Решение № 210 от 09.07.2018, Районен съд - Севлиево

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ гр.

Севлиево, 09.07.2018 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Севлиевският районен съд, в открито съдебно заседание на осми юни две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО Х. при секретаря Ивелина Цонева, като разгледа докладваното от съдията Х. гражданско дело № 173/2018 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ; чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ и чл. 224, ал. 1 КТ.

Делото е образувано по искова молба от Л.С.П., с ЕГН **********, с адрес *** срещу „КОНТАКТ - ВН" ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление град София 1303, р-н Възраждане, ул. „Брегалница", блок 109, етаж 5, ап.

21, представлявано от управителя В. С.Ч..

Ищеца твърди, че имал сключен трудов договор от 01.03.2011г. с ответното дружество и изпълнявал длъжността "***" с месторабота - ***с. Б., находяща се на главен път София - Варна. Със заповед от 10.11.2017 г., издадена на основание чл. 188, т. 3 и чл. 187, т. 9 и чл. 190, ал. 1, т. 7 при спазени изисквания на чл. 189, чл. 193, ал. 1 и 3 от КТ и чл. 194 КТ, му било наложено дисциплинарно наказание "уволнение“ от работодателят. Трудовото му правоотношение било прекратено от 07.11.2017 г.. Препис от заповедта за уволнение и трудовата книжка били връчени на ищеца на 23.01.2018 г. по пощата с обратна разписка и тогава същият узнал за наложеното му дисциплинарно наказание "уволнение". Заповедта била незаконосъобразна. На първо място, ненадлежно била изпълнена процедурата по чл. 193 КТ от работодателят. Ищецът не бил канен от работодателят в определен срок да даде и не дал писмени обяснения, не бил канен и да бъде изслушан преди налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" във връзка с твърдяното дисциплинарно нарушение, описано в заповедта като "установено извършване на ***., в размер на около 50 /петдесет/кг. черен пипер млян". Ищеца не бил уведомяван по никакъв начин, че срещу него ще започне дисциплинарно производство. Ищеца не отказвал да се отзове на покана да даде обяснения или да бъда изслушан - устна или писмена, тъй като такава нямало. Лишен бил от право на защита и по никакъв начин не бил възпрепятствал с действие или бездействие работодателят във връзка с искането на обяснения. Ищеца не бил запознат и какви доказателства са събрани и ценени от работодателя. Изписването на разпоредбата на чл. 193, ал. 1 и ал. 3 КТ в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание само по себе си не означавало, че дисциплинарната процедура се развила законосъобразно. Работодателят в уволнителната заповед се позовал на взаимно изключващи се и противоречащи факти, съдържащи се в изписаната разпоредба на чл. 193, ал. 1 и ал. 3 КТ, които били с различни правни последици. Тълкувайки волята му изразена по този начин - от една страна, че работодателят преди налагането на дисциплинарното наказание е изслушал или респективно, че са поискани, дадени и приети писмени или устни обяснения и от друга, че такива обяснения не са дадени от ищеца по негова вина след като е канен, ищеца счита, че не е изяснена действителната воля на ответника, съобразно критериите на чл. 193 КТ. На следващо място заповедта за наложеното дисциплинарно наказание "уволнение" била издадена в нарушение разпоредбата на чл. 195, ал. 1, пр. 2 - ро КТ - "нарушението и кога е извършено". В заповедта било записано и било вменено извършването на „други тежки нарушения на трудовата дисциплина" чл. 190, ал. 1, т. 7 КТ. Съставен бил и протокол от 06.11.2017 г.. Заповедта не била мотивирана в няколко насоки. Работодателят мотивирал заповедта за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" чрез препращане към друг акт - "протокол от 06.11.2017 г.. Този протокол бил съставен в присъствие на свидетели, но не бил доведен до знанието на ищеца по никакъв начин и същият не бил запознат със съдържанието му, като ищецът сочи и съдебна практика, която счита за приложима /р. № 171/23.02.2010 г. по гр. д. № 68/2009 г., III г.о./. В приложното поле на разпоредбата на чл. 190, т. 7 КТ като основание за налагане на дисциплинарно наказание било предвидено, други тежки нарушения на трудовата дисциплина. Такива нарушения, които предизвикали сериозни и значителни вреди на работодателят, нарушения оказали разстройващо въздействие върху трудовия процес, като ищецът сочи и съдебна практика, която счита за приложима /р. №437/99г., III г.о. на ВКС/. В заповедта не били посочени и индивидуализирани от обективна и субективна страна твърдените тежки нарушения и налице ли са последици в горният смисъл. Липсвала конкретизация за какви точно „други тежки нарушения на трудовата дисциплина" визирани в разпоредбата на чл. 187, т. 9 КТ му е наложено дисциплинарно наказание. От мотивите на заповедта не можело да се извлече достатъчно ясно правното й основание, а това изисквало точно и конкретно описание на нарушенията, като ищецът сочи и съдебна практика, която счита за приложима /р. № 201/17.03.2010 г. на ВКС по гр.д. № 38/2009г., IV г.о./. Заповедта била издадена от работодателя и в нарушение на разпоредбата на чл. 195, ал. 1, пр. 3 КТ. В същата като нарушение било посочено "***". В заповедта не било посочено кога е извършено нарушението, времевият период когато ищецът извършил твърдените фактически действия окачествени като "***.". Непосочването на времето на извършване на нарушението било липса на реквизит посочен в нормата на чл. 195, ал. 1, пр. 3 КТ и било достатъчно основание да се приеме, че заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е незаконосъобразна. С оглед на този факт ищеца твърди, че заповедта е издадена и извън преклузивните срокове за налагане на дисциплинарно наказание по чл. 194, ал. 1 КТ. Освен това в процесната заповед липсвали и конкретни данни относно преЦ.та на работодателят за приложение на критерия за съответствие между тежестта на нарушението и тежестта на наказанието. Не били спазени изискванията на разпоредбата на чл. 189 КТ изискваща преЦ. относно тежестта на нарушението, обстоятелствата при които е извършено и поведението на работника. Тежестта на нарушението следвало да се основава на всички обстоятелства имащи отношение към извършването на твърдяното нарушение, а такива не били посочени. Ищеца не бил компрометирал качествата си при изпълнение на служебните си задължения и добросъвестно ги изпълнявал. Нямал наложени дисциплинарни наказания с оглед на които за бъде охарактеризирано поведението му като особено укоримо. С оглед изложеното следвало уволнението да бъде признато за незаконно и отменено и ищеца да бъда възстановен на предишната работа. В заповедта от 10.11.2017 г., с която било прекратено трудовото правоотношение, работодателят не посочил, че дължи обезщетение за неизползуван платен годишен отпуск по чл. 224 КТ. Работодателят не изпълнил задължението си за заплащане на обезщетение за неизползуван платен годишен отпуск за 2016 г. от 5 работни дни в размер на 150 лв. и обезщетение за неизползуван платен годишен отпуск за 2017 г. от двадесет работни дни в размер на сумата от 600 лв.. Предвид гореизложеното ищеца моли за постановяване на решение, с което да бъде признато за незаконно извършеното уволнение, да бъде отменено същото като такова, да бъде възстановен на заеманата длъжност, както и за осъждане ответника да му заплати обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, в размер на сумата 750,00 лв., ведно със законната лихва от предявяване на исковата молба до окончателно заплащане на сумата.

