Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 260512 от 02.12.2020, Районен съд - Русе

Съд
Районен съд - Русе
Дело
Гражданско дело 5384/2019
Вид
Решение № 260512
Подписан
02.12.2020
В сила
04.01.2021
Състав
ЕЛЕНА ИВАНОВА БАЛДЖИЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.47, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 20 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 240, ал. 1 и ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 240, ал. 1 и ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 71 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 92 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 99 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 10 ал.2 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 11 ал.1 т.10 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19 ал.4 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 22 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 23 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 33 · Закон за потребителския кредит

Р Е Ш Е Н И Е

№ гр. Русе, 02.12.2020 год.

В И М Е Т

О Н А

Н А Р О Д А

Русенски районен съд, VI - ти граждански състав в публично заседание на трети ноември, две хиляди и двадесета година в състав:

Председател:

Елена Балджиева при секретаря Галя Георгиева, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 5384 по описа за 2019 год., за да се произнесе, съобрази следното:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 240, ал. 1 и ал. 2, чл. 86 ЗЗД, вр. чл. 79 ЗЗД, чл. 92 ЗЗД.

Ищецът „Агенция за събиране на вземания" ООД твърди, че бил сключен договор за паричен заем № 5369199 от 10.07.2017 г. между „Вива кредит” ООД, като кредитор и ответника М.М.В.. Кредитополучателят удостоверил, че е получил и е запознат предварително с всички условия на индивидуалния договор и Общите условия приложими към него, както и че е получил от Кредитодателя Стандартен европейски формуляр по чл. 5 от Закона за потребителския кредит със съдържание съгласно Приложение № 2 от ЗПК, посочващ индивидуалните условия по кредита.

Основанието, на което предявявали настоящата искова молба е сключен Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 22.01.2013 г. на основание чл. 99 от ЗЗД и Приложение № 1 към него от 02.04. 2018 г. между „Вива кредит” ООД, ЕИК ********* и “Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.”Люлин” 10, бул.”Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда „Лабиринт”, ет.2, офис 4, представлявано от изпълнителния директор Димитър Бончев, по силата на който вземането е прехвърлено в полза на Агенция за събиране на вземания” ЕАД изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности.

С подписването на процесния договор, „Вива кредит” ООД, се задължавал да предостави на М.М.В. револвиращ кредит в максимален размер на 400.00 (четиристотин) лева - главница, като договорът имал силата на разписка за предадена, съответно получена сума, а кредитополучателят се задължава да го ползва и върне съгласно условията на сключения договор. Заемополучателят се задължил да ползва и върне заемната сума, съгласно условията на сключения договор, като заплати сума в размер на 470.16лв., ведно с договорната лихва на 9 месечни погасителни вноски, всяка в размер на 52.24 лв. (включваща първоначална главница и договорна лихва и такса за експресно разглеждане).

Следвало да се има предвид, че ако Заемателят не изпълнел задължението си за заплащане на дължимите погасителни вноски, Заемодателят имал право да предприеме всички позволени от закона действия, за да събере своето вземане, което от своя страна може да доведе до значително повишаване на размера на дължимите суми от Заемателя.

По договора за паричен заем, М.М.В. не е извършил никакво плащане. Към настоящия момент дължимата главница била в размер на 400.00 лв.

За ползването на предоставената заемна сума по сключения Договор за паричен заем №

5369199 от 10.07.2017 г. между страните, ответникът дължал договорна лихва, в размер посочен в договора. В настоящия случай начислената договорна лихва била в размер на 70,16лв. за периода от 09.08.2017 г. - датата на първата вноска до 06.04.2018 г. - датата на настъпване на падежа на договора.

Разпоредбите на договора предвиждали, че

Заемателят заявява доброволно да се ползва от допълнителната услуга по експресно разглеждане, на документи за одобрение на паричен заем, предоставена от Заемодателя. Ответникът дължал такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем в размер на 189.00 лв., която страните постигнали споразумение да бъде разсрочена на 9 равни вноски, всяка в размер на 21лв., включени в размера на всяка погасителна вноска и се дължали на падежните дати на погасителните вноски.

