Решение № 404 от 21.09.2026, Окръжен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 404 гр. П., 21.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – П., II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Албена Г. Палова

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Николинка Н. П. при участието на секретаря Диана Мл. Тодорова като разгледа докладваното от Албена Г. Палова Въззивно гражданско дело № 20265200500450 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК – за делба, втора фаза. С Решение № 35/12.01.2026 г. постановено по гр.д. № 2804/2022 г. по описа на Районен съд – П., е извършена делба между И. Й. П. и В. Й. Й., като е изнесен на публична П. следният недвижим имот:

ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *** (петдесет и пет хиляди петстотин петдесет и шест, точка, петстотин и две, точка, осемстотин деветдесет и пет), последно изменение на КККР, засягащо поземления имот е от 18.04.2022 г., с адрес на поземления имот: с.П., ***, площ: 893 кв.м., трайно предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване: Ниско застрояване (до 10 м.), предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: 895, квартал 84, парцел VII, при съседи поземлени имоти с идентификатори: ***, 1552. ***, ***, ***, ***, ВЕДНО с построените в имота

СГРАДА с идентификатор *** (петдесет и пет хиляди петстотин петдесет и шест, точка, петстотин и две, точка, осемстотин деветдесет и пет, точка, едно), последно изменение на КККР, засягащо сградата е от 18.04.2022 г., със застроена площ: 51 кв.м., брой самостоятелни обекти в сградата: няма данни, предназначение: жилищна сграда-еднофамилна, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: няма, и СГРАДА с идентификатор *** (петдесет и пет хиляди петстотин петдесет и шест, точка, петстотин и две, точка, осемстотин деветдесет и пет, точка, две), последно 1 изменение на КККР, засягащо сградата е от 18.04.2022 г., със застроена площ:

38 кв.м., брой самостоятелни обекти в сградата: няма данни, предназначение: селскостопанска сграда, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: няма, върху 1/3 идеална част от който е учредено с нотариален акт № 173 от 17.02.2022 г., том I , рег. № 2480, дело № 162/2022 г. на нотариус Н.Х., вещно право на ползване на трето за съсобствеността лице - К.С. Й., ЕГН **********, с пазарна стойност на имота - 26 761,07 евро (52340,10 лв.) след приспадане на стойността на правото на ползване, като районният съд е постановил получената при публичната П. сума да се разпредели между съделителките по следния начин: 24586,67/52340,10 части за И. Й. П., ЕГН **********, с адрес в гр. П., ул. „Л.К.“ 8, и 27753,43/52340,10 части за В. Й.

Й., ЕГН **********, с пост. адрес в с. Д., общ. Р., и настоящ адрес: гр. П., ул.

„Ц.С.“ 21, ап. 9.

Осъдена е В. Й. Й., ЕГН **********, с пост. адрес в с. Д., общ. Р., и настоящ адрес: гр. П., ул. „Ц.С.“ 21, ап. 9, да заплати на основание чл. 346 от ГПК на И. Й. П., ЕГН **********, с адрес в гр. П., ул. „Л.К.“ 8 сумата 915,95 евро (1791,45 лв.), представляваща стойността на направени от И. Й. П. подобрения в описания по-горе имот, както следва: изработка и монтаж на входни дворни врати с размери - 900/2100 мм. и 3200/2100 мм., капак за шахта с размери 500/370 мм., навес с размери 1200/2100 мм. (2.52 кв.м. площ); по външната част на сградата: доставка и полагане на хидроизолация на постройка -12.00 метра, доставка и полагане на бордюри - 29.00 метра, направа на настилка от вибропресовани плочи 31.00 кв.м., извозване на строителни отпадъци до депо; по вътрешната част на сградата: машинно къртене на съществуващи стъпала, грундиране преди полагане на теракот с дълбокопроникващ грунд -6,16 кв.м., доставка и полагане на теракот - 6,16 кв.м, грундиране преди полагане на гранитогрес с дълбокопроникващ грунд 1.32кв.м., доставка и полагане на гранитогрес по стъпала - 1.32 кв.м., грундиране преди направа на цокъл от гранитогрес с дълбоко проникващ грунд 7,00 л.м., направа на цокъл от гранитогрес-7,00 л.м., грундиране преди боядисване с дълбокопроникващ грунд на етаж 1 34,76 кв.м., боядисване с бял латекс по стени и тавани на етаж 1 – 34,76 кв.м., грундиране преди боядисване с дълбокопроникващ грунд на етаж 2 59,07 кв.м., боядисване с цветен латекс по стени и тавани на етаж 2 59,07 кв.м., доставка и монтаж на гипсокартон на конструкция по таван на етаж 2 – 14,85 кв.м., шлайфане на видими дървени греди по тавани - 12,00 л.м., доставка и лакиране на видими дървени греди по тавани - 12 л.м., доставка и направа на цялостна ел.инсталация с ключове и контакти, доставка и монтаж на ПВЦ дограма на прозорци; по баня с тоалетна (външна): доставка и направа на нова ВиК инсталация, доставка и полагане на варова мазилка по стени и таван - 40,00 кв.м., доставка и направа на гипсова шпакловка по стени и таван - 40,00 кв.м., доставка и полагане на хидроизолация - 40,00 кв.м., доставка и полагане на финален грунд след хидроизолация - 40,00 кв.м., грундиране преди полагане на теракот с дълбокопроникващ грунд - 4,00 кв.м., доставка и полагане на теракот - 4,00 2 кв.м., грундиране преди направа на цокъл от гранитогрес с дълбокопроникващ грунд - 8,00 л.м., направа на цокъл от теракот - 8,00 л.м., доставка и монтаж на мивка, доставка и монтаж на смесител за мивка, доставка и монтаж на смесител за душ, доставка и монтаж на моноблок, като отхвърля искането за разликата до пълния предявен размер от 6 194,86 евро (12116,10 лв.).

