Протокол № 844 от 06.06.2022, Районен съд - Пазарджик

ПРОТОКОЛ

№ 844 гр. Пазарджик, 03.06.2022 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Христо Георгиев при участието на секретаря МАРИЯ Й. ЧАМОВА

Сложи за разглеждане докладваното от Христо Георгиев Гражданско дело № 20215220104524 по описа за 2021 година.

На именното повикване в 13:48 часа се явиха:

Ищцовото дружество Застрахователно дружество „Евроинс“ АД, редовно призовано не изпраща процесуален представител.

Ответницата ЦВ. АТ. К., редовно призована не се явява. За нея се явява адв. Н. редовно упълномощена да я представлява, с приложено по делото пълномощно.

АДВ. Н.: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ счита, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:

На основание чл. 143, ал. 1 от ГПК пристъпва към изясняване на делото от фактическа страна на спора.

АДВ Н.: Поддържам отговора, както и доказателствата приложени към него. Единствено оттеглям направеното доказателственото искане за допускане до разпит на свидетел, тъй като няма пряк очевидец на настъпилото ПТП. Другите твърдения, които сме изложили в отговора на исковата молба се подкрепят от писмени доказателства, т. е. няма нужда от разпит на свидетел.

СЪДЪТ докладва на страните постъпилата молба от ищцовото 1 дружество „ЗД Евроинс“ АД, чрез юрк. А., с която моли с оглед оспорванията на ответника в отговора на исковата молба, касаещи механизма на ПТП и размера на претърпените неимуществени вреди и с оглед тяхното установяване, да бъде допуснат до разпит един свидетел при режим на призоваване - А. Т. В., ЕГН **********, с адрес: с. М., ул. „****. Моли се съдът, на основание Наредба № 14/18.11.2009 г., служебно да изискате информация за постоянния и настоящия адрес на свидетеля. Във връзка с представения от ответната страна отказ от наследство, се прави възражение за недействителност на същия и за предшестващо отказа приемане на наследството, като твърди, че за периода от датата на смъртта на И. Г. М.

(**** г.) до вписването на отказа не е бил налице отказ от наследство, а с нейни конклудентни действия ответникът е приел наследството в този период. С оглед установяване на горните обстоятелства се моли на основание чл. 186 от ГПК да се изиска от Българска народна банка информация от регистъра на банковите сметки и сейфовете налице ли са банкови сметки с титуляр И. Г. М., ЕГН **********. След предоставяне на горепосочената информация, се моли съдът да предостави възможност банката/банките, в които лицето е имало сметки, на основание чл. 192 от ГПК, след като предоставят нарочна молба, да бъдат задължени да представят информация и документи (разписка, платежно нареждане или други документи) дали са били превеждани суми на ЦВ. АТ. К. от посочените сметки след смъртта на титуляра им на **** г. до датата на предоставяне на справката, включително дали лицето е заявявало пред банките изтегляне на суми в качеството му на наследник. Счита, че в случай, че подобни суми са били усвоявани от ответника, то това би представлявало конклудентно приемане на наследството, което е неотменимо и в тази връзка представения отказ от наследство не е породил правни последици. Моли се съдът, на основание чл.

186 от ГПК да изиска справка от дирекция „Местни данъци и такси“ към Община Септември за декларирани недвижим превозни средства от ЦВ. АТ.

К., ЕГН **********, като им бъдат издадени съдебни удостоверения за снабдяване с посочената информация.

СЪДЪТ докладва постъпилото становище от пълномощника на ответницата – адв. Н., с вх. № 9309/05.05.2022 г., с което изразява становище във връзка с постъпилото по делото възражение от ищеца за недействителност на отказа от наследството направен от Ц.К.. Твърди, че 2 ответницата К. не е извършвала каквито и да било действия, с които да е приела наследството оставено й от нейната майка И. Г. М.. Отказът от наследство е формална процедура, която се осъществява по реда на чл. 49 от ЗН. В настоящия случай са налице всички законови предпоставки за извършване на отказ от наследство, проверка за което е направена от Районния съд при неговото вписване в особените книги на съда. Ето защо, направеното възражение за недействителност се явява неоснователно.

