваща договорна възнаградителна лихва, начислена за периода от 15.10.2019 г. до 20.09.2021 г., вкл., както и сумата от 7,32 евро, представляваща начислени заемни такси по т. 15 от договора за теглене на пари в брой на АТМ ***, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 11.05.2022 г., до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. *** г. по описа на Районен съд – ***, както и евентуално съединени с тях осъдителни искове с правно основание чл. 9, ал. 1 и чл. 33, ал. 1 от ЗПК за същите суми, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на исковата молба – 05.08.2022 г., до окончателното изплащане на задължението. Съдът намира, че в настоящия случай са налице предпоставките за произнасяне с решение по чл. 237, ал.1 от ГПК.

Ответникът, е направил изрично изявление за признание на предявените искове.

Спазени са и изискванията на чл. 237 ал. 3 от ГПК, тъй като признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави, а от друга страна е такова, с което страната може да се разпорежда. Съдът е съобщил на страните за приетия от него ред за разглеждане на делото и правната квалификация на предявените искове, като те не са възразили. С оглед направеното признание на иска и събраните по делото писмени доказателства - договор за револвиращ кредит № *** от 19.02.2015 г., сключен между длъжника и „***“ АД; съпроводително писмо изх. № *** г. на ЧСИ *** рег. № *** КЧСИ, район на действие ***;

Покана-уведомление изх. № *** от 22.01.2021 г. – 5 бр.; Констативен протокол от 13.04.2021 г. на ЧСИ *** рег. № ***, район на действие ***; Справка за актуално състояние на действащите трудови договори към дата 27.01.2021 г.;имейл кореспонденция с ответника И.

Б.; Сметка № *** от 04.08.2021 г.; фактура № *** от 04.08.2021 г.; Молба от *** до ЧСИ *** вх. № *** г.; Изпълнителен лист № *** г. по ЧГД № *** г. по описа на Районен съд – *** Заповед № *** г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК по ЧГД № *** г. по описа на Районен съд – ***; извлечение от счетоводните книги на *** АД за сметка № *** от 11.05.2022 г. по договор за кредит №*** от 19.02.2015 г. към 11.05.2022 г. – 2 бр.; Разпореждане № *** от 13.05.2022 г. по ЧГД № *** г. по описа на Районен съд – *** заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК от 2

11.05.2022 г.; операционна бележка за плащане към бюджета *** от 26.08.2022 г.; история на сметка в *** за периода от 20.02.2015 г. до 14.09.2022 г. с титуляр И. Б.; извлечение от сметка в *** за периода от 04.03.2020 г. до 14.09.2022 г. с титуляр И. Б., съдът намира, че предявените искове следва да бъдат уважени.

По изложените съображения, съдът постановява настоящото решение при признание на иска, като на основание чл. 237, ал. 2 от ГПК няма да излага мотиви относно признатите права.

Направено е искане за присъждане на разноски от ищеца. Съгласно чл. 78, ал. 2 от ГПК ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца. В конкретния случай безспорно е налице признание на иска, но липсва втората предпоставка за приложението на чл. 78, ал.2 от ГПК, а именно ответникът да не е дал повод за завеждане на иска. В конкретния случай неизпълнението на задължението на ответника по договора, е довело до подаване на Заявлението за издаване на заповед за изпълнение в защита на субективните права на ищеца, а подаденото възражение от ответника по издадената заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК е довело до образуване на настоящото производство. Поради това съдът намира, че ответникът е дал повод за завеждане на иска. С оглед на това чл. 78, ал. 2 от ГПК е неприложим и ответникът дължи заплащане на разноските на ищеца, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК. Според доказателствата за сторени разноски от ищеца те са следните: 116,77 лева – държавна такса по исковото производство, не се претендира юрисконсултско възнаграждение. Поради това на ищецът следва да се присъдят разноски в размер на 116,77 лева.

Мотивиран от горното, Варненският районен съд

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. чл. 9, ал. 1, чл. 10а, ал. 1 и чл. 33, ал. 1 от ЗПК съществуването на вземането на „***” АД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.***, ул.“***“ № *** срещу И. Н. Б. с ЕГН ********** с настоящ адрес в гр. ***, жк.“***“, бл.***, вх.*** ет.***, ап.**, за следните суми: сумата от 627,82 евро, представляваща непогасена главница по договор за револвиращ кредит № *** от *** г., сключен между длъжника и „***“ АД, чийто универсален правоприемник е ищецът „***” АД, сумата от 214,34 евро, представляваща договорна възнаградителна лихва, начислена за периода от 15.10.2019 г. до 20.09.2021 г., вкл., както и сумата от 7,32 евро, представляваща начислени заемни такси по т. 15 от договора за теглене на пари в брой на ***ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 11.05.2022 г., до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. *** г. по описа на Районен съд – ***

ОСЪЖДА И. Н. Б. с ЕГН ********** с настоящ адрес в гр. *** жк.“***“, бл.***, вх.***, ет.***, ап.** да заплати на „***” АД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.***, ул.“***“ № *** сумата от 116,77 лева, представляваща направени разноски в настоящото производство, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

3

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Варненски окръжен съд.

Препис от постановеното решение да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

4