Решение № 14645 от 22.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14645 гр. София, 22.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на седми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело № 20251110148343 по описа за 2025 година

Предявен е за разглеждане установителен иск с правно основание по чл.

422 ГПК вр. чл. 535 ТЗ.

Производството е образувано по постъпила искова молба от Д. М. В. против Д.

Т. Т. за установяване съществуването на вземане, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 18950/2025 г. по описа на СРС, 43-ти състав.

В исковата молба ищецът твърди, че на **** *** г. ответникът издал в негова полза запис на заповед за сумата от 9 900, платим на предявяване. Поддържа, че записът на заповед бил предявен за плащане на 17.01.2025 г., на която дата сумата е станала и изискуема. Тъй като ответникът не е изплатил задължението си обективирано в процесния запис на заповед ищецът твърди, че подал заявление по чл.417 ГПК, въз основа на което в СРС било образувано ч.гр.д.№ 18950/2025 г. Тъй като издадената заповед за незабавно изпълнение била оспорена от длъжника – настоящ ответник, ищецът обуславя правния си интерес от предявения установителен иск. Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът Д. Т. Т., в качеството си на издател на запис на заповед от **** *** г., предявен за плащане на 17.01.2025 г., дължина ищеца Д. М. В., в качеството му на поемател по записа на заповед, сума в размер на 9 900,00 лева, ведно със законната лихва, считано от 31.03.2025 г. до изплащане на вземането. Претендира и разноски.

В подадения в срока по чл.131 ГПК писмен отговор ответникът изразява становище за допустимост на неоснователност на предявения иск. Оспорва, че 1 процесната запис на заповед е издадена и подписана от него, съответно съществуването на вземане по записа на заповед. Сочи, че във връзка с предходното е подал жалба до Софийски районна прокуратура, където била образувана преписка и снет сравнителен материал от почерка му. С оглед предходното моли за отхвърляне на иска като неоснователен.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, и като взе предвид становището на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

Видно от приложеното към настоящото производство ч.гр.д.№ 18950/2025 г. по описа на СРС е, че по заявление на Д. М. В. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК, с която е разпоредено длъжникът – настоящ ответник Д. Т. Т. да заплати на заявителя сумата от 9 900,00 лева, представляваща главница по запис на заповед издадена на **** *** г., предявена за плащане на 17.01.2025 г., ведно със законната лихва, считано от 31.03.2025 г. до изплащане на вземането, както и разноски за държавна такса в размер на 168,30 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 700,00 лева.

С разпореждане от 01.09.2025 г. съдът е констатирал, че в срока по чл.414 ГПК длъжникът е подал възражение, поради което е указал на заявителя - настоящ ищец, че може да предяви иск за установяване на вземането си. В предоставения му едномесечен срок ищецът е подал исковата молба, въз основа на която е образувано настоящото производство.

В заповедното производство е приложен оригинал на запис на заповед, издадена на **** *** г. в гр.**** *** от Д. Т. Т., платим на предявяване, по силата на който последният се е задължил безусловно и неотменимо да плати на Д. М. В. сумата от 9900,00 лева. Посочено е, че записът на заповед е предявен за плащане на 17.01.2025 г.

С оглед откритото на основание чл.194, ал.1 ГПК производство по оспорване истинността - автентичността на подписите в процесната запис на заповед, по делото е изслушано и прието заключение на съдебно-почеркова експертиза. Видно от същото е, че след изследване на оригинала на записа на заповед и сравнителен материал от заявления за издаване на документи за самоличност на ответника и лично от последния, вещото лице е категорично, че подписите, положени в мястото за „Издател (трите имена и подпис на издателя)“ и след текста „Настоящият запис на заповед ми беше предявен за плащане на 17.01.2025 г.“ в Запис на заповед от **** *** г., с която Д. Т. Т., ЕГН ********** се задължава да плати на Д. М. В., ЕГН **********, сумата от 9900 лв., с дата на падеж:17.01.2025 г. – обект на експертизата, не са изпълнени от Д. Т. Т..

Изслушано в проведеното на 07.07.2026 г. открито съдебно заседание вещото лице уточнява, че е провело и изследване по отношение на евентуална имитация на подписа или т.нар.“автоподлог“, но не е установена такава.

2

Други относими и допустими доказателства не са представени по делото.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Предмет на делото при предявен установителен иск по реда на чл.422, ал.1 ГПК в хипотезата на издадена заповед за изпълнение по чл.417, т.9 ГПК е съществуване на вземането, основано на записа на заповед.

