Решение № 1035 от 17.02.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1035 гр. София, 17.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Невена Чеуз

Членове:

Наталия П. Лаловска

Василена П. Мидова при участието на секретаря Павлинка П. Славова като разгледа докладваното от Невена Чеуз Въззивно гражданско дело № 20251100507209 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Същото е образувано по въззивна жалба на Р. М. Е., чрез процесуален представител адв. С. К., ответник в първоинстанционното производство срещу решение № 6890/16.04.2025 г. на СРС, 113 състав, постановено по гр.д. 49 070/2024 г. в частта, в която по предявените от „Топлофикация София“ ЕАД искове по реда на чл.

422 от ГПК вр. с чл. 153 от ЗЕ искове е признато за установено, че се дължи сумата от 535, 51 лв. – главница, представляваща ½ идеална част от цената на доставена и потребена топлинна енергия за период 01.05.2021 г. – 30.04.2023 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. ****, аб. № 153987, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда – 10.05.2024 г. до окончателното плащане, сумата от 79, 89 лв. – мораторна лихва за забава върху присъдената главница за топлинна енергия за периода 15.09.2022 г. – 15.04.2024 г. и за сумата от 22, 27 лв. – представляваща ½ от главницата за услугата „дялово разпределение“ за периода 01.05.2021 г. – 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда – 10.05.2024 г. до окончателното плащане, съгласно заповед № 16618 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. 27922/24 г. по описа на СРС, 113 състав. Със същото решение Р. Е. е осъден да заплати и сума в размер 129, 06 лв. – съдебни разноски в производството пред СРС и сума в размер на 1

37, 55 лв. – разноски в заповедното производство.

В жалбата са наведени възражения, че решението в обжалваната част е неправилно и незаконосъобразно. Заявени са твърдения, че липсвало категорично доказателство, че въззивникът бил приел наследството от своя наследодател. Заявено е позоваване на решение 7276/03.07.2023 г. на ВАС, постановено по адм.д. 746/21 г., с което била отменена т. 6.1.1 от Методиката, приложение към чл. 61 ал.1 от Наредба ЕРД-04-1. Заявени са възражения за липса на ангажирани доказателства относно датата на публикуване на фактурите за сумите за потребена топлинна енергия за процесния период, поради което не се дължало обезщетение за забава, тъй като ответникът не бил поставен в такава.

Не били ангажирани и доказателства, установяващи задължение за заплащане на услугата „дялово разпределение“, поради което заплащане на същата не се следвало.

Иска се отмяна на съдебното решение в обжалваната част и постановяване на ново, с което исковете в тази част да бъдат изцяло отхвърлени. Претендират се съдебни разноски.

В срока по чл. 263 ал.1 от ГПК е депозиран писмен отговор от ищеца в първоинстанционното производство „Топлофикация София“ ЕАД. В същия са наведени твърдения, че СРС е постановил правилно, мотивирано и обосновано решение. Заявено е искане първоинстанционното решение да бъде потвърдено и да се присъдят сторените в производството съдебни разноски.

Конституираното трето лице помагач на страната на ищеца първоинстанционното производство „Директ“ ЕООД не е заявило становище. в

При извършената служебна проверка на основание чл.269 от ГПК, настоящият съдебен състав намира, че обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на родово компетентния съд, в изискуемата от закона форма, по допустим иск, предявен от и срещу процесуално легитимирани страни, поради което е валиден и допустим.

Предметът на въззивното производство, което се разглежда по реда на ограничения въззив е очертан само от посоченото в жалбата и приложимите към спорния предмет императивни материалноправни норми.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

Предмет на производството са искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 153, ал. 1 от ЗЕ.

Правно-релевантните обстоятелства, подлежащи на установяване са наличието на валидно облигационно правоотношение между страните по повод доставка на топлинна енергия през процесния период, изпълнение на задължението по доставка на топлинна енергия в конкретно количество в процесния топлоснабден имот, начислени 2 суми за доставена и потребена топлинна енергия, съобразно действащата нормативна уредба.

Страните са формирали спор, че въззивникът – ответник в първоинстанционното производството е собственик/вещен ползвател на процесния имот през исковия период. Видно от съдържанието на нотариален акт за собственост на жилище, дадено като обезщетение срещу отчужден недвижим имот за мероприятия по ЗТСУ/отм./ № 84, дело 84/79 г. на Първи нотариус при СРС, М.Д. Е. е признат за собственик на ап. **** в жк. „Надежда I I I част“, гр. София. Идентичността на административния адрес, описан в нотариалния акт с този на процесния по делото имот се установява от представеното по делото удостоверение изх. № Л1836/07.06.2011 г. на СО – район „Надежда“.

По делото е представено удостоверение за наследници от 11.06.2001 г. на СО – район „Надежда“, от което се установява, че М.Д. Е. е починал на 28.05.2001 г. и е оставил за свои наследници по закон А.Р. Е.а/преживяла съпруга/ и низходящи от първа степен – Р. М. Е. и Н.М.М..

