Определение № 243 от 04.07.2023, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 243 гр. Пловдив, 04.07.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Емил Люб. Митев

Членове:

Радка Д. Чолакова

Антония К. Роглева като разгледа докладваното от Антония К. Роглева Въззивно частно търговско дело № 20235001000395 по описа за 2023 година С определение № 519/10.05.23 г., постановено по т.д. № 604/22 г. по описа на Пловдивски окръжен съд, е ОСТАВЕНО БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „Б. С.“ ООД като ответник по делото за привличане на трети лица помагачи на страната на ответника.

Частна жалба против горното определение е подадена от „Б.

С.“ ООД ЕИК ********* чрез адв. С. М.. В същата се излагат съображения за незаконосъобразност на определението, като се иска същото да бъде отменено и вместо това се постанови друго, с което се се уважи искането за конституиране на посочените лица като трети лица – помагачи на ответното дружество.

Изпратен е препис от частната жалба на противната страна ПУ „П. Х.“ ЕИК *********, като в законоустановения срок не е постъпил отговор.

Частната жалба е подадена от надлежна страна по делото.

Обжалваното разпореждане е връчено на 12.05.23 г., а частната жалба е подадена на 18.05.23 г. – т.е. в рамките на законоустановения срок. Частната жалба е допустима, но разгледана по същество се преценява като неоснователна.

1

Т.Д. № 604/22 г.е образувано по искова молба, предявена от ПУ „П. Х.“ против „Б. С.“ ООД за заплащане на сума в размер на 82 922.99 лв., от които 75 306.47 лв. – главница – недължимо платено по договор за възлагане на обществена поръчка за инженеринг № *-***/******** г. и 7 614.52 лв. – лихва за забава върху главницата.

В исковата молба са изложени твърдения, че ищецът като възложител по договора неоснователно е изплатил на ответника -изпълнител по договора сума 75 306.47 лв. с ДДС за ръчно натоварване и извозване на депо на строителни отпадъци.

В обстоятелствената част на исковата молба ищецът се е позовал на констатации в Доклад за извършена финансова инспекция № ******-**/27.05.21 г., издаден във връзка с финансова инспекция, възложена със заповед № **-**-****/10.08.2020 г. на директора на АДФИ за проверка законосъобразността на отчетените през 2018 и 2019 г. разходи за строителство, във връзка със спазване на нормативната уредба в областта на обществените поръчки и проверка на сключените договори, относими към отчетените разходи през проверявания период.

В отговора на исковата молба ответникът е направил искане за привличане като трети лица – помагачи на ректора помощник-ректор и главен счетоводител на ПУ „П. Х.“. Изложени са съображения, че с цитирания доклад било установено, че посочените лица в това им качество били причинители на вреда, настъпила за университета, и в качеството им на причинители на вредата отговаряли солидарно с ответното дружество; отговорността на последното била производна и била налице доколкото била установена вина на посочените лица за настъпване на вредата; тъй като ЗДФИ регламентирал солидарна отговорност между причинителите на вредата ако ответното дружество бъдело осъдено да заплати процесните суми на ищеца, за него би възникнало право да предяви регресен иск срещу солидарно отговорните лица.

Аналогични съображения за наличие на правен интерес от привличане на посочените лица като помагачи се излагат и в подадената 2 частна жалба.

Тези съображения можеха да бъдат сподели при условие, че предявеният срещу ответното дружество иск е такъв за присъждане на обезщетение от претърпени вреди. Това обаче не е така.

Предявеният иск срещу „Б. С.“ ООД е с правно основание чл.

55, ал.1 от ЗЗД като се иска връщане на сума, за която се твърди, че е дадена без основание на ответника. Няма предявен деликтен иск срещу ответника като причинител на имуществени вреди, за да се говори за солидарна отговорност между лицата, причинили тези вреди. При това положение не може да се говори и за наличие на възможност за предявяване на регресен иск срещу другите причинители на вредите при евентуалното уважаване на иск за вреди срещу ответника, тъй като такъв иск срещу ответника просто няма.

Ето защо въззивният съд приема, че за ответното дружество „Б.

С.“ ООД не е налице правен интерес от привличане на посочените длъжностни лица на ищеца като трети лица – помагачи в производството по предявения иск по чл. 55, ал.1 от ЗЗД.

Обжалваното определение като краен резултат се явява законосъобразно и следва да бъде потвърдено, поради което ПАС ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 519/10.05.23 г., постановено по т.д. № 604/22 г. по описа на Пловдивски окръжен съд.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3