Решение № 1440 от 15.07.2024, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1440 гр. Бургас, 15.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: АЛЕКСАНДЪР Д. МУРТЕВ при участието на секретаря АНАСТАСИЯ ЯНЧ. ЯНАКИЕВА като разгледа докладваното от АЛЕКСАНДЪР Д. МУРТЕВ Гражданско дело № 20232120103670 по описа за 2023 година

Предявени са обективно кумулативно и субективно съединени отрицателни установителни искове с правно основание чл.439 ГПК.

Производството е образувано по искова молба на Б. Г. Д., ЕГН: **********, с адрес гр.

Бургас, ул. “*** и П. Р. Д., ЕГН: **********, с адрес гр. С., ж.к. ***, чрез адв. В. Ф., против “EОС МАТРИКС” ЕООД, ЕИК: 131001375, седалище и адрес на управление гр. С., район “Витоша”, ж.к.

“Малинова долина”, бул. “Рачо ПетковКазанджията” № 4-6, представлявано от управителите Р. И.

М. - Т. и Т.И.В., с която се иска:

-да бъде признато за установено по отношение на “EОС МАТРИКС” ЕООД, ЕИК: 131001375, че ищецът Б. Д. не дължи принудително изпълнение на сумата от 3296, 79 лв., представляваща предсрочно изискуема главница по договор за потребителски кредит от 02.12.2011г., сключен с “Юробанк България” АД, ЕИК: 000694749, сумата от 326.96 лв. неолихвяеми вземания (включващи 288, 50 лв. договорна лихва за периода от 02.09.2012г. до 19.04.2013г. и 38, 46 лв. наказателна лихва за периода от 02.09.2012г. до 19.04.2013г.), законната лихва върху главницата, считано от 22.05.2013г., както и сумата от 370, 94 лв. – разноски по ЧГД № 4059/2013г. на БРС, за които суми е бил издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 4059/2013г. на БРС.

-да бъде признато за установено по отношение на “EОС МАТРИКС” ЕООД, ЕИК: 131001375, че ищцата П. Д. не дължи принудително изпълнение на законната лихва върху главницата от 3296 лв. за периода от 22.05.2013г. – 09.03.2019г. в размер на 1941.57 лв., за което вземане е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 4059/2013г. на БРС.

В исковата молба се твърди, че на 29.05.2013г. по ч.гр.д. № 4059/2013г. на БРС бил издаден изпълнителен лист по силата на който били осъдени да заплатят солидарно на “Юробанк България” АД, ЕИК: 000694749, сумата от 3296, 79 лв., представляваща предсрочно изискуема главница по договор за потребителски кредит от 02.12.2011г., сключен с “Юробанк България” АД, ЕИК:

000694749, сумата от 288, 50 лв. договорна лихва за периода от 02.09.2012г. до 19.04.2013г. и 38, 46 лв. наказателна лихва за периода от 02.09.2012г. до 19.04.2013г., законната лихва върху главницата, считано от 22.05.2013г., както и сумата от 370, 94 лв. – разноски по делото. Твърди се, че от поставения върху изпълнителния лист печат, както и удостоверение с изх. № 7390/19.05.2023г. на ДСИ при РС – Бургас е било образувано изп.дело № 534/2013г. по описа на СИС при РС – Бургас.

Като взискател по делото било посочено ответното дружество по силата на договор за цесия, несъобщен на длъжника Б. Д.. Сочи се, че с постановление на ДСИ, влязло в сила на 14.12.2021г., изп.дело № 534/2013г. на СИС при БРС е прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК поради 1 настъпила перемпция. В положения върху цитирания изпълнителен лист печат било отбелязано, че последното извършено изпълнително действие по същото изпълнително дело било от 04.12.2017г.

