Решение № 1477 от 14.03.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1477 гр. София, 13.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО II ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Галя Митова

Членове:

Валентина Ангелова

М. Евтимов при участието на секретаря Мариана Д. Ружина като разгледа докладваното от Валентина Ангелова Въззивно гражданско дело № 20211100514305 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е въззивно – по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.

С Решение № 20160585 от 21.07.2021 г., постановено по гражданско дело № 63305 по описа за 2020 г. на Софийски районен съд, ІІІ Гражданско отделение, 117 състав, бил прекратен бракът, сключен между М. К. С. и М. Г. С. като дълбоко и непоправимо разстроен по вина на жената; постановено било занапред съпругата да носи предбрачното си фамилно име С.; упражняването на родителските права по отношение на детето Г., роден на ******* г., било възложено на майката М. С., при която било определено местоживеенето му, с право на бащата М. С. да го взема с преспиване, всеки трети петък от месеца след края на учебните занятия, а ако няма такива – в 17 часа и да го връща на майката на втория понеделник след това в началото на учебните занятия, а ако няма такива – в 8 часа; освен това за Коледните празници от 9 часа на първия ден до 19 часа на последния ден в нечетни години, а в четни- в същите часове на Великденските празници, както и за по един месец през летните ученически ваканции-на един или на два пъти извън годишния отпуск на майката, за който същата е длъжна да го уведоми до първи май; осъдил М. К. С. да заплаща на детето Г., чрез майка му М. С., месечна издръжка размер на 220 лева месечно, считано 1 от влизане в сила на решението в частта относно родителските права и местоживеенето на детето, ведно със законната лихва за забава, като осъдил М. С.- С.а да заплати по сметка на СРС държавна такса в размер на 50 лева, а М. С. държавна такса върху определената в полза на детето издръжка в размер на 316,80 лева.

Недоволен от постановеното по спора решение останал М. К. С., ответник по първоначалния иск и насрещен ищец в първоинстанционното и въззивник в настоящето производство, който обжалва същото в частите му относно упражняването на родителските права, местоживеенето на детето, и режимът на контактите му с бащата, с оплаквания за неправилност. Излага подробни съображения. Моли съда да постанови решение, с което да отмени решението в обжалваните части, като му предостави упражняването на родителските права по отношение на детето Г. и определи местоживеенето му при него, като определи подходящ режим на лични отношения с детето с майката, а в случай, че не се уважи искането му да му се предоставят родителските права спрямо детето-да му се определи такъв режим на лични отношения с него, при който малолетният да прекарва равни периоди от време със всеки от родителите си. Претендира сторените деловодни разноски за двете съдебни инстанции.

В хода на съдебното дирене, лично и чрез пълномощника си по делото, поддържа въззивната си жалба и пледира за уважаването й. Претендира разноски, за които не представя списък, но уточнява, че се касае единствено до адвокатско възнаграждение и държавна такса, като не прави възражения по разноските на другата страна. Окончателното си становище въззивникът излага в писмени бележки, вх. № 62393 от 30.06.2023 г..

В писмения си отговор на подадената от първоначалния ответник и насрещен ищец въззивна жалба, насрещната страна-М. Г. С. (до развода С.), първоначален ищец и ответник по насрещния иск в първоинстанционното и въззиваема страна в настоящото производство, оспорва същата като неоснователна. Излага подробни съображения. Моли съда да постанови решение, с което да остави жалбата на ответника по първоначалния иск и насрещен ищец без уважение, като неоснователна.

Претендира сторените в настоящото производство разноски.

В хода на съдебното дирене, лично и чрез пълномощника си по делото, поддържа заявеното в отговора си на въззивната жалба и пледира за оставянето й без уважение. Претендира сторените разноски по представен списък, като прави възражение за прекомерност по смисъла на чл. 78, ал. 5 от ГПК на разноските за адвокатско възнаграждение, сторени пред настоящата съдебна инстанция от въззивника.

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от лице, имащо интерес от обжалването, като отговаря на 2 изискванията на чл. 261 от ГПК, поради което същата е допустима, поради което следва да бъдат разгледана по същество.

