Решение № 93 от 14.04.2026, Окръжен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 93 гр. *, 14.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – * в публично заседание на девети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Аделина Троева

Членове:

Елизабета Кралева

Таня Живкова при участието на секретаря СИЛВИЯ Л. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от Таня Живкова Въззивно гражданско дело № 20261600500068 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК .

С решение № 672/12.12.2025 г. ,постановено по гр.дело № 1646/2025Г. МРС е признал ЗА УСТАНОВЕНО, че Д.Т., ΕΓΗ **********, дължи на „В и К“ АД, ЕИК*, следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 716/2025 г. на РСМ- на правно основание.чл. 79, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) за сумата 477.48 лева, представляваща главница за потребена вода за имот – находящ се на адрес гр. *, ул. * №*, ап.*, за периода 22.01.2024 г. до 18.02.2025 г., ведно със законната лихва от подаване на исковта молба до 19.03.2025 г. до окончателното плащане; на правно основание 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата 28.71 лева – лихва за забава за периода 23.02.2024г. до 12.03.2025 г.

Така постановеното решение е обжалвано от Д.Т. с оплакване за незаконосъобразност.Жалбоподателят твърди,че съдът е постановил решението си при непълнота на доказателствата –липсват подписи на страните,няма доказателства кой владее имота .Поддържа също така,че в решението има техническа грешка, липсва подпис и печат .Предвид гореизложеното моли съда да отмени решението и постанови ново, с което да отхвърли иска . Постъпил е отговор от „В и К“ АД, ЕИК* ,в който се твърди,че жалбата е неоснователна по подробно изложени съображения.

Пред Окръжен съд-* не са представени нови доказателства .

Окръжният съд,като провери атакувания по реда на въззивното обжалване съдебен акт във връзка с оплакванията в жалбата и направените от страните възражения,приема за установено следното:

Въззивната жалба е ДОПУСТИМА като подадена в срок от легитимирано лице, имащо правен интерес от отмяна на обжалвания съдебен акт,като по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд е приел за 1 безспорно установено,че е налице облигационна връзка между страните , по силата на която ищецът е доставял вода до апартамента на ответника ,както и това, че същият не е заплатил изразходвана вода в размер на исковата сума .

Настоящата инстанция споделя изцяло правните изводи на РС поради следните съображения :

Безспорно е установено от доказателствата по делото,че през процесния период в жилището, собственост на общината, е настанена ответницата с членове на нейното семейство / със заповед № 652/25.05.2006 г. за срок от 3 /три/ години, като срокът е продължаван на всеки три години./ Представен е и договор за наем от 11.12.2023 г. между Община * и ответника за процесния имот за срок от 3 години. Със заповед № 142/29.01.2025 г. на кмета на Община * са прекратени наемните правоотношения с Д.Т., ЕГН ********** за общинско жилище, представляващо апартамент с адрес гр. *, ул. „*" №*, вх.*, ет.*, ап.*, поради неплащане на наемната цена и консумативните разноски за повече от три месеца, като към 07.03.2025 г. жилището е било освободено. Съгласно § 1, т. 2, б. „а” и „б” от Допълнителните разпоредби на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационни услуги „потребители” по смисъла на закона са юридически и физически лица – собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят ВиК услуги; юридически и физически лица – собственици или ползватели на имоти в етажна собственост.Ето защо съдът намира,че в случая е налице договор за доставка на вода,по силата на който ищецът е доставял вода до апартамента на ответника,а последният е имал задължение да заплати същата.

Настоящата инстанция приема също така,че е безспорно установено и задължението на ответника. Този извод се основава както на събраните писмени и гласни доказателства,така и на заключението на вещото лице . Същото е категорично , че в счетоводството на ищеца са отразени /осчетоводени/ като задължение на ответника фактури, подробно описани по номера и дата на обща стойност 448,77 лева - главница за процесния период ,като не е отразено плащане . Вещото лице пояснява, че количеството изразходвана вода, отразено в карнет книгите съвпада с посоченото във фактурите и съобразно действащите цени по периоди, стойностите са отразени правилно.

От показанията на разпитаната като свидетел по делото Н.Д., инкасатор в ищцовото дружество,се установява,че не са подавани писмени възражения по изгответните начисления,не е имало външна намера върху водомера и следи от нарушаване на неговата цялост .

Предвид гореизложените съображения настоящата инстанция намира предявеният иск с правно основание чл.422 ГПК за изцяло основателен, поради което и атакуваното решение като обосновано и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

Неоснователно е твърдението в жалбата,че свидетелят не е могъл да отговори на поставените въпроси и не е бил убедителен .Не е посочено обаче досежно какви обстоятелства се поражда съмнение в обективността на тези показания,поради което и настоящата инстанция не може да провери тези твърдения.

В жалбата е посочено,че няма подпис на страните и не може да се установи от кого са положени .Това твърдение е вътрешно противоречиво и не е посочено кой документ се има предвид.Би могло да се предположи,че това възражение касае Карнет книгата,но в случая липсва такова нарушение за процесния период.Видно от същата,от 10.01.2024г. /на тази дата всъщност е намерена за последно ищцата,като е извършена и проверка на водомера/ са положени всички необходими подписи.

В жалбата се твърди,че в решението е допусната техническа грешка, но не е посочено каква.Настоящата инстанция не констатира такава, а и в случай,че такава е налице,би следвало да е направено искане пред първата инстанция по реда на чл.247 ГПК.

2

Неоснователно е твърдението,че няма подпис и печат на решението.Същото е подписано с КЕП, което е в съответствие на разпоредбата на чл.102 а ГПК.

При този изход на делото ответникът следва да заплати на ищеца сумата 50 евро юрисконсултско възнаграждение.

Водим от гореизложеното и на основание чл.272 ГПК Окръжен съд-* РЕШИ:

П О Т ВЪ РЖ Д А ВА решение № 672/12.12.2025 г. ,постановено по гр.дело № 1646/2025Г.

ОСЪЖДА Д.Т., ΕΓΗ ********** да заплати на „ВиК“ ООД *, ЕИК* сумата 50 евро разноски по водене на делото.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3