Акт от 10.01.2022, Административен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 425

Велико Търново, 10.01.2022 г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН

СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VII-ми административен състав, в открито съдебно заседание на девети декември две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНКА ДАБКОВА при секретаря С.Ф. в присъствието на прокурора ……………………………………………….............. разгледа докладваното от съдията адм.дело № 435/2021г. по описа на АСВТ. При това, за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 118, ал.3 от Кодекс за социално осигуряване КСО/, във вр. с чл.68 от с.к.

Образувано по жалба, вх.№ 3314/15.07.2021г. в АСВТ, подадена от Д.С.Г. ***, действаща чрез упълномощения адвокат.

Оспорва се Решение

№ 1040-04-5/ 21.06.2021г. на Директора на ТП на НОИ Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата на същото лице срещу Разпореждане № 2113-04-1068#2/ 17.09.2019г. на Ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ при същото териториално поделение на НОИ, с което на Д. Г. е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст/ПОСВ/.

Жалбоподателката намира Решението на ТП на НОИ за неправилно. Това е поредния отказ да й бъде отпусната пенсия, поради неправилно тълкуване и приложение на материалния закон. Съмненията на адм. орган/АО/ за неистинност на документите, доказващи осигурителен стаж не могат да са основание за постановения отказ, т.к. същите не са посочени конкретно и не са изложени мотиви за това. Липсата на мотиви е основание за отмяна на оспорения акт, т.к. ограничава възможността й да се защити. Освен това, АО не посочва и доказателствата, които го водят до тези съмнения. Образуваното досъдебно производство през 2017г. не е приключило вече 4 години. Няма резултат извън това, че се ограничава правото й на пенсия. По изложените съображения жалбоподателката иска от съда да бъде постановена отмяна на оспореното Решение.

В съдебно заседание, оспорващата не се явява лично. Жалбата се поддържа от упълномощения адвокат, който пледира същата да бъде уважена.

Акцентира, че заявеното оспорване на процесните официални удостоверителни документи е неуспешно. ПП счита, че истинността на УП-та се подкрепя от всички събрани доказателства, в т.ч. отразявянето им в трудовите книжки и от материалите по досъдебното производство/ДП/. Намира, че щом съмненията на АО не са доказани, то доверителката й не може да бъде лишена от правото на пенсия. Претендира за възстановяване на сторените разноски.

Ответникът по оспорването

- директорът на ТП на НОИ - гр.Велико Търново, действащ чрез упълномощения процесуален представител оспорва жалбата като неоснователна и недоказана като препарща към мотивите, изложени в оспореното Решение. Изтъква, че направеното оспорване на документите за трудов и осигурителен стаж е доказано. В тази връзка излага допълнителни съображения в писмена защита. Поради това счита, че не са налице материално правните предпоставки за отпускане на ПОСВ на лицето. Претендира за юрисконсултско възнаграждение и възразява за прекомерност на адвокатското такова.

Съдът установи, че жалбата, поставила началото на съдебното производството е допустима, тъй като е подадена в преклузивния срок по чл. 118, ал. 1 КСО. Оспореното Решение е получено на 24.06.2021 г., видно от ИД на л.9, а жалбата е подадена на 08.07.2021г. по е-поща, чрез ТП на НОИ, къдео е входирана с № 2103-04-31/09.07.2021г. Оспорващата е надлежна страна, притежаваща правен интерес от обжалването, т.к. е адресат на акта, който засяга неблагоприятно правната й сфера, т.к. е отказано отпускането на пенсия за ОСВ.

Издаденият индивидуален административен акт /ИАА/ представлява годен обект на съдебен контрол, съгласно изричната разпоредба на специалния закон - чл. 118, ал.1 от КСО. Съгласно правомощията си по чл. 97, ал.1 от АПК, извън посочените в чл. 117, ал.3 от КСО, директорът на ТП на НОИ е отхвърлил жалбата. С това на практика е потвърдил разрешението на спорния материално правен въпрос, предложено с оспореното пред него Разпореждане. На основание чл.97, ал.1 от АПК, мотивите на Решението стават мотиви на Разпореждането. Специалната норма на чл. 118, ал.1 от КСО, само в отклонение от общите правила на АПК, превръща в предмет на съдебен контрол решението на горестоящия административен орган.

Делото е подсъдно на АСВТ по правилата на родовата и местна подсъдност.

Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА по изложените по-долу фактически и правни съображения.