С оглед предмета на въззивна проверка, очертан в жалбата, въззивният съд констатира, че решението на първоинстанционния съд е влязло в сила като необжалвано в частите относно прекратяването на брака, вината за разстройството на брачната връзка и фамилното име на съпругата.

За да се произнесе, въззивният съд взе предвид следното :

Производството пред Първоинстанционният съд било образувано по предявен от М. Г. С. срещу М. К. С. брачен иск с правно основание чл. 49, ал. 1 от СК - за прекратяване на брака на страните като дълбоко и непоправимо разстроен, обективно съединен с небрачни искове за упражняване на родителските права по отношение на детето Г. и определяне на местоживеенето му при майката, определяне на режим на лични отношения с бащата и осъждането му за издръжката му в размер на 250 лева. Не претендирала ползване на семейното жилище, като твърдяла, че е напуснала същото, заедно с детето Г., при раздялата си с ответника на 19.04.2019 г.

Ответникът М. К. С. оспорвал съединените с брачния иск искове, предявявайки насрещни такива. Претендирал прекратяването на брака да стане по вина на съпругата, като сочел брачните й провинения. Желаел съвместно упражняване на родителските права спрямо роденото от брака дете от двамата родители, като детето живее при всеки от родителите си за равни периоди от време, а при липса на съгласие от майката за това-претендирал да му се предостави упражняването на родителските права и при него да се определи местоживеенето на детето, като на майката се определи максимално широк режим на лични отношения, при който детето прекарва не помалко от 35 % от времето при нея, като същата се осъди за издръжката на детето. В случай, че родителските права се предоставят на майката, желаел да му се определи максимално широк режим на лични отношения с детето, но не по-малко от 35 % от времето.

В хода на производството исковете били поддържани, като всеки от ищците оспорвал претенциите на другия относно мерките за упражняване на родителските права като неоснователни.

За да постанови съдебния си акт в обжалваните части, Първоинстанционният съд приел за установена следната фактическа обстановка :

Страните по спора са съпрузи и родители на детето Г., роден на ******* г., като и двамата са трудово заети, като в хода на социалното проучване майката заявила доход в размер на 2400 лева (по документи – 3000 лева нетно), а бащата в размер на 1600 лева (а по документи – 560 лева, но е предприемач, според установеното от свидетелите).

3

Разпитани били по двама свидетели, водени от всяка страна, в това число майките им. Със свидетелките показания се установило, че преди повече от година (свидетелите са разпитани в открито съдебно заседание на 24.06.2021 г.) съпругата е напуснала с детето последното семейно жилище на страните (под наем) и се е установила да живее при своята майка. Тя имала нов партньор, но не живеела постоянно с него. Съпругът живеел сам, в близост до дома на ищцата, а детето редувало престоите си при родителите. Бабите се включвали активно в тяхна помощ, включително и когато бащата отсъствал от града по работа. И двамата родители са определени като грижовни, но напълно разбираемо детето променяло настроения и поведение при ежеседмичната смяна на обстановката.

При тази фактическа установеност, съдът постановил обжалвания съдебен акт.

Настоящият състав на Софийски градски съд, Гражданско отделение, след като взе предвид становищата на страните, събраните в двете съдебни инстанции доказателства, прецени ги по реда на въззивното производство и съобрази приложения закон, по свое убеждение, приема за установено следното :

Въззивният съд споделя в цялост установената от Първоинстанционният съд фактическата обстановка, като не намира за нужно да я преповтаря, а препраща към нея на основание чл. 272 от ГПК, правейки я по този начин част от своя съдебен акт.

Въззивният съд, като прецени показанията на свидетелите Л.М. Г., майка на въззиваемата, Ю.С.Б., без родство със страните, С.С. С.а, майка на въззивника, и Е.П.

С., без родство със страните, по реда на чл. 172 от ГПК, кредитира същите в частите им, кореспондиращи с наведените от страните твърдения и дадени в резултат на лични възприятия на същите свидетели за изнесените пред съда факти, попадащи в предмета на въззивна проверка.

