Решение № 4280 от 11.03.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4280 гр. С., 11.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 44 СЪСТАВ, в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ПОЛИНА АНД.

ХАДЖИМАРИНСКА при участието на секретаря СИМОНА ПЛ. Г.А като разгледа докладваното от ПОЛИНА АНД. ХАДЖИМАРИНСКА

Гражданско дело № 20221110116136 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 1 24 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от „С.В.“ АД срещу Д. Г. В., с която са предявени обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и чл.

422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните съществуването на вземания на ищеца от ответника съответно за сумата от 14549,06 лв., представляваща неплатена цена на предоставени ВиК услуги през периода от 23.10.2010г. до 23.09.2016г. за недвижим имот, находящ се в гр. С., ул. „Е.“ № 29, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявление по чл. 410 ГПК до окончателното плащане, и сумата от 3379,78 лв. мораторна лихва върху главницата за периода от 23.11.2010г. до 23.09.2016г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 65636/2016г. по описа на СРС, 44 с-в.

В исковата молба ищецът твърди, че страните са обвързани от договорно правоотношение с предмет доставка на ВиК услуги за процесния имот, по което ответникът – собственик на имота и в това си качество потребител не е заплатил цената на предоставените му услуги в рамките на исковия период. За дължимите суми за неплатена стойност на услугите и лихва за забава в плащането й в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, която не е влязла в сила поради постъпило възражение от длъжника. С тези доводи ищецът обосновава правния си интерес от търсената искова защита за признаване съществуването на оспорените вземания. Претендира да му бъдат присъдени сторените деловодни разноски в заповедното и в настоящото исково производство.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба с изразено становище за неоснователност на предявените искове. Навежда 1 възражение за погасяване на предявените вземания по давност. Моли за отхвърляне на исковите претенции.

Съдът, като прецени твърденията на страните и като обсъди събраните доказателства, формира следните изводи от фактическа и правна страна:

От приложените книжа по ч.гр.д.№ 65636/ 2016г. по описа на СРС, 44 с-в, се установява, че по подадено от ищеца заявление по реда на чл. 410 ГПК срещу ответника е издадена заповед за изпълнение за вземанията за исковите суми. В двуседмичния срок по чл. 414, ал. 2 ГПК (в действащата тогава редакция обн. ДВ бр. 59 от 2007г.) ответникът е подал възражение срещу заповедта за изпълнение, поради което за ищеца е налице правен интерес от водене на искове в хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК за установяване на оспорените вземания по заповедта, като същите са предявени в законоустановения едномесечен срок от съобщението за дадените в този смисъл указания от съда. Следователно исковете като допустими подлежат на разглеждане по същество.

По предявения главен положителен установителен иск в доказателствена тежест на ищеца е да установи възникването и съществуването на претендираното вземане. С приетия доклад по делото съдът е указал на ищеца, че носи тежестта да докаже наличието на валидно възникнало облигационно правоотношение между страните по договор за доставка на ВиК услуги, по което е изпълнил задълженията си на доставчик като през исковия период е доставил за процесния имот ВиК услуги на стойност, съответна на начисления размер на неплатена цена за същите, както и настъпила изискуемост на вземането за цената.

Въпреки указаната му доказателствена тежест, ищецът не е ангажирал доказателства за това през исковия период страните да са били обвързани от твърдяното договорно правоотношение с предмет доставка на ВиК услуги, по което потребител и съответно задължено лице за цената на доставените услуги се явява ответникът. Съгласно пар. 1, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ДР на ЗРВКУ и чл. 3, ал. 1, т.

2 от Наредба № 4/14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, потребители на ВиК услуги са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради етажна собственост. В случая по делото не са представени доказателства, сочещи на притежанието на вещно право върху процесния имот от страна на ответника, с оглед на което да се приеме качеството му на потребител съобразно нормативната дефиниция. Липсват и доказателства за това ответникът да е встъпил по своя воля в договорно правоотношение с ищеца за доставка на ВиК услуги за имота, 2 независимо от принадлежността на правото на собственост или ограничено вещно право върху имота в правната му сфера.

