Решение № 14549 от 24.07.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14549 гр. София, 24.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ при участието на секретаря Д. ИВ. ПОПОВА като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско дело № 20241110104964 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба на Д. Л. А. и М. М. М. срещу /фирма/, дружество с ограничена отговорност, учредено и регистрирано в Ирландия, вписано с рег. № ********.

Ищците твърдят, че закупили билети за полет № ********** от летище София до летище Задар, Хърватия, с плануван час на излитане 06:25ч. на 25.06.2023г. и плануван час на кацане 06:55ч. местно време на същата дата. В деня на полета получили СМС от ответника, с който ги информирал, че полетът се отлага и новият час за излитане се променя на 22:20ч. Посочват, че полетът бил изпълнен със закъснение от над три часа, като същият кацнал в 23:35ч. Поддържат, че имат право на обезщетение по Регламент № 261/2004г., като разстоянието между двете точки било до 1500км.

Съобразно изложеното, молят за постановяване на решение, с което ответникът да бъде осъден да заплати на всеки от тях сумата от по 250 евро с левова равностойност 488,96лв., представляваща обезщетение по чл. 7, пар. 1, б. „а“ от Регламент № 261/2004г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното плащане.

Ответникът е подал отговор на исковата молба в законоустановения срок.

Посочва, че причините за закъснението на полета се дължат на извънредни обстоятелства, изразяващи се във влошени метеорологични условия и наложени слотове за контрол и управление на въздушното пространство.

Усложненията около осъществяването на полета започнали предишната вечер, когато самолетът извършвал друг полет и бил отклонен от маршрута си поради гръмотевична буря над гр. София, което препятствало кацането на самолета в гр. София и бил пренасочен за гр. Бургас. След това не можел да се 1 върне обратно в гр. София, тъй като екипажът трябвало да почива. С оглед на това се наложило цялостно изменение на графика на полетите за 25.06.2023г.

Процесният полет бил изпълнен с друг самолет с номер SP-RZG. Счита, че поради изложените в отговора обстоятелства, закъснението на полета било абсолютно неизбежно. Твърди, че лошите метеорологични условия са неочаквани събития, извън контрола на превозвача и представляват извънредни обстоятелства, както и рестрикциите, наложени от Евроконтрол.

Оспорва и да са налице предпоставките по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. за присъждане на адв. възнаграждение по този ред.

Съобразно изложеното, моли за отхвърляне на предявените искове.

Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:

Предявени са за разглеждане осъдителни искове с правно основание чл. 7, пар. 1, б. „а“ от Регламент № 261/2004г.

С доклада по делото, обективиран в определение № 13601 от 28.03.2024г., е отделено за безспорно в отношенията между страните, че между тях е сключен валиден договор за превоз на пътници, по силата на който ответникът се е задължил да превози ищците на твърдените дата и час по сочения маршрут, а именно излитане на 25.06.2023г. в 06:25ч. от летище София, България, и кацане в 06:55ч. местно време в летище Задар, Хърватия, с полет № **********. Не е спорно също, че ищците са се явили навреме за полета, който е изпълнен с над 3 часа закъснение, както и че разстоянието между точката на излитане и точката на кацане е до 1500 км.

Ответникът е навел възражения за наличие на извънредни обстятелства, водещи до освобождаването му от отговорност, изразяващи се в лоши метеорологични условия и административни забрани, препятстващи своевременното изпълнение на полета, като съгласно правилото на чл. 154, ал.

1 ГПК в негова тежест е да докаже фактите, от които произтичат тези възражения.

