Протокол № 374 от 14.09.2026, Районен съд - Златоград

Личните данни в текста са заличени.

ПРОТОКОЛ

№ 374 гр. Златоград, 14.09.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ЗЛАТОГРАД в публично заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Динко К. Хаджиев при участието на секретаря Йоанна З. Башева

Сложи за разглеждане докладваното от Динко К. Хаджиев Гражданско дело № 20265420100145 по описа за 2026 година.

На именното повикване в 10:00 часа се явиха:

ИЩЕЦЪТ В. С. Т. - редовно призована, лично, представлява се от адв.

Е. В. – АК – С.

ОТВЕТНИКЪТ О. Н. - редовно призована, не изпраща представител.

От юрк. И. Д. е постъпила молба за даване ход на делото в тяхно отсъствие.

Моли експертизата на вещото лице да бъде приета, въпреки че не е спазен срока, като намира същата за компетентно изготвена.

ВЕЩОТО ЛИЦЕ А. И. С. – редовно призован, лично.

АДВ. В. – Моля, да се даде ход на делото.

СЪДЪТ намира, че няма процесуални пречки за даване ход на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

СЪДЪТ не е в състояние да покани страните към спогодба, поради неявяване на представител на ответника.

СЪДЪТ пристъпи към изясняване на предварителните въпроси и фактическата страна на спора.

АДВ. В. – Няма да правя отвод на състава на съда. Нямам искания.

СЪДЪТ пристъпи към доклад по делото.

ОБСТОЯТЕЛСТВАТА, от които произтичат претендираните права е твърдението на ищеца, че е собственик на част от имот *** в землището на о. Н., местност ,,Р.“, която част е с площ 4 349 кв.м, а целия имот е с площ 7 649 кв.м.

Правната квалификация е разпоредбата на чл. 124, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 77 от ЗС и чл. 79, ал. 1 от ЗС.

1

Няма права и обстоятелства, които се признават. Няма и обстоятелства, които не подлежат на доказване. Няма твърдения от страните, за които същите не представят доказателства и не сочат такива за събиране.

В тежест на ищеца е да докаже, че е получил процесната реална част по наследство от своя баща, като самия ищец владее същата от 1985 г. явно, несъмнено, непрекъснато, необезпокоявано от никого. Тази чат е част от ПИ ***, като частта е с площ 4349 кв., а целия имот е с площ 7649 кв.м.

Старият номер на имота е 002331.

Следва да докаже, че от 1985 г. а преди това неговия баща от 1950 г., обработва процесната реална част, като са я засаждали с различни селскостопански култури.

От 2024 г. една част от частта е ливада, от която се събира сено, а другата част е нива, която се обработва като такава.

Следва да докаже, че имотът е с трайно материализирани граници.

Същия никога не е отнеман от владението на ищеца, нито пък от владението на неговия баща, поради което ищеца присъединява към своето владение това на баща си.

Следва да докаже, че при направена справка и геодезическо заснемане, ищеца установил, че процесния имот, включително неговата реална част, са записани като стопанисвани от о. Н. и попадащи в категорията на земи по чл.

19 от ЗСПЗЗ.

Целият имот обаче, включително претендираната част от ищеца, никога не е бил с неустановен собственик или безстопанствен, нито пък о. Н. го е управлявала и стопанисвала. Процесният имот никога не е бил включван в ТКЗС, ДЗС, АПК или други образувани въз основа на тях организации.

Ответникът признава иска поради което не навежда фактически твърдения, и не носи доказателствена тежест.

СЪДЪТ предоставя възможност на страните да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия.

АДВ. В. – Приемам доклада, нямам възражения и бележки. Да се приеме за окончателен.

С Ъ Д Ъ Т намира, че ще следва да обяви за окончателен гореизложеният проект за доклад, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ОБЯВЯВА за окончателен гореизложеният проект за доклад.

СЪДЪТ ПРИСТЪПИ КЪМ СЪДЕБНО ДИРЕНЕ.

На основание чл.148, ал.1 от ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА и ПРИЛАГА като писмени доказателства по делото допуснатите такива с Определение № 235/29.06.2026 г., а именно ксерокопия представени от ищеца на: Скица на поземлен имот № 15 637348/01.05.2026 г. с идентификатор ***; Обяснителна записка от февруари 2026 г.;

2

Геодезическо заснемане, изготвено от инж. К. Д.; Скица-проект 23.01.2026 г.

АДВ. В. – Моля, да пристъпим към разпит на вещото лице.

СЪДЪТ пристъпи към изслушване на вещото лице, на което сне самоличността, както следва:

А. И. С. – ** г., българин, български гражданин, неженен, неосъждан, без родство със страните.

НАПОМНИ се отг. по чл. 291 НК. Обеща да даде обективно и безпристрастно заключение.

ВЕЩОТО ЛИЦЕ ИНЖ. С. - Поддържам изготвеното заключение. На място при огледа границите са така, както са отразени на скицата, виждат се, материализирани са.

АДВ. В. - Нямам въпроси към вещото лице.

С ОГЛЕД гореизложеното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

На същия ДА СЕ ПРЕВЕДАТ по банков път 350,00 евро, внесени от ищеца.

АДВ. В. – Уважаеми г-н Председател, по делото е постъпило признание на иска. Изрично посочвам, че ще се ползваме от същото и моля настоящия съдебен състав да постанови съдебен акт, по реда на чл. 237 от ГПК. Признанието е направено от ответника по делото. Не са налице отрицателните предпоставки, визирани в разпоредбата на чл. 237, ал. 3, т. 1 и 2 от ГПК, както и считам, че настоящото производство не е от категорията, при които законодателя изрично е изключил приложното поле на признанието на иска. Заявявам, от името на доверителя ми, че не претендираме съдебноделоводни разноски.

СЪДЪТ намира, че са налице условията по чл. 237, ал. 1 от ГПК, а именно налице е признание на иск от ответника и искане от ищеца за произнасяне с решение при признание на иска. Освен това, съдът намира, че не са налице отрицателните предпоставки по чл. 237, ал. 3, т. 1 и 2 от ГПК.

Вярно е, че в Решение № 20/07.04.2014 г. на ВКС по гр.д. № 5289/2013 г., първо г.о. е постановено, че е недопустимо признание на иск, когато предметът на този иск е право на собственост върху недвижим имот. В това решение обаче ВКС не застава категорично на тази позиция, а дава възможност съдът първо да се произнесе по допустимостта на иска, съобразно изложените твърдения и след това да се произнесе по основателността и евентуално, да допусне и уважи признанието на иска.

В настоящия случай, представителят на ответника освен, че прави признание на иск, в отговора изрично заявява, че процесния имот никога не е владян от общината и същата няма интерес към имота. Освен това пояснява, че записването на много имоти в общината по чл. 19 ЗСПЗЗ е станало в минал момент, тъй като се е смятало, че тези имоти нямат собственици, но всъщност такива е имало и това са хора от общината, които са си владели имотите.

3

Поради всичко гореизложено, съдът намира, че в случая е излишно съдът да указва на страните, против волята им, да ангажират доказателства за основателността на иска. Следва също така да се посочи, че ако съдът възприеме становище за недопустимост на признанието на иск, то страните биха могли да прибегнат до ползване на други облекчени правни фигури за приключване на делата, с цел незаплащане на разноски от ответника, като например неприсъствено решение, а също така и спогодба. Следва също така да се посочи че там, където законодателят е искал да изключи приложенията на признанието на иск, той го е направил изрично с правни норми, като например чл. 324, чл. 318, чл. 331, чл. 334 и 339 от ГПК.