Осъдена е И. Й. П. да заплати по сметката на съда държавна такса върху стойността на дела си в размер 502,84 евро.

Осъдена е В. Й. Й. да заплати по сметката на съда държавна такса върху стойността на дела си в размер 567,60 евро.

Осъдена е В. Й. Й. да заплати по сметката на съда държавна такса върху уважената претенция по сметки в размер 36,64 евро.

В законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от В. Й. Й., само в частта, с която РС е разпределил каква част от сумата ще получат всяка от страните, като е посочил цифри, изчислени на базата на определената от вещо лице цена на имота в лева. Твърди се, че по този начин съдът не се е съобразил с влязлото в сила решение по първата фаза на делбата, в което правата на страните са определени съответно на 1/3 и 2/3 ид. части от делбения имот.

Жалбоподателката твърди, че съдът не е можел служебно да се занимава с цената на вещното право на ползване, учредено в полза на трето за съсобствеността лице върху 1/3 ид.ч. от имота и да я изключи от пазарната цена на този дял, тъй като искане в този смисъл не било правено от страните.

Искането е решението в обжалваната част да бъде отменено, вместо което да бъде постановено ново, с което да се посочи, че получената след продажбата на имота цена, трябва да се разпредели при определените на страните права с решението от първата фаза, а именно 1/3 към 2/3.

Претендира се присъждането на разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от И. Й. П., чрез адв. П. П., с искане решението на РС да бъде потвърдено. Твърди се, че не е налице промяна в размера на правата на страните така, какво е посочил РС в обжалваното решение. Възразява се срещу твърдението във въззивната жалба, че съдът не е можел служебно да се занимава с цената на правото на ползване, което било взето предвид при определянето на пазарната стойност на имота.

Въззивният съд след като се запозна с твърденията, изложени във въззивната жалба и писмения отговор, като обсъди и анализира събраните по делото доказателства, като взе предвид становищата на страните, изразени в съдебно заседание и при спазване разпоредбата на чл.235 от ГПК, прие за установено следното:

Спорен пред въззивния съд е само въпросът дали районният съд може да постанови разпределянето на сумата, получена при продажбата на делбения имот на публична П., да стане по посочения в диспозитива на обжалваното решение по втората фаза на делбата начин, а не въз основа на квотите, при 3 които делбата на имота е допусната за всеки един от съдебителите.

