Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1338 от 23.12.2021, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно частно наказателно дело 1264/2021
Вид
Определение № 1338
Подписан
23.12.2021
В сила
23.12.2021
Състав
Николай Джурковски, Александър Желязков, Емилия Колева

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1338 гр. София, 23.12.2021 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Николай Джурковски

Членове:

Александър Желязков

Емилия Колева при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева в присъствието на прокурора Елка Темелкова Ваклинова (АП-София) като разгледа докладваното от Александър Желязков Въззивно частно наказателно дело № 20211000601264 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 440, ал.2 НПК, по реда на глава Двадесет и втора от НПК. Образувано е по жалба на защитника на лишения от свобода П. К. К., срещу Определение от 15.11.2021 г. по ЧНД № 4143/2021 г. на Софийски градски съд, НО, 7 състав, с което е оставена без уважение молбата на лишения от свобода за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата му част от наказанието „лишаване от свобода” с общ срок 30 години, определено по НЧД № 3819/2020 г. на СГС, с определение по което е заменено наложено наказание „доживотен затвор“.

Защитникът на лишения от свобода адвокат Р. излага в жалбата си доводи за действителното наличие на предпоставките за условното му предсрочно освобождаване.

Твърди се несправедливост на определението на СГС, формулира се искане да бъде отменено атакуваното определение на Софийски градски съд като неправилно и да бъде постановен нов съдебен акт, с който да се уважи искането за условно предсрочно освобождаване на П. К. К..

Съгласно чл.440, ал.2 от НПК производството за проверка на определението на първостепенния съд се провежда по реда на Глава Двадесет и втора от НПК. Съгласно приложимата разпоредба на чл. 345 ал. НПК, въззивната инстанция, по реда на тази глава, разглежда частната жалба в закрито заседание в седемдневен срок, а когато намери за необходимо – в съдебно заседание с участието на страните. В конкретния случай въззивният съдебен състав счете, че са налице основания за внасяне на делото за разглеждане в открито съдебно заседание, с изслушване на осъденото лице.

1

В съдебно заседание пред въззивния съд осъденият К. се явява, както и защитникът му адвокат М. Р.. К., чието изслушване бе допуснато, твърди, че изтърпява наказанието си в Централен Софийски затвор при „строг“ режим, неизменен от 2009г. заявява, че са му известни критериите по доклада, запознат е с инспектора по социални дейности и възпитателна работа“, който работи с него върху отношението му към престъплението и справедливостта на наказанието. твърди, че приема присъдата за справедлива и би искал всеки един, който би направил нещо подобно да получи същата присъда. Признал се за виновен още от началото и няма възражение по отношение тежестта на наказанието. Л.св.К. подчертава, че от началото на изтърпяване на присъдата са изминали 24 години без два месеца, че безкрайно съжалявам за престъплението, което извърши, и не мога да върна времето и да поправя грешката. На въпроси на съда, свързани със своето виждане за бъдещото си социално реализиране, л.св. отговаря, че има няколко професии, има жилище в село Звъничево, близки и приятели, които държат още на него. Изтъква непрекъснатите си контакти с племенницата си, с дъщеря си. Мислил много как ще се адаптира след продължителен престой в затвора. Разчита на приятели, които ще му дадат работа, тъй като е професионален шофьор, заварчик. Заявява, че желае да подобри квалификацията си, защото през последните години са били въведени много нови технологии. Миналият месец навършил 51 години. Работата му в църквата на затвора му се отрази благоприятно; четял само църковна литература, водил курсове заедно със свещеника и се чувствал добре там. На въпрос на прокурора от САП какво е неговото отношение към наркотиците осъденият заявява, че не е употребявал наркотици откакто влязъл в затвора, а преди 10 години отказал и цигарите. На въпрос на прокурора как е получил предварително съгласие да бъде нает на работа след освобождаването си, лишеният от свобода отговаря, че е имал възможност да получи и други предложения, тъй като има приятели и ироднини, готови да го ангажират. Л.св.К., също така, изтъква, че фактически изтърпяното му наказание наближава 24 години, от работа има пет месеца и осем дни, като по времето когато изтърпявал наказание доживотен затвор също работел. След два месеца ще се навършат четири години откакто е на тази работа, не е пропуснал нито ден. Преди също работел, от месец февруари 2018 г. полагал доброволен труд като клисар в църквата.