Същото касаело само длъжника П. Д., тъй като удостоверение изх. № 7390/19.05.2023г. на ДСИ се установявало, че последното изпълнително действие срещу другия длъжник – Б. Д. било извършено на 29.11.2013г., чрез вписване на възбрана върху притежаван от него имот в гр. Т., за което длъжникът бил уведомен на 20.01.2014г. Твърди се, че след перемиране на горното ИД № 534/2013г. на СИС при БРС, със същият изпълнителен лист, на 09.03.2022г. ответникът образувал ново изпълнително дело, а именно ИД № 404/2022г. на ЧСИ Т. М.. В молбата за образуване на делото като актуален номер на задължението към 22.02.2022г. взискателят бил посочил “0, от които главница в размер на 0, лихва в размер на 0, разноски в размер на 0 и такси в размер на 0”. Сочи се, че това бил действителния размер на задължението по отношение на ищеца Б. Д., по причина, че към датата на подаване на молбата за образуване, всички вземания срещу него по посочения изпълнителен лист били изцяло погасени, поради изтекла погасителна давност за търсената главница, съобразно възприетото в ТР № 2 3/28.03.2023г. по т.д. № 3/2020г. В исковата молба се твърди още, че ИД № 534/2013г. е образувано преди 26.06.2015г., поради което докато е траел изпълнителния процес, давност за вземанията по това дело не била текла до 26.06.2015г. Твърди се, че по отношение на длъжника Б. Д. давността след тази дата не била прекъсвана, поради което до образуване на ИД № 404/2022г. при ЧСИ Т. М. на 09.03.2022г. всички вземания срещу него били погасени по давност. Доколкото последното изпълнително действие спрямо другия длъжник – П. Д. било извършено но 04.12.2017г. следвало да се приеме че спрямо нея и съгласно ТР 3/28.03.2023г. по т.д. № 3/2020г. давността е започнала да тече от 26.06.2015г., но е била прекъсната на 04.12.2017г. след което е започнала да тече нов давност. Навеждат се доводи, че по отношение на претендираната от взискателя законна лихва следвало да намери приложение кратката 3 – годишна давност, поради което се застъпва становище, че към датата на образуване на изп.дело № 404/2022г. на ЧСИ Т. М. на 09.03.2022г., погасени по давност са се явявали всички лихви за периода 22.05.2013г. и 09.03.2019г., в размер на 1941, 57 лева, поради което и не се дължали от ищцата П. Д..

Твърди се, че независимо от погасяването на вземанията, видно от съобщението за образувано дело, в рамките на ИД № 404/2022г. , връчено на длъжника Б. Д., от същия били претендирани следните суми : 8200.10 лв., включващи главница от 3296.79 лв., законна лихва от 3240.25 лв. за периода 22.05.2013г. – 23.01.2023г., 326.96 лв. неолихвяеми вземания, 370.94 лв. присъдени разноски, 100 лв. разноски по изпълнението и 865.16 лв. такси по ТЗЧСИ, начислени върху така посочените вземания. Същите суми се търсели и от другия длъжник – П. Д., видно от полученото от нея съобщение за образувано дело. Ангажират се писмени доказателства. Претендират се сторените в производството разноски.

В законоустановения срок по чл.131 ГПК е постъпила отговор на исковата молба от ответното дружество, чрез процесуалния му представител – адв. Н. К., с който предявените искове се оспорват като неоснователни. Застъпва се становище, че след образуването на изп.дело пред ЧСИ Т. М., погасителната давност за вземането е била прекъсвана многократно, чрез наложените запори, описи и искани поредица от изпълнителни действия. Оспорват се твърденията на ищците за настъпили перемпции. При условията на евентуалност, дори да се приемело твърдяната от ищците настъпила по предходно дело перемпция, то действията извършени след нея били от значение за прекъсване на давността.Твърди се, че с поискано следващо изпълнително действие след двугодишния период, макар без новообразуване на изп. дело се прекъсвал давностния срок. Цитира се съдебна практика. Ответникът отправя искане при постановяване на решението да бъдат съобразени давностните срокове посочени в Закона за мерките и действията по време на извънредното 3 положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020г. и за преодоляване на последиците. По изложените съображения моли за отхвърляне на исковете като неоснователни. В случай, че съдът уважи предявения иск, прави възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар, а в случай, че същият бъде уважен частично и възражение за прихващане на присъдените разноски на насрещната страна.

С протоколно определение от 01.02.2024г. е допуснато изменение на предявения от ищцата П. Р. Д. иск с правно основание чл.439 ГПК, чрез добавяне на ново основание, при условие на евентуалност с първоначално заявеното такова, а именно, че ищцата П. Д. не дължи принудително изпълнение на законната лихва върху главницата от 3296 лв. за периода 22.05.2013г. – 09.03.2019г. в размер на 1941, 57 лв., поради погасяване по давност на главницата. Моли се предявения иск да бъде разгледан първо на така посоченото основание.