Въпреки това, и в случай, че съдът приеме за разглеждане възражението, не възразяваме да бъде издадено удостоверение на ищеца, по силата на което да се снабди от Българска народна банка с информация от регистъра на банковите сметки и сейфове с титуляр И. Г. М.. Във връзка с направеното упълномощаване, се моли всички съобщения и призовки да бъдат връчвани на следния съдебен адрес: гр. Пловдив, ул. „**********.

АДВ Н.: Запозната съм молбата, не възразявам да се изиска справка от БНБ, както и да се допусне до разпит свидетелят.

НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 145, АЛ. 3 ОТ ГПК, СЪДЪТ ПРИКАНВА

СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА.

Спогодба между страните няма как да бъде постигната, тъй като една от страните не се явява и не изпраща свои представител.

НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 146 ОТ ГПК СЪДЪТ ПРИСТЪПВА КЪМ

ДОКЛАДВАНЕ НА ДЕЛОТО:

Предявен е иск с правно основание чл. 415, във вр. с чл. 422 от ГПК.

Подадена е искова молба от ищцовото дружество, с която твърдят, че на 03.08.2018 г. И. Г. М., ЕГН:********** при управление на лек автомобил "Р." с ДК № РА **** АС, е нарушила правилата за движение по пътищата, като по непредпазливост блъска велосипедист А. Т. В. и е причинила средна телесна повреда на същия. Процесното ПТП е констатирано с Констативен протокол за ПТП с пострадали лица.

Твърди се, че като застраховател на гражданската отговорност на виновния водач по застрахователна полица №BG/07/118000199421 е предявен по съдебен ред искова претенция срещу представляваното от мен дружество и е образувано търговско дело №3 /20г. по описа на Окръжен съд Пазарджик, както и дело № 265/2020г На апелативен съд Пловдив „ЗД ЕВРОИНС“ АД беше осъдено да заплати на увреденото лице - 35 000 лева представляващи 3 неимуществени вреди и 1780.51 лева имуществени вреди. Сумата е платена на частен съдебен изпълнител след образуване на изпълнително производство за изплащане на обезщетението. Останалата сума в размер на 14734.53 лева представляващи разноски и такси на ЧСИ са изплатени на 30.12.2020г. и 12.05.2021 г. На основание чл. 500, ал. 1, т. 3, от Кодекса за застраховането , застрахователя има право да получи от застрахования платеното от застрахователя обезщетение, когато застрахования след настъпване на пътнотранспортно произшествие е напуснал същото. С оглед на това, че причинителя на процесното ПТП И. Г. М. е починала, за нас се породи правен интерес да заведем дело срещу наследниците на г- жа М.. Тъй като са двама наследници настоящото производство е срещу единия - Ц.К. и поради това и сумата е 10 000 лева е частичен от 26 437.52 лева.

Оформен е петитум, с който се иска от съда, на основание чл. 500, ал. 1, т. 3, от Кодекса за застраховането да постанови решение, с което да приемете за установено, че ЦВ. АТ. К., дължи на „ЗД Евроинс“АД сума в размер на 10 000 лева (частичен от 26437.52 лева), представляваща изплатеното обезщетение на правоимащите, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане. Претендират се направените разноски в настоящото производство, включително юрисконсултско възнаграждение.

Към исковата молба са приложени писмени доказателства. Направени са доказателствени искания.

В срока по чл. 131 от ГПК по делото е постъпил писмен отговор на исковата молба от страна на ответницата, с който счита исковата молба за неоснователна. Твърди се, че доколкото ищецът позовава претенцията си на чл.500 от Кодекса на застраховането, считаме че не са налице посочените в него предпоставки, а именно липсва вина на водача на МПС, както и не е доказано напускането му на мястото на ПТП при наличие на задължение да изчака органите на пътна полиция. Оспорва се иска и по размер.