Защитникът адвокат Р. поддържа подадената жалба, като излага доводи в насока, че процесът на ресоциализация на осъденото лице е завършен, че К. е изградил самоконтрол, изградил трудови навици и проявил позитивно отношение към труда, справя се безупречно с поставените му задачи, проявявал отговорност и изпълнителност. Изтъква многократното награждаване на лишения от свобода. В обобщение поддържа становище за наличие на доказателства за поправянето му.

Прокурорът от САП излага подробно становището си, като се спира последователно както на мнението на затворната администрация за започнал, но незавършен корекционен процес, така и на обнадеждаващите данни за 2 действителното поправяне на лишения от свобода. Отчита, че изминалият срок на изтърпяване на наказание от близо 24 години е значителен, както и липсата на наказания и последователните награди; извършваната дарителска дейност от осъдения. Прокурорът отбелязва, че условното предсрочно освобождаване не е безвъзмездно и ако гласуваното доверие не бъде оправдано, съществува заплаха от връщане в затвора, което се явява сериозен регулатор. Възпитателната сила на института на условното предсрочно освобождаване е голяма. Представителят на САП настоява пред съда, в случай, че постанови предсрочно освобождаване на осъденото лице, да определи пробационни мерки в изпитателния срок.

Процесуалният представител на Началника на Затвора С. инсп. М. поддържа становище за неоснователност на жалбата и пледира за потвърждаване на определението на СГС. В случай на произнасяне за допускане на УПО, моли да бъдат определени пробеционни мерки по отношение на л.с. К., съобразно представения по делото пробационен доклад.

Софийският апелативен съд намира, че жалбата е подадена в предвидения процесуален срок и процесуално допустима. След като се запозна с доказателствата по делото и съобрази становищата на страните, Софийският апелативен съд намира, че разгледана по същество, жалбата на лишения от свобода П.К. е основателна.

За да се произнесе по отправена молба от лишения от свобода за допускане на условно предсрочно освобождаване, първоинстанционният съд следва да прецени наличието или липсата на визираните в чл.70 от НК предпоставки. Тази преценка следва да стъпва на доказателствен анализ на материалите по делото, налични в затворническото досие, доказателства представени от страните в съдебното производство и такива, събрани служебно от съда. Обхватът на дължимото произнасяне се свежда до следното: 1. дали лишеният от свобода е изтърпял 1/2, респективно 2/3 от размера на наложеното му наказание и от друга страна- 2. дали през периода на изтърпяване е дал доказателства за своето поправяне. В чл. 439а, ал.1 от НПК е отдадена дефиниция на „доказателства за поправянето“ – всички обстоятелства, които сочат за положителна промяна у осъдения по време на изтърпяване на наказанието. Законодателят е допълнил цитираната норма с неизчерпателно посочване на обстоятелствата, които подлежат на установяване от съда и могат да послужат за изграждане на критерии за личностна оценка на лишения от свобода: добро поведение, участие в трудови, образователни, обучителни, квалификационни или спортни дейности, участие в специализирани програми за въздействие или общественополезни прояви. В съдебната практика трайно се налага становището на съдилищата, че доколкото доброто поведение и спазването на вътрешните правила в мястото за лишаване от свобода е изискуемо и 3 дължимо от всички осъдени, конкретното проявление на „добро поведение“ от молителя следва да има траен характер, да демонстрира устойчивост и да надхвърля минималните изисквания. Също така, в ал.2 на чл. 439а е отразено че доказателствата за поправянето на осъдения се установяват не само от поведението и проявите на лишения от свобода, но и от оценката на осъдения по чл. 155 от ЗИНЗС, работата по индивидуалния план за изпълнение на присъдата и от „всички други източници на информация за поведението на осъдения“.

САС установява, че първостепенният съд законосъобразно е отчел наличието на формалната предпоставка за допускане на условно предсрочно освобождаване – лишеният от свобода е изтърпял, към датата на произнасяне в първата инстанция, 23 години, 9 месеца и 4 дни, а с отчитането на дните от работа – още 5 месеца и 6 дни, или общо 24 години, 2 месеца и 10 дни.