В Регламент (ЕО) 261/2004г. на Европейския Парламент и на Съвета от 11 февруари 2004г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети са уредени правата на пътниците при закъснение или отмяна на въздушен полет, когато последният е с начална или крайна точка летище на територията на Европейския съюз, какъвто е процесният полет (чл. 5 – 8 от Регламента). В т. 2 от Решение от 19.11.2009г. по съединени дела С402/2007г. и С-432/2007г. на СЕС е прието, че членове 5, 6 и 7 от Регламент № 261/2004г. трябва да се тълкуват в смисъл, че пътниците на закъснели полети може да се приравнят на пътниците на отменени полети за целите на прилагането на правото на обезщетение и така те могат да се позовават на правото на обезщетение по чл. 7 от този Регламент, когато поради закъснение на полет претърпяват загуба на време, равна на или по-голяма от три часа когато достигат своя краен пункт на пристигане три часа или повече след предварително планираното от въздушния превозвач време за пристигане по разписание. Подобно закъснение не поражда за пътниците право на 2 обезщетение, ако въздушният превозвач може да докаже, че голямото закъснение е причинено от извънредни обстоятелства.

Съгласно постоянната практика на Съда на ЕС като „извънредни обстоятелства“ по смисъла на чл. 5, § 3 от Регламент (ЕО) 261/2004г. могат да се квалифицират събития, които поради своето естество или произход не са присъщи на нормалното упражняване на дейността на съответния въздушен превозвач и се намират извън ефективния му контрол, като тези две условия са кумулативни /в този смисъл решения на СЕС по дела C-549/07, C-315/15, C197/17, C-203/17, C-226/17, C-228/17, C-254/17, C-274/17, C-275/17, C 278/17, C-286/17 и C-290/17, C-292/17, C 74/19/.

Съгласно съображения 14 и 15 и чл. 5, §3 от Регламент (ЕО) 261/2004г., въздушният превозвач се освобождава от задължението да плати на пътниците обезщетение по чл. 7 от Регламент № 261/2004, ако може да докаже, че отмяната или закъснението на полет с три или повече часа при пристигане се дължи на „извънредни обстоятелства“, които не е могло да бъдат избегнати дори да са били взети всички разумни мерки, както и в случай на настъпване на такова обстоятелство, че е взел съобразени с положението мерки, като е използвал всички човешки или материални ресурси и финансови средства, с които е разполагал, за да не допусне то да доведе до отмяна или голямо закъснение на съответния полет, като обаче не може от него да се изискват жертви, непоносими с оглед капацитета на предприятието му към релевантния момент /в този смисъл решение на СЕС по дела C-315/15, C-501/17 и C-74/19/. Следователно, наличието на извънредни обстоятелства само по себе си не е достатъчно основание за отпадане отговорността на превозвача, а е нужно вземането на всички необходими и възможни мерки, за да бъде избегната отмяна или голямо закъснение на съответния полет.

В отговора на исковата молба, депозиран в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, който е преклузивен за въвеждане на възражения – чл. 133 ГПК вр. ТР № 1/2013г., ОСГТК на ВКС, ответникът изтъква като извънредни обстоятелства, освобождаващи го от отговорност, че самолетът, който е трябвало да осъществи процесния полет - Боинг 737-8200 с рег. номер SP-RZD, е извършил предходния ден друг полет с № ********* по направление БариСофия и е бил отклонен от маршрута си, като не е достигнал базата в София поради лошо време - гръмотевична буря над гр. София, в резултат от което е кацнал в гр. Бургас. След кацането в гр. Буграс самолет с рег. номер SP-RZD не могъл да се върне в гр. София за осъществяване на процесния полет поради задължителна почивка на екипажа, което довело до необходимостта процесният полет да бъде пренасочен към графика на друг самолет с рег. н о м е р SP-RZG, който на 25.06.2023г. следвало да осъществи полети с направления София-Париж и обратно, София-Малта и обратно, София-Пафос и обратно. Полети ********** и *********** били включени като последни в графика, като излитането от гр. София се осъществило в 20:15ч. UTC, а кацането в летище Задар - в 21:40ч. UTC.