При тези данни по делото е видно, че ответникът – въззивник в настоящото производство се легитимира като собственик на процесния имот на основание наследствено правоприемство. Заявените твърдения във въззивната жалба, че нямало данни същият да е приел наследството е заявено за първи път пред настоящата инстанция, поради което е преклудирано. Съвсем отделен въпрос е, че видно от заявление – декларация от 08.05.2008 г. въззивникът е поискал от въззиваемата страна откриване на партида за процесния имот на негово име, което недвусмислено установява, както приемане на наследството, така и договорна връзка между страните по спора.

Съобразно нормата на чл. 153 ал.1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. В качеството си на такъв клиент за ответника съществува задължение да заплаща цената на доставяната топлинна енергия.

Начинът на разпределение на топлинната енергия в сграда в режим на етажна собственост, съобразно разпоредбата на чл. 139 ал.1 от ЗЕ се осъществява чрез системата на дялово разпределение, регламентирана в ЗЕ респ. Наредба № Е-РД-04-1 от 12 март 2020 г. Възраженията, заявени във въззивната жалба и касаещи т.6.1.1 от методиката са преклудирани като заявени за първи път пред настоящата инстанция.

Законодателят е предвидил задължението за заплащане на топлинна енергия като многокомпонентно такова, което включва в себе си задължението за топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите по арг. от чл. 142 ал.2 от ЗЕ.

3

Не е част от предмета на спора, че сградата, в която се намира процесния имот е топлоснабдена като в нея е въведена системата за дялово разпределение, а индивидуалното измерване на потребление на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода е извършвано в процесния период от „Директс” ЕООД, предвид представения договор Д-О-69/03.06.2020 г.

Заплащането на цената за услугата „дялово разпределение“" от потребителя на продавача е предвидена в чл. 36 от ОУ от 2016 г. Условие за заплащане на цената за тази услуга е нейното извършване. Видно от представените по делото писмени доказателства и изготвени изравнителни сметки такава е извършвана от третото лице помагач на страната на ищеца за отоплителните периоди, попадащи в исковия такъв.

Съгласно чл. 33 ал.2 от приложимите общи условия към договора, сключен между страните, месечните суми за топлинна енергия са дължими в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Изрично е предвидено, че само ако последните задължения не са платени в определения срок /45 дни от срока, за който се отнасят/ клиентът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва - чл. 33, ал. 4 от ОУ т.е. задължението за заплащане на стойността на потребената топлинна енергия е възникнало като срочно и изпадането в забава не се обуславя от изпращане на покана до длъжника или публикуване на фактури, каквито са твърденията във въззивната жалба, обусловени с ОУ към договора от 2014 г., които са неотносими с оглед процесния по делото период.

Няма данни по делото, а и не се твърди от страните, че е извършено заплащане на падежа, поради което се следва и обезщетение за забава върху главницата, представляваща сума за потребена топлинна енергия.

Относно размера на задълженията не са заявени възражения във въззивната жалба, поради което настоящият съдебен състав не намира причина да ревизира.

При липсата на други наведени възражения във въззивната жалба и предвид на обстоятелството, че крайните изводи на настоящия съдебен състав съвпадат с тези на СРС, то първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.

При този изход на спора, предвид изцяло бланкетния отговор, депозиран от въззиваемата страна и липсата на осъществено процесуално представителство, на същата не се следват разноски в настоящото производство.

Предвид изложените съображения съдът

РЕШИ:

4

П О Т ВЪ РЖ Д А ВА решение № 6890/16.04.2025 г. на СРС, 113 състав, постановено по гр.д. 49 070/2024 г. в частта, в която по предявените от „Топлофикация София“ ЕАД искове по реда на чл. 422 от ГПК вр. с чл. 153 от ЗЕ искове е признато за установено, че Р. М. Е. дължи сумата от 535, 51 лв. – главница, представляваща ½ идеална част от цената на доставена и потребена топлинна енергия за период 01.05.2021 г. – 30.04.2023 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. ****, аб. № 153987, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда – 10.05.2024 г. до окончателното плащане, сумата от 79, 89 лв. – мораторна лихва за забава върху присъдената главница за топлинна енергия за периода 15.09.2022 г. – 15.04.2024 г. и за сумата от 22, 27 лв. – представляваща ½ от главницата за услугата „дялово разпределение“ за периода 01.05.2021 г. – 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда – 10.05.2024 г. до окончателното плащане, съгласно заповед № 16618 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. 27922/24 г. по описа на СРС, 113 състав.

В останалата си част решението на СРС е влязло в сила като необжалвано от страните.

РЕШЕНИЕ е постановено при участие на трето лице помагач на ищеца – „Директ“ ООД, с адрес: гр. София, ул. „Проф. Г. Павлов“ № 3.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5