Несъмнено, осъденият К. е изтърпял ефективно значително по-дълъг срок от изискуемия по чл.70, ал.1 от НК. Следва да се отбележи, че с оглед определения режим на изтърпяване, действителният период на реална трудова заетост на лицето, която датира от началото на 2018 година /Заповед № 71/15.02.2018 г., с която е назначен за клисар в църквата на Затвора С./, който е продължителен – 3 години и 10 месеца, не е отчетен.

Обстоятелството, че осъденият през посочения период е полагал доброволен и незаплатен труд следва да бъде съобразено по-нататък, при преценката за наличие на доказателства относно поправянето му.

Софийският апелативен съд, при извършване на цялостна проверка на правилността на атакуваното определение на СГС установява, че първоинстанционният съдебен състав, за да остави без уважение молбата на л.св. К. за условно предсрочно освобождаване, не е извършил подробно и пълноценно обсъждане относно наличието или липсата на първата предпоставка, визирана в чл. 70, ал.1 от НК, свързана с доказателства за поправяне на осъденото лице. От една страна, градският съд е възпроизвел подробно съдържанието на текущия доклад, представен от ИСДВР при Затвора С., с всички отразени в него положителни данни и отрицателни становища, като е приел, че единствена проблемна зона се открива относно отношението на осъдения към извършеното от него правонарушение, липсата на достатъчна самокритичност. Само на това основание, след отчитане на всички останали положителни прояви на лицето, съдът в първата инстанция е мотивирал крайния си извод за неоснователност на искането за допускане на условно предсрочно освобождаване.

САС, в настоящия въззивен състав, намира, че така формираният краен извод почива предимствено на издаденото становище на началника на затвора и твърденията в текущия доклад, представени по повод на инициираното производство за УПО, но не кореспондира с наличните в затворническото досие на л.св.К. множество доказателства, които налагат обратни фактически изводи относно поведението но осъдения и отношението му към правонарушението. Не е извършено изобщо, обсъждане на 4 представените пред първата инстанция писмени доказателства – трудова характеристика на лишения от свобода, издадена от Ефимерий на Затвора, свещеник С. П., актуалния План на присъдата, уверенията на работодатели, желаещи да ангажират на работа осъдения при освобождаване, нито пробационния доклад, изготвен от инспектор пробация П. Н., изготвен на 2.11.2021 г.

По силата на измененията на НПК /ДВ бр.13/17 / на осъденото лице се предоставя качеството на равнопоставена страна в наказателния процес в производството по глава 35, раздел първи от НПК. Лишеният от свобода получава процесуалното право самостоятелно да инициира производство за своето условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на наложено наказание „лишаване от свобода“ , както и наказание „лишаване от права“, когато това наказание е наложено заедно с лишаването от свобода. Осъденият е в правото си да пренесе искането си за произнасяне и пред въззивната инстанция, при неблагоприятен за него резултат. Производството е състезателно и се провежда със задължителното участие на прокурор. Страни по делото се явяват началникът на затвора и осъденият. Това обуславя и извършването на дейност на съда за събиране и проверка на доказателствата по инициатива на страните и служебно от съда, при спазване принципа за равнопоставеност по чл.12 ал.2 НПК. Считано от инициирането на особеното производство за предсрочно освобождаване началникът на затвора се конституира като страна в процеса, поради което становището му, изготвено и внесено в съда съобразно изискванията на чл.437, ал.2 от НПК следва да се разглежда като становище на страна в процеса, изразено при спазване принципите на състезателност и равнопоставеност, а не като доказателствен източник. Следва да се подхожда внимателно и към съдържанието на писмените доклади, изходящи от представители администрацията на затвора, създадени по възлагане на началника на затвора, по повод и във връзка с вече инициираното производство за УПО. Съдържанието на тези допълнително създадени документи следва да се цени като доказателствен източник след съвкупната им преценка и съпоставка със съответните аналогични такива, изготвяни в хода на изтърпяване на наказанието на осъдения до началото на съдебното производство по УПО. Различно е положението с материалите налични в затворническото досие. Всички доклади, оценки, становища, приобщени в него са били издадени от компетентен орган в кръга на правомощията му като административен орган 5 по изпълнение на наказанията, затова издадените до иницииране на производството са годни писмени доказателства, наред с безспорните такива – заповеди на началника на затвора относно режим на изтърпяване, наказания, поощрения, награди.