Решение № 137 от 01.04.2025, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 137 гр. Перник, 01.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА при участието на секретаря Божура Г. Антонова като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА Административно наказателно дело № 20241720201795 по описа за 2024 година за да се произнесе,взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.58д и следващите от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Обжалвано е НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 24-1158002164 от 02.08.2024 г., издадено от А. К. Р., на длъжност НАЧАЛНИК ГРУПА в ОДМВР ПЕРНИК, С-Р ПЪТНА ПОЛИЦИЯ ПЕРНИК, упълномощен с 8121з-1632/ 02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи, с което на Д. П.

С., с ЕГН**********, адрес ******* , като жалбата е подадена чрез адвокат И. Б. от САК, със съдебен адрес:*******, с което на жалбоподателката за следните нарушения са били наложени следните наказания, както следва: за нарушение на чл. 150 от ЗДвП; й е било наложено; наказание, както следва: по чл. 177, ал.1, т.2 от ЗДвП - глоба в размер на 200лв., за нарушение на чл.20 ал.

1 от ЗДвП и на основание чл. 185 от ЗДвП наказание - глоба в размер на 20лв. и за нарушение на чл.140 ал. 1 от ЗДвП; и на основание чл.175, ал.3,пр.1 от ЗДвП - глоба в размер на 200лв., лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца.

В жалбата си, депозирана против посоченото по-горе наказателно постановление се, сочи че издаденото въз основа на АУАН

№785266/19.08.2023г. обжалвано НП е съставено извън в сроковете предвидени в ЗАНН. Разпоредбата на чл.34 от ЗАНН се сочи, че установява сроковете, в които може да се състави акт за установяване на административно нарушение, тяхното начало се определя спрямо откриването на нарушителя и извършването на нарушението, в нея са определени и сроковете за издаване на наказателното постановление. Общият срок относно съставянето на акта е тримесечен спрямо откриване на нарушението и едногодишен срок от 1 извършването му, а за постановлението - шестмесечен от съставяне на акта.

Тези срокове са преклузивни, т.е. процесуалноправни и изтичането им е абсолютна пречка да се образува административно наказателно производство, респ. абсолютно основание вече образуваното да се прекрати. С изтичането им се погасява правото на субектите, оправомощени от закона да осъществяват наказателното преследване - актосъставителят да състави акта, а административно- наказващият орган-да издаде наказателното постановление. Съгласно чл.34,ал.3 от ЗАНН образуваното административно наказателно производство се прекратява, ако не е издадено наказателно постановление в шестмесечен срок от съставянето на акта. От приложения по дело АУАН било видно, че същият е съставен на 19.08.2023г., а наказателното постановление е издадено на 02.08.2024г. - т.е. след изтичане на срока по чл.34, ал.3 от ЗАНН. Разпоредбата на чл.34, ал.3 от ЗАНН,се сочи, че е императивна и спазването на установените в закона срокове е задължително.

Бездействието на административно наказващия орган повече от шест месеца е пречка за издаване на НП и изключва отговорността на нарушителя. С изтичането на давността се погасява възможността за реализиране на административно наказателната отговорност. Издаването на наказателно постановление след изтичане на предвидените в чл.34 от ЗАНН срокове е съществено нарушение на процесуалните правила.

Посоченото е било,че НП е издадено на основание Постановление за прекратяване на наказателно производство от 29.07.2024г. не отговаряло на доказателствата. Хипотезата на чл.36,ал.2 от ЗАНН има смисъл при положение, че е образувана административно наказателна преписка без приложен акт, когато производството е прекратено от съда и е препратено на административно наказващия орган. В случая е съставен АУАН и от съставянето му започват да текат сроковете предвидени в ЗАНН за съставяне на НП. Изтичането на така посочените срокове по ЗАНН има за последици невъзможност за административно наказващия орган да наложи санкция, т.е. неиздаване на НП. При положение че такова бъде издадено извън срока по чл.34,ал.3 от ЗАНН то същото се явява постановено при нарушение на процесуалните правила и следва да бъде отменено. Не може да се приеме посоченото от административно наказващия орган, че НП е издадено на основание постановяване на Постановлението на РП-Перник за прекратяване на наказателно производство. Преписката безспорно е образувана въз основа на посочения АУАН, което води до извод, че издаденото след 6-месечния срок постановление е незаконосъобразно и подлежи на отмяна.На следващо място, в обжалваното НП е посочено, че Д. П. С. като родител на нарушителят М. В.