В едномесечен срок от връчване на препис от исковата молба с доказателствата, ответника е подал писмен отговор, с който заявява, че исковете са неоснователни. Заявява, че не отговаря на истината твърдението на ищеца, че не е изпълнена процедурата по чл. 193 от Кодекса на труда. В момента на констатиране на извършеното нарушение на трудовата дисциплина – 17,30 часа на 06.11.2017 г. лично работодателят В. Ч. - управител на „Контакт-ВН" ЕООД, в присъствието служителите Н.Х.Г.- началник цех и О.П.П.изискал устни обяснения от работника във връзка с констатираното изнасяне на продукция, собственост на дружеството и изслушал същите. На следващия ден - 07.11.2017 г. писмено било изискано писмено обяснение от работника. В искането били изложени всички констатации, съдържащи се в констативния протокол, от 06.11.2017 г.. Обяснението било написано и подписано собственоръчно от Л.П., предадено било на работодателя на 08.11.2017 г. и било приложено към трудовото досие на ищеца. Дадените обяснения - устни и писмени, били взети под внимание при определяне на вида на дисциплинарното наказание. Работникът не оспорил факта, че е откраднал намереното в личния му автомобил количество от около 50 кг. млян черен пипер, както и намерението си да го присвои. Това деяние, освен престъпление по смисъла на чл. 194, ал. 1 от КТ (за което имало образувано досъдебно производство № 477/2017 г. на РУ на МВР - Севлиево), представлявало изключително тежко нарушение на трудовата дисциплина по смисъла на чл. 190, ал. 1, т. 7 от Кодекса на труда. Съобразено било и поведението на работника при спазване на изискванията на чл. 190, ал. 2 вр. чл. 189, ал. 2 от Кодекса на труда - работникът не показал, че съжалява за стореното и дори след констатиране на извършената кражба се опитал да върне в багажника на автомобила си един от откраднатите чували, по негови думи „за да го скрие". Изложените факти водели до единствения извод, че са налице предпоставките, предвидени в чл. 190, ал. 1, т. 7 и чл. 187, ал. 1, т. 9 от Кодекса на труда, като работодателят изпълнил процедурата, предвидена в чл.