Твърди се, че както е посочено в приложения към исковата молба констативен протокол от ПТП с пострадали лица peг. № 106р10267/06.08.2018г. по описа на ОД на МВР Пазарджик, по случая за станало на 03.08.2020г. ПТП е образувано досъдебно производство /ДП № 884/2018г. по описа на РУП Пазарджик/. Същото е приключило с издаване на 4

Постановление за прекратяване на досъдебното производство от 11.12.2018г. на Районна прокуратура Пазарджик. Заключението на наблюдаващия прокурор е за прекратяване на основание чл.24 ал.1 т.1 от НПК, а именно че деянието не е извършено или не представлява престъпление. Вината на водача на МПС не е установена в хода на образуваното досъдебно производство със съответния акт на разследващите органи. Напротив - сочи се в постановлението за прекратяване на производството, че „М. дори не разбрала какво се е случило“. Това била причината тя да продължи по пътя си. Не е напуснала виновно .местопроизшествието. Налице е случайно деяние по чл.15 от НК/стр. 5 от постановлението/, тъй като „М. не е могла, нито е била длъжна да предвиди настъпването на общественоопасните последици, а от друга страна каквото и да е била направила, не е могла да предотврати настъпването им“. Случайно извършените деяния са ненаказуеми, а действията на М. са правомерни се сочи още в постановлението от прокурор при РП Пазарджик.

Твърди се, че констативният протокол от органите на КАТ е официален свидетелстващ документ и като такъв на основание чл.179 ал.1 от ГПК има обвързваща доказателствена сила единствено за фактите, осъществени от или в присъствието на длъжностно лице. В случая ПТП не е реализирано в присъствието на длъжностно лице и протоколът не се ползва с обвързваща доказателствена сила за механизма на ПТП. Констатацията, че водачът е напуснал ПТП, както и останалите обстоятелства за настъпилото ПТП, не е възприета пряко от органите на пътна полиция, а е по данни на присъствалите лица. От постановлението, с което е приключило ДП се установява, че преки очевидци на ПТП няма, а трима свидетели са чули впоследствие шума при падане на велосипеда. Механизмът на ПТП е установен в хода на ДП с автотехническа експертиза.

Сочи се, че съгласно нормата на чл.300 ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, а съгласно чл.383, ал.1 НПК одобреното от съда споразумение има последиците на влязла в сила присъда. Присъдата се ползва със силата на присъдено нещо, като задължителната й сила се отнася до всички елементи на престъпния състав. В случая в наказателното производство не е установена вина за извършване на ПТП, а същото е прекратено поради липса на престъпно 5 деяние, с оглед на което и фактическият състав по чл.500, ал.1, т.З от КЗ не е изпълнен, а поведението на ответника не може да бъде квалифицирано като напускане на местопроизшествието по смисъла на чл.500, ал.1, т.З от КЗ и чл.123, ал.1, т.2, б. „б“ ЗДвП. Бягството от местопроизшествието е категорично установено, ако е налице влязла в сила присъда или друг акт с последиците на влязла в сила присъда по това деяние. В този смисъл Решение № 152 от 05.11.2014 г. по к. т. д. № 2080/2013 г. на Върховен касационен съд.

Твърди се, че по отношение на влязлото в сила съдебно решение, въз основа, на което в полза на пострадалия е изплатено обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди по т.д. № 3/2020г. на ПОС, доколкото ответницата в настоящето производство, нито нейната наследодателка в качеството на водач на МПС не е била страна по делото, съответно не е обвързана от силата на мотивите съгл. чл.223 от ГПК.

В условие на евентуалност, ако съдът счете, че ответникът следва да се счита обвързан от мотивите на постановеното решение по т.д. № 3/2020 г. на ПОС, оспорваме доказателствата, приети по т.д. 3/2020 г. ПОС, в частност заключението на вещото лице по съдебната автотехническа експертиза, че ПТП е било предотвратимо при екстремно спиране на МПС, без да е отчетен факта било ли е възможно спиране, без да се създаде опасност за другите участници в движението и/или за самия водач на МПС, както и предвид данните за настъпване на сблъсъка на велосипеда в задната част на автомобила, спирането би ли довело до по-леки наранявания на велосипедиста или обратно. Твърдим, че застрахователят като ответник зле е водил делото, като е допуснал този факт да остане неизяснен. Едновременно с това изводите на СМЕ и показанията на свидетелите досежно страданията на пострадалия са силно преувеличени, с оглед на което определеното по справедливост обезщетение за неимуществени вреди в размер на 35 000 лева е неоснователно завишено от съда.

Разпечатката съдържа 38 от 73 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c6b14f12-1186-4fc7-8b58-c36bb70b707a