В съдебно заседание ищците се представляват от адв. Ф., която пледира за уважаване на исковете. Моли за присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски.

В съдебно заседание ответното дружество не изпраща представител.

Съдът, като взе предвид представените по делото писмени доказателства, доводите и възраженията на страните, прие за установено следното от фактическа страна:

2

По делото са приети заверени преписи от книжата по изп. дело № 534/2013г. по описа на ДИС при БРС и изп. дело № 404/2022г. по описа на ЧСИ Т. М..

От материалите по изп. д. № 534/2013г. по описа на ДИС при БРС е видно, че на 29.05.2013г. е бил издаден изпълнителен лист срещу ищците в полза на “Юробанк България” АД /л.58/, отговарящи солидарно за следните суми: 3296, 79 лв. Представляваща предсрочно изискуема главница по договор за потребителски кредит от 02.12.2011г., сумата от 288, 50 лева, представляваща договорна лихва, начислена за периода от 02.09.2012г. до 19.04.2013г., сумата от 38, 46 лева, представляваща наказателна лихва, дължима за периода от 02.09.2012г. до 19.04.2013г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 22.05.2013г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от общо 370, 94 лева – разноски по делото включващи заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение.

Видно е от данните по изп. дело № 534/2013г. по описа на ДСИ при БРС, че същото е образувано въз основа на процесния изпълнителен лист , който е издаден въз основа на издадена по ч.гр.д. № 4059/2013г. по описа на БРС, заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ № 2627 от 23.05.2013г.

От представената по делото молба на взискателя “ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД заведена с вх. № 5458 от 05.09.2013г. по описа на ДСИ при БРС се установява, че същият е поискал да бъде изпратена покана за доброволно изпълнение спрямо длъжниците – ищци, както и да бъде изготвена справка относно притежаваните от тях моторни превозни средства, а впоследствие и предприети изпълнителни действия, чрез налагане на запор и възбрана.

С молба на взискателя “Юробанк България” АД, вх. № 5460/09.09.2013г. по описа на ДСИ при БРС е поискано да бъде наложена възбрана върху недвижимите имоти, собственост на Б. Г. Д., находящи се в гр. Т. и гр. Бургас, както и да бъде извършен опис и публична продан на същите.

С молба на взискателя “Юробанк България” АД, вх. № 5486/09.09.2013г. по описа на ДСИ при БРС е поискано да бъде наложен запор върху трудовото възнаграждение на ищцата П. Р. Д., получавано от “Юнайтед Кепитълс Груп”, ЕИК: 102856268.

С молба на взискателя вх. № 5482 от 09.09.2013г. е поискано от ДСИ при БРС да бъде извършена справка в ТД на НАП относно декларираните банкови сметки на ищеца Б. Г. Д., осъществяващ търговска дейност под формата на ЕТ “БИМ-КОМЕРС – Б. Д.” и в случай, че се установи наличие на банкови сметки да бъда наложен запор на същите.

С молба на взискателя вх. № 5488 от 09.09.2013г. е поискано от ДСИ при БРС да бъде наложен запор върху дяловете от търговско дружество “ДЕЛТА КЕПИТЪЛС” ЕООД, ЕИК: 147164819, собственост на ищеца Б. Г. Д..

С молба на взискателя вх. № 5489/09.09.2013г. е поискано да бъде наложен запор върху дяловете от търговско дружество “СПА ДИЗАЙН БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК: 200985354, собственост на П. Р.

Д..

С молба на взискателя вх. № 5490 от 09.09.2013г. е поискано да бъде наложен запор върху дяловете от търговско дружество “ФИНАНС КОНСУЛТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК: 200957337, собственост на Б. Г. Д..

С молба на взискателя вх. № 5491 от 09.09.2013г. е поискано да бъде наложен запор върху всяко възнаграждение или вземане на ищеца Б. Д. получавано по друго правоотношение от “СПА ДИЗАЙН БЪЛГАРИЯ” ООД.

Изпратено е запорно съобщение изх. № 10145/09.09.2013г. адресирано до “СПА ДИЗАЙН БЪЛГАРИЯ” ЕООД е наложен запор върху всяко възнаграждение или вземане получавано по друго правоотношение от “СПА ДИЗАЙН БЪЛГАРИЯ” ЕООД. Запорното съобщение не е било редовно връчено, като е констатирано, че от 2 години адресатът не пребивава на адреса, поради което е разпоредено повторното му връчване.