193, ал. 1 КТ и наказанието дисциплинарно уволнение било наложено законосъобразно, а исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Кодекса на труда - неоснователни и недоказани. Като законна последица от наложеното дисциплинарно наказание и прекратяването на трудовото правоотношение с работника, в негова тежест възниквало задължението за изплащане на обезщетение на работодателя в размер на едномесечното му брутно трудово възнаграждение, на основание чл. 221, ал. 2 от Кодекса на труда, възлизащо на 1 031,97 лв.. По размер, обезщетението значително надхвърляло размера на неизплатеното трудово възнаграждение за месец ноември 2017 г. и обезщетението за неизползван платен годишен отпуск за 2017 г. Двете насрещни задължения били ликвидни и изискуеми.

Предвид това на основание чл. 103, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите „Контакт - ВН" ЕООД извършило прихващане на своето задължение срещу вземането си от работника, като по този начин се погасявало задължението за изплащане на трудовото възнаграждение за месец ноември 2017 г., както и за неизползван платен годишен отпуск, поради което и искът по чл. 224 от Кодекса на труда също бил неоснователен и недоказан.

В съдебно заседание ищеца лично и чрез своя процесуален представител, както и в докладвана молба поддържа исковете. Ищеца е оспорил и съдът е открил производство по оспорване истинността на заповед от 10.11.2017 г. за налагане на дисциплинарно наказание уволнение, издадена от „Контакт ВН“ ЕООД и покана за даване на обяснения от „Контакт – ВН“ ЕООД до Л.С.П. от 07.11.2017 г.. Представя списък на разноските с претенция за присъждането им. В писмена защита ищеца, чрез процесуалния си представител излага подробни доводи за основателността на исковете.

В съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния си представител оспорва исковете по изложените в отговора доводи. Претендира разноски. В писмена защита излага подробни съображения в подкрепа на доводите в отговора.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:

От трудов договор от 28.04.2011 г., от допълнително споразумение от 27.02.2017 г. и от трудова книжка, се установява, че ищеца - Л.С.П. и ответника - „КОНТАКТ - ВН" ЕООД, са се уговорили първият да изпълнява длъжността „***'' при ответника, а последният да заплаща 890,00 лева основно месечно трудово възнаграждение, считано от 01.03.2017 г., като договора е безсрочен, а платеният годишен отпуск е в размер на 20 дни.

От констативен протокол от 06.11.2017 г., е видно, че същият е съставен по повод установяване на посочената дата, след приключване на работното време в 17,30 часа, след проверка от управителя на „КОНТАКТ - ВН" ЕООД, на наличие на четири чувала млян черен пипер в багажника на личния автомобил на Л.С.П., на длъжност „***“ в дружеството, като количеството пипер е приблизително 50 кг., а нарушението е извършенона 06.11.2017 г. между 8,30 часа и 17,30 часа. Под протокола са посочени имена и подписи на три лица: В. С.Ч. – управител, Н.Х.Г.и О.П.П..