Решение № 260101 от 09.05.2022, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ№ 260101

Град Пловдив, 09.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пловдивският окръжен съд, въззивно гражданско отделение, в публичното заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

Председател:

Светлана ИЗЕВА

Членове:

Радостина СТЕФАНОВА

Светлана

СТАНЕВА

При участието на секретаря Петя ЦОНКОВА, като разгледа докладваното от съдия Станева въззивно гражданско дело №1801 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ към МВР, депозирана чрез старши юрисконсулт С.С., против решение №2115/25.06.2020 г., постановено по гр. дело №21214/2019 г. по описа на РС - Пловдив, ХV гр. състав, с което е осъдена Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ на МВР – гр. София да заплати на Т.П.К., ЕГН **********, следните суми: сумата от 1695.58 лева, представляваща дължимо възнаграждение за положен извънреден труд от 239 часа, получен в резултат на преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1.143, за периода 23.12.2016 г. - 23.12.2019 г., както и сумата от 218.21 лева мораторна лихва за периода 01.01.2017 г. – 23.12.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба – 23.12.2019 г. до окончателното изплащане на дължимата сума, както и разноски за адв. възнаграждение в размер на 400 лева. Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ на МВР – гр. София е осъдена да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на Пловдивския районен съд сумата от 117.82 лева, представляваща държавна такса върху уважените искове, и сумата от 100 лева разноски за съдебно-счетоводна експертиза от бюджета на съда.

Във въззивната жалба се навеждат доводи за неправилност и незаконосъобразност на съдебния акт. Иска се отмяна на решението и постановяване на ново, с което исковете да се отхвърлят.

Неправилно е прието, че е приложима Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, тъй като в случая са приложими действащите в ЗМВР нормативни актове, посочени в жалбата, а именно Наредба 8121з-776 от 29.07.2016 г. за реда, организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР. Излагат се подробни съображения в цитираната насока. Претендират се разноски за двете инстанции.

В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба.

В съдебно заседание пред въззивния съд жалбоподателят поддържа жалбата по изложените съображения.

От въззиваемата страна е постъпило писмено становище, като се излагат подробни съображения, че въззивната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение, а решението на първоинстанционния съд – да се потвърди.

Пловдивският окръжен съд, въззивно гражданско отделение, V граждански състав, като прецени събраните по делото доказателства, намира следното:

Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу съдебен акт, подлежащ на въззивно обжалване, поради което се явява процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

При служебната проверка на основание чл.269 от ГПК се констатира, че решението е валидно - постановено е в рамките на правораздавателната компетентност на съдилищата по граждански дела.

Въззивната проверка за правилност се извършва на решението само в обжалваната част и само на поддържаните основания. Настоящият състав при служебната си проверка не констатира нарушения на императивни материално-правни норми, които е длъжен да коригира, и без да има изрично направено оплакване в тази насока съгласно задължителните указания, дадени с ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д.

№1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Решението е и правилно, като на основание чл.272 от ГПК въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционното решение.

Настоящата инстанция, като съобрази доводите на страните, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 вр. чл. 12 от ГПК, и предвид релевираните в жалбата въззивни основания, прие за установено следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно съединени искове с правно основание чл. 178, ал.

1, т. 3, вр. с чл. 187 от ЗМВР.

Ищецът Т.П.К.,

ЕГН **********, е предявил срещу Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ на МВР – гр. София, иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1662 лева, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд от 257 часа за периода 23.12.2016 г. - 23.12.2019 г., получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд, законна лихва и разноски. Твърди, че е работил през процесния период в РД «ПБЗН» при ГД «Пожарна безопасност и защита на населението» -

МВР София, като полагал 24 часови дежурства, отчитани сумирано на тримесечие. За процесния период положил общо 1800 часа нощен труд, който, преизчислен с коефициент 1.143, възлизал на 2057 часа, като разликата от 257 часа не бил заплатен от работодателя.

В срок е постъпил писмен отговор от ответника, чрез старши юрисконсулт С., с който исковете се оспорват като неоснователни. Сочат, че приложим е само и единствено ЗМВР, а на основание член 187, ал. 9 от ЗМВР редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. С Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г., в сила от 02.08.2016 г. и Наредба № 8121з-908 от 02.08.2018 г. е бил регламентиран редът, касаещ спорния въпрос, но в тях липсват правила за норма за превръщането на нощните часове положен труд в дневен с коефициент 1.143, като за служителите на МВР е неприложим реда, предвиден в НСОРЗ. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

С обжалваното решение, след като е приел, че не се спори между страните относно обстоятелствата, че ищецът е служител в МВР – ГД „ПБЗН“, че е полагал труд на 24 часови дежурства, и че отчитането на работното време е установено при сумирано изчисляване на работното време

- тримесечно, съдът е счел, че спорът е правен – необходимо е да се даде отговор на въпроса следва ли положените от служителите на МВР часове нощен труд да се преобразуват в часове дневен труд с коефициент 1.143. За да даде положителен отговор, е изложил подробни, обосновани и законосъобразни разсъждения, които напълно се споделят от настоящата инстанция, като не следва да се преповтарят.

