Решение № 248 от 10.07.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 248 гр. София, 10.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Веселина Вълева

Членове:

Красимира Костова

Нина Ив. Кузманова при участието на секретаря Емилия Б. Найденова в присъствието на прокурора Д. К. А. като разгледа докладваното от Красимира Костова Наказателно дело за възобновяване № 20251000600223 по описа за 2025 година Производството е по реда на глава XXXIII от НПК.

Образувано е по искане на осъдения П. С. С., чрез защитника му А. Б. за възобновяване на ВНОХД № 1375/2024 г. на Софийски градски съд, НО, 7 въззивен състав, приключило с окончателно съдебно решение № 8 от 06.01.2025 г., с което е потвърдена присъда от 12.07.2023 г. по НОХД № 11520/2020 г. на Софийски районен съд, 122 наказателен състав.

В искането се развиват оплаквания за постановяване на решението при наличие на касационните основания по чл.348, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от НПК.

Твърди се, че е налице съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в неправилно формиране на вътрешното убеждение от въззивната съдебна инстанция за виновността на П. С., поради непълен и превратен доказателствен анализ на събрания по делото доказателствен материал и в частност необсъждане на защитните аргументи против изводите на съдебномедициската експертиза на пострадалия Ю. Б., в нарушение на чл.13, чл.14 и чл.107, ал.5 от НПК. Лансира се теза за допуснати логически грешки и игнориране на приети във въззивното производство доказателства, което е довело до незаконосъобразни фактически изводи за вида и характера на телесната повреда. Навежда се довод, че въпреки кредитирането на заключението на посочената експертиза, по делото е останала неизяснена трайността на ограничението на слуха до пълното му възстановяване, която представлява отделен елемент от състава на престъплението. Сочи се, че при 1 постановяване на окончателния съдебен акт, въззивният съд е нарушил чл.339, ал.2 от НПК, с пропуска си да обсъди основното възражение на защитата за липсата на доказателства относно времетраенето на увреждането, което представлявало и абсолютно нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл.348, ал.3, т.2, пр.1 от НПК. Акцентира се, че вещото лице, изготвило експертизата, няма професионални знания в съответната научна област, тъй като не е специалист УНГ и заключението му, че „трайно отслабване на слуха, за период по-голям от 30 дни, като не може да се изключи, въпреки проведеното оперативно лечение, този период да продължи неопределено време“ представлява необосновано предположение, дадено без извършен личен преглед на пострадалия, без доказателства за вторични прегледи и без да е посочило медицинските критерии за обосноваване на подобно становище. В допълнение, се навеждат и други аргументи за останали неизяснени обстоятелства, отнасящи се до вида и характера на телесната повреда. Така не било уточнено практическото отражение на травмата върху слуха, защото от „/50dB/“ не ставало ясно за кои честоти се отнася намаляването, понятието „средна слухова чуваемост“ - за кой звуков диапазон се отнася и дали въздушната или костната проводимост е била засегната. Пак в този смисъл се отбелязва, че според медицинските учебници, при малки руптури се извършвала мирингопластика /т.нар. „залепване“/ докато при големи руптури, при които можело да се обсъжда средна телесна повреда, се извършвала тимпанопластика, а разликата между двете за пълното възстановяване на чуваемостта, била от значение за признака „трайност“.

Изтъква се, че необсъдено е останало и възражението за невярното твърдение на експерта, че „аудиоизследването е направено след проведената операция“, тъй като било видно от предоперативната епикриза, че аудиометрията била проведена преди нея, както и че не било отчетено нито от решаващия съд, нито от вещото лице подобреното състояние на пациента при изписването му.

В искането се поддържа още, че осъждането противоречи на материалния закон заради несъставомерност на деянието по чл.129, ал.2 от НК. Изразено е и недоволство, че наложеното наказание е несправедливо, поради налагането му на невинно лице. В тази връзка се настоява ВНОХД № 1375/2024 г. на СГС да бъде възобновено и постановеното по него решение да бъде отменено, а делото да бъде върнато за ново разглеждане на въззивната инстанция.