Съгласно клаузите на договора, Заемателят се задължил в 3-дневен срок от подписване на договора за заем да предостави на Заемодателя обезпечение на задълженията му по договора, а именно - поръчител физическо лице, което да отговаря на посочените в договора условия или валидна банкова гаранция, която е издадена след усвояване на паричния заем, в размер на цялото задължение на Заемателя по договора, която да е валидна за целия срок на договора за заем. Поради неизпълнение на цитираните задължения от страна на Заемателя, съгласно уговореното от страните, на същия била начислена неустойка за неизпълнение в размер на 189.00лева, която била дължима на падежната дата на погасителната вноска , всяка в размер на 21.00 лева (разсрочена на 9 равни вноски). Така, погасителната вноска, която следвало да заплати Заемателя била в размер на 94.24лева.

На основание чл. 13 от сключения договора за заем, 3аемателят декларирал, че е запознат с Тарифа на "Вива кредит" ООД относима към договори за паричен заем, при забава на плащането на погасителна вноска по договор за предоставяне на паричен заем, на четвъртия и осемнадесетия ден забава 3аемателят дължал на Кредитора заплащането на 10,00 лв., а на единадесетия и двадесет и петия ден забава 3аемателят дължал на Кредитора заплащането на 15,00 лв., като максималният размер на начислените разходи не може да превишава 75,00 лв. за заемни суми в размер на 300,00 лв., 125,00 лв. за заемни суми в размер на 400,00 лв. и 175,00 лв. за заемни суми от 500,00 лв. до 1 500,00 лв. Сумите се начислявали за да покрият направените разходи от страна на 3аемодателя за провеждане на телефонни разговори, изпращане на писмени покани и електронни съобщения за събирането на просрочените вземания. На основание цитираните по-горе разпоредби на длъжника била начислена такса разходи за събиране на просрочени вземания в размер на 125,00 лв. Също така, страните договорили, че при забава на плащането на която и да е погасителна вноска, включваща главница и договорна лихва по заема, с повече от 57 календарни дни, на петдесет и осмия ден забава 3аемателят дължи на 3аемодателя заплащането на еднократна сума в размер на 70,00 лева, представляваща направените разходи за събиране на просрочените вземания, включващи ангажиране дейността на лице/служител, което осъществявало и администрирало дейността по събиране на вземането. На това основание на длъжника била начислена такса разходи за дейност на служител в размер на 70,00 лв.

Ответникът е трябвало да изплати целия заем на 06.04.2018г. - последната падежна дата, като от тогава до подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист, както и на настоящата искова молба, сроковете по всички падежи на тези остатъчни вноски са отдавна изтекли, а ответникът по делото продължавал да не изпълнява задълженията си, поради което същият дължи и обезщетение за забава /мораторна лихва/ върху непогасената главница, в размер на 42,85лв., считано от 02.04.2018 г. - датата на допускане на забава на погасителна вноска до датата на подаване на заявлението - 01.04.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми.

Иска да бъде признато за установено, че ответника дължи сумата от 400,00 лева – главница, 70,16 лв. договорна лихва за периода 09.08.2017 г. до 06.04.2018 г; 189.00 лв.- неустойка за неизпълнение на договорно задължение;

189.00 лв. -такса за експресно разглеждане на документите; 125.00 лв. -разходи и такси за извънсъдебно събиране на просроченото задължение; 70.00 лева – такса разходи за дейност на служител, лихва за забава /мораторна лихва/ върху непогасената главница, в размер на 42,85 лв. за периода от 02.04.2018г. до 01.04.2019 г. -датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение, ведно със законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на дължимите суми. Претендира и направените по настоящото дело разноски.

Ответникът М.М.В. призован по регистрираните му постоянен и настоящ адрес не е открит. Назначения му особен представител оспорва предявените искове.

От фактическа страна съдът намира за установено следното:

На 10.07.2017г. М.М.В. е сключил с „Вива Кредит“ ООД договор за паричен заем № 5369199 (л.5-10), по силата на който дружеството е предоставило на В. сумата 400 лева, а последният се е задължила да я върне на 9 месечни вноски, всяка от които в размер на 52,42 лева. Договорен е годишен лихвен процент 40,32%, като в договора е посочено, че годишния процент на разходите е 49,50%, дата на първо плащане е 09.08.2017г, а датата на последното плащане е 06.04.2018г. Посочено е още в договора, че заемателя дължи такса за експресно разглеждане на искането за заем в размер на 189,00 лева. Посочено е в договора също така, че заемателят се задължава в тридневен срок от усвояване на сумата да осигури обезпечение-поръчител, който да отговаря на определени условия или банкова гаранция, а ако не предостави обезпечение дължи неустойка в размер на 189,00 лева. Уговорено е неустойката да бъде разсрочени и заплатена заедно с месечните вноски по кредита и така месечната вноска става 94,24 лева.