С

Разпореждане от 16.07.2021г. съдът направи доклад и предвид постановения отказ на АО, указа на жалбоподателя, че на основание чл.170, ал.2 от АПК, вр. с чл.118, ал.3 от КСО, следва да докаже, че са били налице условията за издаване на акт с положително за него съдържание, т.е. да установи кумулативното наличие на всички необходими предпоставки по смисъла на чл.68 от КСО за отпускане на ПОСВ.

Делото е основано изключително на писмени доказателства. Представено е з.к. от административната преписка. С Молба вх.№ 4160/23.09.2021г. ПП на ответника оспори конкретно посочени документи за трудов и осигулителен стаж – Удостоверения УП-2, УП-3 и Трудова книжка № 1324/вж. л.180 от делото/. В първото о.с.з. по делото е открито производство по реда на чл.193 от ГПК за проверка на автентичността и достоверността на съдържанието им. Същите са официални удостоверителни документи, поради което доказателствената тежест в това производство е указана върху оспорващата страна, т.е. АО ответник. Резултата от същото съдът ще обсъди по-долу. Ответникът поиска Справка от НБД”Население” и представи данин за движението на досъдебното производство, образувано по повод съмнението за неистинност на документите за осигурителен стаж.

В хода на съдебното следствие жалбоподателят ангажира нови доказателства. Представи ТК №4, в оригинал, а ТК№1324 и УП-тата в копие. Изискани бяха копия от ДП на протоколите за разпит като свидетели на представляващите дружествата осигурители по оспорените УП-та/вж. л.236 и сл./.

Спорно между страните е обстоятелството дали с представените УП-та и 2 бр. ТК е доказано наличието на трудов и осигурителен стаж, необходим за възникване на правото на пенсия или същите не отразяват действително осъществили се факти, свързани с осигуряването. Тоест, положен ли е такъв труд от лицето на посочените длъжности изобщо.

Съдът разгледа оплакванията в жалбата в светлината на всички събрани по делото доказателства.

Прецени последните поотделно и в тяхната съвкупност, воден от своето вътрешно убеждение, съгласно чл. 12 от ГПК. На основание чл. 168, ал.1 от АПК, във вр. с чл. 118, ал.3 от КСО, служебно провери законосъобразността на обжалвания административен акт на всички основания, посочени в чл. 146 от АПК. При това, намира за установено следното:

1. На 05.07.2019 г. жалбоподателката подава поредното Заявление за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст, с вх.№ 2113-04-1068#2.

1.1.Към същото не е приложила документи за трудов и осигурителен стаж. Представените при предходно производство същите са изпратени на Районна прокуратура В. Търново по компетентност. Поради това, пенсионните органи се произнасят по копия на тези, представени преди към заявление с вх. № 2113-04-147/10.02.2017г.

1.2. При доклад от пенсионното досие на лицето се обсъждат следните документи: три броя трудови книжки с № 0032, № 1324 и № 004, както и удостоверения, обр.УП-3 и УП-2, както следва: а/ Удостоверение образец УП-3 с изх. № XIV-12 от 07.01.1992г., издадено от работодателя/осигурител Жлезопътен завод гр.София за периодите 07.10.1975 г.-10.11.1976 г., 18.09.1978 г. -31.01.1979 г., 29.08.1979 г.-15.10.1979 г., 21.11.1980 г. – 08.04.1981 г./л.14/; б/ Удостоверение образец УП-3 с изх. № XIV-13 от 07.01.1992г., издадено от Железопътен завод София за периодите от 05.09.1984 г.-24.04.1985 г., -16.09.1989 г.-21.12.1991 г./л.15/; в/ Удостоверение образец УП-2 с изх. № 128-3 от 11.08.1998г., издадено от работодателя/осигурителя ДФ “Строймашинженеринг“- СМИ „Строймашремонт“ – София за периода 01.01.1992 г—31.07.1998 г./л.16/; г/ Удостоверение, обр.УП-2, с изх. №

128-2 от 11.08.1998г., издадено от ДФ “Строймашинженеринг“- за периода 01.01.1992 г. -31.12.1994 г. и 01.01.1997 г. – 31.07.1998 г./л.17/ 2. Предвид служебно известна информация за рискови осигурители ПО изискват допълнителна информация/още през 2017г./. От „Обединен осигурителен архив” с. Невестино към ТП-Кюстендил на НОИ е постъпил отговор, че е приета разплащателна и трудовоправна документация на ДФ „Строймашинженеринг” гр. София, но в наличните ведомости липсват данни за лицето Д.С.Г./Б. за посочените в УП периоди.