В съдебно заседание на апелативния съд, представителят на А. П. София изразява становище за липса на основания за възобновяване. Счита, че както първата, така и въззивната съдебни инстанции са постановили правилни и обосновани съдебни актове по същество, в които мотивирано са изложили правните си изводи, основаващи се на фактическите положения, приети съобразно валидно събрани доказателства. Поради това настоява за оставяне на искането на осъдения и неговата защита без уважение.

Защитникът на осъдения С. – адв.Б. поддържа изцяло депозираното искане за възобновяване по посочените в него съображения. Обръща внимание, че П. С. е бил осъден за несъставомерно деяние доколкото по делото не е бил установен елементът „трайност“, с което е бил нарушен материалният и процесуалният закон. Излага мнение, че в случай, че се касае 2 до травма, същата следва да бъде квалифицирана като лека телесна повреда.

Осъденият П. С. изразява съгласие със становището на своя защитник и в последната си дума моли съда да уважи искането му.

Апелативен съд – София, като се запозна с материалите по делото, обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличие на основанията за възобновяване, намери за установено следното:

Искането, основаващо се на чл.420, ал.2 вр. с чл.422, ал.1, т.5 от НПК, е направено в законоустановения шестмесечен срок от осъденото лице и е насочено спрямо влязъл в сила съдебен акт от кръга на визираните по чл.419, ал.1 от НПК, непроверен по касационен ред. Разгледано по същество, е неоснователно.

С присъда от 12.07.2023 г., постановена по НОХД № 11520/2020 г., Софийският районен съд, НО, 122 състав е признал П. С. С. за виновен в това, че на 25.09.2017 г. около 08:20 ч. в гр.София, ж.к. „Сухата река“, на ъгъла на ул. „Плакалница“ и ул. „Хан Севар“, в близост до оградата на 166 СУ „В.Левски“, чрез нанасяне на удари с ръце на Ю. К. Б. (удар с шамар в лявото ухо и поредица от удари с дясната си ръка и с главата си в областта на главата на пострадалия Б.), му причинил средна телесна повреда, изразяваща се в травма на лявото ухо, с разкъсване на тъпанчевата мембрана и звукопроводно намаление на слуха 50 d B /децибела/, което нараняване реализира медикобиологичния признак на трайно отслабване на слуха за период по-голям от 30 дни, като деянието е извършено по хулигански подбуди (деянието е извършено на обществено място, без основателна причина, при явно незачитане на установения в страната правов ред, телесната неприкосновеност и достойнството на пострадалия), поради което и на основание чл.131, ал.1, т.12, пр.1 вр. чл.129, ал.2 вр. ал.1 от НК вр. чл. 54, ал.1 от НК го е осъдил на две години лишаване от свобода. Съдът е съзрял наличие на предпоставките по чл.66, ал.1 от НК, поради което е отложил изпълнението на отмереното наказание за изпитателен срок от четири години.

Първоинстанционният съдебен акт е станал предмет на въззивна проверка, инициирана по жалба на защитника на осъдения (тогава подсъдим), като с Решение № 8 от 06.01.2025 г. по ВНОХД № 1375/2024 г. на СГС присъдата е била потвърдена. Решението, като неподлежащо на касационно обжалване съгласно чл.346 от НПК, е влязло в сила в деня на постановяването му.

В искането пред настоящата извънредна инстанция, както се посочи и по-горе, са релевирани всички касационни основания по чл.348, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от НПК за възобновяване на наказателното производство по чл.422, ал.1, т.5 от НПК – неправилно приложение на материалния закон, съществени процесуални нарушения и явна несправедливост на наложеното наказание.

Преди апелативният съд да пристъпи към обсъждане на възраженията за допуснати съществени процесуални нарушения, намира за необходимо да отбележи, че в производството по възобновяване правомощията на съда са ограничени и същият не разполага с процесуалната възможност да измени или замести вътрешното убеждение на съдилищата по фактите, както и 3 относно достоверността на доказателствените източници. За разлика от въззивното производство, в което съдът разполага с правомощието да даде самостоятелна оценка на доказателствения материал, в производството по възобновяване съдебният състав е ограничен до проверката дали съдилищата са спазили процесуалните правила, гарантиращи правилното формиране на вътрешното убеждение.

Както въззивният, така и първоинстанционният съд са изследвали обективно, всестранно и пълно всички обстоятелства по делото. В доказателствената си дейност и двете съдебни инстанции са съобразили изцяло процесуалните стандарти, заложени в чл.13, чл.14, чл.107, ал.5 и чл.305, ал.3, респ. чл.339, ал.2 от НПК. В изпълнение на законовите изисквания и правилата на формалната логика за проверка, анализ и оценка на всяко от доказателствата и доказателствените средства както поотделно, така и в тяхната взаимовръзка и обусловеност, са били установени фактическите положения. При извършената инстанционна проверка въззивният съд се е солидаризирал с приетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка при дължимия доказателствен и правен анализ, в резултат на който е формирал значимите за съставомерността на деянието фактически и правни изводи.

Задълбочено и критично и от двете съдебни инстанции са обсъдени показанията на свидетелите, посочени от обвинението - Д. Б., К. Б., К. Д., А.

К., Ц. Л., подкрепящи показанията на пострадалия Ю. Б., конституиран по делото като частен обвинител, за времето, мястото, авторството и механизма на причиненото увреждане, на свидетелите Н. Л. и А. Й. – полицейски служители в 05 РУ-СДВР, както и на свидетелите Г. Б. и Н. Н., ползващи защитната теза на подсъдимия, с която се оспорва авторството на деянието и вида и характера на телесната повреда.

Констатираните противоречия относно начина на настъпване на инкриминираното увреждане между двете смислово обособени групи гласни доказателствени източници и между тези от тях, подкрепящи защитната теза, и останалата доказателствена маса, са преодолени още от първоинстанционния съд, за което същият е изложил подробно мотивите си.

Въззивният съд също е отделил дължимото внимание и в доказателствения си анализ в пълнота е представил своите съображения за това. Показанията на свидетелите, в подкрепа на обвинението, са в унисон със заключението на вещото лице по приетата от първоинстанционния съд в съдебно заседание от 31.05.2022 г. съдебно-медицинската експертиза за изясняване на характера, степента, медикобиологичната характеристика и механизма на получаване на телесните увреждания на Ю. Б.. По същество, изводите от нея са, че деянието е осъществено чрез нанасяне на множество отделни сравнително силни и наслагващи се удари по пострадалия основно по главата, в т.ч. в областта на лявото ухо, вследствие на които са причинени: травма на лявото ухо, с разкъсване на тъпанчевата мембрана (на две места) и звукопроводно намаление на слуха 50dB /децибела/, довело до трайно отслабване на слуха на пострадалия, за период по-голям от 30 дни, като не може да се изключи, въпреки проведеното оперативно лечение, този период да продължи 4 неопределено време; разкъсно-контузна рана в челно-теменната област на главата, довела до временно разстройство на здравето, неопасно за живота; мекотъканни травми, довели до болки и страдание.

Основните оплаквания и доводите в тяхна подкрепа, изложени в разглежданото искане, са аналогични на тези, заявени на етапа на съдебните прения пред СГС. От прочита на мотивите към решението на въззивния съд е видно, че те са получили аргументиран отговор, съгласно чл.339, ал.2 от НПК.

Упоменатата СМЕ е била назначена във фазата на досъдебното производство и е била изготвена по писмени данни от експерта д-р Д. Н., съдебен лекар, асистент от Клиника по съдебна медицина и деонтология при УМБАЛ „Александровска“ ЕАД-гр.София.