Не могат да бъдат споделени доводите на ищеца, че спорната облигационна връзка е изводима от представеното възражение с вх.№ О/Ж-1049/14.09.2016г., подадено от ответника до ищцовото дружество. Видно от възражението, със същото ответникът се е позовал на изтекла давност по отношение вземанията за цена на водоснабдителните услуги за периода 2010г. – 2012г., както и е посочил, че собствеността върху водоснабдения имот, находящ се в Кремиковци, Хан Богров, е била прехвърлена през 2010г. Посоченият във възражението имот е с административен адрес, който не съвпада с адреса на процесния имот, като не са ангажирани доказателства за идентичност на имотите въпреки несъответствията в адресното им описание. Дори да се приеме, че възражението касае именно процесния имот, не може да се приеме, че със същото ответникът е признал обвързаността си от договорното правоотношение, което ищецът сочи като източник на вземането си за цена на услугите, още по-малко, че е признал това вземане. Признание по смисъла на закона е налице, когато се признава съществуване на задължението, което кореспондира на признатото право.

Признанието съставлява едностранно волеизявление, с което длъжникът пряко и недвусмислено заявява, че е задължен към кредитора. За да е налице признание на вземането, същото трябва да е отправено до кредитора или негов представител и да се отнася до съществуването на самото задължение, а не само до наличието на фактите, от които произхожда. Това е така, защото признанието на фактическия състав все още не означава признаване и на последиците от този фактически състав към момента на извършване на изявлението. Признаването на вземането може да бъде изразено и с конклудентни действия, стига същите да манифестират в достатъчна степен волята на длъжника да потвърди съществуването на конкретния дълг към кредитора (в този смисъл Решение № 100/20.06.2011г. по т.д.№ 194/ 2010г. на ВКС, II т. о.). В случая подаденото от ответника възражение не обективира изявление, имащо характер на признание на вземането, което да се отнася не само до фактическия състав, от който произтича, но и до неговата дължимост. Нещо повече, възражението съдържа твърдение за извършено прехвърляне на собствеността върху имота, което сочи на оспорване качеството на ответника като потребител и съответно длъжник за цената на услугите. Поради това съдът намира, че доколкото по делото не са ангажирани други доказателства с оглед съвкупна преценка, така подаденото възражение само по себе си не доказва спорния факт на съществуваща обвързаност на ответника по договорно правоотношение с ищеца, 3 елемент от съдържанието на което е предявеното вземане за стойността на потреблението.

По горните съображения, в приложение на последиците от разпределение тежестта на доказване в процеса, следва да се приеме за недоказано съществуването на облигационно правоотношение между страните, на което ищецът се позовава като основание за възникване на вземането му срещу ответника за цена на доставени ВиК услуги за процесния имот. Следователно липсва соченото от ищеца договорно основание за ангажиране отговорността на ответника, а това обуславя извод за неоснователност на предявения иск за главница, както и на исковата претенция с предмет акцесорното вземане за мораторна лихва.

По разноските: При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, право на разноски се поражда в полза на ответника, който претендира и доказва сторени разноски за адвокатско възнаграждение в размер от 4000 лв., заплатено на упълномощения адвокат в брой видно от отбелязването в представения договор за правна защита и съдействие, служещ в тази част като разписка за платената сума.

Наведеното от ищеца възражение за прекомерност на разноските за процесуално представителство съдът приема за основателно, като съобразява, че възнаграждението надвишава значително минималния размер от 2347,40 лв., определен съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 и т. 3 вр. чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и следва да се намали до минимума, който възмездява справедливо обема извършена от упълномощения адвокат защита, разходите за която да се възложат в тежест на насрещната страна.

С тези мотиви съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от „С.В.“ АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. С., Б.Ц.И. Ц.Б., бул. „Цар Борис III” № ..., ет. 2 и 3, срещу Д. Г. В., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ул. „Е.“ № 28, положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и чл. 4 22, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните съществуването на вземания на „С.В.“ АД съответно за сумата от 14549,06 лв., представляваща неплатена цена на предоставени ВиК услуги през периода от 23.10.2010г. до 23.09.2016г. за недвижим имот, находящ се в гр. С., ул.

„Е.“ № 29, и сумата от 3379,78 лв. мораторна лихва върху главницата за периода от 23.11.2010г. до 23.09.2016г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 65636/2016г. по описа на СРС, 44 с-в.

ОСЪЖДА „С.В.“ АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. С., Б.Ц.И. Ц.Б., бул. „Ц.Б.” № ..., ет. 2 и 3, да заплати на Д. Г. В., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ул. „Е.“ № 28, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 2347,40 лв. – 4 деловодни разноски.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в 2седмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

5