По отношение доводите във въззивната жалба, следва да се отбележи следното:

Член 187, ал.

1 от ЗМВР претърпя законодателно изменение, като считано от 12.07.2020 г. е предвидено, че нормалната продължителност на работното време през нощта е 8 часа за всеки 24-часов период, като общата Наредба за структурата и организацията на работната заплата следва да се прилага субсидиарно до 11.07.2020 г., т.е. за целия исков период.

Съгласно чл.

176 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Към основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение за извънреден труд (чл.178, ал. 1, т. 3 ЗМВР). Според разпоредбата на чл.187 от ЗМВР, действала през процесния период, нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица (чл.187, ал.1 ЗМВР – ред. ДВ бр.81/2016 г.). Работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период (чл. 187, ал. 3, изр. 1 ЗМВР - същата ред.). При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22, 00 и 6, 00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период (чл. 187, ал. 3, изр. 4 ЗМВР – посочената редакция). Работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период – за служителите, работещи на смени, чрез заплащане с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение (чл. 187, ал. 5, т. 2 вр. ал. 6 ЗМВР).

Разпоредбата на чл. 188, ал. 2 ЗМВР предвижда, че държавните служители, които полагат труд за времето между 22:00 и 6:00 ч., се ползват със специалната закрила по Кодекса на труда.

Редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи (чл. 187, ал. 9 ЗМВР – редакцията в сила към исковия период). През процесния период е действала Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., отменена с §4 от Заключителните разпоредби на Наредба № 8121з-36 от 07.01.2020 г., обн., ДВ, бр.

3 от 10.01.2020 г., в сила от 10.01.2020 г., и Решение № 16766 на ВАС на РБ - ДВ, бр. 4 от 14.01.2020 г. Съгласно чл. 195, ал. 1 АПК подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на влизане в сила на съдебното решение, поради което отмяната поражда своите правни последици занапред и не засяга отношенията, възникнали по време на действието на Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г.

Съгласно разпоредбата на чл.3, ал.3 от Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., за държавните служители в МВР е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В посочената наредба липсва изрично правило, аналогично на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. (отм.), съгласно който при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22,00 и 6,00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143, като полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период. Според чл. 31 от Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., отработеното време между 22,00 и 06,00 ч. се отчита с протокол, като са посочени лицата, които го изготвят, сроковете за това и начинът на отчитане на броя отработени часове, т. е. липсва специално правило, което да определи методология за преобразуване на отработените нощни часове в дневни при сумирано изчисляване на работното време по отношение на държавните служители в МВР.

Основното възражение на жалбоподателя - ответник е, че по отношение на служителите на МВР следва да се прилагат наредбите, издадени от Министъра на вътрешните работи, на основание законовата делегация на чл. 187, ал. 9 от ЗМВР, които уреждат реда за организация и разпределяне на работното време, за неговото отчитане и компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурствата, времето за отдих и почивки, а не Наредба за структурата и организацията на работната заплата, тъй като се касае за специална уредба. Същото според настоящия състав е неоснователно.

Съгласно принципните разяснения, дадени в т.23 на Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по тълк.д. №6/2012 г. на ВКС, ОСГТК, в МВР има служители, назначени по трудови договори и такива по служебно правоотношение, като тези от втората група са държавни служители по смисъла на ЗДСл и общият закон намира субсидиарно приложение при липса на изрична разпоредба в ЗМВР по отношение на тях. Обратното би поставило в неравностойно положение държавните служители в МВР по отношение на другите държавни служители, а също и спрямо работниците и служителите, работещи по трудови правоотношения. Действително, в действащия ЗМВР няма законова делегация, препращаща към общия Закон за държавния служител (подобно на §1а - нов – ДВ, бр. 69/2008 г., отм. ДВ, бр. 88/2010 г. от ДР на отменения ЗМВР), но, доколкото няма изрично уредено нещо друго, ЗДСл намира субсидиарно приложение. Съобразно разпоредбата на чл.67, ал.3 от ЗДСл, минималните и максималните размери на основните заплати по нива и степени за държавните служители, размерите на допълнителните възнаграждения по ал.7, т. 1 – 5, както и редът за получаването им се определят с наредба на Министерския съвет и не могат да бъдат по-ниски от определените в трудовото законодателство. В цитираните наредби на министъра на вътрешните работи безспорно липсва правило, съобразно което отработените часове нощен труд да се превръщат в дневни, при сумарно изчисляване на работното време. Тъй като размерите на допълнителните възнаграждения не могат да бъдат по-ниски от определените в трудовото законодателство, и при липса на изрична уредба в наредбите, издадени от Министъра на вътрешните работи, следва да намери приложение Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.