Във въззивното производство, като писмени доказателства по делото са приети следните документи – удостоверение за настоящ адрес на въззиваемата, удостоверение за доходите на въззивника; служебна бележка, издадена на въззиваемата, договор за търговско управление и анекс към него; удостоверение за настоящ адрес на въззивника. От анализа на тези документи се установява, следното :

В периода от месец октомври 2021 г. до месец септември 2022 г., включително, въззивникът получил брутен доход от трудово правоотношение с „А.Г.“ ООД в размерна общо 8440,51 лева, респективно на което за същият период разполагал със средно месечно брутно възнаграждение в размер на приблизително 703 лева. От 11.11.2022 г. същият е с настоящ адрес в гр. София, ж. к. ******* Към 24.03.2020 г. въззиваемата била с настоящ адрес в гр. София, ж. к. „******* вх. „******* ап. 8, а от 08.04.2019 г. по силата на договор за търговско управление и анекс към него от 01.06.2021 г., сключен с „Н.Е.К.“ ЕООД, същата е управител на 4 посоченото търговско дружество, като от 01.06.2021 г. е с нетно месечно възнаграждение в размер на 7000 лева. Считано от 05.03.2022 г. същата е в отпуск поради бременност и раждане.

С оглед установяване интересите на детето и родителския капацитет на неговите родители, по делото са призовани ДСП „Красно село“ и ДСП „Костинброд“, които в приетите по делото социални доклади излагат данните, събрани при социалното проучване на двамата родители.

В доклада си, ДСП „Красно село“ изготвен, след посещение в дома на бащата и проведен разговор с майката, се сочи, че детето се отглежда и от двамата родители, които обсъждат помежду си въпросите, свързани с детето Г., като всеки от тях е осигурил всичко необходимо за задоволяване на неговите нужди и потребности, като базовите му потребностите са задоволени. Сочи се, че в интерес на детето е да има пълноценни контакти с двамата си родители. Посочено е, че по данни на бащата, детето е в добро общо състояние, има избран личен лекар, като и двамата родители го водели на прегледи при него. Детето имало изграден дневен режим, който се спазвал.

Бащата живеел в жилище под наем в ж. к. „******* което се състои от две стаи, кухня и санитарен възел. Бащата заявил трудова заетост като шофьор в спедиторска фирма, като заявил доход в размер на 2400 лева месечно. По негови данни Г. контактува с роднините си по бащина линия, а към момента на проучването е ученик в първи клас в 61 ОУ. Г. ходел на училище с желание и имал приятели сред съучениците си. Според заявеното от бащата майката го информирала по въпросите, касаещи сина им.

Споделил също, че свободното си време и през почивните дни с Г. ходели на вилата си в гр. Павел баня и при приятели в гр. Стрелча. Според него, раздялата между родителите се отразила зле на детето, но сега Г. се чувствал добре.

В доклада си, ДСП Костинброд заявява становище, че в семейната среда на майката няма установени рискове за малолетния. Детето Г. живеело с майката в гр.

Костинброд, на адрес ул. „******* в двуетажна къща, собственост на съжителстващия с майката Е.Е.. Жилището разполагало с много добри условия за отглеждане на дете, като се състояло от кухня с трапезария и всекидневна, две стаи, две бани със санитарни възли и мокро помещение на първия етаж, и две стаи и баня със санитарен възел на втория етаж. Г. разполагал със самостоятелна стая, обзаведена с мебели, съобразно възрастта му. Къщата се отоплявала с термо-помпа. Сочи се, че майката е осигурила сигурна и стабилна семейна среда, както и всичко необходимо за правилното физическо и психическо развитие на детето, като по нейни данни малолетният контактувал с роднини и близки по майчина и по бащина линия. Пак по нейни данни, детето било привързано и към двамата си родители, но с нея имало изградена специална емоционална връзка. Тя имала подкрепа при отглеждането на детето, както от страна на своите родители, така и от съжителя си – Е.Е., с когото имали дете – Д., на 5 девет месеца към момента на проучването. Проведен бил разговор с класния ръководител на малолетния, при който били събрани данни, че през учебната 2022/2023 г. детето посещава учебни занятия като ученик в І „А“ клас към 61 ОУ „Кирил и Методий“, гр. София, няма проблемно или агресивно поведение и не отсъства безпричинно. Справя се отлично с учебния материал, държи се добре със съучениците си и учителите. Води се и се взима от двамата родители, които са ангажирани към учебния процес и обучението му, като и двамата се отзовават за родителски срещи.