Разпореждане № 260073 от 22.11.2022, Районен съд - Пазарджик

Р А З П О Р Е Ж Д А Н Е на съдията-докладчик Таня

Петкова по НОХД № 1145/2020 г.

21.11.2022 г., гр. П.

Днес, 21.11.2022 г., Таня Петкова , в качеството й на съдия докладчик, се запозна с материалите по НОХД № 1154/2020 г. по описа на ПзРС и с постъпилата молба от В.А. Т.в, с ЕГН- **********, изтърпяващ наказание лишаване от свобода по настоящето дело в Затвора гр. П..

Горецитираното НОХД е приключило с влязла в сила на 08.02.2021 г. присъда, с която В.А.П. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.195 ал.2 във вр. с чл.195 ал.1 т.3 и т.5 от НК, като му е наложено наказание 6 години лишаване от свобода, което да изтърпи при строг режим. С присъдата П. е осъден да заплати по сметка на ОД на МВР- П. разноски в размер на 412.69 лв., както и солидарно с В.Г. сумите от 21 000 лева и 36 220 лева- обезщетение за причинените имуществени вреди на пострадалите.

С определение на съда от 24.02.2021 г.,

В.П. е осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС- П. ДТ в общ размер на 1 564,40 лева върху размера на уважените граждански искове, както и разноски в размер на 180 лева- за адвокатско възнаграждение на НБПП- София.

С определение на ПзОС по ВЧНД № 60/2020 г. МН по отношение на В.П. е изменена от „Задържане под стража“ в „парична гаранция в размер на 1000 лева“ (л.89-90 том1 ДП). С разписка от 14.02.2020 г. в полза на П. от неговия брат Т.А.П. е внесена паричната гаранция (л.9 том ДП) С протоколно определение на съда от

12.10.2020 г. по отношение на осъдения П. е била потвърдена мярката за неотклонение „парична гаранция в размер на 1000 лева“, до привеждането наказанието в изпълнение. След влизане на присъдата в сила, наложеното на П. наказание ЛС е било приведено в изпълнение и се изпълнява в Затвора П. с начало 17.02.2021 г., поради което и наложената му МН се счита за отменена.

С подадената молба В. Т.в (по делото с фамилия П. и съответстващо ЕГН- бел. моя) е поискал да му бъде преведена по личната сметка, посочена в молбата, сумата от 1 000 лева, внесена като парична гаранция в негова полза.

Съдът намира, че следва да остави без уважение искането на осъдения Т.в (П.) като неоснователно. Това е така, тъй като той не разполага с право на вземане на паричната сума при освобождаването на паричната гаранция. Това право възниква в полза на вносителя на паричната гаранция. Видно от материалите по делото и по-конкретно разписка от „Изи Пей“ от 14.02.2020 г. приложена на л.9, том 2 от ДП, е че паричната гаранция в полза на В.А.П. е внесена от Т.А.П..

Именно това лице разполага с правото на вземане.

В този смисъл е и разпоредбата на чл.23 ал.1 от раздел VІ от Вътрешните правила за реда и документооборота при определяне и изплащане на средства за вещи лица, особени представители, съдебни заседатели и свидетели, за възстановяване на гаранции и депозити в РС П., утвърдени и актуализирани със Заповед на Административния ръководител Председател на РС- П., издадени съгласно ЗСВл, Закон за финансовото управление и контрол в публичния сектор и Правилник за администрацията на съдилищата.

С оглед на горното съдията докладчик

Р А З П О Р Е Д И:

ОСТАВЯ

БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на В.А. Т.в за вземане на сумата от 1 000 лева, внесена като парична гаранция в негова полза.

Разпореждането е окончателно и не подлежи на обжалване.

Препис от разпореждането да се връчи на молителя.

РАЙОНЕН

СЪДИЯ: