Решение № 61 от 26.02.2024, Районен съд - Благоевград
- Съд
- Районен съд - Благоевград
- Дело
- Административно наказателно дело 1315/2023
- Вид
- Решение № 61
- Подписан
- 26.02.2024
- В сила
- 20.03.2024
- Състав
- Екатерина Петрова Николова
Цитирани разпоредби
- чл.153, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.17 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.27 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.34 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 3, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.61, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д, ал.4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 100, ал.1, т.1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 174, ал.1, т.2 · Закон за движението по пътищата
- чл.174, ал.3, предл.2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 183, ал.1, т.1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189 · Закон за движението по пътищата
- чл. 354а · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 61 гр. Б.град, 26.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б.ГРАД, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Екатерина П. Николова при участието на секретаря Димитрина В. Павлова като разгледа докладваното от Екатерина П. Николова Административно наказателно дело № 20231210201315 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е с правно основание чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Б. В. Б. от гр.Д*против НП№231116001539/03.07.2023г., издадено от Началника на Група към ОДМВР-Б*, ср“ПП“, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 2000 лв. и кумулативно с това, му е определено административно наказание-"Лишаване от право да се управлява МПС" за срок от общо 24 месеца, във връзка с вменено му нарушение по чл.174, ал.3от ЗДвП, като с НП е постановено също и отнемането на 15бр. контролни точки от талона на жалбоподателя по Наредба №Із-2539/17.12.2012г. на МВР. Наред с това, с обжалваното постановление на жалбоподателя е наложено и административно наказание „Глоба“ в размер на 10.00лв., във връзка с нарушение по чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДвП.
С жалбата се твърди, че атакуваният акт е незаконосъобразен, тъй като е издаден в нарушение както на процесуалния, така и на материалния закон.
Твърди се също, че не е доказано извършването на нарушението и се иска отмяна на НП.
1
Административно-наказващият орган, редовно и своевременно призован, не се явява и не ангажира процесуален представител по делото. В придружително писмо с административната преписка до съда се изразява становище за неоснователност на жалбата и се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответната страна по чл.
63д, ал.2 от ЗАНН.
Заинтересованата страна по аргумент на чл. 63д от ЗАНН /ОДМВР-Б*, сектор „Пътна полиция“/, редовно и своевременно призована, не ангажира свой процесуален и законен представител. /За конституирането на заинтересованата страна, съдът отчете нормата на чл. 63д, ал.4 от ЗАНН, която гласи, че в полза на организациите или учрежденията , чийто орган е издал акта по чл. 58д, се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт или друг служител с юридическо образование. Следователно, за да бъдат защитавани в процеса тези учредения или организации, те следва да са страна в процеса, защото само тогава по аргумент от НПК, такъв участник има право на защита.В контекста на това тълкуване, според настоящият съдебен състав, се прилага и възможността за направата на възражение за прекомерност на адвокатско възнаграждение по чл.63д, ал.2 от ЗАНН, каквото следва да се направи именно от притежателя /разпоредителя / с бюджета, какъвто евентуално би се накърнил при отмяна на обжалваният акт и присъждане на адвокатско възнаграждение, заради което и на основание чл.153, ал.1 от АПК, учреждение или организацията, чийто орган е издал обжалваният акт, следва да имат качеството на заинтересована страна в процеса. Все в тази насока се извеждат аргументи за заинтересована страна в процеса и с оглед на обстоятелството, че по ГПК, издаването на изпълнителен лист и образуването въз основа на него на изпълнително производство, включително и за събиране на вземане за разноски, касае страни по спора / в това число и заинтересована такава/, като ГПК не допуска, издаване на изпълнителен лист срещу субект, който не е страна в съдебния процес, приключил с присъждане или възлагане на съдебни разноски. Наред с това е обилна и безпротиворечива и съдебната практика на ВАС , че неучаствал в процеса субект няма право на жалба, дори и срещу неоснователно възложени му съдебни разноски. В тази насока са: Определение №3233 от 22.03.2016г. на ВАС по адм.д.№2329 от 2016г., Определение №12261 от 30.11.2021г. на ВАС 2 по адм.д.№11328/2021г., Определение №11984 от 24.11.2021г. на ВАС по адм.д.№11324 от 20221г., Определение №608/25.01.2022г. на ВАС по адм.д.
№1219/2021г. Въпреки изложеното, в актуалната към момента практиката на БлАС се приема, че учреждения и организации, чийто органи са издали обжалваният акт, не са заинтересована страна по спора, дори и след това на този субект да се възлага заплащаните на разноски по дело, в което се приема, че нямат право да участват, като такова конституирането на заинтересована страна от БлРС, е довело до обезсилване на съдебното решение срещу нея и прекратяване на административно-наказателното производство. Като мотив за това процесуално действие на БлАС се цитира ТР№3/28.04.2023г., постановено по т.д.№5/2022г. на ОСС от НК на ВКС и I и II колегии на ВАС, във връзка с приложението на чл.61, ал.1 от ЗАНН, вр. с чл.153, ал.1 от АПК, в което от една страна няма никакво обсъждане на цитираните норми на чл. 63д, ал.2 и 4 от ЗАНН, а от друга страна изрично е отразено, че съгласно нормата на чл. 153, ал.1 от АПК, страни по делото са оспорващият, органът, издал административния акт, както и всички заинтересовани лица. Настоящият съдебен състав застъпва становището, че законодателят в нормата на чл. 63д,ал.4 от ЗАНН, ex lege и императивно е регламентирал, че учреждение и организацията, чийто орган е издал акта следва да участва в процеса, макар и логично не като основна /издател на акта и оспорващ го субект/, а като заинтересована страна, след като се предвижда и да бъде „защитавана“ чрез юрисконсулт или друго лице с юридическо образование в делото, но следвайки въпросната наложена практика на БлАС и споделеното в касационните му решения разбиране, че съдебното производството срещу въпросните учреждение и организации трябва да се прекрати намира, че следва да стори същото и в рамките на процесното дело като прекрати участието на заинтересованата страна, която да не може да бъде обвързана от крайният съдебен акт. / РП-Б.град, редовно и своевременно призовани, не ангажира представител по делото и становище по жалбата.
Районният съд, след като съобрази доводите на жалбоподателя, анализира събраният по делото доказателствен материал и приложимото право, намира за установено следното:
Жалбата е подадена от лице с право да обжалва НП и то е сторило това в 3 срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което и жалбата е процесуално допустима./НП е връчено лично на жалбоподателя на 10.08.2023г. с разписка и в законният срок срещу него е подадена разглежданата в делото жалба, а именно на 18.08.2023г. /
Разгледана по същество, жалбата е частично съображения различни от изложените в нея, а именно : основателна по
С ангажираните по делото гласни и писмени доказателства се установи, ч е на 18.06.2023г., около 01.07 часа , жалбоподателят е управлявал МПС /товарен автомобил с марка „О*“ с рег.№***, собственост на фирма/, в Б*, движейки се по ул. „М*“, с посока на движение от ул.“Т*“към ул.“С*“, като при извършена му проверка от контролни органи на сектор „ПП“ при ОДМВР-Б.град /младши автоконтрольор –свидетелите М. Б. и полицейските служители Б. А. и Л. П./ и отправена му покана от тези органи за тестване с техническо средство Драгтест 5000 с фабричен номер *** за употреба на наркотични вещества, същият отказал да му бъде извършен такъв тест и съответно да му бъде взета проба за теста. Заради последното и на водача бил издаден талон за медицинско изследване съгласно Наредба №1 /19.07.2017г.
В хода на проверката било констатирано също така от свидетелите Б., А. и П., че жалбоподателят не носи контролен талон и друг заместващ го документ . Тези констатации били квалифицирани от проверяващите лица като административни нарушения на жалбоподателя по чл. 174, ал.3, предл.2 от ЗДвП и съответно по чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДвП, за които св. Б., в присъствието на колегата си П., съставил на водача Б. Б.
АУАН№976065/18.06.2023г. Акта е връчен на водача лично и срещу подпис на датата на съставянето му.
Видно от съдържанието на този талон на медицинско изследване, приложен и по делото /л.7/, жалбоподателят не е посочил кой способ на изследване избира от визираните такива в талона /дали да бъде изследван за употреба на алкохол чрез доказателствен анализатор или чрез медицинско и химическо или химико-токсикологично изследване, като негов избор от тези алтернативи не е отразен./ Талона е издаден и връчен на жалбоподателя в 01.55 часа на 18.06.2023г. , като заедно с него са му предоставени и 6 бр. стикери с №12681718, съгласно изискването на Наредба №1.
Жалбоподателят е бил прегледан след проверката и от медицинско лице в 4
СПО-Б***, където обаче отново е отказал да бъде тестван за употреба на алкохолни вещества и техни аналози, като не е предоставил кръвна проба за такъв анализ . Този му отказ е надлежно отразен и в медицинският документ за преглед на жалбоподателя на процесната дата, издаден му от лекар при СПО на МБАЛ-Б.град /л.9/.
С Постановление от 15.08.2023г. на РП-Благовеград е отказано да се образува по този случай наказателно производство срещу жалбоподателя за държане на наркотични вещества по чл. 354а от НК, като е прието, че се касае за маловажен случай, на такова държане, след като при обиск на водача Б. е констатирано в него / в джобове/ наличието на наркотични вещества /суха зелена тревиста маса/, за която самият жалбоподателя сподели, че е марихуана.
Във връзка с извършената процесна проверка и констатирано поведение на водача Б., на 18.06.2023г., спрямо него е издадена и Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №411 за изземване на неговото СУМПС с №28371560. Съгласно изпратено по делото Писмо на Началника на Сектор „ПП“ при ОДМВР-Б.град от 19.01.2024г., тази ЗПАМ е връчена на жалбоподателя на датата на съставянето й и тя е влязла в законна сила на 007.2023г. поради необжалването й.
Въз основа на АУАН, на 03.07.2023г., Началник Група при ОДМВР-Б*, с-р „ПП“, е издал атакуваното НП №23-1116-001539, с което на основание чл.174, ал.3, предл.2 от ЗДвП, за нарушението по този текст , на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 2000лв. и кумулативно с това му е определено административно наказание-"Лишаване от право да се управлява МПС" за срок от 24 месеца. С НП е постановено също и отнемането на 15 бр. контролни точки от талона на жалбоподателя по Наредба№Із-2539 от 17.12.2012г. на МВР. За нарушението по чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено на основание чл. 183, ал.1, т.1 от ЗДвП, административно наказание „Глоба“ в размер на 10.00лв.НП е връчено на жалбоподателя лично и срещу подпис на 10.08.2023г.
При разпита на свидетелите по акта П* и А. се установи, че двамата са възприели жалбоподателя да управлява описаният в акта товарен автомобил на процесната дата и място и решили да го спрат за проверка. В хода на проверката извикали и колегата си св.Б., който е служител на сектор „ПП“ за 5 да тества водача Б. за употреба на наркотични вещества с техническо средство за това. Св.Б. пристигнал на мястото на проверката и поканил водача Б. Б. да бъде тестван за употреба на наркотични вещества с техническо средство Драг чек 5000, но той отказал . Заради последното на жалбоподателят е съставен процесният АУАН ,който му е връчен лично и му бил издаден талон за медицинско изследване.
Със Заповед №8121з-1632/02.12.2021г. на МВР, на длъжностните лица в дирекцията, заемащи позицията „младши автоконтрольори“, са делегирани правомощия за констатиране на административни нарушения и издаване на АУАН по контрол на пътното движение, а на началниците на Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР, е делегирано правомощие за издаване на НП и налагане на административни санкции при нарушения по ЗДвП.
От приложената справка на С-р „ПП“ за нарушител/водач, е видно, че жалбоподателя е санкциониран неколкократно за нарушения по ЗДвП преди датата на проверката.
Изложената фактическа обстановка се извежда от цитираните гласни и писмени доказателства, събрани в хода на процеса, които са логични, последователни и кореспондиращи по между си, поради което и съдът ги кредитира като годни доказателствени средства за изясняване на обективната истина в този спор .
При така направените фактически констатации, районният съд счита, че с обжалваното
Разпечатката съдържа 31 от 57 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c6aff0e5-1654-493f-9ade-7a17d972cebe