Определение № 1538 от 22.04.2019, Окръжен съд - Варна

О П Р Е Д Е

Л Е Н И Е

№………../…….04.2019г. гр.Варна

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение, в закрито съдебно заседание на петнадесети април през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА

МИТЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТА ПАВЛОВА

ПЛАМЕН АТАНАСОВ като разгледа докладваното от съдията Атанасов въззивно частно търговско дело №514 по описа за 2019г.,

Производството е по реда чл.413, ал.2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба “Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Панайот Волов“ №29, ет.3, представлявано от Т.Я.К., против Разпореждане №6593/13.02.2019г. по ч.гр.д.№652/2019г. по описа на PC Варна, в частта, с която е оставено без уважение заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, срещу длъжника Р.И.Х., в частта относно претендираните вземания за такси и комисионни за допълнителни услуги в размер на 407.09лв., от които 25лв.-такса за оценка на досие и 382.09лв.-такса за услуга “Кредит у дома“.

С частната жалба, се поддържа, че разпореждането е неправилно и незаконосъобразно, тъй като заповедният съд е превишил своите правомощия по преценка на редовността на подаденото заявление, като е обсъдил по същество обстоятелство, което седи извън предмета на проверка в настоящото производство и не може да бъде повод за отказ за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. Поддържа се, че уговарянето на претендираните такси и комисионни за допълнителни услуги, съответства на предвиденото в чл.10а, ал.1 от ЗПК, а именно такси и комисиони за допълнителна услугата “Кредит у дома“, представляваща предоставянето на кредит в брой по местоживеенето на длъжника и събиране на седмичните вноски в дома на кредитополучателя.

Поддържа се, че услугата е предоставена единствено и само по желание на длъжника, срещу определена в договора за кредит такса. Поддържа се още, че заповедния съд не е бил компетентен да изследва, съответно да прилага служебно потребителската закрила, с оглед обстоятелството, че заповедното производство е факултативно, едностепенно и строго формално, поради което всички обстоятелства, свързани със сключването и клаузите на договора, следва да бъдат изяснени в един бъдещ исков състезателен процес, при евентуалното постъпване на възражение от длъжника. Моли се за отмяна на атакуваното разпореждане и връщане на делото за издаване на заповед за изпълнение.

Съдът, след като обсъди доводите на заявителя, намира за установено от фактическа и правна страна, следното:

Частната жалба е допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което следва да бъде разгледана по същество.

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна, като съображенията за това са следните:

Безспорно в случая договора за кредит, на който заявителя основава претенцията си, е потребителски и се регулира от нормите на Закона за потребителския кредит. Съгласно чл.10а, ал.1 от ЗПК кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, а според ал.2 на същата разпоредба не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. В случая в т.12 от подаденото заявление, се съдържа изрично изявление, че заемната сума е преведена по банковата сметка на кредитополучателя, с което кредиторът е изпълнил задължението си по договора за кредит. След като заемната сума, е предвидена по банков път, респективно не е предоставяна услугата “Кредит у дома“, чрез предаването ѝ по местоживеенето на кредитополучателя.

В този смисъл претенцията за заплащане на такса за непредоставена услуга, противоречи на закона и морала. Изложеното важи и по отношение на искането за присъждане на такса за оценка на досие, която претенция очевидно влиза в колизия с повелителната разпоредба на чл.10а, ал.2 от ЗПК, според която е забранено да се изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.

Доводите на жалбоподателят, че първоинстанционния съд е излязъл извън пределите на проверката, която следва да се извършва в заповедното производство, са неоснователни предвид разпоредбата на чл.411, ал.2, т.2 ГПК, която изрично вменява на съда, задължение да извърши проверка дали искането на заявителя не е противоречие със закона или с добрите нрави.

В заключение състава на въззивния съд намира, че атакуваното разпореждане е правилно и законосъобразно и като такова следва да се потвърди.

Така мотивиран, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане

№6593 от 13.02.2019г. по ч.гр.д.№652/2019г. по описа на PC Варна, в частта, с която е оставено без уважение заявлението на “Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД, с ЕИК *********, за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, срещу длъжника Р.И.Х., за вземания за такси и комисионни за допълнителни услуги в размер на 407.09лв., от които 25лв.-такса за оценка на досие и 382.09лв.-такса за услуга “Кредит у дома“.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.