Решение № 3174 от 15.07.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3174 гр. Пловдив, 15.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Таня Асп. Георгиева - Точевска при участието на секретаря Златка Ем. Димитрова като разгледа докладваното от Таня Асп. Георгиева - Точевска Гражданско дело № 20245330102870 по описа за 2024 година

Предявен е иск с правна квалификация е по чл. 26 ал. 1, предложение първо от ЗЗД, вр. чл. 143 т. 9 от ЗЗП и чл. 19 ал. 1 и ал. 4 от ЗПК.

Ищецът В. В. В., ЕГН: **********, от град П., ул. „********“ № ***, ет. ***, ап. ***, чрез пълномощник адв. М. М., е предявил против „Фератум България” ЕООД, ЕИК:

200599406, със седалище и адрес на управление: град София, ж.к. „Младост 3”, ул.

„Александър Малинов“ № 51, вх. А, ет. 9, ап. 20, представлявано от управителите И. Д. и Д.

Н., иск за прогласяване за нищожен на договор за предоставяне на потребителски кредит № ********* 25.04.2023 г., а при условията на евентуалност- за нищожност на клаузата по чл. 5 от договора.

В исковата молба се твърди, че между страните бил сключен договор за предоставяне на потребителски кредит № ******* 25.04.2023 г., по който на ищеца била предоставена сумата от 3 550 лева, при лихва от 1 242, 50 лева, на 18 месечни вноски. По силата на чл. 5 от договора заемът се обезпечавал с поръчителство от **********, с която следвало да се сключи договор за гаранция, в която връзка на гаранта се дължало възнаграждение от 3 585, 50 лева, включени към вноските по погасителния план на кредита. Твърди се, че договорът за кредит бил недействителен, а при условията на евентуалност- че клаузата по чл. 5 била нищожна. На първо място, не бил посочен приложимият лихвен процент и условията по прилагането му- нарушение по чл. 11 ал. 1 т. 9 от ЗПК. На второ място, погасителният план не отговарял на условията по чл. 11 ал. 1 т. 11 от ЗПК, защото в него липсвала задължителната информация по закон и вноските не били индивидуализирани какво точно 1 съдържат. На трето място, не била посочена и точно общата дължима сума- изискване на чл.

11 ал. 1 т. 10 от ЗПК. ГПР следвало да включва всички разходи по кредита, но в случая таксата за гаранта не била част от него. С включването й пък щяло да се наруши изискването на чл. 19 ал. 4 от ЗПК и така действителния размер на ГПР бил различен от посочения, което обаче представлявало заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.

68д ал. 1 и 2 от ЗЗП. Заплащането по договора за поръчителство представлявало разход по кредита, защото било пряко свързано с него и таксата се заплащала от потребителя. В случая нищожната норма обуславяла нищожност на целия договор, а при евентуалност, се посочва, че само тази клауза била нищожна. За да се отпусне кредита, било необходимо да се сключи договор за поръчителство. Тази клауза противоречала на принципите на справедливост и добросъвестност, като водела до нееквивалентност на насрещните престации и облагодетелствала едната страна за сметка на другата. Клаузата била и във вреда на потребителя, а освен това не била и индивидуално уговорена, защото била част от стандартни и бланкетни отнапред изготвени условия на договора. Моли за постановяване на решение в този смисъл. Претендира и разноските в процеса. В съдебно заседание страната не се явява, но пълномощникът й взема писмено становище по спора.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от пълномощника на ответника, с който исковете се оспорват. Признава се, че между страните бил сключен договор за кредит при съответните параметри, с предвидено обезпечение чрез поръчителство на „**************“ (*******). Услугата за гаранта не била задължителна услуга, нито пък задължително условие за сключване на кредита. Ищецът разполагал с възможност за избор дали сам да посочи поръчител или да избере предложения му такъв „*******“.

Потребителят сам бил направил избор при заявката си за кредит за ползва този гарант, поради което клаузата била индивидуално уговорена. Гарантът бил самостоятелно юридическо лице, като длъжникът сключил с него отделен договор, по който ответникът не бил страна. Нямало заблуждаваща търговска практика, защото ищецът бил информиран за последиците от избора си на гарант и сумите, който ще дължи на поръчителя. ГПР отговарял на формулата за изчисление по закона, като разходът за гарант не се включвал в ГПР, защото услугата „поръчителство“ не била със задължителен характер. Потребителят бил предварително информиран за размера на разходите, като му бил изпратен СЕФ още при кандидатстване на отпускането на кредит. Негов избор било да сключи договора и да прецени какво обезпечение да предостави. Той имал и право да се откаже от договора в 14дневен срок, но не го упражнил. Договорът не бил нищожен и делото представлявало опит на ищеца да избегне изпълнение на задълженията си по кредита. Моли за отхвърляне на иска. На свой ред също претендира разноски. В с.з. страната не се явява, не се представлява и не взема становище.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от ищеца доводи, намира за установено от фактическа страна следното:

Между страните е бил сключен договор за потребителски кредит № ********** 25.04.2023 г., по силата на който заемодателят е предоставил на заемателя парична сума в 2 размер на 3 550 лева. Кредитът е отпуснат при следните условия: на 18 месечни вноски, с фиксиран годишен лихвен процент по заема- 23, 33 % или лихва от 1 242, 50 лева, при ГПР49, 66 % и общ размер на всички плащания- 4 792, 50 лева.

С договор за гаранция (поръчителство), сключен на 27.04.2023 г. между ищеца и „***********“ (*******) е предвидено обезпечение по чл. 5 от договора чрез поръчителство, срещу възнаграждение (такса гаранция) от 3 585, 50 лева, платима разсрочено с месечните вноски по договора за кредит.

Като писмени доказателства са представени договорите за кредит и за гаранция (поръчителство), както и общите условия, преддоговорна информация за кредита- СЕФ.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

Няма спор по делото, че между страните е възникнало валидно правоотношение по договор за потребителски кредит, по който ищецът е усвоил заетата сума. Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът пък е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9 ал. 4 от ЗПК. Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон- ЗПК.

Съгласно чл. 22 от ЗПК- когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал. 1, чл. 11 ал. 1 т. 7- 12 и т. 20, чл. 12 ал. 1 т. 7- 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.

В исковата молба е релевирано основание за недействителност на договора за потребителски кредит, свързано с изискването на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК за посочване на общата дължима сума. Същото е въведено, за да гарантира, че потребителят ще е наясно по какъв начин се формира неговото задължение. В тази връзка следва да се отбележи, че ГПР представлява вид оскъпяване на кредита, защото тук са включени всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва. Затова е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай е посочено, че ГПР е 49, 66 %, а възнаградителната лихва- 23, 33 %, но от съдържанието на договора не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР, нито пък е 3 ясно какво представлява разликата от повече от 26 % между размера на ГПР и лихвата, която е част от него. Всичко това поставя потребителя в положение да не знае колко точно (като сума в лева) е оскъпяването му по кредита, което ще дължи и в това именно е недействителността в случая, като неспазено изискване на посоченото законово основание.

Отделно от това, в договора за кредит е посочено, че общият размер на дължимата сума е сборът от стойността на главницата и лихвата, т.е. сумата в размер на 4 792, 50 лева.

Наред с това обаче, заемът е обезпечен с поръчителство, по отделен договор с трето за делото лице, по който се дължи възнаграждение за предоставената услуга в размер на 3 585, 50 лева. Именно в тази връзка двата договора не само, че са свързани, но възнаграждението по единия (за гаранцията), е предвидено да се заплаща с погасителния план по другия (кредита). Принципно няма пречка за подобна свобода на договаряне, но при това положение единият договор става част от съдържанието на другия чрез включването на цената на услугата и оттук за договора за гаранция също ще са приложими правилата на ЗЗП, а по кредита следва се отчитат и договорките по договора за гаранция. Казано по друг начин, в договора за кредит има вписана уговорка за поръчителство, която произтича от чл.

5 от договора за кредит, но размерът й е дължим в друг договор, сключен с трето лице, която така се явява част от договора за заема, като включена в съдържанието му и в погасителния план. В този смисъл са абсолютно несъстоятелни аргументите в отговора на ответника за това, че двата договора не били свързани, а всеки се явявал самостоятелен без отношение към другия, защото именно от описанието на дължимите по кредита суми се установява точно обратното. Действително според договора клиентът принципно има право на изборсам да си осигури поръчител или пък да използва „***********“, с която да сключи договор за гаранция, за което ще дължи допълнително възнаграждение. Това обаче съвсем не означава, че таксата за обезпечение не се дължи във връзка с кредита или пък, че тя не следва да бъде включена като разходи по него, след като именно го оскъпява значително и за потребителя това са допълнителни разходи във връзка с усвоения заем, които той трябва да плати.

Според чл. 19 ал. 1 от ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

ГПР се изчислява по специална формула, като спазването на това изчисление дава информация на потребителя как е образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора. Тоест, в посочената величина /бидейки глобален израз на всичко дължимо по кредита/, следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение.

Посочването само с цифрово изражение на процента ГПР не е достатъчно, за да се считат спазени законовите изисквания. Целта на цитираната разпоредба на чл. 11 т. 10 от ЗПК е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да стори във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи. Поради това в договора трябва да е 4 посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но изрично и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР. Поставянето на кредитополучателя в положение да тълкува всяка една клауза и да преценява дали тя създава задължение за допълнителна такса по кредита, невключена в ГПР, противоречи на изискването за яснота, въведено с чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК