Определение № 1527 от 21.01.2026, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 14519/2025
- Вид
- Определение № 1527
- Подписан
- 21.01.2026
- Състав
- Цвета Желязкова, Елена Радева, Цветанка Бенина
Цитирани разпоредби
- чл.124 · Граждански процесуален кодекс
- чл.222 · Граждански процесуален кодекс
- чл.226, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.248 · Граждански процесуален кодекс
- чл.274 · Граждански процесуален кодекс
- чл.275 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280 · Граждански процесуален кодекс
- чл.62, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.74, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1527 гр. София, 21.01.2026 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-В, в закрито заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Цвета Желязкова
Членове:
Елена Радева
Цветанка Бенина като разгледа докладваното от Елена Радева Въззивно частно гражданско дело № 20251100514519 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл.248 вр. с чл.274 ГПК.
Делото е образувано въз основа на частна жалба с вх.№ 367520/10.11.2025г., подадена от Л. О. К. и А. В. О., чрез адв. Х.Т. и адв. В.В., насочена срещу определение рег.№41932/09.10.2025г., постановено от 90-ти състав на СРС по гр.д.№38228/2024г. по описа на СРС. В жалбата се твърди, че атакуваният съдебен акт е незаконосъобразен и това е така, тъй като аргументите на съда за постановяване на този акт не почивт на фактите и закона. Оспорват, че са се сдобили с качество на страна във възникналата процесуална връзка по силата на собственото си поводение, което било основен аргумент в отказа на съда да им присъди разноски, като твърдят, че нормата на чл.78, ал.4 ГПК задължава съда да присъди на ответника разноски, ако е налице прекратяване на делото. Прекратяването е в резултат на това, че жалбоподателите като главни страни и ответници по първоначалната претенция са били заменени в хода на процеса по реда на чл.226, ал.2 ГПК от неглавна страна- преобретателят на вещното право и това е довело до прекратяване на делото спрямо тях като праводатели на това лице, което ги е заместило в процеса. Ето защо им се следват разноски и поради това актът на първостепенния съд се явява незоконосъабразен и следва да бъде отменен.
В срока за отговор насрещната страна в процеса И.Б.А. и Ю.Е.Г., чрез адв. О.И. оспорва допустимост, респ. основателност на жалбата.
По допустимост твърдят, че едно от лицата жалбоподатели – Л. О. К. не е страна в процесуалната връзка, тъй като първоначалната претенция е насочена срещу друга лице – Л. С. О., ЕГН **********, поради което в тази част производството следва да бъде прекратено.
В условие на евентуалност излагат доводи за неоснователност на 1 жалбата, проследявайки в хронологичен ред развитието на процеса касателно страните в процесуалното правоотношение. Твърдят, че правилно е отказано на този етап от развитието на процеса да се присъждат разноски, тъй като те са последица от изхода на спора, респ. правят възражение за прекомерност на претендираните разноски.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупността им, намери за установено следното:
Срещу настоящите жалбоподатели и предявена вещна претенция от ответниците по жалбата, като в хода на процеса Л. О. К. и А. В. О. са извършили акт на разпореждане с притежавания от тях недвижим имот, обективиран в нот. акт №144, том втори, рег.05598, дело 0248/2024г. по описа на нотариус рег.№425 на НК, като недвижимият имот е придобит от Г.Д.К..
Придобиването е осъществено след датата на вписване на исковата молба.
По реда на чл.226, ал.2 вр. с чл.222 ГПК със съгласието на насрещната страна ответниците, явяващи се праводатели на Г.К. са били заменени от последния като главна страна- ответник по първоначалната претенция с основание чл.124 ГПК вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД- с определение от о.с.з., проведено на 21.05.2025година.
На 28.05.2025г. по делото постъпва молба от вече заменените по реда на чл.226, ал.2 вр. с чл.222 ГПК ответници по първоначалната претенция, с която отново заявяват съгласие за такова заместване, изразяват съгласи да бъдат заместени от техни правоприемник на спорното право и като ищци по насрещната претенция и претендират разноски по делото, касателно първоначалната претенция, на основание чл.74, ал.4 ГПК.
След размяна на молбата по чл.248 ГПК, на която насрещната страна възразява да е основателна, въз основа на последващи две молби, с определение №41932/09.10.2025г. е постановено отказ за присъждане на разноски. Мотивирал е своя отказ с липса на прекратяване на процесуалната връзка по делото, а е налице само промяна на персоналните субекти, носители на спорното право, което е било прехвърлено в този процес, а също и поради това, че съдебният спор не е приключил, като е отчел обстоятелството, че в хода на процеса ответниците са извършили прихвърляне на спорното право, което е дало основание за реализация на процесуалната норма на чл.226, ал.2 вр. с чл.222 ГПК.
Актът на съда е връчен на настоящите жалбоподатели на 31.10.2025 година.
Жалбата е постъпила в съда 10.11.2025година, изпратена по пощата на 07.11.2025година и по аргумент от нормата на чл.62, ал.2 ГПК съдът приема, че е постъпила в преклузивния срок по чл.275 ГПК.
Като подадена от надлежни страни, които разполагат с интерес от жалбата последната се явява процесуална допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Макар и допустима жалбата се явява неоснователна.
2
Настоящият състав на съда изцяло споделя изложените мотиви от първостепенния съд, обусловили отказа му да присъди на първоначалните ответници разноски по делото, като изцяло споделя аргументите за липса на десезиране или друго основание, което сочи на прекратяване на възникналана първоначална процесуална връзка, а само промяна в правния субект, който е страна в процеса, в качество на ответник; както споделя и това, че е налице прекратяване на делото по отношение на заменената страна; както и това, че процесът продължава да е висящ, независимо от осъществената процедура по заместване на главна страна.
Правилно и в съответствие с нормата на закона и целта на уредбата на Глава 16, Раздел III ГПК, която урежда хипотезите на отклоненията в процеса касателно страните в процесуалната връзка в резултат на различни фактически състави, съставът на СРС е приел, че липсва основание за ангажиране на имуществената отговорност на ищците по първоначалната претенция, поради замяна на ответника, което е процесуално действие, осъществено от съда с изричното съгласие на главните страни; отчел е, че това действие е „провокирано“ от осъществената разпореждане от ответници със спорното право след възникване на процесуалната връзка, което не е довело до десезиране на съда касателно тези правни субекти, а само до замяната им; не е довело до прекратяване на делото, а това са основанията за приложение на нормата на чл.78, ал.4 ГПК.
Останалите случаи сочат на разрешаване на спора и според изхода от това отговорността се разпределя между страните, като тази страна, която е „загубила“ делото следва да понесе и неблагоприятните последици като възмездни/възстанови на насрещната страна за сторените от нея разходи по делото.
Ако се следва логиката на настоящите жалбоподатели, то следва ответниците по насрещната претенция да поискат от тях да им заплатят разноските по тази насрещна претенция, тъй като е налице съгласие ищците по тази претенция да бъдат заменени от друг субект, а това означава, че е налице своеобразен отказ от иска срещу ответниците по насрещната претенция, което очевидно не е така.
Изложените аргументи, свързани с необходимостта от осъществяване на процесуални действие, поради страх от настъпване на преклузия са верни, но те не обосновават необходимостта от това на досегашните ответници да бъдат присъдени разноски след замяната им по реда на чл.226, ал.2 вр. с чл.222 ГПК.
Не са относими в този спор и аргументите за понесени имуществени вреди поради наличие на висящ съдебен спор, довел до отбив от цената по сделката, сключена в хода на този процес.
Сторените разноски, ведно с твърдените имуществени вреди, поради висящността на настоящето дело могат да бъдат предмет на процес, различен от настоящия, но не могат да бъдат аргументи за присъждане на разноски, на основание посочения текст от ГПК.
Ето защо атакуваното определение се явява правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено, поради което съдът
3
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение рег. №41932/09.10.2025 г., постановено от 90-ти състав на СРС по гр.д.№38228/2024г. по описа на СРС.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в 1-седмичен срок от съобщението при наличие на предпоставките по чл.280 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4
----- следващ документ -----
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1527 гр. София, 21.01.2026 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-В, в закрито заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Цвета Желязкова
Членове:
Елена Радева
Цветанка Бенина като разгледа докладваното от Елена Радева Въззивно частно гражданско дело № 20251100514519 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл.248 вр. с чл.274 ГПК.