За да удостовери валидна абстрактна менителнична сделка, пораждаща задължение за плащане на посочената от издателя парична сума, записът на заповед трябва да притежава формата и реквизитите, посочени в чл.535 ТЗ.

Настоящият съд приема, че представената по делото ценна книга е в необходимата форма и съдържа посочените в чл.535 ТЗ реквизити. Същата съдържа наименованието „запис на заповед”, както в заглавието на документа, така и в текста.

Налице е безусловно обещание за заплащане на определена парична сума в размер на 9900 лева. Като място на издаване е определен гр.**** ***, падеж – на предявяване, положен е подпис от издателя.

Видно от изслушаното и прието по делото заключение на съдебно-почеркова експертиза, изготвено по повод възражение от страна на ответника е, че подписите в процесната запис на заповед не са изпълнени от Д. Т. Т.. При преценката му по реда на чл.202 ГПК съдът дава вяра на заключението, тъй като вещото лице изготвя същото на база на своите знания и опит, както и въз основа на събрания по делото доказателствен материал и на предоставените му от страните писмени доказателства /в този смисъл решение № 356/30.03.1955г. по гр.д. №4267/56г., II г.о. на ВКС/. В случая експертът е спази това изискване, като е работил върху обективни данни, а не върху предположения.

С оглед предходното, настоящият съд приема, че е оборена формална доказателствена сила на частния документ, поради което записа на заповед е неистински (неавтентичен) документ – не е подписан от лицето, посочено като негов издател. Така установената неавтентичност на документа анулира възможността на ищеца да претендира права по него.

На основание чл.194, ал.2 ГПК оспореният документ следва да бъде признат за неистински, което може да стане и с решението по делото, съгласно чл.194, ал.3, изр.1 ГПК, което в тази част има характер на определение /в този смисъл решение № 135 от 3.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 820/2009 г., IV г. о. на ВКС/. Съгласно чл.194, ал.3 ГПК препис от настоящото решение и от признатия за неистински документ следва да се изпрати на Софийска районна прокуратура, след влизането му в законна сила.

Предвид гореизложеното предявеният установителен иск следва да се отхвърли като неоснователен.

По разноските:

С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК право на разноски има 3 ответника. Видно от приложения по делото списък на разноските по чл.80 ГПК и данните по делото е, че ответникът претендира и е направил единствено разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2000,00 лева. От насрещната страна не е направено възражение с правно основание чл.78, ал.5 ГПК, поради което не е в правомощията на съда да го редуцира.

На основание нормите на чл.4 и чл.5 от Закона за въвеждане на еврото в Република България, в сила от 01.01.2026 г., установените като дължими, респ. недължими суми, следва да бъдат посочени в диспозитива на настоящия съдебен акт в евро, като превалутирането и закръгляването на същите се извършва от съда съобразно нормите на чл.12 и чл.13 от същия закон.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА на основание чл.194, ал.3, вр.ал.2 ГПК, че запис на заповед от **** *** г. с издател Д. Т. Т., ЕГН **********, предявен за плащане на 17.01.2025 г., представлява неистински документ, в частност неавтентичен документ по отношение на подписа на лицето, което е посочено като издател, поради което на основание чл.194, ал.2, изр.2-ро ГПК го изключва от доказателствата по делото.

ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. М. В., ЕГН ********** против Д. Т. Т., ЕГН **********, иск с правно основание по чл. 422 ГПК вр. чл. 535 ТЗ - за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 9900,00 лева /5061,79 евро/, представляваща главница по запис на заповед от **** *** г., предявен за плащане на 17.01.2025 г., ведно със законната лихва, считано от 31.03.2025 г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК по ч.гр.д. № 18950/2025 г. по описа на СРС, 43-ти състав.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК Д. М. В., ЕГН ********** да заплати Д. Т. Т., ЕГН **********, сумата от 1022,58 евро /2000,00 лева/, представляваща направени в производството пред първоинстанционния съд разноски.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

След влизане в сила на решението препис от него, ведно с признатия за неистински документ – запис на заповед от **** *** г. с издател Д. Т. Т., ЕГН **********, предявен за плащане на 17.01.2025 г., да се изпратят на Софийска районна прокуратура на основание чл.194, ал.3 ГПК.

4

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

5