Решение № 1501 от 16.12.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1501 гр. София, 16.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ася Събева

Членове:

Елена Тахчиева

Кристина Филипова при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно гражданско дело № 20251000501380 по описа за 2025 година э

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение № 1047/21.02.2025г. постановено по гр.д.№ 2070/2022 г. по описа на СГС, ГО, 1 състав е отхвърлен изцяло иск с правно основание чл.2 ал.1 т.1 и т.6 ЗОДОВ, предявен от А. П. П. против Прокуратурата на Република България за заплащане на сумата от 200 000лв. представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от отказа на СРП да се приспадне времето на задържането му в Испания по ЕЗА в периода 29.05.2017г.м.08.2017г. и след 15.04.2019г., на основание чл.417 НПК вр. чл.59 НК, ведно със законната лихва от 30.03.2021г. до изплащането, като неоснователен.

В срока по чл.259 ГПК срещу решението е депозирана въззивна жалба от ищеца по делото.

Жалбоподателят-ищец А. П. П. оспорва решението изцяло и моли да бъде отменено, а искът - уважен. Изтъква факта, че през 2017г. по отношение на него е отправено искане за екстрадиране от Кралство Испания, където се води наказателно производство срещу него и други лица. С решението за допускане на екстрадицията СГС отлага фактическото му предаване на Кралство Испания, на основание чл.18 от Закона за екстрадиция и европейска заповед за арест, тъй като по същото време срещу него имало висящо наказателно производство в РБ по НОХД № 1079/2017 г. по описа на РС-Сливен, за престъпление, различно от това, за което е допусната екстрадицията. По НОХД № 1

1079/2017г. по описа на РС-Сливен е признат за виновен по повдигнатото му обвинение с присъда от 22.06.2018 г. като му е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 1 г., при първоначален строг режим. Вместо да бъде приведено в изпълнение наложеното му в РБ наказание, съгласно на чл.18 от ЗЕЕЗА, той е екстрадиран от органите на ПРБ в Кралство Испания. До фактическото му екстрадиране бил задържан в следствения арест в гр. София на бул. Г.М. Димитров № 42, където прекарва няколко месеца. В Кралство Испания е държан под стража, като през 2019 г. е осъден от Централния наказателен съд в Мадрид (Juzgado central de instruccion Numero 4, Madrid) и в Мадрид изтърпява наложеното му наказание „Лишаване от свобода“, от което е приспаднато времето на задържането му под стража.

Междувременно, докато е бил в Испания, отново от ПРБ е била издадена европейска заповед за арест за изтърпяване на наказанието му в РБ. Тази заповед е била издадена без правно или фактическо основание, тъй като не се е укривал, не е заминал за Испания по собствена воля, а е бил екстрадиран в Испания и е било ясно за ПРБ къде точно се намира и че не се укрива. Тази заповед не му е била връчвана, нито пък е имал правната възможност да я обжалва. Независимо от нейната незаконосъобразност, въз основа на същата ЕЗА, на 30.07.2020г. той е бил приведен в Централния софийски затвор. Времето, което изкарва в следствения арест, за да бъде екстрадиран в Кралство Испания и времето, през което е бил задържан в Мадрид по незаконно издадената впоследствие от ПРБ ЕЗА, не са му приспаднати нито от наказанието в Испания, нито от наказанието в България.

На второ място посочва, че присъдата по делото му в Испания е била за деяние, което се намира в условията на реална съвкупност с деянието, за което е осъден в България по НОХД № 1079/2017 г. по описа на РС-Сливен. Постановената в Мадрид присъда, е влязла в сила. Съдът в Мадрид обаче не е извършил кумулация с наказанието, наложено му от РС-Сливен, въпреки, че и там е налице същата процедура. С оглед на това, депозирал молба с вх.№ 17403/26.10.2020 г. до СГП с искане по реда на чл. 417 НПК, вр. чл. 59 НК, да бъде извършено приспадане на изтърпяното от него наказание в Кралство Испания с търпяното от него тогава наказание в България, както и за прекъсване на търпяното от него наказание в България по реда на чл. 447, ал.2 НПК. Направил искане за изискване на необходимите справки от ГД „ИН“ и от Кралство Испания. Такива от Кралство Испания не са изискани. С постановление от 02.12.2020г. по пр.пр. с вх.№ 17403/26.10.2020 г. на СГП молбата му по чл.

417 от НПК, вр. чл. 59 НК, е отхвърлена.

На 27.01.2021г. депозирал молба до СРП и до Главния Прокурор с вх.№ ДП-91/2019 г. по описа на СРП, с искане за приспадане по реда на чл. 417 НПК, вр. чл. 59 НК, на времето на задържането ми по ЕЗА в периодите от 29.05.2017г. до м. август 2017г. и след 15.04.2019 г. С постановление от 13.11.2020 г., издадено по пр.пр.№ ДП-91/2019 г. по описа на СРП, исканото приспадане отново му бива отказано.

Затова твърди, че е бил незаконно лишен от свобода с около 1 година в повече от законоустановеното време, в което е трябвало да бъде лишен от свобода, което не би се случило, ако ПРБ не е издала спрямо него незаконна ЕЗА и ако бе изпълнила законоустановеното си правомощие по чл. 417 НПК, вр. чл. 59 НК. Твърди, че считано от 29.05.2017 г. (когато е задържан за екстрадирането му в 2

Испания, вместо да бъде приведен за изтърпяване на наказанието му в България и което време на задържане и до настоящия момент не му е приспаднато) до 30.03.2021 г., когато е освободен от СЦЗ е претърпял неимуществени вреди - незаконно е бил лишен от свобода за един изключително дълъг период от време, което накърнява човешките му права, честта, достойнството му и с това спрямо него е проявено унизително и нечовешко отношение, Чувствал се обезверен, разочарован и унил, бил подложен на постоянен стрес и притеснения, станал раздразнителен, сприхав и избухлив, което рефлектира върху отношенията му с неговите близки. Със съпругата му се разделят, синът му започва да страни от него,

Въззиваемата страна ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ не изразява становище в писмен вид. В о.с.з. оспорва жалбата и моли съда да потвърди решението като правилно и законосъобразно.

Софийски апелативен съд, действащ като въззивна инстанция, след като разгледа жалбите и обсъди събраните доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с правно основание чл.2 ал.1 т.1 ЗОДВПГ и чл.84 ал.3 ЗЗД.

Ищецът А. П. П. твърди, че през 2017г. спрямо него било отправено искане за екстрадиране в Кралство Испания във връзка с водено там наказателно производство. СГС отложил екстрадирането, тъй като към този момент бил подсъдим по НОХД № 1079/2017г. по описа на РС-гр.Сливен. С влязла в сила присъда по това наказателно дело бил осъден на една година лишаване от свобода, но вместо да бъде приведена в изпълнение в България, той бил задържан няколко месеца и след това екстрадиран от органите на прокуратурата в Испания.

В тази държава бил задържан, а през 2019г. осъден от Централен наказателен съд в Мадрид и изтърпял наложеното му наказание лишаване от свобода, от което е приспаднато времето на задържане под стража. Докато бил в Испания прокуратурата на РБ издала европейска заповед за арест за изтърпяване наказанието в България, която твърди да е незаконосъобразна, но въз основа на нея на 30.07.2020г. бил приведен в Централния софийски затвор. Твърди, че времето, което прекарал в ареста, за да бъде екстрадиран в Испания и времето, през което бил задържан в Мадрид по незаконно издадената от прокуратурата на РБ ЕЗА, не е било приспаднато нито от наказанието по чуждестранната присъда, нито от това по присъдата в България. Навежда, че постановената в Испания присъда касае деяние, което е в реална съвкупност с това по НОХД 1079/2017г. на РСгр.Сливен, без испанския съд да е извършил кумулация. Затова с молба до прокуратурата поискал по реда на чл.417 НПК вр.чл.59 НК да бъде извършено приспадане на изтърпяното в Испания наказание и в тази връзка прекъсване изтърпяването на наказанието в България по чл.447, ал.2 НПК, което искане било отхвърлено. Сезирал и СРП на основание чл.417 НПК вр. чл.59 НК да се приспадне времето на задържането му по ЕЗА в периода 29.05.2017г.- м.08.2017г. и след 15.04.2019г., което също било отказано. Претендира обезщетение за неимуществени вреди в размер на сумата 200 000лв., причинени от 3 незаконно издадената ЕЗА и отказите на прокуратурата да приспаднат задържането, съответно изтърпяното в чуждата държава наказание, с които действия е бил лишен от свобода с около 1 година повече от законоустановеното време, считано от 29.05.2017г., ведно със законната лихва от 30.03.2021г. когато бил освободен от затвора до окончателното изплащане.

Ответникът ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ изразява становище за неоснователност на иска по съображения изложени в подадения в срока по чл.131 ГПК писмен отговор. Оспорва претенцията по размер като прекомерно завишена.

От фактическа страна се установява безпротиворечиво, че през 2017г. в Република България е получена европейска заповед за арест от 23.05.2017г. /ЕЗА/, издадена от съдия в Централен следствен съд № 5 на гр.Мадрид за предаване на ищеца А. П. по повод водено наказателно производство в Испания за участие в организирана престъпна група, изпиране на имущества, придобити чрез престъпления и подправяне на платежни документи. За целите на екстрадиционното производство с постановление от 29.05.2017г. на СГП е задържан за срок от 72 часа, а с определение от 31.05.2017г. по НЧД № 2485/2017г. по описа на СГС спрямо него взета мярка за неотклонение „задържане под стража“, потвърдена с определение от 08.06.2017г. по ВНЧД №670/2017г. на САС.

По реда на чл.44 ЗЕЕЗА е образувано НЧД № 2507/2017г. по описа на СГС за допускане и изпълнение на ЕЗА, по което установено, че към този момент срещу ищеца има неприключило ДП № 1“КП“/2013г. на ОД на МВР-гр.Сливен, пр.пр.№ 500/2013г. на РПСливен за престъпление различно от тези, за които е поискана екстрадиция. С решение от 02.08.2017г. съдът приел за изпълнение европейската заповед за арест, като на основание чл.52, ал.1 ЗЕЕЗА отложил предаването до приключване на посоченото производство в България. Със същото е взета мярка за неотклонение „задържане под стража“, считано от момента на приключване воденото срещу него в Република България наказателно производство в гр.Сливен до предаването му на испанските власти, и постановена отмяна на действащата идентична мярка за неотклонение. Решението е влязло в сила на 08.08.2017г.

Наказателното производство, заради което е била отложена екстрадицията, е приключило с влязла в сила на 15.02.2019г. присъда по НОХД № 1079/2017г. по описа на РС-Сливен, с която ищецът е признат за виновен за това, че за периода 08.04.2013г. - 10.04.2013г. в землището на с.Панаретовци, общ.Сливен, в условията на опасен рецидив и продължавано престъпление, след предварителен сговор с Б.Р.П., Р.Б.П. и К.С.Н., чрез използване на технически средства (кран тип „шило”, шлауфки и спирателни кранове) и МПС - л.а.

„Субаро Легаци”, по специален начин (поставяне на шило в продуктопровода и монтиране на система за източване на гориво), отнел чужда движима вещ - 1 892,50 литра дизелово гориво на обща стойност 4 939,43 лева (четири хиляди деветстотин тридесет и девет лева и четиридесет и три стотинки) от владението на собственика „Л.Б.” ЕООД гр.София, с намерение противозаконно да го присвои, като като случаят е немаловажен, поради което е осъден за престъпление по чл.196, ал.1, т.2 вр. чл.195, ал.1, т.4 и т.5, вр. чл.26 НК на една година лишаване от свобода.

4

Впоследствие въз основа решението по ЧНД № 2507/2017г. на СГС бил задържан на 15.04.2019г. и предаден на 07.05.2019г. на испанските власти в изпълнение на ЕЗА.

От горното е видно, че във връзка с процедурата по екстрадиция фактическото задържане на ищеца е било за периода 29.05.2017г.-02.08.2017г. и за периода 15.04.2019г.07.05.2019г.

Видно от извлечение от Европейска информационна система за съдимост-ECRIS, с постановена на 18.12.2019г. и влязла в сила на 29.01.2020г. присъда на съд в гр.Мадрид, Кралство Испания, ищецът е осъден за няколко престъпления- подправяне на документи и измама, включително мошеничество, с наложени различни по вид наказания, вкл. лишаване от свобода.