Делото е образувано въз основа на частна жалба с вх.№ 367520/10.11.2025г., подадена от Л. О. К. и А. В. О., чрез адв. Х.Т. и адв. В.В., насочена срещу определение рег.№41932/09.10.2025г., постановено от 90-ти състав на СРС по гр.д.№38228/2024г. по описа на СРС. В жалбата се твърди, че атакуваният съдебен акт е незаконосъобразен и това е така, тъй като аргументите на съда за постановяване на този акт не почивт на фактите и закона. Оспорват, че са се сдобили с качество на страна във възникналата процесуална връзка по силата на собственото си поводение, което било основен аргумент в отказа на съда да им присъди разноски, като твърдят, че нормата на чл.78, ал.4 ГПК задължава съда да присъди на ответника разноски, ако е налице прекратяване на делото. Прекратяването е в резултат на това, че жалбоподателите като главни страни и ответници по първоначалната претенция са били заменени в хода на процеса по реда на чл.226, ал.2 ГПК от неглавна страна- преобретателят на вещното право и това е довело до прекратяване на делото спрямо тях като праводатели на това лице, което ги е заместило в процеса. Ето защо им се следват разноски и поради това актът на първостепенния съд се явява незоконосъабразен и следва да бъде отменен.
В срока за отговор насрещната страна в процеса И.Б.А. и Ю.Е.Г., чрез адв. О.И. оспорва допустимост, респ. основателност на жалбата.
По допустимост твърдят, че едно от лицата жалбоподатели – Л. О. К. не е страна в процесуалната връзка, тъй като първоначалната претенция е насочена срещу друга лице – Л. С. О., ЕГН **********, поради което в тази част производството следва да бъде прекратено.
В условие на евентуалност излагат доводи за неоснователност на 1 жалбата, проследявайки в хронологичен ред развитието на процеса касателно страните в процесуалното правоотношение. Твърдят, че правилно е отказано на този етап от развитието на процеса да се присъждат разноски, тъй като те са последица от изхода на спора, респ. правят възражение за прекомерност на претендираните разноски.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупността им, намери за установено следното:
Срещу настоящите жалбоподатели и предявена вещна претенция от ответниците по жалбата, като в хода на процеса Л. О. К. и А. В. О. са извършили акт на разпореждане с притежавания от тях недвижим имот, обективиран в нот. акт №144, том втори, рег.05598, дело 0248/2024г. по описа на нотариус рег.№425 на НК, като недвижимият имот е придобит от Г.Д.К..
Придобиването е осъществено след датата на вписване на исковата молба.
По реда на чл.226, ал.2 вр. с чл.222 ГПК със съгласието на насрещната страна ответниците, явяващи се праводатели на Г.К. са били заменени от последния като главна страна- ответник по първоначалната претенция с основание чл.124 ГПК вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД- с определение от о.с.з., проведено на 21.05.2025година.
На 28.05.2025г. по делото постъпва молба от вече заменените по реда на чл.226, ал.2 вр. с чл.222 ГПК ответници по първоначалната претенция, с която отново заявяват съгласие за такова заместване, изразяват съгласи да бъдат заместени от техни правоприемник на спорното право и като ищци по насрещната претенция и претендират разноски по делото, касателно първоначалната претенция, на основание чл.74, ал.4 ГПК.
След размяна на молбата по чл.248 ГПК, на която насрещната страна възразява да е основателна, въз основа на последващи две молби, с определение №41932/09.10.2025г. е постановено отказ за присъждане на разноски. Мотивирал е своя отказ с липса на прекратяване на процесуалната връзка по делото, а е налице само промяна на персоналните субекти, носители на спорното право, което е било прехвърлено в този процес, а също и поради това, че съдебният спор не е приключил, като е отчел обстоятелството, че в хода на процеса ответниците са извършили прихвърляне на спорното право, което е дало основание за реализация на процесуалната норма на чл.226, ал.2 вр. с чл.222 ГПК.
Разпечатката съдържа 59 от 81 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c6b28ff4-a015-4ede-b847-a9af4be36281