С., ЕГН**********, допуска извършването на административно нарушение, а именно,че същият на 13.07.2023г. в с.Рударци по път 111-1003 с посока на движение към село Кладница, управлява нерегистрирано четириколесно ПС *******,****, с номер на рама *******, като на ул."Черни връх" пред дом **** губи контрол над управляваното МПС и се блъска в предпазна ограда.

Водача М. С. не притежава свидетелство за управление на МПС/неправоспособен/. Сочи се, че АУАН е съставен във вр. с чл.26,ал.3 от ЗАНН,но не е конкретизирано на коя от трите хипотези се основава издаването на АУАН. Веднага след това се твърди, че НП е издадено на основание Постановление за прекратяване на наказателно производство от 29.07.2024г. по пр.пр.№3258/2023г. по описа на РП- Перник като в конкретния случай в НП не е посочено, че нарушенията се вменяват на жалбоподателката на основание чл.26,ал.3 от ЗАНН,а е посочен чл.53 от ЗАНН.В производството 2 се твърди и да е установено, че непълнолетния М. В. С. е управлявал нерегистрирано четириколесно ПС *******,****, с номер на рама *******, без да притежава СУМПС, но не е посочено по какъв начин жалбоподателката - неговата майка Д. П. С. е допуснала да бъде извършено това нарушение.

Жалбоподателката се сочи, че не е знаела или допускала по какъвто и да е начин, че непълнолетния й син М. С. управлява или има каквото й да е намерение да управлява посоченото нерегистрирано четириколесно ПС.Тя е разбрала за горното, едва когато с нея и съпругът й- бащата на непълнолетното лице се свързали по телефона полицейски служители, които ги уведомили за инцидент със сина им и за състоянието му, докато те те се намирали извън населеното място където се е случил инцидента. Отделно се твърди, че съгласно разпоредбата на чл.26,ал.3 от ЗАНН за административни нарушения,извършени от малолетни, непълнолетни на възраст от 14 до 16 години и поставени под пълно запрещение отговарят съответно родителите,попечителите или настойниците, които съзнателно са допуснали извършването им. В случая, както в АУАН, така и в обжалваното НП е описано, че жалбоподателката е допуснала извършването на описаното нарушение, за което е санкционирана. В тази връзка следва да бъде посочено, че Постановление № 10 на пленума на ВС от 28.09.1973г. разглежда въпроса за тълкуването и прилагането на разпоредбата на чл.26,ал.3 от ЗАНН и се произнася в насока, че при решаване на въпроса за субективната страна на деянията при отговорността на родителите, попечителите и настойниците за извършени от малолетните, непълнолетните на възраст до 16 години и поставените под пълно запрещение административни нарушения, разпоредбата следва да се тълкува в насока, че понятието "съзнателно" допускане на извършване на административно нарушение от тях има предвид умишлената форма на вина у родителите, попечителите и настойниците, която включва както прекия, така и евентуалния умисъл, но не и непредпазливостта.

Твърди се, че безспорно обстоятелството, че жалбоподателката не е била заедно със сина си по време на извършване на нарушението, не е предоставяла управлението на ППС на непълнолетния си син, а и нещо повече нито тя , нито друг член на семейството й е собственик на визираното ППС, още повече,че дори към настоящия момент същата няма информация чия собственост е то, не може да обоснове извод, че същата умишлено /по смисъла на чл.11,ал.2 НК/ е допуснала непълнолетният й син да управлява ПС *******,**** по времето и на мястото, посочени по-горе. На следващо място, в съставения АУАН е посочено,че е издаден за това, че на 19.08.2023г. в 11:56ч. в община Перник, на път /Даскалово- Дупница/- Рударци-Кладница Селимица, като родител на нарушителя М. В. С., ЕГН**********, допуска извършването на административно нарушение, а именно,че същият на 13.07.2023г. в с.Рударци по път 111-1003 с посока на движение към село Кладница, управлява нерегистрирано четириколесно ПС *******,****, с номер на рама *******, като на ул "Черни връх" пред дом **** губи контрол над управляваното МПС и се блъска в предпазна ограда. Водача М. С. не притежава свидетелство за управление на МПС /неправоспособен/. След това в издаденото НП е посочено, че на 13.07.2024г. в 18:55ч., в община Перник на път Трети клас №1003 като нарушител ****, **** като родител на нарушителя М. В. С., ЕГН**********, допуска извършването на административно нарушение.По начина, по който визираното нарушение е описано не става ясно жалбоподателката кога всъщност е извършила твърдяното нарушение. В случая нарушението, визирано в НП, не е описано с всички съставомерни 3 признаци от обективна страна. От изложеното може да се направи извод, че в случая съществено е нарушено изискването по чл.42,т.4, съотв.чл.57,ал.1,т.5 от ЗАНН в акта и в наказателното постановление да се съдържа пълно и описание на нарушението и на обстоятелствата, при които е извършено. По този начин е ограничено правото на защита на санкционираното лице, доколкото на практика не става ясно за какво точно деяние е ангажирана административно-наказателната й отговорност. Видно от доказателствата по делото се сочи, че не е спазено изискването на разпоредбата на чл.57,ал.1,т.5 ЗАНН. Съгласно тази правна норма в НП следва да бъдат посочени: описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено нарушението, като са изложени допълнителни доводи и относно всяко едно от вменените нарушения. Счита, че наказателното постановление е незаконосъобразно, поради което и обжалва същото и моли съда да го отмени. Претендират се разноските по делото.

В съдебно заседание, жалбоподателката, се явява лично и със своя пълномощник адвокат Б., като в последното по делото съдебно заседание, защитата поддържа възраженията в жалбата, като ги доразвива и във връзка със събраните и по делото допълнителни писмени и гласни доказателства, като счита, че в случая безспорно издаденото наказателно постановление, въз основа на АУАН от дата 19.08.2023 г., е извън срока по чл.34, ал.3 от ЗАНН, доколкото наказателното постановление е издадено на дата 02.08.2024 г., като административнонакзващият орган е обосновал това свое бездействие с представеното по делото Постановление за прекратяване на наказателно производство от дата

29.07.2024 г., като твърдението на административнонаказващият орган е, че наказателното постановление е издадено въз основа на това постановление за прекратяване. Но горното обективно не отговаря на събраните по делото доказателства. Считам, че начална дата, началото на срока по чл. 34, ал.3 от ЗАНН е именно датата 19.08.2023г., тъй като самото административнонаказателно производство е започнало точно със съставянето на въпросния АУАН и е останало висящо до момента на издаване на наказателното постановление, поради наличието на две образувани досъдебни производства по повод на процесния случай.

Висящото административнонаказателно производство е следвало да бъде спряно или прекратено с нарочен акт на административнонаказващият орган.

Но в случая не изпълнявайки никоя от тези две възможности по отношение на провеждащите се административнонаказателни производства счита, че административнонаказващият орган е бездействал и е изтекъл срока, предвиден в ЗАНН за издаване на обжалваното наказателно постановление.На следващо място, в обжалваното постановление е посочено, че жалбоподателката Д. С., като родител на нарушителя М. В. С., е допуснала извършването на административно нарушение. В същото време в наказателното постановление не е посочено, че нарушенията се вменяват на жалбоподателката на основание чл. 26, ал.3 от ЗАНН, а е посочено, че се издават въз основа на чл. 53 от ЗАНН. В същото време по делото безспорно се установило, че жалбоподателката не е знаела или допускала по какъвто и да е начин, че непълнолетният й син управлява или има каквото и да е намерение да управлява нерегистрираното четириколесно пътно превозно средство.