В договора е включено и изявление, че заемателят е запознат и съгласен с тарифата на кредитора, която се намирала на видно място във всеки негов търговски обект и на интернет страницата му. В приложената тарифа са включени множество задължения за заемателя, които възникват при забава и се начисляват в различни дни от забавата.

На 22.01.2013г.

„Вива Кредит“ ООД и „Агенция за събиране на вземания” АД сключва рамков договор (л.16-18) за прехвърляне на вземания от първото дружество към второто. На 02.04.2018г. дружествата подписали приложение към договора, в което индивидуализирали конкретни вземания, които се прехвърлят и в което е включено и вземането на „Вива Кредит“ ООД срещу М.М.В. по договор за паричен заем № 5369199.

„Агенция за събиране на вземания” АД, действайки като пълномощник на „Вива Кредит“ ООД, изпратило с писмо съобщение за извършената цесия до М.М.В., но пощенските служители не открили адресата.

За дължимите суми по договора ищцовото дружество подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, въз основа на което е било образувано ч.гр.дело № 1883/2019г. по описа на РРС.

Издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК е била изпратена за връчване на ответника на регистрираните му постоянен и настоящ адрес, където не е бил открит, поради която същата е счетена за връчена на основание чл.47, ал.5 от ГПК и указано на ищеца да предяви иск относно вземането си.

От заключението на изготвената по делото съдебно-икономическа експертиза се установява, че към датата на образуване на заповедното производство начислените и неплатени парични суми от ответника по договор за паричен заем № 5369199/10.07.2017г. са в общ размер 1043.16 лева, от които: 400.00 лева – главница; 70.16 лева – договорна лихва за периода 09.08.2017г. до 06.04.2018г.; 189.00 лева – такса за експресно разглеждане на искане за отпускане на кредит; 189.00 лева – неустойка по чл.5 от договора; 70.00 лева – такса разходи за дейност на служител и 125.00 лева – такса разходи за събиране на просрочени вземания. По договора ответникът не е извършил нито едно плащане. Лихвата за забава върху неплатената главница от 400.00 лева по процесния договор, изчислена считано от 02.04.2018г. /датата на цесията/ до 02.04.2019г. /датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда/ е в размер от 40.67 лева.

При така установените факти от правна страна съдът намира следното:

Съгласно чл.7 ал.3 от ГПК съдът служебно следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител.

При извършената служебна проверка съдът намира, че процесният договор съдържа множество неравноправни клаузи и такива нарушаващи потребителското законодателство, които клаузи са недействителни и водят до недействителност на целия договор.

В договора за заем е предвидено, че заемателят има задължение след усвояването на сумата да представи обезпечение - или поръчител с висок доход и добра кредитна история или банкова гаранция. При неизпълнение на това задължение заемателят заплаща неустойка.

Уговореното плащане не представлява неустойка, тъй като същото няма присъщите на неустойката обезщетителна и обезпечителна функции. Същата се дължи при неизпълнение на акцесорно задължение, като плащането й е разсрочено заедно с погасителните вноски. Съгласно чл. 71 от Закона за задълженията и договорите „Изпълнението на срочното задължение може да бъде искано от кредитора и преди срока, когато длъжникът е станал неплатежоспособен, или със своите действия е намалил дадените на кредитора обезпечения, или не му е дал обещаните обезпечения.“, т.е. непредоставянето на обещани обезпечения (когато същите са били реално очаквани от кредитора) дава основание да се иска незабавно цялото задължение. В случая обаче кредитора променя последиците от липса на обезпечение и вместо да го санкционира с предсрочна изискуемост, той начислява неустойка и удобно разсрочва заплащането й заедно с периодичните вноски. Това е категорична индикация, че нито една от страните не е имала реално намерение по договора да се предоставя обезпечение, нито да се ползват правата на кредитора при непредоставено обезпечение (чл. 71 ЗЗД). Съдът е длъжен да търси действителната обща воля на страните (чл. 20 от ЗЗД), като настоящият състав намира, че тази воля е била обезпечение да не се предоставя, а да се заплати допълнителна сума некоректно наречена „неустойка“.