2.1. Във връзка с производството по оспорване на документи, ответникът представи Писмо вх. № 1040-04-5#7/12.10.2021г. на „ООА” при ТП Кюстендил на НОИ. Извършена е повторна проверка в документацията на ДФ”Строймашинженеринг”. За периода м.01/1992г. до м.07/1998г. данни за Д.Г. с посоченото ЕГН не са открити. Уточнено е и това, че са приети в Архива ведомости за заплати на осигурителя „Рейлом”ЕАД гр. софия/”Железопътен завод „Георги Димитров” София”/ с ПППротокол 0 662/14.05.2009г., които ес отнасят за периодите 01.11.1994г.до 31.12.1994г. и от 01.01.2000г. до 30.06.2009г. Поради което проверка за периодите на 1975, 1976,1978,1979,1980, 1981,1984, 1985, 1989 и до м.12 на 1991г. не може да бъде извършена.

3. Сезирана е Районна прокуратура В.

Търново, за което е образувано досъдебно производство №ЗМ 86/2017г. Във връзка с това административното производство е спирано два пъти. Разпоредените спирания са отменени от съда с определения, постановени по АД № 379/2017г. и АД №615/2017г. и двете по описа на АСВТ.

Преписката е върната с указания за произнасяне по същество. Постановено е Разпореждане за отказ №2113-04-147#8/06.12.2017г. Жалбата срещу същото е отхвърлена с Решение № 1012-04-107#1/12.01.2018г. на директора на ТП на НОИ В.

Търново, необжалвано.

4. Последвало е ново Заявление вх.№

2113-04-1068 от 05.07.2019г. По което е постановено процесното Разпореждане № 2113-04-1068#2/ 17.09.2019г. на Ръководителя на „Пенсионно осигуряване“, с което е отказано отпускането на лична ПОСВ. Същото е обжалвано пред ръководителя на ТП на НОИ. Жалбата е оставена без разглеждане като недопустима. Постановеното Решение № 1012-04-107#8/10.12.2019г. на директора на ТП на НОИ В. Търново е отменено с Определение №80/26.02.2020г. по АД № 125/2020г. на АСВТ. Последното е влязло в сила на 21.04.2021г. като потвърдено от ВАС. Преписката е върната на АО за произнасяне по съществото на спора. Постановено е оспореното пред настоящия съд Решение № 1040-04-5/ 21.06.2021г. на Директора на ТП на НОИ Велико Търново.

5. От мотивите на оспорените актове е видно, че лицето има ЕГН - **********, т.е. навършило е към момента на подаване на заявлението/05.07.2019г./ 64 години, два месеца и 04 дни. Органите на ПО зачитат на лицето осигурителен стаж от трета категория 16 години 11 месеца и 01 дни. Всъщност пенсионните органи не признават стажът отразен, в посочен в т.1.2. от настоящото удостоверителни документи: УП-3 с изх. № XIV-12 от 07.01.1992г. и УП-3 с изх. № XIV-13 от 07.01.1992г. на Жлезопътен завод гр.София, както и УП-2 с изх. № 128-3 от 11.08.1998г. и УП-2, с изх. № 128-2 от 11.08.1998г. на ДФ

“Строймашинженеринг“. АО приема, че ведомостите на тези работодатели съществуват и са предадени на съхранение, но лицето не фигурира в тях.

6. Предвид горното, ръководителят на ТП на НОИ В. Търново отхвърлил жалбата срещу Разпореждането, с което е отказано отпускането на лична ПОСВ, т.к. Д.Г. не притежава изискуемия осигурителен стаж – 35г. и 8 месеца по чл.68, ал.1-2 от КСО, нито възраст по чл.68, ал.3 от кодекса.

7. Недоволна от постановения отказ Д. Г. го обжалва пред АСВТ, за което е образувано настоящото дело.

8. В хода на съдебното следствие жалбоподателката представи ТК №004, в оригинал, копия на посочените ТК № 1324 и УП-та/л.206 и сл./ и протоколи за разпит/л.236 и сл./ от посоченото ДП № ЗМ 86/2017г. по описа на ОДМВР В.

Търново. Последното е образувано срещу виновно лице затова, че на 10.02.2017г. в гр. Велико Търново съзнателно се е ползвало от неистински официални документи/посочени са цитираните по-горе УП/, като от същото лице за самото съставяне на документите не може да се търси наказателна отговорност – престъпление по чл.316, във вр. с чл.308 от НК. Същото е спирано два пъти, т.к. извършителят на престъплението не е открит. И понастоящем е възобновено, но все още не е привлечено конкретно обвиняемо лице.