Решение № 330 от 25.05.2023, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно търговско дело 1022/2021
- Вид
- Решение № 330
- Подписан
- 25.05.2023
- В сила
- 25.05.2023
- Състав
- Величка Борилова, Мария Райкинска, Зорница Гладилова
Цитирани разпоредби
- чл. 247 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 59, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 330 гр. София, 25.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на двадесет и пети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Величка Борилова
Членове:
Зорница Гладилова
Мария Райкинска като разгледа докладваното от Мария Райкинска Въззивно търговско дело № 20211001001022 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 247 ГПК.
Делото е приключило с решение от 27.05.2022 г., което е обжалвано и делото е изпратено на ВКС.
С определение от 18.05.2023 г. по т.д. № 2056/2023 г. на ВКС, I т.о. делото е върнато на САС за отстраняване на очевидна фактическа грешка в диспозитива на решението, изразяваща се в несъответствие между приетото в мотивите и отразеното в диспозитива, касателно периода, за които искът се уважава след отмяна на първоинстанционното решение и периода, за който първоинстанционното решение се потвърждава.
Настоящият съдебен състав, след като разгледа делото, намира следното:
В мотивите на решението от 27.05.2022 г. съдебният състав е приел, че процесното вземане не е погасено по давност за периода 05.10.2013 г. до 05.10.2018 г. и съответно е погасено по давност за останалия исков период (т.е. за периода 11.11.2005 г. до 04.10.2013 г. включително). За периода 05.10.2013 г. до 05.10.2018 г. вземането е прието да е в размер на 35 892 лева и че до този размер искът е основателен, а в останалата му част е неоснователен и подлежи на отхвърляне.
Вместо посочените в мотивите периоди, в диспозитива на решението погрешно е посочено, че първоинстанционното решение се отменя за сумата 35 892 лева, дължима за периода 11.11.2005 г. до 05.10.2018 г. (вместо правилният период 05.10.2013 г. до 05.10.2018 г.) и вместо това ответникът се осъжда за сумата 35 892 лева, дължима за периода 11.11.2005 г. до 05.10.2018 г. (вместо правилният период 05.10.2013 г. до 05.10.2018 г.), а първоинстанционното решение се потвърждава в частта, в която искът е отхвърлен за сумата 41 141.76 лева, представляваща разликата на 35 892 лева до претендираните 77 033.76 лева за периода 11.11.2005 г. до 05.10.2018 г. (вместо правилният период 11.11.2005 г. до 04.10.2013 г.) 1
Посоченото разминаване между изразената в мотивите на съда воля и отразената в диспозитива на решението воля представлява очевидна фактическа грешка. Следва да бъде допусната нейната поправка, като в диспозитива на решението бъдат посочени съответните периоди, възприети в мотивите на решението.
Воден от изложеното, Апелативен съд – София
РЕШИ:
ДОПУСКА поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на решението от 27.05.2022 г., който следва да се чете по следния начин:
ОТМЕНЯ решение № 264903 от 21. 07. 2021 г., постановено от Софийски градски съд, Гражданско отделение, I-13 състав по гр.д. № 13057 по описа на съда за 2018 г. в частта му, с която е отхвърлен предявеният от „ТОП АРТ СТРОЙ“ ЕООД, ЕИК: 131003860 срещу „ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК: 130277958 иск с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата 35892 лева, с която ответникът се е обогатил за сметка на ищеца, ползвайки енергийно съоръжение - трафокасета 100 kVA/20kV, тип метален комплектен трансформаторен пост /МКТП/, изградена на границата на УПИ с идентификатор ***, гр. Банкя, ЕКАТТЕ: 02659, Община Банкя, Област София-град, и *** за периода от 05. 10. 2013 г. до 05. 10. 2018 г., както и в частта за разноските, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК: 130277958 на основание чл. 59, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите да заплати на „ТОП АРТ СТРОЙ“ ЕООД, ЕИК: 131003860 сумата 35892 лева, с която ответникът се е обогатил за сметка на ищеца, ползвайки енергийно съоръжение - трафокасета 100 kVA/20kV, тип метален комплектен трансформаторен пост /МКТП/, изградена на границата на УПИ с идентификатор ***, гр. Банкя, ЕКАТТЕ: 02659, Община Банкя, Област София-град, и *** за периода от 05. 10. 2013 г. до 05. 10. 2018 г., както и сумата 12547.64 лв. разноски по делото за двете съдебни инстанции.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 264903 от 21. 07. 2021 г., постановено от Софийски градски съд, Гражданско отделение, I-13 състав по гр.д. № 13057 по описа на съда за 2018 г. в останалата му част, с която е отхвърлен предявеният от „ТОП АРТ СТРОЙ“ ЕООД, ЕИК: 131003860 срещу „ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК: 130277958 иск с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД за сумата 41141.76 лева, представляваща разликата над 35892 лева до сумата 77033.76 лв. – обезщетение за ползването на енергийно съоръжение - трафокасета 100 kVA/20kV, тип метален комплектен трансформаторен пост /МКТП/, изградена на границата на УПИ с идентификатор ***, гр. Банкя, ЕКАТТЕ: 02659, Община Банкя, Област София-град, и *** за периода от 11. 11. 2005 г. до 04. 10. 2013 г.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд на Република България, при условията на чл. 280 и сл. от ГПК, в едномесечен срок от връчването му.
Председател: _______________________
2
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3