Определение № 76 от 03.02.2026, Окръжен съд - Пазарджик

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 76 гр. Пазарджик, 03.02.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в закрито заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Илиана Г. Димитрова Васева като разгледа докладваното от Илиана Г. Димитрова Васева Гражданско дело № 20245200100896 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 248 от ГПК – за изменени в частта за разноските на постановеното по делото решение №5/08.01.2026 г.

Искането по чл. 248 ГПК е направено от адвокат С. Й. М. – пълномощник на ищеца и касае присъждането на адвокатско възнаграждение в негова полза на осн. чл. 38,ал.,т.2 от ЗА.

Препис от молбата е връчен на ответника по делото, който е подал отговор в законния срок, съдържащ възражения срещу искането за изменение на решението в частта за разноските. На първо място се оспорва претендирания размер на възнаграждението по двата иска, с аргумент, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност, като прокуратурата се позовава на Решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело № С-438/2022 г. и иска да бъде определен размер под минималните, предвидени н Наредба № 1/2004 г. на Висшия адвокатски съвет. Освен това се твърди, че „поради недоказаност и неоснователност на иска“, претендираните разноски не следва да се дължат.

Съдът намира, че е налице основание за изменение на решението в частта за разноските и присъждане на възнаграждение на пълномощника на ищеца на осн. чл.38,ал.1т.2 ЗА, като се съобрази уважения размери на всеки от разгледаните два иска, но и – фактическата и правна сложност на делото и извършените в съответствие с тази сложност адвокатски услуги.

При решаване на въпроса за разноските, съдът е пропуснал да констатира, че на л.191 от делото е приложен Договор за правна защита и съдействие между ищеца по делото и адвокат С. М., с уговорка за безплатно предоставяне на адвокатската услуга от процесуалния представител на тази страна, легитимиращ се с пълномощно по делото. За това и е отхвърлил като неоснователно искането за осъждане на ответника да му заплати съответно възнаграждение на осн. чл. 38 ЗА, за което е било направено своевременно искане. Съобразявайки наличието на договор за безплатна адвокатска защита 1 по делото съдът намира, че следва да измени решението си в тази част, като присъди адвокатско възнаграждение по отделно за частично уважения главен иск за акцесорния, който е уважен изцяло, но в по-малък размер от сочения в молбата по чл.248 ГПК по следните съображения.

Основателно е възражението на ответника, че тези размери, макар и коректно изчислени в съответствие с чл.7 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, не съответстват на фактическата и правна сложност на делото. За това и би било несправедливо ответникът да бъде осъден да ги заплати. Производствата по искове по чл. 2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ в общия случай имат един и същ, ясно установен от закона и съдебната практика предмет на доказване, който по настоящото дело не е бил разширен от специфични, касаещи конкретния случай твърдения на ищеца и възражения на ответната страна. За това и процесът като цяло не придоби особено висока фактическа и правна сложност, в сравнение например с някои производства по облигационни или вещни искове със същия материален интерес или с искове по чл. 45 от ЗЗД /без виновното противоправно поведение да е било установено с влязло в сила присъда/ или - спорове за присъждане на застрахователни обезщетения.

Ето защо съдът преценява, че на адвоката на ищеца се дължи адвокатско възнаграждение в по - нисък размер от поисканите 1 100 евро по единия и 230 евро по другия иск, макар те да са приблизително равни на минималните размери, предвидени в Наредба № 1/09.07.2004 г.

Това становище е съобразено с разрешението за необвързващия за съда характер на нормите на наредбата относно минималните размери на там визираните адвокатски възнаграждения и предвид релевантните критерии за преценка, съгласно решението на СЕС от 25.01.2024 г. по дело C-438/22 - с оглед вида и количеството на извършената адвокатска услуга, фактическата и правна сложност на делото, а също и на обстоятелството, че адвокатският труд е висококвалифициран и следва да бъде справедливо овъзмезден. /т.е. намалението не следва да бъде драстично/. Съдът се съобразява и с практиката на ВКС, напр. Определение № 51 от 9.01.2025 г. на ВКС по гр. д.

№ 1223/2024 г. и други актове в този смисъл, постановени след споменатото решение на СЕС, постановено в производство по преюдициално запитване.

Така при определени в наредбата на ВАС минимални размери от 1 104,52 евро за уважения частично иск за неимуществени вреди и 230, 08 евро за този имуществени /които следва да послужат за ориентир/, съдът счита, че ответникът следва да заплати на пълномощника на ищеца, съответно 850 евро и 150 евро.

По изложените съображения Пазарджишкият окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

Изменя решение №5/08.01.2026 по гр. д. № 896/2024 г. на Пазарджишкия окръжен съд, като на основание чл. 248, ал.1 от ГПК:

ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на адвокат С. Й.

М . , пълномощник на ищеца по делото, на осн. чл.38,ал.2 от ЗАдв, адвокатско 2 възнаграждение в размер на: 850 евро по уважения частично иск за обезщетение за неимуществени вреди и 150 евро , по изцяло уважения иск за имуществени вреди, което искане е било изцяло отхвърлено с решението, което се изменя.

Определението подлежи на обжалване в 2-седмичен срок от получаване на препис от страните пред Пловдивския апелативен съд.

Съдия при Окръжен съд – Пазарджик: _______________________ 3