Действително полет с № ********* по направление Бари – София, 3 осъществен предходната вечер на 24.06.2023г. с летателен апарат с № SP-RZD, е отклонен към летище Бургас, където е кацнал в 22:38ч. /л. 64 – гръб/.

Безспорно е налице и задължителна регламентирана почивка на екипажа.

Следва обаче да се отговори на въпроса дали тези обстоятелства са в състояние да освободят превозвача от отговорност.

Съгласно Решение на СЕС по дело C-74/19г., член 5, параграф 3 във връзка със съображение 14 от Регламент № 261/2004г. трябва да се тълкува в смисъл, че за да се освободи от задължението да плати обезщетение на пътниците при голямо закъснение или отмяна на полет, опериращ въздушен превозвач може да се позове на „извънредно обстоятелство“, което е засегнало опериран от самия него със същото въздухоплавателно средство полет, при условие че е налице пряка причинно-следствена връзка между настъпването на това обстоятелство и закъснението или отмяната на следващия полет, което запитващата юрисдикция трябва да прецени, като има предвид по-специално начина на използване на съответното въздухоплавателно средство от съответния опериращ въздушен превозвач. Тоест, извънредно обстоятелство, засягащо предходен полет със същия летателен апарат, има значение при последващ полет и евентуалното негово забавяне и може да се приеме като причина, освобождаваща от отговорност превозвача. В случая обаче, в преклузивния срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът не е навел твърдения, свързани със забавянето на полет с № ********* по направление Бари – София. Такива твърдения е навел едва с молба от 09.05.2024г. Тези обстоятелства обаче не са били нови за ответника, а са му били известни още към изтичане на срока за отговор на исковата молба – още към този момент е знаел по какви причини е закъснял в графика си този полет, но не ги е въвел като правоизключващи възражения. Ето защо, съдът намира, че въведени за пръв път след срока по чл. 131, ал. 1 ГПК същите се явяват преклудирани, като не може това поведение да се оправдае с депозираното становище от страна на ищците на 08.05.2024г., доколкото то се отнася до изложените от самия ответник твърдения в отговора на исковата молба.

Безспорно е, че полет с № ********* от Бари за София от дата 24.06.2023г. е бил пренасочен към летище Бургас поради лоши метеорологични условия – силен вятър, което се потвърждава от отговора на /фирма/. Несъмнено авиопревозвачът е длъжен да изпълнява предписанията и разпорежданията на въздушния оператор, с оглед на което е трябвало да се насочи за кацане към летище със самолет с № SP-RZD, който е трябвало да изпълни и процесния полет. Видно от графика на това летателно средство за 24.06.2023г. обаче, същият е трябвало да кацне с полет № ********* в гр.

София по разписание в 20:55ч. местно време. Същият е имал забавяне в излитанията от общо 55 минути с кодове 93 и 61 и е излетял едва в 20:30ч. вместо в 19:35ч., както е по разписание. От представената справка от Националния институт по метеорология и хидрология /л. 263-264/ се установява, че към 20:30ч. скоростта на вятъра на летище София е била 1 м/сек, а към 21:00ч. 2 м/сек, като тези условия не биха наложили отклонение на полета към друго летище. Следователно, закъснението на този полет е наложило същият да бъде пренасочен към летище Бургас, доколкото към 4

22:00ч. вече скоростта на вятъра е била 4м/сек и към този момент вече е било опасно да се извърши кацане на летище София. В случай че полетът беше изпълнен навреме според разписанието, не би се стигнало до пренасочването му, което обосновава неоснователност на възраженията на ответника. Същият признава, че е разполагал с местен екипаж в гр. София, с който да се осъществи процесния полет сутринта на 25.06.2023г. Несъмнено това е било и необходимо, доколкото дори полет № ********* да беше изпълнен навреме, то до 06:25ч., за когато е бил предвиден процесният полет на 25.06.2023г., не би била достигната регламентираната минимална почивка на екипажа и това налага извод за нуждата от друг екипаж.