Във втората фаза на делбата районният съд е определил пазарната цена на имота, като е съобразил факта, че върху 1/3 ид.ч. от делбения имот има учредено вещно право на ползване в полза на трето за съсобствеността лице, което не е съделител в настоящото производство. Съобразявайки наличните по делото данни, че с нотариален акт № 173 от 17.02.2022 г., том I, рег. № 2480, дело № 162/2022 г. на нотариус Н.Х., В.Й.Я., която към датата на сделката е била собственик на 1/3 ид.ч. от процесния имот, е учредила в полза на К.С. Й., ЕГН **********, вещно право на ползване, районният съд служебно е изчислил цената на това ограничено вещно право и е намалил пазарната стойност на дела на В. Й., като е постановил цената, получена след публичната П. на имота, да бъде разпределена при следните квоти:

24586,67/52340,10 части за И. Й. П. и 27753,43/52340,10 части за В. Й. Й. при базова пазарна цена 52340.67 лв.

При тези данни следва да се приеме, че жалбата е основателна. Ведно е от решение № 305/24.03.2023 г., поправено с решение № 813/14.07.2023 г., постановено по гр.д. № 2804/2022 г. РС-П. е допусна процесния имот до съдебна делба при квоти 1/3 ид.ч. за И. Й. П. и 2/3 ид.ч. за В. Й. Й., като е отхвърлил иска за делба по отношение на В.Й.Я..

Определянето на пазарната цена на имота във втората фаза на делбата служи като база за оразмеряване в лева/евро на дяловете на всеки един от съделителите и като база за изчисляване на дължимите държавни такси и евентуално уравняване на определените в натура дялове на съделителите, ако те надвишават или са на по-ниска стойност от стойността на определените им с решението по първата фаза на делбата дялове.

Съгласно Решение № 92 от 19.11.2018 г. по гр.д.№ 4212/2017 г. на ВКС, II г.о., когато титуляр на ограниченото вещно право на ползване е съделител, това ограничено вещно право касае неговите вътрешни отношения със собственика-учредител. В такава хипотеза стойността на ограниченото вещно право на ползване не следва да се взема предвид при определяне на пазарната стойност на дяловете между съделителите. Това е така, защото тези вътрешни отношения не засягат правата между съделителите по повод на евентуално уравнение на дяловете. Обратно, когато титуляр на правото на ползване е трето лице, което не е съделител (какъвто е настоящият случай), стойността на това право трябва да се отчете, тъй като то обективно намалява стойността на имота за всички съделители. Именно поради това районният съд правилно е намалил пазарната стойност на делбения имот със стойността на вещното право на ползване за 1/3 ид.ч., върху която това право е учредено.

Предвъззивния съд не е оспорена като неправилно изчислена приетата от районния съд пазарна стойност на имота, поради което като е я е приел за база на изчисляване на дължимите държавни такси и разноски, районният съд не е допуснал нарушение. Доколкото обаче определянето на държавната такса е законна последица от разрешаването на спора по същество, обжалването на 4 решението в тази част не е същинско обжалване на решението, защото е извън предметния спор, очертан с исковата молба и отговора на исковата молба и по въпроса за държавните такси въззивният съд дължи произнасяне само когато трябва да ги присъди наново с оглед промяна в крайния резултат по същинския правен спор.

Неправилно обаче районният съд е посочил в диспозитива на обжалваното решение, че получената при публичната П. пазарна цена трябва да се разпредели при квоти 24586,67/52340,10 части за И. Й. П. и 27753,43/52340,10 части за В. Й. Й. при базова пазарна цена 52340.67 лв. Това е така, защото при провеждане на публичната П. съдебният изпълнител не е задължен да продаде имота на цената, определена във втората фаза на делбеното производство от вещо лице – оценител. Продажната цена, на която имотът ще бъде продаден в тази процедура, зависи от множество фактори: на каква начална цена ще бъде обявен имотът за продажба от съдебния изпълнител; дали се касае за първа или втора публична П.; дали са се явили купувачи и колко са те на брой; дали се е стигнало до явно наддаване и т.н., като всички тези фактори биха се отразили на крайната цена, на която имотът ще бъде продаден. Но какъвто и да е размерът на крайната продажна цена, тя трябва да бъде разпределена между съсобствениците при квотите им в съсобствеността, при които делбата е допусната, а в конкретния случай те са 1/3 ид.ч. за И. Й. П. и 2/3 ид.ч. за В. Й. Й.. По тези съображения въззивният съд намира обжалваното решение за неправилно в тази своя част, което налага неговата отмяна и постановяването на ново, с което да се укаже на страните, че продажната цена на имота в публичната П. следва да бъде разпределена между съделителите, както следва: 1/3 ид.ч. за И. Й. П. и 2/3 ид.ч. за В. Й. Й..